Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 26.02.2021
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На първи
февруари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 77 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск.
В. К. заявява, че на *** г., по пътя между с. Е. и гр. К., лек автомобил марка
„Б.", модел „***", рег. № ***, управляван от Д.Т.Й., преминал през
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени вреди
по автомобила.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № 1з-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, в
редакцията към датата на събитието, не се посещават от органите на МВР -
"Пътна полиция", и не се съставят документа за повреди на МПС, които
не са причинени от друга ППС.
Твърди, че уврежданията по автомобила са настъпили поради неизпълнение на
задълженията от страна на служителите на Община К. за обезопасяване на пътното
платно. Съгласно решение на Министерски съвет № 236/13.04.2007 г. за
утвърждаване на общинските пътища на основание чл. 3, ал. 4 от Закона за
пътищата, път /1-5/ К. - Е. /52Е1064/ е общински.
Твърди, че съгласно условията на застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС" № г., сключен между ЗАД „А." и
собственика на увреденото МПС, със срок на действие от 15.03.2014 г. до
14.03.2015 г., в ЗАД „А." била образувана преписка по щета № ***. В хода
на ликвидационната дейност по щетата били описани повредите, причинени при
пътнотранспортното произшествие, след което, на основание т. 8.3 от Общите условия /нарушена цялост на
пътното покритие/, уврежданията били отстранени за сметка на застрахователя ЗАД
„А.". Сочи, че видно от фактура № г. сумата, дължима за извършените ремонтните
дейности била 537,76 лева. От страна на ЗАД „А." за изплащане била
одобрена сума в размер на 403,32 лева, която застрахователят е заплатил в полза
на лизингополучателя на МПС на 05.12.2014
г., видно от платежно нареждане № г.
Заявява, че общият размер на заплатеното от застрахователя обезщетение е
413,32 лева /403,32 лева дължимо обезщетение +10 лева ликвидационни разноски/.
След изплащането на обезщетението, на основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса
за застраховането /отм./, във връзка с пар. 22 от ПЗР от Кодекса на застраховането, ЗАД „А."
встъпил в правата на застрахования за възстановяване на изплатеното обезщетение
срещу причинителя на вредите до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, или общо за сумата от 413,32 лева.
Заявява, че произшествието е настъпило поради неподдържането на пътното
платно в състояние, в което същото е можело да се ползва без риск от настъпване
на ПТП, като Община К. не е положила дължимата по закон грижа за поддръжка на
пътното платно.
По силата на императивната разпоредба, уредена в параграф 7, ал. 1, т. 4 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, във връзка с чл. 2,
ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, собственик на общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване, е съответната община, в чиито населени
места се намират тези улици. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините, т.е. собственикът на процесния пътен участък.
Счита, че община К. е длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността
на пътното платно.
Сочи, че с покана, изх. № г., получена от Община К. на 12.01.2015 г. и на
основание чл. 21За от Кодекса за
застраховането /отм./ са предявили регресната си
претенция, като и до настоящия момент сумата не им е била възстановена, което
породило правния им интерес от завеждане на иска.
На основание гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на страните, че ответникът Община К. дължи
на ЗАД „А." следните суми:
1. Сумата от 413,32 лева -
представляваща сбор от изплатеното от ЗАД „А." обезщетение, ведно с
обичайните разноски за неговото определяне в размер на сумата от 10,00 лева;
2. Мораторна
лихва в размер на 125,84 лева, която претендират от 25.11.2016 г. до 25.11.2019
г.;
3. Законна лихва върху
главницата от 26.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
4. Направените по делото
съдебни разноски /вкл. в заповедното производство/ и юрисконсултско
възнаграждение;
Сочат банкова сметка с титуляр З. А.": Банка - „Ц." АД - клон С. ***;
***.
В случай, че поради служебна ангажираност не могат да се явят в първото по
делото съдебно заседание не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие.
В случай, че ответникът не подаде писмена отговор на исковата молба, не се
яви в първото съдебно заседание и не направи искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, моли съда да постанови неприсъствено решение в полза на ЗАД „А.“.
Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Община К., чрез ст. юрисконсулт К. Б..
Пълномощникът на ответника Община К. юриск. К. Б. счита, че предявеният
иск е недопустим и като
такъв не може да бъде разгледан, тъй като по отношение ищеца не е налице
активна процесуална легитимация.
Излага следните съображения:
От представената комбинирана застрахователна полица се установява, че
застраховано лице и собственик на увредената вещ (МПС) е „У." ЕАД.
Дружеството „Г." ЕООД е било само пълномощник. От представеното платежно
нареждане е видно, че ищецът З. „А." АД е платил на „Г." ЕООД сумата
403,32 лв. Основанието за суброгация произтича от чл.
213 от КЗ, /отм./ съгласно който с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, поради
което моли съда да приеме, че поради липса на данни за изплащане на
обезщетение на застрахованото лице-собственик „У." ЕАД, то за
застрахователя-ищец липсва основание за суброгация,
от което пък следва и извода за недопустимост на исковата претенция. По тези
съображения моли съда да прекрати делото.
Счита исковата молба и за нередовна:
Сочи, че тя съдържа абстрактно въведено твърдение, че някога, някъде, по
един доста дълъг общински път е съществувала дупка на пътното платно, от която
е настъпил деликт по процесното
МПС. Заявява, че липсват каквито и да било данни, къде е била разположена (на
кой километър, или до кой обект), поне приблизителни размери и разположение, в
коя лента за движение е била разположена - тази, която е в посока към Е. или в
другата, която е в посока гр. К. и тази нередовност на ИМ изключително
затруднява защитата на ответника и той е принуден едва ли не да се защитава по
принцип дали някъде по общинските пътища е имало дупка, от която е възможно да
възникне увреда по МПС. Ако се приеме, че деликтната отговорност, към която се опитва ищецът да
привлече ответника е тази по чл. 49 или по чл. 50 от ЗЗД, счита, че е абсолютно
наложително ответникът да иска тази конкретизация, за да може да организира
защитата си, тъй като от конкретизацията на исковата молба зависи и кое лице ще
поиска Общината-ответник да бъде привлечено за помагач на нейна страна:
-
пътят се пресича от
подземни съоръжения на ВиК ЕООД-С. - възможно е тяхна
да е вината за разкопаването му и невъзстановяване на настилката по реда на чл.
72 от ЗУТ;
-
пътят се пресича от
подземни съоръжения на ЕВН ЕР-Пловдив - възможно е това дружество да е виновно
за разкопаването му и невъзстановяване на настилката;
-
пътят се пресича от
транспортна линия, по която преминават верижни машини на Българската армия, ***
Стрямска механизирана бригада на път към полигон-ГУЦ
„Т.". Във времето нееднократно
верижните машини са увреждали част от настилката точно на този път в няколко участька и са предприемани действия от Общината за
репариране на вредите. Възможно е този субект да е отговорен за разкопаването
му и невъзстановяване на настилката
-
пътят се пресича от
подземни съоръжения на частни дружества, занимаващи се с изграждане на
съобщителни мрежи за пренос на данни; в обхвата на пътя също има такива мрежи,
като част от тях са изградени точно в процесния период - възможно е на тези
дружества да е вината за разкопаването и невъзстановяване на настилката;
-
Пътят се изкърпва и
ремонтира в различии участъци от фирми, избрани въз
основа на обществена поръчка. Работата им се приема с протоколи от Общината и
същите носят гаранционна отговорност за извършения ремонт, и за който е
разходван обществен ресурс.
Ето защо поддържа, че е налице съществена нередовност на ИМ; моли съда да
даде указание за нейното отстраняване и да им бъде дадена допълнителна възможност
след конкретизацията ѝ да представят молба за привличане на конкретно
лице за помагач на страната на ответника. Ако това искане не бъде споделено от
съда то считат, че ще бъде нарушен принципа на равенство на страните в процеса по чл. 9 от ГПК.
На следващо място счита, че следва да се приеме, че искът за деликт е недопустим за водене по принцип. Предмет на
доказване по него е дали конкретна дупка с дълбочина, размери и местоположение,
разположена на конкретно място е могла да доведе до конкретното увреждане на
МПС или негова съставна част, тъй като в противен случай ще се стигне до пълен
абсурд - чрез автотехническа експертиза ищецът да се добере до „магическите
думички", че механизмът на ПТП съвпада с описаното в ИМ и по принцип е
възможно при попадане на гума в дупка (особено ако дупката има остър ръб) да се
получи разкъсване на платовете и протектора, подобно на това в случая и, че е
технически правдоподобно да съществува причинно-следствена връзка между
механизма и вредата. Счита това за неправилно и заявява, че безспорно все
някъде на територията на община К. или на посочен общински път е било възможно
преди прибл. 6 години да е имало дупки. Сочи, че
въпроса е в това дали ответникът до такава степен не е поддържал конкретната си
вещ (път) или не е контролирал работата на служителите, отговорни за
поддръжката му, че вследствие на това му поведение на пътя да е възникнала
дупка (препятствие) с такива характеристики, че при попадането на гума в него
да е настъпила конкретната повреда.
Сочи още, че в ИМ не е посочено в коя част от денонощието се е случило
това. Така за ответника е трудно да ангажира доказателства, чрез които да
установи оборващи ищовата теза или благоприятни за
себе си факти.
Твърди, че им е служебно известно, че поради реализиране на СМР в обхвата
на пътя, същият в процесния период многократно е бил обхождан от дл. лица от състава на Община К., както и от проектанта и
изпълнители на дейностите. Ето защо поддържа, че посочването на точния момент,
в който е настъпило събитието е решаващ за защитата на ответника и следва да
бъде конкретизиран преди даване ход на делото. Настоява съда да даде указания
на ищеца за отстраняване тази непълнота на исковата молба, за което ответника
да бъде уведомен.
Пълномощникът на ответника заявява, че счита предявения иск за
неоснователен, недоказан и необоснован. Заявява, че оспорва всички факти и
обстоятелства, на които той се основава.
Прави изрично възражение за настъпила погасителна давност за предявяване на
претенцията за главницата по ИМ. Възразявя и за
настъпила погасителна давност по акцесорния иск за
лихви.
Възразява срещу призоваването и разпитването на посочения в ИМ свидетел,
тъй като неговите изявления и писмени декларации са послужили за получаване на
определена парична сума от застрахователя под формата на обезщетение и това
прави свидетелят ненадежден и предубеден, а и заинтересован от изхода на
делото, защото ако се докаже липса на дупка и той е декларирал неверни данни
пред застрахователя си го грози искане за възстановяване на недължимо платени
средства и т.н. Дали е била налице дупка,
дали точно тя е довела до увреждането и кой е собственик на вещта са въпроси,
които е следвало да се изяснят преди изплащане на обезщетението, съответно
преди внасяне на ИМ.
Възразява срещу назначаване на АТЕ преди конкретазиране
на мястото на дупката, тъй като няма да може да се установи връзка между
конкретна вещ и конкретна вреда. Възразява и срещу изслушване на заключение по
АТЕ след даване на свидетелски показания. Експертът
трябва да направи своите изводи въз основа на обективна преценка на материалите
по делото, като не бива да се влияе от субективната преценка и изявления на
свидетеля. Ако това възражение не бъде уважено прави искане за изслушване и
на свидетелите на ответника преди назначаване н.СТЕ.
Заявява и твърди, че в процесния период по посочения път не е имало нито
една дупка или друго препятствие, което е могло да предизвика вредата, описана
в ИМ. В посочения период пътната настилка е била стара, но съвсем скоро
изкърпена, без видими дупки или други сериозни деформации, което ще докаже чрез
св. показания и писмени документа - ОП „КДиПИС".
В тази връзка моли съда да задължи трето неучастващо по делото лице - О.п. „К.д.и
п.на и.", с адрес гр. К., представлявано от директора Т.Л. да представи по
делото информация за извършваните през 2014 г. ремонтни работи по пътя Е. –К.,
в т.ч. и за изкърпване на единични дупки по технологията „Печматик".
Да представи (ако са налични) протоколи от ремонта и да посочи кои служители са
били отговорни за извършването му.
Сочи на съда
общоизвестен факт: на електронен адрес https://***
е публикуван обширен телевизионен репортаж за настъпило два месеца преди това
процесната дата ПТП на същия път Е.-К.. Репортажа
многократно и обстойно обхваща пътя и неговото състояние. Тъй като пътя е
сравнително прав се вижда голяма част от него, както и това, че към този момент
той е напълно и прясно изкърпен. Приложена е и извадка от полицейския протокол,
в която състоянието на пътя не е окачествявано като проблемно или довело до
инцидента. Моли съда да приеме разпечатка от сайта на телевизия *** и да им
укаже по повод това доказателство, дали да проведе допълнително установяване
автентичността му, служебно-възможно ли му е запознаване със записа, с оглед
придобиване лично впечатление за състоянието на пътя или да ангажира
допълнително доказателство в тази посока. Прилага и моли съда да се приеме
интернет-извадка от посочения ТВсайт.
Оспорва на осн. чл. 181 ГПК и не приема за
достоверна датата на частен документ – Пълномощно от 24.11.2014 г.
Заявява, че желае да се ползва от правото си по
чл. 193 от ГПК за откриване на производство по
оспорване на всеки един от представените документа както по отношение
авторството така и на съдържанието им, поради
което моли съда да задължи ищеца на основание чл. 183, вр. с чл. 193, ал.1 ГПК да представи в оригинал всички
документа, от които желае да се ползва по делото. Моли да му бъде предоставен
срок да се запознае с оригиналите и да конкретизира оспорването на всеки от
тях.
По отношение претендираните мораторни
лихви моли съда да съобрази, че за ответника остава неясно защо представена
справка за тях е за период 25.11.2016 – 25.11.2019 г., след като датата на
завеждане на ИМ в съда е друга.
Не оспорва обстоятелството, че сума в размер 403,32 лв. е постъпила по
сметка на „Г." ЕООД като обезщетение по заявена в ЗАД „А." щета,
поради което не е необходимо назначаването на ССчЕ за
установяване на това.
Твърди, че неправомерно е изплатено застрахователно обезщетение преди
застрахователя да е установил наличие/отсъствие на всеки един от „Изключени
рискове" по см. на р-л IV от Общите условия по застраховката. В тежест на
застрахователя е да докаже отсъствието на всяко едно от тях, поради което да
изведе основание за плащане. Иначе си остава на отговорността на застрахователя
защо е заплатил за ПТП,
предизвикано от пияно лице; от лице, което умишлено е увредило застрахованото
МПС; лице, което е бягало от органите на реда по повод избягване на наказателна
и адм. наказателна отговорност и т.н. В съдебно заседание юрисконсулт К. Байков моли
съда да отхвърли предявеният иск ката неоснователен и недоказан. Претендира
разноски по делото.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско
дело №3192/2019 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК
съдът е издал заповед за изпълнение
№1873/27.11.2019г. срещу длъжника Община К., за сумата 413.322 лева за главница, 125.84 лева мораторна лихва от 25.11.2016г. до
25.11.2019г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 26.11.2029г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 75 лева разноски по делото. Вземането произтича от средните обстоятелства
: след изплащане на застрахователно обезщетение за причинени вреди на
застрахован в дружеството автомобил в размер на 403.32 лв. и извършени
ликвидационни разходи в размер на 10.00 лв., общо 413.32 лв., „З.А.“ АД, в
качеството си на застраховател по имуществена застраховка „Каско
на МПС“ има право, на основание чл.213 ал.1, вр. пар.22 от ПЗР от Кодекса на застраховането /отм./ да получи
платеното от причинителя на вредата, в т.ч. възложителя на работата по чл.49 от ЗЗД, чиито служители
чрез бездействието си да обезопасят платното за движение, са причинили
настъпването на вредоносния резултат. Изпратена е регресна
покана от страна на ЗАД „А.“ АД, но длъжникът Община К. не е възстановил
изплатената по имуществена застраховка „Каско на МПС“
сума в общ размер на 413.32 лева.
В срока по
чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Община К., че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3192/2019 г. по
описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от
завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По делото е
представена комбинирана застрахователна полица № г. за имуществена застраховка
"Каско и злополуки" за лек автомобил марка
„Б.“, модел „“, с рег. № ***, собственост на „У.“ ЕАД, със срок на действие
05.03.2014 до 14.03.2015г. Представени са и Общи условия за застраховка на
моторни превозни средства „Каско“. В декларация на водач на застраховано МПС,
увредено при застрахователно събитие водача
на лекия автомобил е декларирал ПТП, настъпило на *** г. при следните
обстоятелства: по пътя между село Е. и
град К., влязъл в дупка в следствие на
което предна лява гума се е сцепила. Декларацията
е подадена на 19.09.2019.
От представения по делото опис на претенция № г.
е видно, че са повредени следните детайли по автомобила: гума предна лява за
подмяна. Съгласно изготвения от застрахователя доклад по щета № определеното
застрахователно обезщетение е в размер на 413.32 лева, от която 403.32 лева
обезщетение, както и сумата от 10 лева, представляваща обичайни разходи за
определяне на обезщетението, в случая за вещо лице. Обезщетението в размер на
403.12 лева е изплатена на „Г.“ ЕООД съгласно пълномощно от „У.“ ЕАД с разходен
касов ордер от 05.12.2014 г.
В
разглеждания случай по делото не се спори, че за установяване на
пътно-транспортното произшествие не е съставен официален удостоверителен
документ от органите на МВР - "Пътна полиция"- протокол за ПТП.
Следва обаче да се посочи, че доколкото се касае за повреди на процесното МПС,
които не са причинени от друго ППС, произшествието по начало не се посещава от
органите на МВР - "Пътна полиция", и за него не се съставят документи
- чл. 7, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № Iз-41
от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд. С оглед на това в случая съставянето на протокол за ПТП не е
допустимо и доказването на произшествието следва да се извърши в всички
останали допустими от процесуалния закон доказателствени средства.
От
заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява,
че механизмът на процесното ПТП е следният: на *** процесният
автомобил е бил управляван по пътя село Е. град К. като лек автомобил марка „Б.“,
модел „“, с рег. № ***, управляван от Д.Т.Й. е преминал през необезопасено увредено
асфалтово покритие в резултат на което е увредена предна лява гума. Налице
причинно – следствена връзка с така настъпилото произшествие и настъпилите
увреждания по гумата на процесния лек автомобил. Предвид моментната пазарна
стойност на гума от същата марка и с равностойни показатели предназначени за
първоначално вграждане, годината на производство на увредената гума, датата на
първоначална регистрация на автомобила и датата на настъпване на събитието,
цената на подменената гума 537.76 от техническа гледна точка е правдоподобна. Разноските
по ликвидационната дейност за
настъпилите щети за всяко застрахователно дружество се регламентират от вътрешни правила и са
политика на самото дружество като в някои от те не калкулират в размера на
щетата, а в други дружества са от порядъка от 7 до 12 лева. Съдът възприема
експертното заключение с оглед неговата обоснованост, незаинтересованост и
непротиворечивост с останалите доказателства по делото.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Съгласно
разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от КЗ
(отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Аналогична
е и разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 3 от действащия КЗ,
която предвижда, че с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне срещу собственика на вещта и лицето,
което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 ЗЗД.
Законодателят е уредил т. нар. регресно
застрахователно право, което възниква при наличието на деликтна
отговорност на трето лице към увредения-застрахован поради причиняване на
застрахователното събитие и плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение. В разглеждания случай, тъй като ответникът Община К. е юридическо
лице и не може да действа виновно, той би могъл да отговаря за причинените на
застрахования вреди единствено на основание чл. 49
и чл. 50 от ЗЗД,
но не и по чл. 45 от ЗЗД
/в този смисъл е Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/. Изхождайки от
обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът приема, че в случая деликтът следва да бъде квалифициран по чл. 50 от ЗЗД,
тъй като се отнася до вреди причинени от вещ. По
делото липсват ясно формулирани твърдения, че вредите са причинени от виновното
поведение на конкретни лица, на които ответникът е възложил извършването на
някаква работа, поради което не може да се касае за гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл. 49 от ЗЗД,
вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Твърденията на ищеца са за вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие,
настъпило поради повреда в настилката на пътя, собственост на ответника, за
която няма данни да е причинена от действията на определено лице, а е резултат
от вътрешните свойства на вещта – разрушаване на пътната настилка.
При
така установените обстоятелства съдът счита, че описаното в исковата молба
пътнотранспортно произшествие е настъпило поради повреда в настилката на пътя,
по който се е движел застрахованият лек автомобил. Няма данни тази повреда да е
причинена от виновно поведение на други лица, поради което съдът приема, че
същата е резултат от естественото износване на пътната настилка. Пътят
представлява вещ по смисъла на чл. 50 от ЗЗД,
който предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
По
делото не се спори, че пътят, при използването на който е настъпило
пътно-транспортното произшествие, е общински съгласно Решение на Министерски
съвет №236/13.04.2007г. за утвърждаване на общинските пътища на основание чл.3,
ал.4 от Закона за пътищата, път I
-5 К. Е. е общински. Съгласно разпоредбата
на пар. 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА
негов собственик се явява ответникът. Нормата на чл. 11 от ЗОС
задължава общината да управлява вещите-общинска собственост с грижата на добър
стопанин. Освен това съобразно разпоредбите на чл. 31 ЗПътищата
и чл. 3, ал. 1
и 167 от ЗДвП
общината е била длъжна да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира
незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок. От
доказателствата по делото се установява, че в резултат на противоправното
бездействие на ответника при обичайната употреба на повредената вещ /път/ на
застрахования собственик на автомобил са били причинени имуществени вреди.
Ответникът
е направил възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца. Регресните искове се погасяват с изтичането на предвидената
в чл.110 от ЗЗД петгодишна давност, в койтто е платено обезщетението. В случая Застрахователно
акционерно дружество "А."
АД е изплатила обезщетението на 05.12.2014г, от която дата до 26.11.2019г.
датата на подаване в съда на заявлението по реда на чл.410 от ГПК не са изтекли
5 години, поради което давността не е
изтекла.
Съгласно
разпоредбата на чл.
86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В
случая ответникът е изпаднал в забава с изтичане на определения от ищеца
седемдневен срок за изпълнение от получаването на регресната
покана, т. е. от 19.01.2015 г. Ответникът е направил възражение за погасяване
по давност и на вземането на ищеца за лихва. Досежно
вземанията за лихви е приложима кратката тригодишна давност по силата на чл.
111, б. "в" ЗЗД. Разпоредбата на чл.
114, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от
датата на изискуемостта на вземането, която както беше посочено по-горе, е
настъпила на 19.01.2015 г. Към датата на подаване на заявлението 26.11.2019г.
кратката тригодишна погасителна давност не е изтекла. По тези съображения
възражението на пълномощника на ответника за погасяване на вземането по давност
е неоснователно.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че са налице условията за встъпване на ищеца
- застраховател в правата на застрахования срещу ответника – причинител на
вредата за заплащане на сумата 413.32 лева, включваща изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 403.32 лева и 10 лева
обичайните разноски, направени за неговото определяне по щета № №. С
оглед на това съдът счита, че предявеният иск по чл. 213, ал. 1 от КЗ
(отм.) за изплатено застрахователно обезщетение за причинени от ответника вреди
е основателен и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер 413.32
лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 14.01.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело
№ 4/2013 г., на Общото събрание на
Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за
изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на
издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен
лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съгласно
разпоредбата на 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съобразно чл. 25, ал. 1 от НЗПП, за защита в заповедно производство на юриста на
дружеството следва да се присъждат от 50
до 150 лева, а за исков процес - възнаграждението за юрисконсулт е от 100 до
300 лв. В случая, производството не се отличава с правна и фактическа сложност,
като определеното в заповедното производство възнаграждение за юрисконсулт от
50 лева. е напълно адекватно и съразмерно. В настоящото производство
възнаграждението следва да бъде определено към минималния размер – 100,
изхождайки от материалния интерес, фактическата и правна сложност, предприетите
процесуални действия в хода на производството.
Съдът намира
за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска както следва: в
заповедното производство - в размер на 75 лева, представляващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на
275 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение.
Надвнесената сума за държавна такса и възнаграждение за
разпит на свидетел, на когото не е изплатено същото следва да бъдат освободени
по искане на ищеца с молба до съда, но същите не представляват разноски по смисъла
на чл.78, ал.1 от ГПК и не следва бъдат възлагани на другата страна.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай и двете страни са представили списък на разноските.
Воден от
горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община К.,
, Булстат ***, представлявана от Кмета Г.Г.С., съществуването на вземането на З. "А."
АД, със седалище и адрес на управление град, ЕИК ***, представлявано от М.П.И.
и В.П.К. за сумите : 413, 32 лева главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от
пътно-транспортно произшествие на ***г. по пътя село Е. град К. с лек автомобил марка „Б.“, модел „“, с рег. № ***,
собственост на „У.“ ЕАД, настъпило поради повреда в настилката на път,
собственост на Община К., 125.84 лева лихва за забавено плащане от 25.11.2016г.
до 25.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1873/27.11.2019
г. по частно гражданско дело № 3192/2019 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА на Община К., , Булстат ***, представлявана от Кмета Г.Г.С. да заплати на З. "А." АД, със седалище и адрес на
управление, ЕИК ***, представлявано от М.П.И. и В.П.К. сумата от 75
лева, представляваща направени по частно гражданско дело № 3192/2019 г. по
описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА
Община К., , Булстат ***, представлявана
от Кмета Г.Г.С. да заплати на З. "А." АД, със седалище и адрес на
управление, ЕИК ***, представлявано от М.П.И. и В.П.К. сумата от 275
лева, представляващи направени по настоящото делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия :