№ 983
гр. Варна, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20233110107253 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „А.С.В.” ЕАД срещу
Н. Д. Д. за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение
№**/01.03.2023г., издадена по ч.гр.д. №**/2023г. по описа на ВРС в полза на
ищеца суми, дължими по Договор за кредит за потребителски кредит №**,
сключен на 06.12.2019г. с „***”ЕАД, вземането по който е прехвърлено в
полза на заявителя съгласно Приложение 1 от 13.06.2022г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 15.02.2022г., както
следва : в размер на 3128.85 лева, представляваща дължима главница за
периода 15.02.2021г. до 15.12.2023г.; в размер на 654.35 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 15.02.2021г. до 16.02.2023г.; в
размер на 290.36 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
16.02.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда - 28.02.2023г., както
и законната лихва от подаване на заявлението в съда – 01.03.2023г. до
окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 06.12.2019г. между *** С.А., клон
България и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит №***,
по който бил отпуснат потребителски кредит в размер на 4 000 лева, при
договорна лихва 1730.24 лева за срока на кредита и застрахователна премия в
размер на 1138.56 лева, с общ размер на дължимите плащания 6868.60 лева.
Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до
15.12.2023г. на 48 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 434.10 лева с
първа погасителна вноска на 15.01.2020г., съгласно погасителен план.
1
Съгласно чл.5 от Условия към договор за кредит при просрочване на
две или повече погасителни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането ставало предсрочно изискуемо в пълния му
размер, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички вноски за
събиране на вземането. Тъй като кредитополучателят не изпълнявал в срок
задълженията си по договора, последният бил обявен за предсрочно изискуем,
считано от 16.02.2023г.
С Приложение №1 от 13.06.2022г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. кредиторът прехвърлил вземането по
процесния договор в полза на ищеца, за което ответника бил уведомен.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба.
Не оспорва сключването на процесния договор за сумата от 4 000 лева
със срок 48 месеца. Твърди, че от сумата 4 000 лева е усвоил 3 680 лева, тъй
като му била удържана такса „Ангажимент“ в размер на 140 лева. Излага, че
кредитът е бил обслужван редовно, но бил отсрочен за девет месеца във
връзка с въведеното извънредно положение, свързано с КОВИД. С изтичането
на деветмесечния срок плащанията били подновени като след 15-та поредна
вноска ответникът поради финансови трудности не успял да заплати две
поредни вноски с падежни дати 15.01.2022г. и 15.02.2022г., по телефона с
него свързал представител на кредитора, който го уведомил, че съгласно чл.5
от договора при неплащане на две вноски кредитът става предсрочно
изискуем без да е необходимо съобщение. През месец юни 2022г. с него се
свързал представител на ищцовото дружество и поискал да заплати 400 лева
по сметка на ** ЕАД, като ответникът направил плащането чрез Easy Pay.
Със заплащането на тази сума искал да покаже, че има желание да уреди
дълга. От ** ЕАД искали той да плати суми, които според него не били
дължими. Признава и приема да заплати 3064.41 лева главница. Оспорва
размера на договорната лихва от 654.34 лева за периода 15.02.2021г. до
16.02.2023г. като счита, че предсрочната изискуемост действа занапред и
признава, че дължи договорна лихва върху двете неплатени падежирали
вноски. Възразява срещу удържаната такса „Ангажимент“ като счита, че
противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК. Възразява срещу обезщетението за забава,
което счита за неправилно. Отправя искане да се приспадне сумата от 400
лева, която е внесъл по сметка на кредитора.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Съгласно Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№** от 06.12.2019г. „***”ЕАД е предоставило на Н. Д. Д. кредит в размер
от 4000 лева, при срок на кредита, съгласно обективирания в договора
погасителен план 15.01.2020г. – 15.10.2023г., при 48 броя погасителни вноски
с размер на вноската 143.10 лева, предвидена застрахователна премия от
2
1138.56 лева, ГПР 22.70 %; лихвен процент 18.63 %, обща стойност на
плащанията 6 868.80 лева и такса ангажимент 140 лева.
Представени са ОУ на „***”ЕАД към договор за потребителски
кредит.
Представен е Сертификат към договор №** з застраховка " Защита на
плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредит, предоставен
от „***”С.А. за сключен застраховка по пакет“Стандарт“ и пакет
„Комбинирана защита“ между Кардиф Ашуърънс и Н. Д..
Със сключено споразумение за отсрочване на погасителни вноски към
договора за кредит от 10.08.2020г. е отложено плащането на осма, девета,
десета, единадесета, дванадесета и тринадесета по ред погасителни вноски с
шест месеца. Кредит е удължен със срока на гратисния период респ.
подписан е нов погасителен план. Посочено е , че общият размер на
плащанията възлиза на 7 204.18 лева.
На 15.02.2022г. е сключен Рамков договор за прехвърляне на вземания
между „А.С.В.” ЕАД и *** С.А., клон България, като съгласно Приложение
№1/13.06.2022г. е прехвърлено и вземането към ответника по процесния
договор.
Съгласно заключението на проведената по делото ССчЕ по процесния
договор на 09.12.2019г. по сметка на ответника е преведена сумата от 3 860
лева след приспадане на такса ангажимент от 140 лева. Кредитът е обявен за
предсрочно изискуем от кредитора на 16.02.2023г. съгласно счетоводните
документи на „А.С.В.” ЕАД към датата на цесията 15.02.2023г. като е
заведено вземане за редовна договорна лихва в размер на 1 054.35 лева като
сумата е формирана от непогасени вноски за лихва по падежни вноски от
15.02.2021г. до 15.06.2024г. след датата на цесията при ищеца не са
начислявани вноски за редовна лихва. Съобразно погасителен план за
периода 15.02.2021г. /датата на първата непогасена договорна лихва/ до
16.02.2023г. дължимите лихви възлизат в размер на 694.38 лева. При ищеца
има отчетено плащане, извършено на 27.06.2022г. в размер на 400 лева, като с
тази сума е погасено задължение за договорна лихва и по този начин
остатъчното задължение по договора до 16.02.2023г. за редовна договорна
лихва възлиза в размер на 294.38 лева. Общата стойност на извършените
плащания от ответника са в размер на 2 970.38 лева, като отделните суми са
представени в табличен вид в експертизата. С извършените плащания в
3
периода 10.01.2020г. – 27.06.2022г. са погасени 1084.71 лева за главница;
1 411.27 лева за договорна лихва, 474.40 лева за застраховка. Към 28.02.2023г.
общото вземане на ищеца по счетоводни данни е в размер на 4 073.56 лева, от
които : 3 128.85 лева , формирана от главница по кредита в размер на 2915.37
лева и застрахователна премия в размер на 213.48 лева; 654.35 лева – редовна
договорна лихва за периода 15.02.2021г. – 15.06.2024г.; 48.87 лева –
обезщетение за забава до датата на цесията и 241.49 лева- обезщетение за
забава от датата на цесията до 28.02.2023г. съобразно сочената от ищеца в
исковата молба дата на предсрочна изискуемост 16.02.2023г. дължимото
обезщетение за забава е 96.46 лева.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането си,
ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
договорната връзка с кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането
си.
Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства.
По делото безспорно се установява, че ответникът има качеството на
потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, а ищецът, предоставил кредита
е търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП.
За процесните отношения са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
Не се констатират пороци в договора, които да обосноват наличието на
предпоставки за неговата недействителност съгласно нормата на чл.22 от
Закона за потребителския кредит при неспазване на изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. Същият е в писмена
форма, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения
кредит, индивидуализация на страните по него, срок, общия размер на
кредита, размер на лихвения процент, условия за издължаване на кредита. В
съответствие с чл.11, ал.1, т.10 е посочен годишния процент на разходите с
описаните допускания. Не са налице данни и доказателства договорът да е
изпълнен с шрифт по-малък от 12, като всички условия са ясно и четливо
4
написани.
Посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването му (чл.
11, ал. 1, т. 7 ЗПК). Лихвеният процент е фиксиран, оповестен е план с
посочване на остатъчна главни при всяка вноска, което е достатъчно да се
прецени каква част от нея е вече погасена с текущата вноска над включената в
нея текуща фиксирана лихва (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК). Ясно са посочени
месечните задължения по пера. Оповестен е ГПР.
Съгласно представеното преводно нареждане и заключението на
вещото лице по изготвената по делото ССчЕ кредиторът е превел по
банковата сметка на кредитополучателя сумата от 3860 лева след приспадане
на такса ангажимент в размер на 140 лева. Такса ангажимент е предвидена в
т.2 от процесния договор за кредит и задължението й за плащане от страна
кредитополучателя е поради уговарянето на фиксиран лихвен процент по
смисъла на §1, т.5 ЗПК. Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В настоящия случай такса ангажимент е предвидена
за осигуряването на фиксиран лихвен процент по кредита, което сочи за
договаряне на размера на възнаграждението на кредитора, което по
естеството си е свързано с управлението на кредита. По този начин в тежест
на потребителя се възлага плащане, което е в противоречие със закона, като
сумата от 140 лева съдът намира, че е удържана без основание от кредитора,
поради и което главницата на отпуснатия кредит следва да се счита в размер
на реално усвоеното от кредитополучателя в размер на 3860 лева.
Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 ЗКИ не
настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а
необходимо нарочно волеизявление на кредитора в този смисъл, което следва
да е доведено до знанието на кредитополучателя. По делото липсват
доказателства изявление на кредитора за предсрочна изискуемост на
вземането да е стигнало до ответника. Представено е единствено уведомление
от ищеца за извършената цесия, в което се съдържа покана за плащане без
изявление за предсрочна изискуемост. Това уведомление не е достигнало до
адресата, като видно от приложеното известие за доставяне пратката е
върната като непотърсена. Съдът приема, че това изявление е достигнало до
длъжника с връчването на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. **/2023г. по
5
описа на ВРС на 18.04.2023г., тъй като със заявлението се претендира цялото
вземане по кредита преди да е настъпил окончателния му падеж според
погасителен план. Или следва да се приеме, че предсрочната изискуемост е
настъпила на следващия ден от уведомяването 19.04.2023г. като липсват
основания да се приеме, че изискуемостта е настъпила на 16.02.2023г., така
както твърди кредитора.
По отношение на периода на дължимост на възнаградителната лихва
съдът намира претенцията за доказана за периода 15.02.2021г. - 18.04.2023г.
За краен момент на дължимост на възнаградителна лихва следва да се
определи датата на предсрочната изискуемост – 18.04.2023г., когато е връчена
заповедта за изпълнение. Уговорената в договора лихва представлява
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за
определен период, но тъй като кредиторът след настъпване на предсрочната
изискуемост променя първоначално договорения краен срок за изплащане на
главницата, уговореното възнаграждение за ползването й отпада. Предвид, че
ищецът претендира заплащане на договорна лихва за периода 15.02.2021г. до
16.02.2023г. искът следва да се разгледа за този период. Съобразно
заключението на вещото за този период съобразно заключението на вещото
лице размерът на дължимата договорна лихва е 694.38 лева. , като след
отчитане на плащане в размер на 400 лева от 27.06.2022г., с което е погасено
само задължение за договорна лихва, задължението възлиза в размер на
294.38 лева.
Предвид изложеното и съобразно заключението на вещото лице съдът
приема за дължими следните суми : 2 775.29 лева за главница; 213.48 лева за
застрахователна премия; 294.38 лева за договорна лихва за периода
15.02.2021г. до 16.02.2023г.; 290.36 лева за обезщетение за забава в периода
16.02.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда 28.02.2023г. като
претенцията следва да се уважи в тези размери респ. да се отхвърли за
разликите.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от
същия разноски в производството по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК,
както следва : за заповедното производство –115.32 лева; за исковото
производство – 126 лева за държавна такса;350.88 лева за заплатен депозит за
експертиза; 263.16 лева за юрисконсултско възнаграждение.
6
С оглед горното, съдът :
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Д.
Д., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ №84, ет.3,ап.9 дължи на
„А.С.В.“ ЕАД, ЕИК: ** със седалище и адрес на упралвение гр.София,
бул.“**“ №25, офис сграда Лабиринт, **-** следните суми по Заповед за
изпълнение №**/01.03.2023г., издадена по ч.гр.д. №**/2023г. по описа на ВРС
в полза на ищеца суми, дължими по Договор за кредит за потребителски
кредит №**, сключен на 06.12.2019г. с „***”ЕАД, вземането по който е
прехвърлено в полза на заявителя съгласно Приложение 1 от 13.06.2022г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от
15.02.2022г., както следва : в размер на 2988.77/ две хиляди деветстотин
осемдесет и осем лева и седемдесет и седем ст./ лева, представляваща
дължима главница за периода 15.02.2021г. до 15.12.2023г., в която са
включени сумите от 2 775.29 лева за главница по договора за кредит и 213.48
лева за застрахователна премия; в размер на 294.38 /двеста деветдесет и
четири лева и тридесет и осем ст./лева, представляваща договорна лихва за
периода от 15.02.2021г. до 16.02.2023г.; в размер на 290.36 /двеста и
деветдесет лева и тридесет и шест ст./ лева, представляваща обезщетение
за забава за периода 16.02.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда
- 28.02.2023г., както и законната лихва от подаване на заявлението в съда –
01.03.2023г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.422
ГПК вр. чл.79,ал.1 и чл. 86 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за главница за
разликата до 3128.85 лева и иска за договорна лихва за разликата до 654.35
лева.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ №84,
ет.3,ап.9 да заплати на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК: ** със седалище и адрес на
упралвение гр.София, бул.“**“ №25, офис сграда Лабиринт, **-** сумата от
855.36 /осемстотин петдесет и пет лева и тридесет и шест ст./ лева,
представляваща стойността на направените разноски в заповедното и
исковото производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7