№
/29.04.2021 год.,
гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в,
в публичното заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 294 по описа за 2021 год., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.186 ал.4 от ЗДДС и чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от «В..» ЕООД
– Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя В.С.А. чрез пълномощника
му адв.Ю.Д. ***, против Заповед №32-ФК/04.02.2021г на началник отдел
«Оперативни дейности» - Варна в ТД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП-София, с
която на осн.чл.186 ал.1 т.2 от ЗДДС им е приложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – заведение за бърза
закуска /топла витрина/, находящ се в *************, стопанисван от
дружеството, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на осн.чл.187 ал.1
от ЗДДС. Съдържанието на жалбата се изчерпва с формулираното искане за отмяна
на оспорената заповед. С уточняваща жалба чрез пълномощника на дружеството се
твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като не се оспорва факта на
установеното нарушение, но се твърди, че то е отстранено незабавно – още в деня
на проверката; че в хода й не е установено несъответствие в касовата и
отчетената наличност, т.е. укриване на приходи, поради което оспорват извода на
административния орган относно негативните последици за фиска; поддържат
нарушаване на принципа на съразмерност по чл.6 ал.2 от АПК предвид определения
със ЗППАМ срок на мярката от 14 дни, като освен това считат, че за определяне
на този срок административният орган не и изложил и конкретни мотиви, а само бланкетните
такива. Не на последно място поддържат, че срокът на ПАМ е определен и в
противоречие с целта на чл.22 от ЗАНН, понеже не представлява адекватна на
тежестта на нарушението мярка за защита на обществения интерес. С тези
аргументи настояват за отмяна на заповедта, като претендират и присъждане на
сторените в производството разноски. В съдебно заседание жалбоподателите се
представляват от адв.Д., която поддържа изцяло жалбата по изложените в нея
съображения.
Ответникът – началникът на отдел
«Оперативни дейности» - Варна в ГД «Финансов контрол» при ЦУ на НАП, надлежно
уведомен, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. Чрез
процесуалния си представител ю.к.Д.Ф. е депозирал писмени бележки
с.д.№3666/11.03.2021г, с които изразява мотивирано становище за неоснователност
на жалбата, с аргумент, че нарушението е безспорно доказано, поради което и в
хипотезата на чл.186 от ЗДДС административният орган действа в условията на
обвързана компетентност и е длъжен да приложи ПАМ; че след изтичането на
законните срокове наличието на ФУ, неприведено в съответствие с новите
изисквания, се приравнява на липса на такова, а ежедневното му използване в продължителен
период от време установява трайно повтарящо се поведение за избягване на
законосъобразно регистриране и отчитане на приходите от търговска дейност.
Претендира отхвърляне на неоснователната жалба и присъждане на юрисконсултско
възнагражение.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 01.02.2021г около 12:30ч двама инспектори по
приходите при ТД на НАП-Варна извършили проверка в търговски обект – топла
витрина за продажба на бързи закуски на *************, стопанисван от „В..“
ЕООД, в присъствието на двама продавач-консултанти. Преди легитимацията си
инспекторите извършили контролна покупка на ст-ст 24.68лв. в 12:43ч, която била
регистрирана чрез издаване на фискален касов бон. От прегледа му органите по
приходите установили, че в него липсва като реквизит двумерен баркод (QR код) по см.чл.26 ал.1 т.16 от Наредба №Н-18/13.12.2006г
на МФ. След легитимацията си инспекторите извършили проверка на фискалното
устройство и установили, че то е модел Daisy Micro C-01 KL с рег.№ 3736777 от 02.07.2016г на НАП, валиден до
16.08.2021г, с ИН на ФУ DY273209 и ИН на ФП
36499741. С оглед установеното било прието, че използваното в обекта ФУ не е
одобрен тип по см.чл.8 ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ, тъй като не
отговаря на функционалните изисквания по ал.1 на същия текст, а именно раздел III, т.4 от Наредбата, според която ФКБ, издавана на
клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл.26 ал.1 и ал.2; както и че
дружеството е следвало да приведе дейността си в съответствие с изискванията на
§71 ал.3 от ПЗР на Наредбата. Едновременно с това проверяващите установили, че
в обекта се намира и друго ФУ с рег.№4590202 от 27.01.2020г в НАП, със съставен
протокол за въвеждане в експлоатация от същата дата, което обаче било прибрано
в кутия и не се ползвало. Междувременно проверката на касовата и разчетената от
използваното ФУ наличност установила разлика 0.00лв. Констатациите си
инспекторите по приходите отразили в съставения ПИП сер.АА
№0432716/01.02.2021г, към който приложили документите, изготвени в хода на
проверката и установяващи нарушението, а с Протокол за предприети действия за
обезпечаване на доказателствата също от 01.02.2021г на осн.чл.40 от ДОПК иззели
Daisy Micro C-01 KL с ИН на ФУ DY273209 и ИН на ФП
36499741, с рег.№ 3736777 от 02.07.2016г на НАП, в полза на държавата.
За така установеното нарушение – неизпълнение на
задължението на търговец да работи само с ФУ от одобрен тип, което да отговаря
на функционалните изисквания, квалифицирано по чл.8 ал.2 вр.ал.1 т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г на МФ и чл.118 ал.4 от ЗДДС, против дружеството бил съставен
АУАН от 08.02.2021г.
На осн.чл.186 ал.1 т.2 от ЗДДС била издадена и оспорената
понастоящем заповед, с която административният орган наложил на
дружеството-жалбоподател ПАМ – запечатване на търговския обект за срок от четиринадесет
дни и забрана на достъпа до него. Решаващият орган приел, че дружеството в
качеството си на лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г не е изпълнило
задължението си да работи с ФУ от одобрен тип, което да отговаря на
функционалните изисквания по чл.8 ал.2 от Наредбата, тъй като издаваните от
ползваното ФУ касови бележки не съдържат един от реквизитите по чл.26 ал.1 и
ал.2 от Наредбата – двумерен баркод, т.е. дейността на дружеството не е
приведена в съответствие с изискванията на §71 ал.3 от ПЗР на Наредбата в
установения срок – 30.06.2019г. Посочено е още, че съгл.чл.12 ал.1 изр.1 от
Наредбата свидетелството за одобряване на типа ФУ се издава за срок от 10
години или до промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ,
произтичащи по силата на закона, като съгл.ал.2 от текста след изтичане на този
срок или при промяна в изискванията, устройствата от съответния тип не се
считат за такива от одобрен тип.
Като мотиви за продължителността на ПАМ органът
посочил вида и тежестта на извършеното нарушение – използване в търговския
обект на ФУ от неодобрен тип, неотговарящо на функционалните изисквания по чл.8
ал.2 от Наредбата; последиците от нарушението; дългият период от време от
изтичане на срока по §71 ал.3 от ПЗР на Наредбата /30.06.2019г/ до датата на
проверката от органите по приходите /01.02.2021г/; местоположението на
търговския обект – в промишлена зона в голям областен град, в който са
съсредоточени голям брой търговски обекти, в които работят голям брой работници
и служители, които биха се възползвали от стоките, предлагани в обекта;
големината на обекта – около 30 кв.м.; както и необходимостта от защита на
обществения интерес чрез предотвратяване възможността за извършване на нови
нарушения; фактът, че нарушението засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина,
осигуряваща пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната регистрация,
както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти; извършеното
деяние, показващо поведение на дружеството, насочено срещу установената
фискална дисциплина, и организация в търговския обект, нямаща за цел спазване
на данъчното законодателство. По-нататък административният орган е посочил, че срокът
на ПАМ е съобразен с принципа на съразмерност, с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, и с необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца и
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, с цел правилно
отразяване на оборота и недопускане вреда за фиска.
С оспорената заповед е разпоредено и предварителното
изпълнение на ПАМ; с жалбата и в деловодната система на АС – Варна липсват
данни същото да е било обжалвано по съдебен ред.
Със заповедта за ПАМ на осн.чл.186 ал.2 от ЗДДС е постановено
и отнемане в полза на държавата на използваното в търговския обект на
дружеството ФУ от неодобрен тип.
От представените с уточняващата жалба доказателства,
приети по делото, се установява, че за използваното към 01.02.2021г ФУ в обекта
– неодобрен тип, регистрирано в НАП на 02.7.2016г, дружеството-жалбоподател има сключен договор
за сервизно обслужване до 21.08.2021г с оторизирана сервизна фирма; както и че на
27.01.2021г в търговския обект е било въведено в експлоатация ФУ марка Datecs, модел DP-150, регистрирано в
ТД на НАП-Варна на същата дата съгл. Свидетелство за регистрация (стр.47 по делото)
като вписано в регистъра на одобрените типове ФУ, с договор за сервизно
обслужване до 27.01.2022г. Това устройство според недатирана декларацията от
представляващия „В..“ ЕООД (стр.33 по делото) към 29.06.2020г не отчита
обороти, поради това от 01.01.2020г не се ползва, а се съхранява извън обекта.
Горната фактическа обстановка, по същество безспорна
между страните, се установява въз основа на писмените доказателства по
административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и разгледани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от
легитимиран субект – адресат на ИАА, и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган съгл.т.1 пр. второ от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г на Изп.директор
на НАП, и в изискуемата от закона писмена форма, поради което не е нищожна. В
производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения
(такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество),
представляващи самостоятелни отменителни основания. Противно на поддържаното с
жалбата, оспорения ИАА съдържа и подробни мотиви относно съставомерността и
правната квалификация на нарушението, при чието установяване в условията на
обвързана компетентност административният орган дължи да приложи ПАМ по чл.186
от ЗДДС, както и относно срока на мярката.
Съгласно чл.186 ал.1 т.2 от ЗДДС принудителната административна мярка
„запечатване на обект за срок до 30 дни”, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което използва фискално устройство или
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които
не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския
институт по метрология. Следователно условието, което поставя цитираната правна
норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна
административна мярка, е дружеството да е нарушило законовото изискване за
използване в търговската дейност само на фискално устройство, което отговаря на
изискванията за одобрен тип и е одобрено от БИМ, т.е. използваното от него ФУ да
не е в съответствие с чл.8 ал.2 вр.ал.1 т.1 относно функционалните изисквания
по раздел ІІІ т.4 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ, според които фискалната
касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа и предвидения с чл.26
ал.1 т.16 от Наредбата двумерен баркод (QR код). Между страните в случая е
безспорно, а и е установено с приложените по административната преписка писмени
доказателства от деня на проверката 01.02.2021г, че въведеното в експлоатация в
обекта и използвано при осъществяване на търговската дейност на „В..“ ЕООД ФУ е
разпечатвало фискални касови бележки без такъв код, поради което съдът приема,
че в случая е налице и материалноправното основание за прилагане на ПАМ.
При това всички възражения на жалбоподателите се преценяват като
неоснователни. Тези, касаещи наличието на изключващи отговорността
обстоятелства (липса на причинени имуществени вреди на фиска под формата на
укрити приходи; незабавно отстраняване на нарушението още в деня на
установяването му от контролните органи; обективни пречки за използването на
въведеното в експлоатация в обекта и регистрирано в НАП ФУ, съответстващо на
изискванията по чл.26 ал. 1 и ал.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г) са и
неотносими към настоящия казус, понеже са от значение при определяне степента
на обществена опасност на административното нарушение, за което АНО ангажира
административнонаказателната отговорност на дружеството с издаване на НП, и при
индивидуализиране размера на евентуалното наказание, което следва да бъде
наложено. Настоящото производство обаче не е със санкционен характер, а е по
реда на АПК, и горецитираните обстоятелства е допустимо и необходимо да бъдат
обсъждани само при определяне продължителността на ПАМ.
В тази връзка съдът преценява като неоснователно и възражението за липса на
мотиви за определения срок на ПАМ, респективно – за бланкетния им характер.
Мотивирайки избраната продължителност на срока на ПАМ, с оспореното си решение
административният орган е посочил, че е съобразил вида и тежестта на
извършеното нарушение; последиците от същото; дългият период от време от изтичане
на срока по §71 ал.3 от ПЗР на Наредба №Н-18/2006г – 30.06.2019г, до датата на
проверката – 01.02.2021г; местоположението и големината на търговския обект,
т.е. обема на клиентопотока и на осъществяваната търговска дейност. По
отношение вида и тежестта на безспорно установеното нарушение следва да бъде
посочено, че вредоносните последици на противозаконната деятелност не винаги са
с имуществен характер – те са пряко проявление на типа уреждани или защитавани
правоотношения с конкретния закон. В настоящия казус с нарушеното изискване да
бъде използвано само ФУ от одобрен тип, отпечатващи двуцифрен QR код в
издаваните касови бележки, се засягат отрицателно правата на потребителите да
получават своевременна, пряка, достатъчно и достъпна информация за продажбата и
търговеца, която общественоопасна последица няма пряко имуществено изражение,
но рефлектира и върху други техни права. Следващият критерий за определяне
продължителността на ПАМ е дългият времеви период на нарушението, считано от
01.07.2019г до 01.02.2021г, който според настоящия съдебен състав е достатъчен
да мотивира срок на ПАМ в средния размер по чл.186 ал.1 от ЗДДС дори на
самостоятелно основание. Така изложените съображения според този съд са в
достатъчна степен конкретни както досежно вида и тежестта на констатираното
нарушение, така и относно определения съответстващ им срок на ПАМ, който е
справедливо отражение на релевантните юридически факти и противно на
поддържаното от жалбоподателите не нарушава принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. В тази връзка следва да бъде отчетено, че в мотивите на заповедта
действително се съдържат и бланкетни по своя характер мотиви относно
продължителността на ПАМ, но доколкото не са единствени, те следва да бъдат
преценявани само като допълващи основните и конкретни доводи на
административния орган за продължителността на мярката.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателите за присъждане на
разноски се явява неоснователна; тази на ответната страна следва да бъде
уважена чрез присъждане в тяхна полза на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 ал.1 от ЗПП вр.чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на от «В..» ЕООД –
Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя В.С.А., против Заповед №32-ФК/04.02.2021г
на началник отдел «Оперативни дейности» - Варна в ТД «Фискален контрол» при ЦУ
на НАП-София, с която на осн.чл.186 ал.1 т.2 от ЗДДС им е приложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – заведение
за бърза закуска /топла витрина/, находящ се в *************, стопанисван от
дружеството, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни на осн.чл.187 ал.1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА «В..» ЕООД –
Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя В.С.А., да заплати на ТД на
НАП-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневне срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: