Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр. Габрово, 07.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от първи февруари, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм.
дело № 277 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1859 от 22.10.2021 г., подадена от „***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 21-0341-000233
от 20.09.2021 г., на ВПД началник РУ
Севлиево към ОД на МВР – Габрово, с искане за нейната отмяна.
Процесната Заповед е издадена на
основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП, като с нея на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване регистрацията
на ППС – л. а. БМВ 320 Д с рег. № ******, собственост на същото дружество, за
срок от 6 месеца, като са отнети две регистрационни табели с този рег. номер.
Фактическото основание за
налагането на мярката е твърдяно нарушение на ЗДвП, извършено от Деян Томик на
17.09.2021 г., изразяващо се в следното: на същата дата, в 14.01 ч., в гр.
Севлиево, на посочен пътен участък, управлява така посоченото МПС, като при
извършена му проверка за алкохол с техническо средство Дрегер уредът е отчел
0.17 промила в издишания въздух. За времето между 13.30. до 13.40. часа е
извършена и проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
Дръгчек, който е отчел положителна проба за наличие на канабис – 25 и
метамфетамини. Водачът не притежава и СУМПС. За установените нарушения е
съставен АУАН бл. № GA/344884 против същия водач, с което е нарушен чл. 150 от ЗДвП – управлява
ППС без да е правоспособен водач. В АУАН са посочени нарушения на чл. 5, ал. 3,
т. 1, пр. 1 и чл. 150 на ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и
НП за същите две нарушения, което е обжалвано и производството е висящо пред РС
– Севлиево.
Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 18.10.2021 г., видно от разписката съдържаща се в нея. Срокът
за оспорването й изтича на 1.11.2021 г. Жалбата е от 22.10.2021 г., поради
което следва да се приеме, че е подадена в законния срок. Подадена е от
заинтересовано лице, против подлежащ на оспорване съдебен акт, явява се редовна
и допустима и подлежи на разглеждане по същество, с оглед нейната основателност.
Жалбата не съдържа конкретни
мотиви, освен общото твърдение за нарушение на „ЗААН“ /вероятно ЗАНН, който
обаче в случая е неприложим, т.к. процесът не е административно наказателен, а
се развива по правилата на АПК, вкл. и по отношение издаването на процесния
ИАА/.
В проведено по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ю.Н. от САК, който
поддържа жалбата.
За ответната страна не се явява
представител.
Съдът направи проверка както за
наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на
всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК, като за наличието
на основания за нищожност на процесния ИАА той следи служебно.
От фактическа и правна страна се
установява следното:
Заповедта е издадена на
посоченото в нея основание – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, според която
разпоредба за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В случая мярката „прекратяване на регистрацията на ППС“ е наложена на собственика
на процесния автомобил. Мярката е наложена за минимално предвидения в закона
срок, затова, че посоченото лице е управлявало този автомобил без да притежава
СУМПС и след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с DRAGER DRUG
TEST 5000.
В титулната част на ИАА е
отразено като правно основание само чл. 171, т. 2А, б.А от ЗДвП. В описанието
на фактическите мотиви се съдържат две отделни основания – това по б.“а“, и
това по б. „б“ на чл. 171, т.2а от ЗДвП. В мотивационната част на Заповедта е
посочено общо чл. 171, т.2а от закона. Съдът приема, че мярката е наложена на вече
посоченото конкретно правно основание по б.“а“ – управление на МПС от
неправоспособен водач – такъв без СУМПС. Управлението му от водач след употреба
на наркотици, както е описано в Заповедта и в цитирания в нея АУАН, е отразено
с оглед пълнота при описанието на фактическата обстановка. АСГ намира, че
волята на административния орган /АО/ е ясно изразена и мотивирана. За двете
нарушения, допуснати от водача на процесното МПС, е съставен АУАН и издадено
НП, а за първото от тях е наложена ПАМ на неговия собственик, според
предвижданията на законодателя.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки /ПАМ/ т.2а, се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
8121з-1524 от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и на основание чл.
186 и чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗМВР са определени службите за контрол по този
закон, сред които на основание т. 1.1. от същата са секторите Областните
дирекции на МВР на територията на съответната област. Съответно ръководителят
на ОД на МВР – Габрово – директорът на същата, със Заповед № 264з-1455 от
2.08.2018 г., цитирана в процесния ИАА, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е
определил служителите, които могат да налагат ПАМ на посочените правни
основания, сред които и на процесното такова по чл. 171, т. 2а, б. „а“ и б. “б“
от този закон. Съгл. т. 1.6 от тази Заповед на началник РУП е възложено
налагането на процесната ПАМ за нарушение на ЗДвП. В заключение въз основа на
така изложеното съдът намира, че процесният ИАА е издаден от оправомощен орган,
притежаващ както материална, така и териториална компетентност.
От приложената поделото Справка
/л. 32/ е видно, че процесното МПС е собственост на дружеството жалбоподател. Твърди
се от жалбоподателя, че това дружество отдава автомобили на лизинг и процесният
автомобил е бил отдаден под наем на трето лице – Г.Г., видно от Договор за наем
на автомобил от 8.09.2021г. до 28.09.2021 г. Договорът е бил в сила към
процесната дата. Според т. 5.2. от договора наемателят няма право да го
управлява в пияно състояние или след употреба на наркотици и упойващи вещества.
Същият следва да притежава редовно удостоверение за правоуправление на МПС. При
нарушение на клаузите носи гражданска отговорност, но по отношение на
наемодателя. Договорните отношения са граждански такива, правата и задълженията
по тях, като облигационни, имат относителен характер и са налице само по
отношение на страните по облигационното отношение.
АСГ намира, че релевантната
фактическа обстановка е установена по безспорен начин. Самият жалбоподател не
твърди, че е налице по-различна такава, от изложената в процесната Заповед. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т. е. той е част от
административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл. 59, т. 4, предл. 1 от АПК. АУАН № 344884/17.09.2021 г. е
подписан без възражения и доказателствената му сила не е оборена пред първоинстанционния
съд. От него се установява, че на същата дата собственият
на жалбоподателя лек автомобил е управляван от ***, който управлява ППС без да е
правоспособен водач. Нито пред АС, нито в хода на административно
наказателното производство срещу него, тези фактически констатации са оспорени. В същия смисъл, напр., Решение № 1517 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
11061/2018 г., VIII о. и др.
Според цитираната в Заповедта
норма на чл. 171, т. 2а, б.А от ЗДвП ПАМ се налага на собственика на МПС, който
управлява същото, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В случая е реализирана втората хипотеза - за собственик, чието МПС е
управлявано от такова лице. Спорът е от административен характер и налагането
на ПАМ не изисква и не предвижда в хипотезата си наличие на знание и/или вина у
собственика, както би било в обхвата на едно административно наказателно
производство. Също така без значение е дали лично собственикът или друго лице е
преотстъпило автомобила на лице, което не притежава СУМПС. Такава е и
преобладаваща съдебна практика по сходни казуси.
„Правилно административният съд е
тълкувал материалния закон в смисъл, че адресат на този вид ПАМ е собственикът
на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява
автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на
горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от
административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от
посочените хипотези и неговия собственик… посочената
от административния орган правна норма на чл. 171, т. 2 а, б. "а" от ЗДвП
регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от
неправоспособно лице. В случая е било безспорно и е доказано посоченото
обстоятелство. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че дали касаторът-собственик
е адресат на съставения АУАН е без правно значение. Действително, приложимата
правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на
собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали
жалбоподателят лично е
предоставил управлението на собственото си МПС, дали това е направено от друго
лице и дали той е знаела за
това. Законът допуска засягане на правата му с оглед
постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето
на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения.” - Решение № 1235 от 30.01.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 10192/2018 г., VIII о.
Правилно актът е издаден на адресата
– собственик, който в случая е юридическо лице. Това е още едно доказателство
за волята на законодателя да не предвижда обследване наличието на вина за
извършеното нарушение – такива правни субекти изначално не могат да имат
субективно отношение към извършеното. Въпреки това те могат да бъдат адресати
на процесната мярка. „След като законът предвижда прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за
управление, в случая административният акт за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е следвало
да бъде издаден на собственика, който е юридическо лице…“ - Решение №
2073 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10194/2018 г., VIII о.; Решение №
15906 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4114/2018 г., I о.;
„Изрично в цитираната разпоредба в
приложимата редакция, е посочено, че принудителната административна мярка се
налага на собственик на автомобил, който е предоставен на водач, който не
притежава свидетелство за управление. В конкретния случай фактът, че въпросното
МПС е предоставено за ползване по силата на договор за оперативен лизинг, не
може да бъде основание за отмяна на заповедта, тъй като са изпълнени
материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 2 а, предл. последно от ЗДвП.“ - Решение №
15968 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2018 г., VI о. и др. Не случайно при отдаване под наем на автомобили, такива фирми –
собственици на МПС, предвиждат депозит, който следва да покрие и причинени им
от виновно поведение на наемателя /водача/ вреди. Отношенията между собственика
и наемателя на автомобила нямат връзка с настоящия правен спор, който касае
налагане на мярката от оправомощените държавни органи на първия при наличието
на определени от законодателя предпоставки за това. В случай, че наемателят на
автомобила не е изпълнил свои договорни отношения, то той носи отговорност пред
наемодателя си по силата на сключения договор и въз основа на същия този
договор би дължал обезщетение за вреди при наличието на доказани основания за
това: „…ако с
поведението си единият съсобственик е увредил другия, в случая като е
предоставил управлението на моторното превозно средство на лице, което е било
лишено от право да управлява МПС по административен ред, може да търси правата
си по общия исков ред.“ - Решение № 4172 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. №
7817/2019 г., VII о.
Неоснователно е оплакването на
касатора, че заповедта е немотивирана и от съдържанието й не може да се
извлекат обстоятелствата, въз основа на които е издадена. Относимите факти и
обстоятелства, съставляващи фактическото основание за издаване на заповедта по
смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК, а именно - управление
на моторно превозно средство от лице, без да е правоспособен водач, са
констатирани с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица, въз основа на
който се издава самата заповед и към който тя изрично препраща, поради което не
е налице твърдения порок. Относно наличието на мотиви при определяне
продължителността на срока на мярката, настоящият съдебен състав счита, че
излагането на конкретни мотиви в случая не е необходимо. Административната
мярка е приложена за минимално предвидения в закона срок, за нарушение, което
има висока степен на обществена опасност и е съобразена с постигане на целите й
- осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения, поради което е спазена изисканата от закона
форма като условие за законосъобразност на административния акт. Заповедта съдържа и описание на всички релевантни обстоятелства.
Дори и в процесната заповед да не
е посочено коя правна норма е нарушил водачът на МПС, то е посочено основанието
за налагането на мярката и това е достатъчно за да бъде ИАА обоснован.
Посочването на нарушената правна норма е задължителен реквизит в АУАН и НП, но
в случая не сме изправени пред такъв тип производство. Въпреки това в
процесната заповед е цитиран съставения против Томек АУАН, а той съдържа ясно
посочване на нарушенаправна норма и описание на нарушението – чл. 150 от ЗДвП –
„водачът управлява МПС без да е правоспособен“. Тази норма е посочена и в НП,
съдържащо се в административната преписка. Съдът не споделя становището на
процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице неяснота досежно
мотивите за налагането на мярката. Напротив, те са ясно изложени както в самия
ИАА, така и в преписката по неговото издаване /АУАН, който е изрично цитиран в
оспорената заповед/.
В заключение съдът счита, че посочените в
нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице,
изпълнено е изискването моторното превозно средство да е управлявано от лице,
чието свидетелството за управление е временно отнето. Субективното отношение на
собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав. /Решение №
9667 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12939/2018 г., VII о. и др./ Принудителната
административна мярка е с преустановителен и превантивен характер. ПАМ не е
административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни
последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и
се налага административно наказание. ПАМ е форма на изпълнително-разпоредителна
дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна
принуда. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
правоотношението, конкретната ПАМ се прилага с определен срок. Продължителността
на срока на мярката е определена от органа съобразно степента на обществена
опасност на деянието и в рамките на закона. В случая, срокът от 6 месеца се равнява на минималния, предвиден в закона, като следва да
се вземе предвид това, че при наличието на визираните в закона педпоставки
административният орган е длъжен да наложи предвидената ПАМ, което е част от
обвързаната компетентност на неговите правомощия. Предвидено е, че мерките „се“
прилагат при наличието на изчерпателно изброените хипотези на чл. 171 от ЗДвП,
а не че могат да бъдат прилагани. Единствено определянето на продължителността
на мярката в рамките на предвиденото по закон е израз на оперативна
самостоятелност, но в случая е избрана най-благоприятната по размер мярка, без
да е нужно по тази причина да се излагат каквито и да било мотиви в тази
връзка.
Въз основа на гореизложеното
настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е законосъобразна,
поради което подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение.
Ответната страна не е взела
участие в настоящото производство чрез представител в съда, не е искала
присъждане на разноски, поради което съдът не следва да присъжда такива.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. посвледно, във вр. с ал. 1 от АПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по Жалба с
вх. № СДА-01-1859 от 22.10.2021 г., подадена от „КМ – Ауто“ ЕООД, София, ЕИК:
*********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ПАМ/ № 21-0341-000233 от 20.09.2021 г., на ВПД
началник РУ Севлиево към ОД на МВР – Габрово, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС – л.а. БМВ 320Д, рег. № ******, собственост
на жалбоподателя, за срок от 6 месеца.
Препис от Решението да се изпрати
на страните в едно с призовките.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/