Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 23.11.2022 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………….………… в публично …...................….
заседание
на осемнадесети ноември ....................................………..…….………………..……….......….
през
2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………….……….…..……
Мариана Кадиева …...…........................
като
разгледа докладваното от .....……….......................……
съдията Виктор Атанасов ........................
административно
дело ......... №412
....... по описа за ........................ 2022 година .......................
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване/КСО/.
Образувано е по жалба от
Б.К.З., с посочен в жалбата адрес: ***, с
ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - чрез адвокат С.Ф.М. от АК-***, с
адрес на призоваване - ***, против Решение
№2153-08-384 от 29.08.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали,
с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане №2113-08-547#5 от 21.07.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя
Б.К.З. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят Б.К.З. заявява в жалбата си, че счита обжалваното решение на директора на ТП на НОИ –
Кърджали за незаконосъобразно, като издадено при допуснато съществено нарушение
на административно-производствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Сочи, че понятието
„действителен осигурителен стаж” се съдържа към момента единствено в нормите на
чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО и в §66 (Нов - ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 г.), ал.1 (Предишен текст на §66 -ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г.) и ал.2 (Нова - ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.)
от ПЗР на КСО, като легална дефиниция на това понятие „действителен стаж” е
дадена в нормата на §1, ал.1, т.12 (Нова - ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от
01.01.2015 г.) от ДР на КСО и че съгласно тази норма, „Действителен стаж” е
действително изслуженото време по трудово
или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на
тази норма от КСО, легално определение на това понятие законодателят беше дал с
разпоредбата на §2 (Отм., бр.19 от 2015 г., в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, съгласно което, „Действителен
стаж” е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово
правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя
сметка.”. Безспорно е, че редовната наборна военна служба не създава трудово
правоотношение, но тя е била законово задължение за всички лица, подлежащи на
такава наборна военна служба. В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от
2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) от КСО, в първото й предложение, изрично е
регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране
се зачита периодът на наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а
според чл.44, ал.1, предл.1/първо/ от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, за осигурителен стаж от трета категория се
признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и
школници след навършване на пълнолетие до размера па наборната служба за
съответния род войски, съгласно действащото законодателство и то независимо
кога са положени. Поради това, с жалбата моли съда да отмени Решение №2153-08-384
от 29.08.2022год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, като незаконосъобразно.
Моли също така, да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Редовно призован за съдебно
заседание, жалбоподателят Б.К.З., с
посочен в жалбата адрес: ***, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален
представител – адв.С.М. от АК-***, преди съдебното
заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения, като в
същата излага доводи, идентични с тези, развити в жалбата. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на
НОИ – Кърджали по съображенията, изложени в жалбата. Също така, моли да бъдат
присъдени в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му
процесуален представител – ст.юрк.З. Б., преди
съдебното заседание, е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва подадената жалба и че няма искания
за събиране на други доказателства и няма да сочи други такива. Счита жалбата
за неоснователна, като излага доводи и аргументи в подкрепа на обжалваното
решение, които са идентични с изложените в мотивите на същото. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което да се отхвърли жалбата, като
неоснователна, а в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски по
делото, моли да бъде определено адвокатско възнаграждение в минимален размер,
съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 08.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като по делото не съществува
фактическа или правна сложност, която да обуславя по-високо възнаграждение. Към
становището е приложено заверено копие от Пълномощно
№1039-08-1 от 31.01.2022 год., с упълномощител С. А.
Я. - директор на ТП на НОИ – Кърджали.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник
на жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-642#1/29.08.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.7/,
като е получено на адреса на упълномощеното лице, от него секретар/сътрудник/, срещу
подпис, на датата 31.08.2022 год., видно от приложеното към административната
преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/, обр.243, с баркод ИД *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.10/.
Жалбата е подадена с препоръчана пощенска пратка, на 14.09.2022 год., видно от
известие за доставяне, обр.243, с баркод
ИД *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.4,
стр.2/, чрез административния орган, чиито
акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в
деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-384#1 от 16.09.2022 год., видно от положения на същата и попълнен
щемпел/л.3/, т.е. жалбата е подадена точно на 14-ия/четиринадестия/ ден
след получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че
същата е подадена по установения ред, в законоустановения
срок, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът
счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената
от закона писмена форма, с изискуемото съдържание, по установения ред и от лице
- надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни
права и интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право и интерес от
оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Б.К.З. от ***, е поискал отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, при условията на чл.68, ал.3
от КСО, за което е подал заявление с Вх.№2113-08-547/18.04.2022 год. на ТП на
НОИ – Кърджали/л.26-л.27/, ведно с приложени към заявлението доказателства,
удостоверяващи придобития осигурителен
стаж и осигурителен доход/л.28-л.34/. Едно от тези доказателства, приложени към заявлението, е и Удостоверение
№*** от *** год., издадено от Дирекция „Държавен военноисторически архив” – ***
към Държавна агенция „Архиви” /л.32/, в което е удостоверено, че Б.К.З./Б. Х. А./, роден *** год., от ***, е бил на наборна военна
служба в частите на Българската армия от 10.10.1972 год. до 02.12.1974 год. или
е изслужил общо 2 години, 01 месец и 23 дни.
По повод това заявление, ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е издал Разпореждане №2113-08-547#5 от 21.07.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.18/, с което, на основание чл.68, ал.3 от КСО, на жалбоподателя Б.К.З. е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с мотив,
че лицето не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по
цитираната разпоредба, поради липсата на 15 години действителен осигурителен
стаж. В разпореждането е отразено, че въз основа на представените официално
удостоверителни документи, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на
НОИ - град Кърджали му е зачело осигурителен стаж, както следва: II-ра категория – 13 год., 11 мес.
и 12 дни; III-та категория - 02 год., 07 мес. и 05 дни или общ осигурителен стаж, без
превръщане – 16 год., 06 мес. и 17 дни, от които,
действителен осигурителен стаж - 14 год., 04 мес. и 24
дни, като е
посочено, че към датата на подаване на заявлението – 18.04.2022 год., жалбоподателят
Б.К.З. е имал навършена възраст – 67 години, 08
месеца и 11 дни. При наличието на тези
данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление от 67 години, 08 месеца и 11
дни, преценката за правото на пенсия е
направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като
в мотивите към разпореждане е посочено, че в случай, че за 2022 год. лицата нямат изискуемия се осигурителен стаж при
условията на чл.68, ал.2 от КСО (39 години и 02 месеца за мъжете), те придобиват право на пенсия за
ОСВ при навършване на 66 години и 10 месеца за мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. В
разпореждането изрично е посочено, че периодът на наборната военна служба, с
продължителност общо от 02 години, 01 месец и 23 дни, въпреки че се зачита за
осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на
§1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО.
Предвид това, от пенсионния орган е прието, че жалбоподателят
Б.К.З. няма 15 години действителен осигурителен стаж и поради това и на
основание чл.98, ал.1, т.1 и чл.68, ал.3 от КСО, му е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Това Разпореждане №2113-08-547#5 от 21.07.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е било изпратено на
посочения в заявление адрес за кореспонденция, като същото е било получено от вписаното
в известието за доставяне лице – Т. А., кмет, срещу подпис, на датата 27.07.2022
год., видно от приложеното към
административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна
разписка/, обр.243, с баркод
ИД ***
на „Български пощи” ЕАД ***/л.19/. Против разпореждането е била подадена в едномесечния срок жалба от него,
до директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с Вх.№1012-08-642 от 15.08.2022 год.
на ТП на НОИ - Кърджали/л.13-л.14/, в която същият е
изложил доводи и съображения, касаещи размера на зачетения в негова полза
осигурителен стаж и по-конкретно относно размера на зачетения действителен
осигурителен стаж, като според жалбоподателя, неправилно с обжалваното
разпореждане не му е зачетен за действителен осигурителен стаж времето на отслужване
на наборната военна служба. В тази връзка жалбоподателят се е позовавал на
разпоредбите на чл.9, ал.7 от КСО и чл.44, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж/НПОС/. С жалбата Б.К.З.
е поискал
обжалваното Разпореждане №2113-08-547#5
от 21.07.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ –
Кърджали да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Така, по повод този
жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-384 от 29.08.2022 год. на
директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Б.К.З. против Разпореждане №2113-08-547#5 от 21.07.2022 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – град Кърджали, като неоснователна, като
по представената преписка няма данни административният орган да е извършил
някаква допълнителна проверка или да е потърсил или изискал допълнителни
доказателства във връзка с изложеното в жалбата.
В мотивите към това
решение, административният орган е описал установените факти в хода на административното
производство, като е посочил, че при
преценката за правото на пенсия при условията на цитираната разпоредба на
чл.68, ал.3 от КСО е установено, че жалбоподателят няма изискуемия се
действителен осигурителен стаж от 15 години и притежава изискуемата се от
чл.68, ал.3 от КСО възраст - 66 години и 10 месеца, защото към датата на
подаване на заявлението за пенсия лицето е на възраст 67 години, 08 месеца и 11
дни, но поради липсата на другата кумулативно изискуема от разпоредбата
предпоставка - наличие на действителен осигурителен стаж не по-малко от 15
години, е постановен отказ за отпускане на пенсия. В мотивите е отбелязано, че
спорният в настоящото производство въпрос, съобразно инвокираните
в жалбата доводи е, следва ли периодът на отбиване на наборна военна служба в
частите на Българската армия от жалбоподателя, с продължителност от 02 години,
01 месец и 23 ден, да се зачете за действителен стаж и че в оспореното
разпореждане е прието, че периодът на наборната военна служба, в посочения
размер, независимо, че се зачита за осигурителен стаж, не следва да зачита за
действителен стаж по смисъла на §1, т.12 от ДР на КСО и че това е така, защото
понятието „действителен стаж” е по-различно от понятието „осигурителен стаж”.
В мотивите към това
решение е посочено, че в хипотезата на чл.68, ал.3 от КСО, в която попада и
настоящия случай, законодателят е предвидил за придобиване на правото на пенсия
да е налице действителен стаж, а не просто осигурителен, както е при чл.68,
ал.1 – ал.2 от КСО, като е дал определение на използваното понятие
„действителен стаж” в разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса за социално осигуряване. Посочено е, че „действителен
стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение,
времето, през което лицето с работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през
което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски. Поради това е прието, че предвид изричната
легална дефиниция на понятието, било очевидно, че законодателят прави
разграничение между понятията „осигурителен стаж” и „действителен стаж”,
регламентирайки ги по различен начин, като в подкрепа на изложеното
административния орган се е позовавал на Решение №8112/31.05.2019 год. по
административно дело №14914/ 2018 год. на ВАС - VI-то отделение.
По-нататък, в мотивите към решението е посочено, че
времето, което се зачита за осигурителен стаж, е регламентирано в чл.9 от КСО,
като от съдържанието на тази норма било видно, че като осигурителен стаж се
зачита както времето, през което лицата са упражнявали трудова дейност, за
която са подлежали на осигуряване, независимо от вида на осигуряването, така и
определени периоди, в които лицата не са упражнявали трудова дейност, но по
силата на закона са подлежали на осигуряване, а дори и отделни хипотези, в
които за съответните периоди не се дължат осигурителни вноски, като е прието,
че от изложеното може да се обобщи, че осигурителният стаж обхваща както
същински такъв, така и периоди, приравнени по силата на закона на същински
осигурителен стаж.
На следващо място, в
мотивите към решението се сочи, че с разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО,
законодателят е регламентирал трудовия стаж положен до 31.12.1999 год., да се
зачита за осигурителен такъв, тъй като до тази дата в правния мир не е
съществувало понятието „осигурителен стаж”, като едва с приемането на КСО
(тогава КЗОО) се въвели понятията „осигурителен стаж” и „действителен
осигурителен стаж”, които по своята същност не били идентични понятия, което се
подразбирало и от въведените от законодателя изисквания за право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в действащата тогава разпоредба на чл.68, ал.4 от
КЗОО, в сила от 01.01.2000 год. Ясно било, че между двете понятия има разлика,
като понятието „действителен стаж” се ограничавало от „осигурителния стаж”
съобразно неговата легална дефиниция, като се сочи, че съобразно §9, ал.1 от
ПЗР на КСО, наборната военна служба като трудов стаж преди 31.12.1999 год. се
зачитала за осигурителен стаж по КСО, но пак в КСО било направено
разграничението, че не всеки осигурителен стаж може да бъде действителен такъв,
а само този, който отговаря на легалната дефиниция за това, а анализът на
същата по никакъв начин не обосновавал зачитане на наборната военна служба за
действителен такъв. В тази връзка е прието, че именно поради това била
предоставена възможност на лицата, които нямат необходимия осигурителен стаж за
пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, да ползват права при
наличието на много по-малко години стаж, законодателя въвел изискването този
стаж да бъде действителен. Посочено е, че за тези лица правото на пенсия
възниква при наличието на по-малко от половината от изискуемия осигурителен
стаж за пенсиониране по чл.68, ал.1 и 2 от КСО, като е пояснено, че през 2022
г. за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1
и 2 от КСО се изискват 36 години и 2 месеца осигурителен стаж за жените и 39
години и 2 месеца за мъжете, а за правото на пенсия по ал.3 се изисквал 15
години действителен стаж, и тъй като изискуемият стаж във втория случай е много
по-малко, било въведено изискването той да бъде действителен.
Във връзка с горното
административния орган е посочил, че периодът на получаване на парично
обезщетение за безработица до 31.12.1999 год. също се зачитал за трудов стаж
при пенсиониране по тогава действащия Закон за пенсиите и прилагайки пряко §9
от ПЗР на КСО, както жалбоподателят считал, че трябва да се направи, следвало
пенсионният орган да признава и този период за действителен осигурителен стаж,
но не така обаче считал Върховния административен съд - Шесто отделение в свое
Решение №1624/21.02.2022 год. по административно дело №11773/ 2021 год., като е
посочено, че според крайната съдебна инстанция, периодът, през който лице
получава парично обезщетение за безработица, не следвало да се зачита за
действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. В
тази връзка административния орган е направил извод, че при прилагане на закона
по аналогия, понеже двата вида осигурителен стаж (военна служба и безработица) били
включени в един фактически състав, молело да се направи обоснован извод, че
периодът на наборна военна служба е само осигурителен стаж, тъй като се е
считал за трудов такъв до 31.12.1999 година.
По-нататък, в мотивите
на решението е посочено, че законодателя е вложил различен смисъл в понятията
осигурителен стаж и действителен стаж, поради което било недопустимо сливането
им и едва ли не припокриването им и влагането на един и същи смисъл в тях. В
мотивите е прието, че в действителност военната служба е осигурителен стаж, но
за целите на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО не било достатъчно да е наличен такъв стаж, а бил необходим действителен
стаж, който нямало по какъв начин да се докаже, че е военната служба.
Най-накрая в мотивите
към решението е посочено, че понятието „действителен стаж” е по-тясно понятие
от „осигурителен стаж”, доколкото обхваща единствено периоди, в които лицата са
извършвали трудова дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост
и смърт и че действителният стаж не включва в себе си останалите периоди, в
които лицата не са работили, но по силата на закона им се признава осигурителен
стаж. В мотивите е прието, че в контекста на изложеното и предвид легалната
дефиниция на понятието, дадено от законодателя §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, не
може да се зачете за действителен стаж: периодът на наборна или мирновременна
алтернативна служба; времето, през което неработеща майка е гледала дете до
3-годишна възраст; времето, през което лице е получавало обезщетение за
безработица; времето, през което лице е било незаконно репресирано; времето, за
което са внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а, ал.1 и ал.2 от КСО и по
реда на отменените от 01.01.2011 год., ал.2 и ал.3 на §9 от ПЗР на КСО и др. Изложен
е и довод, че както било посочено в цитираното по-горе Решение №8112 от 31.05.2019
год. по адм.дело №14914/2018 год. на Шесто отделение на
ВАС, „Общият осигурителен стаж, погледнато дори и семантично, представлява
по-обширен и всеобхватен стаж от действителния, който от своя страна е
по-конкретен и в него може да се включва част от общия такъв, но само този, който е изброен и
се съдържа в легалното определение за „действителен стаж”.
Така, с оглед тези мотиви, горестоящият
административен орган е приел за пределно ясно, че наборната военна служба,
каквато жалбоподателят безспорно отбил за времето от 10.10.1972 год. до 02.12.1974
год., съгласно представеното пред пенсионния орган Удостоверение №*** от
*** год., издадено от Дирекция Държавен военноисторически архив” – *** към
Държавна агенция „Архиви”, не следва да
се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, при
преценка на правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО, с оглед изискването
заложено в разпоредбата, като е посочено, че при евентуално придобиване на
право на такава пенсия и отпускането й, цитираният период естествено щял да се
зачете за осигурителен стаж при изчисляването на нейния размер, тъй като
изискването за действителен стаж важало само и единствено за правото на пенсия,
но не и за изчисляването на нейния размер. В мотивите е отразено, че
продължителността на действителния стаж на Б.К.З. е определена, като от общия
осигурителен стаж без превръщане, за който е прието, че е в размер на 16 години,
06 месеца и 17 дни, се извади периода на наборна военна служба от 02 години, 01
месеца и 23 дни, за да се получи 14 години, 04 месеца и 24 дни „действителен
стаж”. Посочено е, че при липсата на някоя от установените в условията на кумулативност предпоставки за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, в случая - наличието на
действителен стаж от 15 години, е налице основание за постановяване на отказ за
отпускане на пенсия, както е сторено и в случая.
По тези съображения, директорът на ТП на НОИ –
Кърджали е приел, че Разпореждане №2113-08-547#5 от 21.07.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали се явява правилно и законосъобразно,
постановено при спазване на материалния закон и на база налични писмени
доказателства, поради което и с оспореното решение е отхвърли жалбата срещу
него.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия смисъл,
съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. В случая, решението е издадено от А.
Ч. – началник на отдел „Административен” в ТП на НОИ – Кърджали, на когото, със
Заповед №1015-08-13 от 27.01.2020 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.12/,
т.1 от същата, на основание чл.29, т.1 от Правилника за организацията и
дейността на Националния осигурителен институт, е възложено да изпълнява
правомощията на директор на ТП на НОИ – Кърджали, в случай на отсъствие на
директора на ТП на НОИ - Кърджали, поради разрешен платен или неплатен отпуск,
отпуск при временна неработоспособност, командировка, както и при друга
възникнала неотложна необходимост. По делото е представена Заповед №21775 от
08.08.2022 год. на управителя на НОИ/л.11/, с която, на С. А. Я., на длъжност директор на ТП на
НОИ – Кърджали, е разрешено ползването, съгласно чл.50, ал.2 от ЗДСл, на платен
годишен отпуск в размер на 6 работни дни, считано от 29.08.2022 год. до
05.09.2022 г. включително. От горното следва, че решението е издадено при условията
на заместване, съгласно цитираната по-горе Заповед №1015-08-13 от 27.01.2020
год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали. Предвид това съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директорът на
ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност, като следва да се
добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и
обжалваното пред него Разпореждане №2113-08-547#5 от 21.07.2022 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали. Предвид това съдът
приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган –
директорът на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон
правомощия и в рамките на неговата материална и териториална компетентност,
като следва да се добави, че от материално и териториално компетентен орган е
издадено и обжалваното пред него Разпореждане №2113-08-547#5 от 21.07.2022 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали.
Решението е издадено в посочения едномесечен срок,
като следва да се посочи, че жалбата против Разпореждане №2113-08-547#5 от 21.07.2022
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, е подадена
в ТП на НОИ – Кърджали на 15.08.2022 год., а решението на директора на ТП на
НОИ - Кърджали е издадено на 29.08.2022 год. Същото, освен това, е издадено при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
По отношение материалната законосъобразност на
оспорения административен акт съдът намира, че оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния орган при ТП на НОИ –
Кърджали, са постановени при неправилно приложение на материалния закон.
Както бе упоменато и по-горе, от фактическа страна по
делото е установено, а не се и спори между страните, че видно от приложеното
към административната преписка копие на Удостоверение №*** от *** год., издадено от Дирекция
„Държавен военноисторически архив” – *** към Държавна агенция „Архиви”/л.32/, в периода от 10.10.1972
год. до 02.12.1974 год., т.е. за период
от 2 години, 01 месец и 23 дни, жалбоподателят Б.К.З. е отбивал редовната си
наборна военна служба в частите на
Българската армия. Така, спорен по делото
е въпросът единствено, дали времето за отбиване на тази редовна наборна военна служба
за посочения период се е признавало за трудов стаж по действащото към този
момент законодателство. Отговорът на този въпрос, според съда, е категорично положителен.
Следва в тази връзка, най-напред да се посочи, че съгласно
чл.81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от
15.01.1958 год., отменен – ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., се зачита за трудов
стаж от ІІІ категория изслужената наборна
военна служба
или приравнената към нея на курсанти и школници, след навършване на пълнолетие,
до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно
действащото законодателство. Срокът на наборната
военна служба
за периода 24 юли 1959 год. до 24 август 1990 год., във всички родове и видове
войски, е бил 24/двадесет и четири/ месеца.
По силата на разпоредбата на §9, ал.1 (Изм., ДВ, бр.102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 год.,
съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по
този кодекс, от което следва, че този стаж изслужена наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и
школници, се зачита за осигурителен стаж по КСО. Отбиването на наборна военна
служба е било правно регламентирано
задължение по силата на Закона за всеобщата военна
служба (Обн., Изв.,
бр.13 от 14.02.1958 год., отм., ДВ, бр.112 от 27.12. 1995 год.). Съгласно чл.1 и чл.3 от с.з., военната служба
е била задължителна за всички мъже, граждани на НР България, които са били длъжни
да отбият военната си служба в състава на въоръжените сили. Пределно
ясно е, че това задължение категорично изключва правото на избор на лицата,
дали да отбият наборна военна служба
или да упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото
законодателство, а точно напротив - при получаване на повиквателна, работниците
и служителите са били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока
на службата, или да прекратят трудовото
си правоотношение.
Понятието „действителен осигурителен стаж” се съдържа към
момента единствено в нормите на чл.68, ал.3, чл.74, ал.3 от КСО и в §6б (Нов – ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 г.), ал.1 (Предишен текст
на §6б – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) и ал.2 (Нова
– ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална дефиниция на това понятие „действителен
стаж” е дадена в нормата на §1, ал.1, т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ДР на КСО. Съгласно тази норма, „Действителен
стаж” е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски. Преди влизането в сила на тази норма от КСО,
легално определение на това понятие законодателят беше дал с разпоредбата на §2
(Отм., бр.19 от 2015 г.,
в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, съгласно което, „Действителен
стаж” е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило без трудово правоотношение,
както и времето, през което лицето се е осигурявало за своя сметка.”. Безспорно
е, че редовната наборна военна служба не създава трудово правоотношение, но тя
е била законово задължение за всички лица, подлежащи на такава наборна военна
служба. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборната военна
служба не може да бъде зачетено за
действителен стаж, е лишена от правно основание. Както бе отбелязано и по-горе
в настоящото изложение, по делото не е спорно, че за времето от 10.10.1972 год. до 02.12.1974
год./2 години, 01 месец и 23 дни/, жалбоподателят Б.К.З. е отбивал задължителната наборна
военна служба.
В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014
г.) от КСО, в първото й предложение, изрично
е регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът
на наборна служба или мирновременна алтернативна служба, а според чл.44, ал.1, предл.І/първо/ от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж/НПОС/, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на
наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след
навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски, съгласно действащото законодателство и то независимо кога са положени.
При така наличната и действаща нормативна уредба към
момента на подаването на заявлението от жалбоподателя Б.К.З. за отпускане на лична
пенсия за ОСВ – 18.04.2022 год., която нормативна уредба е пределно ясна и
специална по отношение на осигурителния стаж, придобит по време на наборна военна
служба, която, обаче, явно не е ясна или
известна на пенсионния орган и на горестоящия му
административен орган, то липсва правно основание за приложение на разпоредбата
на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуване във връзка с последната, такова, каквото
е направено в мотивите към оспореното решение на директора на ТП на НОИ – град
Кърджали, като в тази връзка следва само да бъде упоменато, че със създаването
на новата т.12 от §1 на ал.1 на ДР на КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в сила от
01.01.2015 год., не отпада правото на зачитане на наборната
военна служба
за трудов и осигурителен стаж, поради което, наборната военна служба следва да се
зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл действително е и
последователната и непротиворечива съдебна практика на административните
съдилища в страната, вкл. и тази на Върховния административен съд/в т.см. - Решение №6611 от 02.06.2021 г. на
ВАС по адм. дело №4442/2021 г., VI отд.; Решение №14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. дело №6444/2020 г., VI отд.;
Решение №12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. дело
№6255/2020 г., VI отд.; Решение №8978 от 13.06.2019
г. на ВАС по адм. дело №11473/2018 г., VI отд.; Решение №266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. дело №2856/2018 г., VI отд.;
Решение №15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. дело
№6749/2018 г., VI отд., с подробно цитирана съдебна
практика; Решение №15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм.
дело №13944/2017 г., VI отд.; Решение №9933 от
01.10.2021 г. на ВАС по адм. дело №4479/2021 г., VI отд. и много други/, с
която последователна и непротиворечива съдебна практика обаче, директорът на ТП
на НОИ – Кърджали, а и пенсионният орган - ръководителят „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, явно отказват да се съобразят.
След като не е зачел редовната наборна военна служба
на жалбоподателя Б.К.З., за времето от 10.10.1972 год. до 02.12.1974 год./2 години, 01 месец и 23 дни/, за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган
при ТП на НОИ – град Кърджали и горестоящият му административен
орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, са приложили неправилно приложимите
материалноправни разпоредби на закона.
При така установеното фактическо и правно положение
съдът намира, че жалбата, подадена от Б.К.З., с инвокираните в
нея оплаквания, се явява доказана и основателна,
като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен
орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, но в
противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, т.е. съдът намира, че по отношение на същия е налице отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК. На това основание, Решение №2153-08-384 от 29.08.2022
год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане
№2113-08-547#5 от 21.07.2022 год., издадено от
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, са
незаконосъобразни и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат
отменени. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да
замести административния орган, то преписката следва да се върне на административния
орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението
за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подадено от Б.К.З., при съобразяване и спазване на указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението,
пенсионният орган към ТП на НОИ – Кърджали, следва да зачете за действителен
осигурителен стаж на жалбоподателя Б.К.З., целия период, през който същият е отбивал
редовната наборна военна служба/от 10.10.1972 год. до 02.12.1974 год. - 2 години, 01 месец и 23 дни/, след което да направи нова обоснована преценка за
това, дали са налице условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на същия, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
С оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна
се явява претенцията на жалбоподателя Б.К.З. от ***, изразена в подадената жалба против административния
акт и в депозираната впоследствие от процесуалния му представител молба, за
присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено в брой
адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/шестстотин/ лева с ДДС, за
осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платими от ответника,
съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и
съдействие №** от *** год./л.5/, ведно с подписано пълномощно към него от същата дата/л.6/. Съдът
обаче намира за основателно и своевременно направеното възражение, на основание
чл.75 от ГПК, за прекомерност това адвокатско възнаграждение, в депозираното преди
съдебното заседание писмено становище от процесуалния представител на ответника
по жалбата. Настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на адвокатското
възнаграждение следва да бъде взета предвид нормата на чл.8, ал.2, т.2 (Нова, ДВ, бр.68 от 2020 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размер
на адвокатските възнаграждения, в приложимата й за случая редакция, съгласно
която, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за
социално осигуряване/КСО/, без определен материален интерес, каквото е и
настоящото дело, е 350.00/триста и петдесет/ лева, като върху този размер,
съобразно разпоредбата на §2а, предл.2/второ/ от ДР
на Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размер на адвокатските
възнаграждения, се следва, т.е. се начислява и дължимия ДДС, в размер на 20%
или още 70/седемдесет/ лева, който данък, съобразно цитираната норма, се счита
за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение и се дължи
съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Предвид горното,
а и предвид реално осъществените по настоящото дело правна защита и съдействие,
които се изразяват в изготвянето и подаването на жалбата и в изготвянето и
подаването на една молба с идентично съдържание от ангажирания адвокат от АК –
***, без същият да се е явил в проведеното едно съдебно заседание по делото, а
и предвид обстоятелството, че по делото действително не съществува някаква
фактическа или правна сложност, която да обуславя значително по-висок размер на
възнаграждението от минимално предвидения в чл.8, ал.2, т.2 от Наредбата, то
съдът в настоящия състав намира, че размерът на дължимото от ответника по
жалбата адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран от 600.00/шестстотин/
лева с ДДС, на 420.00/четиристотин и двадесет/ лева с ДДС, т.е. в регламентирания
минимален размер на адвокатското възнаграждение за административни дела от тази
категория. Съдът намира, че в конкретния случай, този размер на адвокатското възнаграждение
е напълно справедлив и адекватен на осъществените по настоящото административно
дело правна защита и съдействие. За дължимите на жалбоподателя Б.К.З. от ***, деловодни разноски, сторени в настоящото производство,
следва да бъде осъдена териториалната административна структура на НОИ, в
случая – Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административният
орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр.
с ал.1 и във вр. с чл.173, ал.2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-384
от 29.08.2022 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Б.К.З., с посочен в жалбата адрес: ***,
с ЕГН **********, против Разпореждане №2113-08-547#5 от 21.07.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя
Б.К.З. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст И
ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-08-547#5 от 21.07.2022 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в
ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателя Б.К.З., с посочен в жалбата адрес: ***, с ЕГН **********, е отказано
отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА
преписката на административния орган - ръководител
„Пенсионно осигуряване” в
ТП на НОИ – Кърджали, за
ново произнасяне по Заявление с Вх.№2113-08-547/18.04.2022
год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадено от Б.К.З., с посочен
в жалбата адрес: ***, с ЕГН
**********, в едномесечен срок от получаването й, при
съобразяване и спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – град Кърджали – ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.З., с посочен в жалбата адрес: ***, с ЕГН **********, направени
от него деловодни разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
възлизащо в размер на 420.00/четиристотин
и двадесет/ лева с ДДС.
Преписи от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат
на страните по делото.
Решението подлежи на
обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен
съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на
страните.
С Ъ Д И Я: