№ 23
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100105900 по описа за 2022 година
Образувано е по предявен от С. П. В. срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД иск с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 157000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, възникнали
по повод настъпило на 21,06,2021год. ПТП, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба -07,06,2022год. до окончателното изплащане на вземането.
Навеждат се доводи, че на 21,06,2021 год. около 15:30часа в гр. София, на бул.
„Цариградско шосе“, с посока на движение от ул. Йерусалим“ към бул. Асен Йорданов“,
водачът на лек автомобил „Мицубиши“, модел Аутлендър, с рег. № ****- Е. С. Е. нарушил
правилата за движение по пътищата, като не пропуснал движещия се по път с предимство
мотоциклет , с марка Сузуки, модел ГСХ Р1000, с рег.№****, управляван от ищеца, в района
на кръговото кръстовище на площад Авиация и реализирал пътнотранспортно
произшествие. Вследствие на произшествието за ищеца настъпили телесни увреждания,
които от своя страна довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
битови неудобства подробно описани в исковата молба. Твърди се, че гражданската
отговорност на водача на участвалият в произшествието автомобил е застрахована при
ответното дружество. Заявено е извънсъдебно изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, по което застрахователят е заплатил сумата от 43000,00лв. на 27,09,2021год. Същата
се сочи да е в занижен размер, поради което се претендира и процесната сума част от
справедливо обезщетение в размер на 200000лв.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗДИ Общо застраховане ЕАД в указания законоустановен срок по реда
1
на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа
дължимото обезщетение за неимуществени вреди да е изплатено извънсъдебно. Оспорва
характера и интензитета на претърпените вреди. Счита размера на предявените искове за
прекомерен. Релевира възражение за съпричиняване на увреждането от страна на ищеца,
който нарушил правилата за движение по пътищата движейки се с превишена скорост,
обстоятелство довело да настъпване на пътното произшествие.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представен по делото Констативен протокол за ПТП с №К-273 от
21,06,2021год. на ОПП СДВР, на 21,06,2021год., около 15,30часа в гр.София, на
самостоятелното платно на бул. Цариградско шосе, в района на пътен възел от кръговото
кръстовище пл. Площад на Авиацията, в посока към бул. Цариградско шосе, е реализирано
пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Мицубиши Аутлендър, рег. №****,
управляван от Е. С. Е. и мотоциклет Сузуки, модел ГСХ Р 1000, рег. № СА **** К,
управляван от С. П. В..
Не се спори между страните за МПС Мицубиши да е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица посочена в протокол за ПТП, със
застраховател ЗК „ДЗИ“, с период на валидност към датата на застрахователното събитие. В
тази част отразеното в протокола за ПТП има доказателствена стойност съгласно чл.189 от
ЗДВП, доколкото е удостоверено от длъжностно лице в кръга на предоставените му
правомощия.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че процесното ПТП е настъпило в гр.София, в
кръстовището с кръгова организация на движение на автомобилите на площад Авиация.
Платното за движение се състои от четири пътни ленти, разделени единични прекъснати
линии като към изхода в посока бул.Цариградско шосе –жк.Младост се отделят две пътни
ленти. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метрологична видимост.
Кръстовището е регулирано с пътни знаци като за автомобилите, които навлизат в
кръговото кръстовище са поставени пътни знаци „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“. МПС Сузуки се е движил в кръстовището с кръгова организация, с посока от
центъра на гр.София към изхода от кръговото движение към бул.Цариградско шосе, в
посока жк.Младост, със скорост на движение от 50км.ч. Лек автомобил Мицубиши се е
движил по локалното платно с посока от жк.Младост към център на гр.София, като е
налице пресичане на пътната лента за напускане на кръговото кръстовище и локалното
платно. Преди преминаване през това кръстовище водачът на лек автомобил Мицубиши е
навлязъл в кръстовището, от дясно наляво за посоката на движение на мотоциклета.
Водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да предотврати удара поради
2
пресичане на траекториите на двете МПС. След удара мотоциклета е продължил
движението си и под ъгъл на ляво като е напуснал платното за движение в ляво и се е
ударил в метална еластична ограда извън платното за движение.
Широчината на пътното платно, по което се е движил мотоциклета е 6 метра.
Водачът на мотоциклета при установената скорост на движение от 50км.ч. не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара. Такава би била налице в хипотезата
на движение със скорост от 33,31км.ч. или по –малка. Платното за движение, което е вход
към кръговото кръстовище, по което се е движил лек автомобил Мицубиши е с две пътни
ленти. При наличие на спрял автомобил в лявата пътна лента, САТЕ сочи да не е
ограничавал видимостта на на водача. Разстоянието от мястото, където е спрял лек
автомобил Мицубиши и мястото на удара е около 8метра. То е изминато от автомобила за
около 1,44сек. Разстоянието от мотоциклета до мястото на удара е около 20метра. В този
момент водачът на лекият автомобил е имал възможност да вижда приближаващия го от
лявата страна мотоциклет.
От техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП са субективните
действия на водача на л.а. Мицубиши със системите за управление на автомобила, който не
е спрял пред кръстовището, за да пропусне движещ се по път с предимство мотоциклет.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е
претърпял следните увреждания:
-открита фрактура на основата на крайната фаланга на палеца и закрита фрактура на
средната фаланга на втори пръст.
-дясно коляно-контузия и навяхване на предна кръстна връзка, заедно с фрактура на
едната от интеркондилните еминенции на тибиалното плато, както и бурсит и синовиит;
-ляво коляно –контузия с препателен травматичен бурсит /възпаление на
страничните торбички на колянното капаче/
-дясна ръка-контузия на ръката в областта на китката;
Изложено е становище установената спондилолистеза да е неотносима към
произшествието, доколкото съставлява дегенеративно състояние на прешлените в типична
локализация, установено по данни на справката от НЗОК още от 2014год. Контузията на
главата не е потвърдена при диагностицирането в УМБАЛ Св.Анна София.
Фрактурата на пръстите на лявото ходило има медико-биологичната характеристика
на трайно затруднение движенията на левия крак за срок по-голям от 30 дни/2 месеца/, а
останалите контузии и свързани с тях засягания на ПКВ, авулзивната фрактура на костната
еминенция и бурсита причиняват временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Травматичните увреждания на дясното коляно са леки и видими на МРТ от
20,07,2021год., докато на огледа на коленната става при операцията на 11,08,2021год.
3
фрактурата на еминенцията не е установена, ПКВ е установена здрава, а синовиалната
обвивка е била с умерено изразен синовиит.
Описаните травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с пътното
произшествие.
По спешност след ПТП пострадалото лице е хоспитализирано в УМБАЛ Св.Анна-
София за 2 дни. Разкъсно –контузната рана на палеца е била хирургично обработена и
зашита. Фрактурите са оставени да зарастват без поставяне на импланти. Назначени са 2 ПС
за срок от 30 дни. Контузиите на двете колена и дясна ръка са лекувани без специална
насоченост с възстановителен период от 1 месец. Болките и страданията са най-интензивни
в първите 10 дни, след което до края на периода от 2 месеца са с умерена и слаба
интензивност. Възстановителният период е приключил като понесените травматични
увреди не са пречка в бита и за работната среда.
При извършен личен преглед на пострадалото лице не се установява функционален
дефицит в активните движения на големите стави, както и хипотрофия на бедрената
мускулатура. Палеца и втори пръст на лявото стъпало не могат да осъществяват пълна
флексия при свИ.е, но са неболезнени при това движение и не пречат на походката.
Екстензията не е засегната. Измерен е оперативен белег от 2 см в основата на палеца, както
и 2 белега от 10 и 15 см. по вътрешната страна на подбедрицата от старо счупване на
същата.
Не е установен функционален дефицит на десен долен крайник или хипотрофия на
бедрената мускулатура. Констатира се оперативен белег от 1 см. симетрично от двете страни
на коляното. Походката е самостоятелна, без накуцване, осъществяваща стабилен стоеж,
последователно на двата долни крайника.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. Т.В.И.– съпруга на
ищеца, от чиито показания, ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват
неимуществените вреди за ищеца.
Събрани са и гласни доказателства, чрез показанията на св.Е. С. Е., ценени по реда на
чл.172 от ГПК, от които се установява механизма на произшествието.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
4
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е налице
осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил Мицубиши, който
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.50 от ЗДВП, съгласно който на
кръстовище на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство водачите
на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период.
Ето защо искът с пр.кв.чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
„неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава“.
С оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД, на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на претърпени телесни
5
увреждания. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че те следва да
бъдат обезщетени в размер на 50000,00лв. При определянето му съдът съобрази характера
на претърпените телесни увреждания –открита фрактура на палеца и закрита фрактура на
втори пръст на ляво стъпало, довело до затруднения в движението на долен крайник за
период по-дълъг от 30 дни, фрактура на тибиалното плато на дясно коляно, както и бурсит
и синовит на дясно коляно, контузия на ляво коляно с възпаление на страничните торбички
на колянното капаче, контузия на дясна ръка в областта на китката без данни за фрактура.
Установи се ищецът да е имал нужда от чужда помощ за период от около 3 месеца, от които
в период от около 1 месец е ползвал помощни средства след дехоспитализирането му след
пътнотранспортното произшествие. Впоследствие след оперативната интервенция на дясно
коляно отново е имал нужда от грижа в ежедневието си и ползване на помощни средства.
Следва да се съобрази обстоятелството, че възстановителния период е приключил, като
констатирания функционален дефицит във флексията на малките ставички на първи и втори
пръст на ляво ходило не е пречка в бита и работната среда за пострадалия, въпреки умората
при продължително вървене. Съдът не споделя тезата на ищеца руптурата на предна
кръстна връзка на ляво коляно да е по причина на пътнотранспортното произшествие.
Заключението на СМЕ е категорично, с оглед механизма на получаване на увреждането на
ПКВ, това увреждане да не е по причина на ПТП. Неоснователни са възраженията на ищеца
за необоснованост на заключението на СМЕ, тъй като не е съобразило проведената
оперативна интервенция на ляво коляно на пострадалия, доколкото видно от заключението
вещото лице е запознато с медицинската документация сочеща на оперативна
реконструкция на ПКВ на ляво коляно, извършена през м.01,2022год., но становището му е
същата да не е във връзка с ПТП. Не е спорно, а и видно от приложената мед. документация
МРТ на лява коленна става на 25,06,2021год. –стр.40, да е констатирана руптура на
медиалния мениск, препателарен посттравматичен бурсит. Но още в заключението на
изследването е посочено да липсват обективни признаци за преценка дали е следствие от
травмата. Отделно от това при извършената оперативна интервенция на реконструкция на
ПКВ в ляво коляно /м.01,2022год./ е видно отбелязване в епикризата –прясно скъсване на
мениска, което поставя под съмнение връзката с произшествието шест месеца преди това.
Този извод не се опровергава и от събраните гласни доказателства и от снетата анамнеза на
пациента за страдания в ляво коляно датиращи от ПТП, доколкото е безспорно при
произшествието да е налице контузия на коленната става, която провокира болки и
страдания. При съвкупната преценка на доказателствата настоящият състав намира
скъсването на ПКВ на ляво коляно да не е във връзка с произшествието.
Съобрази се възрастта на пострадалият-активна трудоспособна възраст препятствана
по причина на инцидента, което се установи и от гласните показания. За определяне
размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план -
видно от свидетелските показания, ограничената възможност за придвижване, в частност и
практикуване на спорт е довела до стрес, нервно напрежение, неспокойствие у ищеца,
ограничил възможността му за социални контакти. Съобразявайки горното,
6
икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно
чл. 492, ал. 1, т. 1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на
принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за приложение на
нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД относно нарушение на правилата за движение поради
движение с превишена скорост– видно от заключението на назначената по делото съдебна
автотехническа експертиза, скоростта на движение на МПС мотоциклет Сузуки е 50 км.ч.
или разрешена за мястото на произшествие. Отделно от това дори и да се установи
нарушение на правилата за движение от страна на водача на мотоциклета, то не се
установява връзката с настъпването на произшествието, доколкото се установи да се е
движил по път с предимство, при съответно наличен пътен знак за водача на лек автомобил
Мицубиши-Пресичане на път с предимство.
За неоснователно съдът намира релевираното възражение на ответника сочещо на
ограничена видимост за водача на МПС Мицубиши от спрял успоредно в лявата пътна лента
на платното за движение друг автомобил. От една страна САТЕ сочи това обстоятелство да
не е ограничавало видимостта на водача, а от друга страна това допълнително предполага
повишено внимание за водача на увреждащия автомобил, който е бил длъжен да извърши
маневрата навлизане в кръстовището като осигури предимство за движещите се по него
МПС.
Ето защо не следва да намери приложение чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
От друга страна от така определеното обезщетение следва да бъде приспадната
платената извънсъдебно сума от 43000,00лв. на 27,09,2021год./определение постановено по
реда на чл.146 от ГПК в с.з. от 15,09,2022год./. Ето защо дължимото обезщетение е в размер
на 70000,00лв., в който размер исковата претенция е основателна и следва да бъде
отхвърлена за разликата до предявения размер.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора от ответника се дължат
разноски в общ размер на 294,00лв., от които 280,00лв. – д.т. и 14,00лв. от общо 350,00лв. –
депозити за вещи лица.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 6,00лв. от общо
150,00лв.-д.т.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. О. се дължи адв.хонорар, определен по чл. 7, ал.
2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно
уважената част от иска, в размер на 186,80лв. от общо 4670,00лв., определен по чл.7, ал.2,
т.5 от НМРАВ/ в ред. към датата на сключване на ДПЗС/ или с оглед данни за регистрация
по ЗДДС в размер на 224,16лв.
7
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед отхвърлената част от иска на ответника се
дължат разноски в размер на 465,50лв. от общо 490,00лв., от които 350,00лв.-в.л., 40,00лв.-
свидетел и 100,00лв.-юрк. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗИ О.З., с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. **** да заплати на С. П. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****,
партер, ап.2 на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , сума в
размер на 7000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по
повод настъпило на 21,06,2021год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва от 07,06,2022год. до окончателното изплащане на вземанията като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за неимуществени вреди за разликата над 7000,00лв. до предявения размер от
157 000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА ДЗИ О.З., с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от
ГПК сумата от 294,00лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА ДЗИ О.З., с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. **** да заплати на С. П. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****,
партер, ап.2, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 6,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА ДЗИ О.З., с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, да заплати на адв. В. О., адрес: гр. София, ул. ****, партер, ап.2 на осн. чл. 38,
ал. 2 от ЗА, сумата от 224,16лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. П. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, ул. „****, партер,
ап.2 да заплати на ДЗИ О.З., с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 465,50лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8