№ 2374
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110156610 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено
възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
299606/25.09.2024 г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу С. В. М. с ЕГK:**********, с адрес: гр.
София, п.к. 1463, обл. София, общ. Т*, ж.к. „**", *, вх. А, ет.3, ап.33 /абонат 1/,
с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
188.75 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 09.04.2024 г.,
изчислена върху главница от 1552.88 лева
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 7.17 лева -
лихва за периода 16.07.2021 г. до 09.04.2024 г., изчислени върху главница
от 34.31 лева
за които суми има издадена Заповед № 16983/05.06.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 30869/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот
гр. С* /абонат 1/,
1
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на
процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание
чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е
потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е
предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество
и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна
енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
Твърди, че ответникът е заплатил сумите за топлинна енергия и дялово
разпределение, съгласно издадената заповед, но не е заплатил сумите за
мораторна лихва за тях.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:
SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответника подава отговор. Оспорва исковете по
основание, но не и размер. Твърди, че като ОУ са приложими други правила и
ответникът изпада в забава след покана, а такава не е направена. Ето защо
твърди, че лихва върху главница не се дължи. По отношението на лихва върху
дялово разпределение също не се дължи, тъй католипсва покана по чл.84, ал.2
ЗЗД. Моли да не се допускат експертизи, тъй като няма спор по отношение на
размера, а по отношение на правото. Счита, че експертизите не са необходими.
Моли съда да отхвърли исковите претенции. Претендира разноски по
чл.38 ЗА. Представя списък.
Във възражението по чл.414 ГПК ответникът изцяло признава
дължимостта на сумите по главници за топлинна енергия (ТЕ) и дялово
разпределение (ДР). Оспорват дължимостта на сумите за топлинна енергия. В
този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се
представлява.
Ответникът не се явява и не се представлява в о.с.з. В писмени бележки
твърди, че претенцията за мораторна лихва е недължима, тъй като няма
2
покана, кога фактурата е връчена на ответниците. Позовава се на съдебна
практика. Твърди, че няма уговорка за зачисляване на суми за дялово
разпределение.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 1538/13.01.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 66-72 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 1538/13.01.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 66-72 от
делото).
Не се спори, че за процесния имот и период, ищцовото дружество е
доставяло топлоенергия на ответника. Не се спори по посочените количества
топлоенергия и техният размер. Не се спори по сумите, определени по тарифа,
както и за изискуемостта на вземанията. Не е спорно и обстоятелства за
сключен договор с топлинен счетоводител. Не е спорно и по размера на
дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение, тяхната
изискуемост. Не се спори, че ответникът е собственик и има качеството на
потребител на топлинна енергия за процесния имот и процесния период. Не се
спори по размера на мораторните лихви.
Спорно остава дали претендираните суми за мораторни лихви са
дължими – изискуеми.
Спорно остава дали ответникът е заплатил процесните в срока преди
исковата молба.
След като се дължат главниците (топлинна енергия и дялово
разпределение), то се дължи и мораторните лихви върху тях, поради забавено
плащане, на основание чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.33 ОУ от ищеца, сумите се
3
заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Най-
късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за м.04.2023 г.
Към момента на предявяване на заявлението/исковата молба и приключване
на съдебното дирене (чл.235, ал.3 ГПК), изискуемостта на чл.33 ОУ е
настъпила. Ето защо вземането за мораторна лихва се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок
за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на
услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата
се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства
за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и
не дължи на ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При това положение искът за мораторна лихва върху главница за ТЕ е
основателен, а искът за мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение не е дължимо.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
И двете страни имат право на разноски, пропорционално на уважена и
отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
ПО ЗАПОВЕДНОТО
Ищецът претендира 35.52 лева (държавна такса, л.10 от делото) и 50.00
лева юрисконсултско възнаграждение. Последното е законовия предел по
чл.26 НЗПП. Общият размер разноски, които следва да се признаят на ищеца е
85.52 лева.
Заповедта е влязла в сила за сумата от 1552.88 и 34.31 лева. С това
решение се признава вземането в размер на 181.58 лева. Заявлението е за суми
в общ размер 1 775.94 лева. Заповедта е влязла в сила за сумата от 1857.19
лева и сега е признато за установено за 181.58 лева. Следователно общият
размер, за който е установено вземането е 1768.77 лева.
При това положение ищецът има право на разноски, пропорционално на
уважената част, а именно 85.17 лева (85.52 х 1768.77/1775.94).
Ето защо С. В. М. с ЕГK:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1463, обл.
София, общ. Т*, ж.к. „**", *, вх. А, ет.3, ап.33 /абонат 1/ следва да бъде осъден
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б сумата в размер на 85.17 лева, представляващи разноски
по ч. гр. д. № 30869/2024 г. на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
4
Ответникът претендира разноски в заповедното. Съгласно представен
списък претендира сумата от 450.00 лева адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.1, т.2 ЗА. Ищецът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът приема, че възражението на ищеца е основателно. Делото не е
сложно от фактическа и правна страна. С оглед характера на заповедното
производство и извършената работа съдът приема, че възнаграждението
следва да бъде определено в размер на 10.00 лева.
При определяне размера на възнаграждението съдът прие, че дейността
не изиска никакъв интелектуален умисъл, а само волеви. Не е необходимо
мотивиране на възражението.
При положение, че ответникът е материално затруднено лице, то следва
да се прилага ЗПП и НЗПП. Размерът е съобразен с практиката, обективирана
в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС и
Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС. Още повече
настоящият съд се солидализира с мотивите, изложени в цитираните актове,
досежно критериите за определяне на възнаграждение, че за подаване на
възражение (подаване на документ) следва да се присъжда сума по ЗПП.
Повече от присъдените суми за подаване на бланкетни молби, несъобразени с
фактите по делото, не следва да се присъжда, тъй като ще се стигне до
неоснователно обогатяване.
Следва да се отбележи, че възнаграждението от 10.00 лева е присъдено,
тъй като ответникът е материално затруднено лице (по чл.38, а не роднина или
колега) и като нормативна уредба за регулиране на този вид отношения е ЗПП
и Наредбата за заплащането. При това положение чл.38 ЗА се явява в
противоречие на ЗПП, тъй като създава неоснователна конкуренция на област,
който вече е регламентиран. При това положение, ищецът е следвало да
подаде молба за правна помощ. Използвайки института на чл.38 ЗА се
стигнало да неоснователно разместване и конкуренцията на пазара и
поставяне в по-неблагоприятно положение на адвокати, които са вписани в
регистъра на правната помощ. При това положение вписаните адвокати в този
регистър са в по-неблагоприятно положение от адвокатите по чл.38 ЗА, тъй
като получават възнаграждение по-малко от това, за което претендират
адвокатите по чл.38 ЗА, а именно размер за договорно възнаграждение. Затова
за определяне на възнаграждение по чл.38 ЗА следва да се приложи НЗПП, а
не договореностите. Ето защо съдът е приложил Определение №
343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС.
Съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ, само ТР и ТП са задължителни съда.
Цитираните от ищеца дела не са задължителни съда, а напротив искането да се
съобрази съдът с тях е нарушение на вътрешното убеждение на съда, което
накърнява независимостта на съда. Все още в РБ е налице континентална
правна система, а не прецедента, поради което съдът не следва да се
съобразява с други решения, а само по събраните по делото факти, които да ги
5
субсумира в хипотезата на правната норма.
След служебна справка в деловодните книги на съда, съдът установи, че
подаденото възражение от адвоката на ответника в заповедното производство
е идентично с възраженията, които същият подава до съда по други заповедни
дела. Разликата е единствено само н номера на делоно и имената на длъжника.
Съдържанието е идентично, включително и графичното оформление. Нещо
повече, по всички такива молби адвокатът претендира едно и също
възнаграждение 450.00 лева и всички представлявани от него лица са
материално затруднени.
Така представените от страните книжа са бланкетни, имат едно и също
съдържание, но само се промени автора. При различни автори, няма как
молбите да имат едно и също съдържание, т.е. една и съща форма на
волеизявление. С оглед идентичното съдържание на така представените молби
и книжа по делото, е налице обосновано предположение за липса на човешки
умисъл, доколкото всичко се състои от преповтаряне и преписване. Липсва
характера на разума, присъщ на човека.
Идентичното съдържание на молби е индиция за автоматично
генерирани текстове или машинно генерирани текстове (Становище №
26/2023 на КСЕС). Дейностите, за които лицата претендират възнаграждения
и доказателствата за тяхното извършване – съдържание на молби, пускане
чрез електронни системи, попадат в приложното поле на т.9 от Становище №
26/2023 на КСЕС. Финансирането на такива дейности следва да се
осъществява при принципите за пропорционалност и съвместимост с
човешкия труд, като разходите по такъв вид дейности следва да се определи
при отчитане на разходите по използването и внедряването на технологии.
Разходите по тези системи не са само за съда и но и разходи, които страната
прави във връзка с използването на тези системи, като част от общия принцип
за разходи в съдебната система. В този смисъл т.52, 76-77 от Становище №
26/2023 на КСЕС. Ето защо съдът е определи 10.00 лева само за подаване на
възражение по чл.414 ГПК, тъй като дейността не изисква интелектуален
умисъл, а техническо подаване на бланкетно волеизвяление.
Възнаграждението в рамките на 10.00 лева е определено при принципа, че
възражението на ответника е, че вземането не е изискуемо и съдебната
практика на СГС не приема дължимост на мораторна лихва за сумата от
топлинна енергия и дялово разпределение. При този вид труд,
възнаграждението е определени в тези размери – в минимални.
На следващо място, следва да се отбележи, че адвокатът не се е явявал
по нито едно съдебно заседание. Подава около 50 съдебни книга (искови
молби, възражения, отговор на искови молби) на месец в настоящия съд, с
идентично съдържание на база копи пейст (copy-paste).. При това положение
определяне на възнаграждение в размер на 450 лева за подаване на бланкетно
възражение се явява прекомерно и надхвърлящо нормалната защита. В случая,
когато страните не са се договорили за възнаграждение, то определянето му от
6
съда следва да бъде съобразно с действителната правна и фактическа
сложност, както и защитаваният материален интерес. Възнаграждението по
чл.38 ЗА не следва да надхвърля около 10 процента от защитаваният интерес,
тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация, че институтът на исковата
молба и завеждане на делото ще послужи като инструмент и средство за
печалба при оспорване на малки интереси – частични искове от 5.00 лева.
Претендирано възнаграждение в размер на повече от 50 % от материалния
интерес по делото се явява прекомерно, с оглед фактическата и правна
сложност по делото. В процесния случай 480 лева е повече от 50 % от
материалния интерес по делото.
По правило, възнаграждението на адвокатите трябва да бъде добре
заплатен и да не се обезценява. Това принципно е така, но е приложимо когато
е налице възмезден договор между адвокатът и неговия клиент. Следва да се
обърне внимание на адвоката, че професионалните правила за определяне на
възнагражденията представляват важен елемент от упражняването на
адвокатската професия, които имат за цел да осигуряват гаранция да
справедливо отношение на клиента и професионалната независимост на
адвоката. Адвокатът следва да осигури прозрачност на хонорарите,
начислявани на клиенти и да му представя подходящи обяснения в зависимост
от случая.
Хартата на основните етични предници на ССВЕ ( Council of Bars and
Law Societies of Europe - Съвет на адвокатите и адвокатските дружества на
Европа) въвежда принцип за справедливо отнасяне на клиентите по
отношение на хонорарите, което означава, че хонорарът, начислен от адвокат,
трябва да бъде изцяло оповестен на клиента, да бъде справедлив и разумен и
да съответства на закона и професионалните правила, на което се подчинява
адвокатът. Отбелязва се, че този принцип налага необходимостта от
професионално регулиране, за да се гарантира, че клиентът няма да бъде
таксуват прекомерно.
Също така Кодексът за етично поведение на ССВЕ (т.3.4)
постановява, че възнаграждението, начислено от адвокатите, трябва да бъде
изцяло оповестено на клиента, да бъде справедливо и разумно и да
съответства на закона и професионалните правила, на които се подчинява
адвокатът.
При това положение цитираният от ищеца принцип се отнася за
отношенията между него и неговият клиент. При положение, че липсва
възмезден договор и възнаграждението е по чл.38 ЗА, адвокатът не може да се
позовава на този принцип за размера на възнаграждението с отношенията си
със загубилата страна. Същата не е обвързана от процесуалното
представителство и избор на адвокат на ищеца. Ето защо тези
взаимоотношения са непротивопоставими на загубилата страна при
възнаграждение по чл.38 ЗА. Този принцип не е приложим между адвоката по
чл.38 ЗА и загубилата страна.
7
Освен това липсва предварително оповестяване на възнаграждението за
другата страна. На следващо място при материален интерес от 190.00 за
установителния, претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 450
лева не е разумно и не съответства на закона, професионалните правила,
етичните стандарти и добрите нрави.
В допълнение на изложението, следва да се отбележи, че има достатъчно
данни по делото за недобросъвестно упражняване на права. В заповедното и
исковото производство, адвокатите на ответника са различни. Упражняват
една и съща дейност на едно и също място. Ответникът има различни
адвокати за двете производства, които адвоката упражняват в една кантора
дейност. При всяко производство, адвокатите се сменят, като друг адвокат от
кантората става адвокат на същото лице в последващото производство. Така
при една кантора се осъществява различни процесуални представителства във
всяка фаза на производството. При това положение, институтът на подаване
на възражение по чл.414 ГПК и ОИМ по чл.131 ГПК, които са субективни
права, се използва с цел печална при подаване на бланкетни книжа.
Следва да се допълни, че възражението дори не е подадено на хартиен
носител, а по електронен носител. Следователно адвокатът не е направил
разход дори за разпечатване, за тонер, за хартия и за придвижване от кантората
до съда.
При това положение възнаграждението следва да бъде определено в
размер на 10.00 лева с оглед подаване на възражението. В този смисъл е,
постановеното в идентично дело със същите адвокати и за същият размер
възнаграждение, Определение № 15396/03.10.2024 г. по в. ч. гр. д. №
10377/2024 г. на СГС.
При това положение, с оглед отхвърлената част от заявлението,
адвокатът има право на възнаграждение в размер на 0.04 лева (10 х
7.17/1775.94).
Ето защо „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б следва да бъде осъдена да заплати на адв. М*, ЕГН
**********, САК, гр. София, ул. Г*, сумата от 0.04 лева (четири стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 30869/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 вр. чл.38 ЗА.
ПО ИСКОВОТО ПРОИЗВОДСТВО
Ищецът претендира 25.00 лева (л.14 от делото) и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение. Последното е в лимитите по чл.25 НЗПП.
Общият размер разноски, които следва да се признаят на ищеца са 125.00 лева.
С оглед уважената искова претенция, ищецът има право на сумата в
размер на 120.44 лева (125 х 188.78/195.92).
Ето защо С. В. М. с ЕГK:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1463, обл.
София, общ. Т*, ж.к. „**", *, вх. А, ет.3, ап.33 /абонат 1/ следва да бъде осъден
да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
8
„Ястребец“ № 23 Б сумата в размер на 120.44 лева, представляващи разноски
по гр. д. № 56610/2024 г. на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът претендира отново възнаграждение по чл.38, т.2 ЗА в размер
на 450.00 лева.
С цел процесуална икономия, съдът приема, че не следва да преповтаря
мотивите изложени по-горе. Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК. При
определяне размера на възнаграждението съдът отчете, че адвокатът на
ответника не се е явил в съдебно заседание, отговорът на исковата молба
отново е бланкетен, съвпада по съдържание с другите, които този адвокат
подава, злоупотреба с процесуални права с оглед изложеното по-горе за
различните адвокати от една кантора в две производства, които са паралелни,
подадената молба преди с.з. е идентично с молба, която подава адвоката по
други дела, същата е подадена електронно, което е доказателства за липса за
разход за придвижване, тонер, разпечатване, хартия и други. С оглед
гарантиране правото на справедлив процес, както и че лицето е материално
затруднено, следва да се определи възнаграждение на адвоката в размер на
100.00 лева.
С оглед отхвърлената част, адвокатът има право на разноски в размер на
3.66 лева (100 х 7.17/195.92).
Ето защо „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б следва да бъде осъдена да заплати на адв. С. Й* Д., ЕГН
**********, САК, гр. София, ул. „*, вход от към ул. „Н*“, сумата от 3.66 лева
(три лева и шестдесет и шест стотинки), представляващи разноски по гр. д. №
56610/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38 ЗА.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б срещу С. В. М. с ЕГK:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1463, обл. София,
общ. Т*, ж.к. „**", *, вх. А, ет.3, ап.33 /абонат 1/, положителен
установителен иск с правна квалификация чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, че С. В. М. с ЕГK:********** дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК * сумата от 188.75 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 09.04.2024 г., изчислена върху
главница от 1552.88 лева, за която сума има издадена Заповед №
16983/05.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.
гр. д. № 30869/2024 по описа на СРС, за абонатен номер *, ID номер *,
инсталация № *, за топлоснабден имот гр. С* /абонат 1/.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу С. В. М. с ЕГK:**********, с
адрес: гр. София, п.к. 1463, обл. София, общ. Т*, ж.к. „**", *, вх. А, ет.3, ап.33
9
/абонат 1/, положителен установителен иск с правна квалификация чл.422
вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за
установено, че С. В. М. с ЕГK:********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК * сумата от 7.17 лева - лихва за периода 16.07.2021 г. до
09.04.2024 г., изчислени върху главница от 34.31 лева, като неоснователен и
недоказан, за която сума има издадена Заповед № 16983/05.06.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 30869/2024
по описа на СРС, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за
топлоснабден имот гр. С* /абонат 1/.
ОСЪЖДА С. В. М. с ЕГK:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1463,
обл. София, общ. Т*, ж.к. „**", *, вх. А, ет.3, ап.33 /абонат 1/ да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б сумата в размер на 85.17 лева (осемдесет и пет лева и седемнадесет
стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. № 30869/2024 г. на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б да заплати на адв. М*, ЕГН **********, САК, гр. София,
ул. Г*, сумата от 0.04 лева (четири стотинки), представляващи разноски по ч.
гр. д. № 30869/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38
ЗА.
ОСЪЖДА С. В. М. с ЕГK:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1463,
обл. София, общ. Т*, ж.к. „**", *, вх. А, ет.3, ап.33 /абонат 1/ да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б сумата в размер на 120.44 лева (сто и двадесет лева и четиридесет и
четири стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 56610/2024 г. на СРС,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б да заплати на адв. С. Й* Д., ЕГН **********, САК, гр.
София, ул. „*, вход от към ул. „Н*“, сумата от 3.66 лева (три лева и шестдесет
и шест стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 56610/2024 г. по описа
на СРС, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„Техем сървисис“ ЕООД ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Проф. Г. Павлов" № 3, на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
– СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
10
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11