№ 87577
гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Частно гражданско
дело № 20251110124722 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, подадено от „П. К. Б.“ ЕООД срещу Ю. Й. И. с ЕГН: **********.
Със заявлението се претендират сумите 4857.65 лева, представляваща неплатена
главница в размер на 1200.17 лева и неплатено договорно възнаграждение в размер на
3657.48 лева, дължимо за периода от 05.04.2012 г. до 05.03.2016 г.; 4.40 лева лихва за забава
от 06.04.2012 г. до 05.03.2016 г.; законна лихва в размер на 3577.08 лева, дължима от
05.03.2016 г. до 28.04.2025 г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането. За периода 13.03-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с
оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП. Заявителят претендира и съдебни разноски в
размер на 168.78 лева държавна такса, 180.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 80.00
лева за подготовка на документи.
Съдът намира, че заявлението следва да се отхвърли в частта относно неплатеното
договорно възнаграждение в размер на 3657.48 лева, дължимо за периода от 05.04.2012 г. до
05.03.2016 г., както и сумата от 80.00 лева за подготовка на документи, по следните
съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
както и когато искането се основава на неравноправна клауза.
Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с
потребители. Автономията на волята на страните при сключването на договор е ограничена,
като отделните клаузи не може да противоречат на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Противоречието с императивни правни норми и добрите нрави е основание
за нищожност както на гражданските, така и на търговските сделки. Добросъвестното
встъпване в договорни правоотношения се основава на принципа на справедливостта, който
в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес и в съдебната практика се възприема като съответно на морала
изискване чрез договорите да не се злоупотребява.
В настоящия случай, договорното възнаграждение, което е част от претендираната
сума, представлява клауза, която противоречи на добрите нрави. Подобно възнаграждение,
което на практика утежнява задължението на потребителя, без да е пряко свързано с
предоставената му главница, може да бъде определено като неравноправно и в нарушение
на принципите на справедливостта. Също така, претенцията за "разходи за подготовка на
документи" по своята същност представлява такса, която не е пряко свързана с основната
услуга по кредита и може да се разглежда като допълнително оскъпяване, което също
противоречи на добрите нрави и принципа на справедливостта.
Предвид изложеното, съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение
в частта за неплатеното договорно възнаграждение в размер на 3657.48 лева и за разходи за
подготовка на документи в размер на 80.00 лева следва да бъде отхвърлено като
противоречащо на добрите нрави.
1
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
подадено от „П. К. Б.“ ЕООД срещу Ю. Й. И. с ЕГН: **********, в частта относно сумата
3657.48 лева (три хиляди шестстотин петдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 05.04.2012 г. до
05.03.2016 г., и сумата 80.00 лева (осемдесет лева), представляваща разходи за подготовка на
документи.
УКАЗВА на заявителя „П. К. Б.“ ЕООД, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при
спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса,
като и следва да довнесе единствено разликата и представи доказателство за довнесена
дължима държавна такса /която е в размер на 4 процента по всеки един от кумулативно
съединените искове поотделно минус заплатената държавна такса при подаване на
заявлението/.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2