Решение по дело №2069/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1881
Дата: 5 ноември 2019 г. (в сила от 3 юни 2020 г.)
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20197040702069
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

   1881                  05.11.2019 година                град Бургас

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІІІ - ти състав, в открито  заседание на шестнадесети октомври,  две хиляди и деветнадесети година, в състав:                                              

                                                                                  Съдия: Чавдар Димитров

                                                                       

при секретар Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия  Ч.Димитров административно дело  номер 2069 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П.А. Кавърждиков, с ЕГН **********, с адрес: *** против решение № 1040-02-85/29.07.2019г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което са потвърдени изцяло разпореждане № 021-00-4726-8/13.06.2019г., разпореждане № 021-00-4726-9/13.06.2019г. и разпореждане № 021-00-4726-10/13.06.2019г., всички издадени от ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас.

В жалбата се излагат възражения, че потвърждаващото решение на директора на ТП на НОИ – Бургас е незаконосъобразно, противоречащо на материалноправните разпоредби и целта на закона. Иска се отмяна на решението и на потвърдените с него разпореждания като незаконосъобразни.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител.

         Ответникът по жалбата - Директорът на ТП на НОИ - Бургас, редовно уведомен, се представлява от ю.к. Ч..  Представя административната преписката по издаване на оспорения административен акт.

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази  закона, намира за установено следното:

На 03.12.2018 г.  жалбоподателят К. е подал заявление с вх.№ 021-00-4726 за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО /л.53-54/.

Във връзка с така подадено заявление на основание  чл.54а от КСО, с разпореждане №021-00-4726-1/17.12.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Бургас на К. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, с мотиви, че лицето няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването /л.50/. Разпореждането е получено от жалбоподателя на 28.12.2018г. /видно от нарочното за това отбелязване/, като на същата дата то е подало до началник сектор Краткосрочни плащания към ТП на НОИ – Бургас заявление, с искане да му бъде преразгледано правото на парично обезщетение за безработица, т.к. към тази дата е била подадена информация за м.11.2018г. в ПР на ТД на НАП /л.48/.

Въз основа на подаденото заявление за преразглеждане, с разпореждане № 021-00-4726-2/31.12.2018 г. е отменено разпореждане № 021-00-4726-1/17.12.2018г., с мотиви, че са представени нови доказателства за наличие на осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването /л.46/.

С разпореждане № 021-00-4726-3/07.01.2019 г. на П.К. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.12.2018 г. до 31.07.2019 г. в размер на 19.54 лв. /л.45/.

На 17.05.2019 г., във връзка с преценката правото на парично обезщетение за безработица и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, жалбоподателят подал декларация, в която декларирал, че притежава стаж, придобит по законодателството на Федерална Република Германия за периода от 15.10.1988 г. до 01.06.1989 г., който следва да се вземе предвид при преценка правото му на пенсия /л.33/.

На 20.05.2019 г. с вх. № 2119-02-58 в отдел „Пенсии“ на ТП на НОИ - Бургас е получено писмо от ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Бургас, с което е направено искане за преценка правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на К. към 16.05.2019 г., представят се доказателства /л.31/.

На 03.06.2019 г. П.К. *** декларация с вх. № 021-00-4726-4, за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица, с която декларира упражняване на трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО или по законодателството на друга държава считано от 22.05.2019г. /л.40/. Представя трудов договор от 21.05.2019г. сключен с дружеството „Перла Турист“ АД /л.42/.

С разпореждане № 021-00-4726-4/06.06.2019г., във връзка с подадената декларация за промяна на обстоятелствата, е прекратено изплащането на отпуснатото на основание л.54ж, ал.1 и във вр. с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО  с разпореждане № 021-00-4726-3-/07.01.2019г. парично обезщетение  за безработица на П.К. /л.28/.

На 12.06.2019 г. от ТП на НОИ – Бургас, отдел „Пенсии“ е издадена служебна бележка с изх. № 2119-02-58#1 за осигурителния стаж на К., в която е посочено, че лицето не е придобило право на пенсия към 16.05.2019 г. В служебната бележка е отбелязано, че с формуляр Е 210 DE от 27.04.2018 г., Германският осигурителен институт уведомява, че господин К. има отпусната пенсия за старост считано от 01.04.2018 г. /л.18/. Към административната преписка е приложен и формуляр Е 210 DE от 27.04.2018 г., Германският осигурителен институт уведомява, че господин К. има отпусната пенсия за старост считано от 01.04.2018 г. /л.34/.

С разпореждане № 021-00-4726-8/13.06.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Бургас на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от Кодекса за социално осигуряване е отменено разпореждане № 021-00-4726-3/07.01.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, с мотиви, че са налице доказателства за придобито право на пенсия за старост в друга държава, които имат значение за определяне правото на парично обезщетение за безработица /л.26/.

С разпореждане № 021-00-4726-9/13.06.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Бургас на основание чл.54ж, ал.1, във връзка с чл.54а, ал.1, т.2 от Кодекса за социално осигуряване е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, с мотиви, че лицето П.К. е придобило право на пенсия за старост в друга държава /Германия/ - л.25.

С разпореждане № 021-00-4726-10/13.06.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Бургас на основание чл.54е, ал.4, във връзка с чл.54е, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване е разпоредено П.К. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г., в размер на 1 954 лв., с мотиви - на лицето е отпусната пенсия за старост в друга държава /Германия/ за период, за който е получило парично обезщетение за безработица /л.24/.

Трите разпореждания, а именно разпореждане № 021-00-4726-8/13.06.2019 г., № 021-00-4726-9/13.06.2019 г. и № 021-00-4726-10/13.06.2019 г. са връчени на лицето на Гергана Калайджиева на 20.06.2019г., видно от представеното известие за доставяне – л.27.

Недоволен от такаиздадените разпореждания, П.К. ги е оспорил и трите пред директора на ТП на НОИ – Бургас, като с подадената жалба е поискал същите да бъдат отменени като незаконосъобразни л./14-17/. Във връзка с така подадената жалба, директорът на ТП на НОИ – Бургас, с решение № 1040-02-85/29.07.2019г. е счел същата за неоснователна и е потвърдил всяко едно от разпорежданията – разпореждане № 021-00-4726-8/13.06.2019 г., №021-00-4726-9/13.06.2019 г. и №021-00-4726-10/13.06.2019 г. За да потвърди разпорежданията, горестоящият административен орган е посочил, че  безспорно се установява придобито от Кавърждиков право на пенсия за старост, отпусната от Федерална Република Германия, считано от 01.04.2018г., поради което е приел, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица за него не е било налице условието на чл.54а, ал.1, т.2 от КСО, респ. не е било налице правото за получаване на обезщетение за безработица. Решението на директорът на ТП на НОИ – Бургас е получено от тъщата на жалбоподателя на 12.08.2019г., видно от представеното по делото известие за доставяне – л.65. Недоволен от резултата, П.К. обжалва решението на директора на ТП на НОИ – Бургас, което е предмет на настоящото съдебно производство.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.118, ал.1 КСО, от легитимирано лице, което има правен интерес, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение № 1040-02-85/29.07.2019г. на директора на ТП на НОИ - Бургас е валиден акт, издаден от административен орган в кръга на компетенциите му, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.3 от КСО и в предписаната от закона писмена форма. Съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Относно съответствието на оспорения административен акт с приложимия материален закон, съдът намира същия за незаконосъобразен по следните съображения:

Между страните няма спор за факти. Спорът е правен и обхваща приложението на чл. 54ж, ал.1, ал.2, т.1 и чл. 54а, ал.1, т.2 от КСО предвид отпусната на жалбоподателя пенсия за старост в друга държава.

Съгласно  чл. 54а, ал.1, т.2 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО или професионална пенсия по чл. 168 от КСО.

Уреденото с тази норма /т.2/ отрицателно условие има за цел да предотврати едновременното и припокриващо се получаване на две осигурителни плащания на две различни основания и от два различни фонда, които равностойно заместват доходите от трудова дейност при невъзможност на осигуреното лице да полага труд поради старост или поради уволнение. Именно с тази цел е предвидено, че лицата, които към датата на прекратяване на осигуряването са подлежали на осигуряване за риска "безработица" и за които осигурителните вноски са дължими и платени, могат да бъдат лишени от парично обезщетение за времето, когато не работят. Безработицата е задължителен осигурителен риск, който не дава възможност на съответното лице да се издържа с полагане на труд.  По презумпция през това време лицата могат да се издържат от равностойни по размер доходи от пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително при ранно пенсиониране според българското законодателство или от пенсия за старост според законодателство на чужда държава. От анализа на текста на разпоредбата следва извод, че алтернативно предвидените права на пенсии пораждат еквивалентни правни последици по отношение доходите и имущественото състояние на лицето. За да се постигне целта на закона, следва придобитата от осигуреното лице пенсия за старост в друга държава да се отпуска при условия, съпоставими с тези на пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство.

         С оглед изложеното съдът приема, че не следва нормата на закона да се прилага формално, а отпусната пенсия на едно лице в друга държава да се прецени с оглед равностойността на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България и възможността за издръжка. В случая получаваната от жалбоподателя пенсия за старост е пропорционална на положения в Германия осигурителен стаж, като е безспорно, че по отношение на него не са налице предпоставките за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България и ако започне трудова дейност по трудово или приравнено правоотношение в страната лицето ще е задължено да се осигурява за безработица съгласно българското законодателство. При това положение следва да се приеме, че при настъпване на осигурителното събитие "безработица" жалбоподателят има право на заместващите доходи от парично обезщетение за безработица. Аргумент в подкрепа на това тълкуване е и липсата на законова забрана за съвместяване на осигурителното плащане за парично обезщетение за безработица с осигурителното плащане за пенсия за инвалидност. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд по сходни казуси, формирана с решение № 7493 от 20.05.2019 г. по административно дело № 4757/2018 г., решение № 14982 от 06.12.2017 г. по административно дело № 9132/2016 г., решение № 11931 от 07.11.2016 г. по административно дело № 14309/2015 г., решение № 15768 от 29.12.2014 г. по административно дело № 8930/2014 г., и др.).

Ето защо съдът намира за неправилни мотивите на директора на ТП на НОИ – Бургас, че доколкото се установява по безспорен начин придобито от П.К. право на пенсия за старост, отпусната от друга държава, в случая Германия, то за него не е било изпълнено условието на чл.54а, ал.1, т.2 от КСО. От всичко изложено следва, че неправилно и незаконосъобразно ответникът по делото е потвърдил разпореждане № 021-00-4726-8/13.06.2019г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено разпореждане № 021-00-4726-3/07.01.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Освен това, доколкото всяко едно от оспорените и потвърдени с решението на директора на ТП на НОИ – Бургас разпореждания са издадени въз основа на приетото общо основание за издаването им – наличие на отрицателното условие по чл.54а, ал.1, т.2 от КСО, а същото според съда не е налице, то следва извода, че незаконосъобразни са и останали две разпореждания - разпореждане № 021-00-4726-9/13.06.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ - Бургас на основание чл.54ж, ал.1, във връзка с чл.54а, ал.1, т.2 от Кодекса за социално осигуряване е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО и разпореждане № 021-00-4726-10/13.06.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.54е, ал.4, във връзка с чл.54е, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване е разпоредено П.К. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г., в размер на 1 954 лв.

Следва да се посочи, че при издаване на процесните три разпореждания, административния орган е приел като общ мотив породил издаването им, представен и в съдебното производство, формуляр Е 210 DE, изходящ от Германия. С така наличния документ не се доказва категорично, че отпусната на К. „пенсия“ по немското законодателство е „пенсия за старост, придобита в друга държава“ по смисъла на чл.54а, ал.1, т.2 от КСО. Също така, последната разпоредба не съдържа пояснения относно естеството или размера на пенсията, придобита в друга държава. Въпреки неяснотата в закона относно характера на визираната "пенсия за старост", за да се постигне целта на закона, посочен по-горе, е необходимо придобитата пенсия в друга държава да бъде отпусната при условия, съпоставими с тези на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че не следва нормата на закона да се прилага формално, а отпусната пенсия на едно лице в друга държава, да се прецени с оглед равностойността на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България и възможността за издръжка. В настоящия случай получаваната " пенсия" от лицето е пропорционална на положения в Германия осигурителен стаж, като е безспорно, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България. /в този смисъл решение № 10264 от 03.08.2017г. по административно дело № 6922/2016 г./.

Като е достигнал до извод в обратния смисъл и е потвърдил разпореждане № 021-00-4726-8/13.06.2019г., разпореждане № 021-00-4726-9/13.06.2019г. и разпореждане № 021-00-4726-10/13.06.2019г., всички издадени от ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас, директорът на ТП на НОИ - Бургас е постановил оспореното решение в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона – основание за неговата отмяна по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.

При този изход на спора основателни и доказани от страна на жалбоподателя се оказват претенциите за присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски в размер на 310,00 лева, от които 10,00лева платена държавна такса и 300,00 лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, ІІІ - ти състав

                                            

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-02-85/29.07.2019г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, както и потвърдените с него разпореждане № 021-00-4726-8/13.06.2019г., разпореждане № 021-00-4726-9/13.06.2019г. и разпореждане № 021-00-4726-10/13.06.2019г., всички издадени от ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ – Бургас.

 

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Бургас да заплати на П.А. Кавърждиков, с ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 310,00 лева съдебноделоводни разноски, извършени по настоящото дело.

 

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.

                                                              

 

                                                              СЪДИЯ :