№355
Гр.
П., 07.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря Божура
Антонова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 05913 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Е.Д.Й. ***, с ЕГН-**********,със съдебен адрес за
връчване на призовки и съобщения до ищцата: гр. П., ул. „Ч.Т." № 2, адв.
кантора: адв. П.В., брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, вр. чл.
322, ал. 1 ГПК за допускане на развод и прекратяване на сключения на **.**.****г.
между нея и ответникът - В.С.Й.
***, с ЕГН-********** и втори адрес ***, фотостудио „Коника“, гражданския брак
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, кумулативно обективно
съединен с небрачен иск с правно основание 56 СК за предоставяне на ищеца
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. П., ул. „О.П.“, бл**вх*ет*ап**
Ищецът
твърди, че с ответника са съпрузи като гражданският брак помежду им бил сключен
на **.**.****г. Посочва, че от брака си с другата страна нямат ненавършили
пълнолетие деца. Семейното им жилище представлява апартамент, придобит по време
на брака им, и е на адрес - гр. П., ул. „О.П.", бл**вх*ет*ап** Описва, че
първоначално отношения с ответника били добри, но впоследствие се появили
сериозни проблеми помежду им, продиктувани от несходство в характерите. Имало постоянно
напрежение помежду им, тягостна обстановка в дома им, което потискало ищцата и
тя се чувствала нещастна. Сочи, че от около четири години отношенията й със
съпруга й били изключително влошени, тъй като той се преместил да живее при
друга жена и от този момент били във фактическа раздяла. Сочи, че сериозна
причина за отрицателното състояние на брачната ни връзка било и
обстоятелството, че ответникът ми нанася психически тормоз, а в последно време
и физически, за което на ответника били наложени мерки за защита по ЗЗДН.
В
резултат на поведението на съпруга й описва, че към настоящия момент брачната ни
връзка е изцяло изчерпана от съдържание, поради което формалното съществуване
на брака им е неоправдано от каквато и да е гледна точка.
Изложените обстоятелства обуславяли правния интерес на ищцата да предяви иск за развод,
тъй като бракът й с В.С.Й. е дълбоко и непоправимо разстроен.
Заявява
претенция на нея да й се предостави ползването на семейното жилище.
По
отношение на фамилното име не прави искане да се извърши промяна във фамилното
ми име след развода. Сочи, че е склонна да постигнат споразумение за
прекратяване на брака.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В.С.Й. е депозирал писмен отговор на
исковата молба. В отговор ответникът посочва, че бракът му с ищцата е дълбоко и непоправимо
разстроен и заявените искове са допустими и основателни. Не възразява да се
предостави на ищцата ползването на семейното жилище.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение за сключен
граждански брак /дубликат/ с № ******/**.**.****г., издаден от Община П. се
установява, че на **.**.****г. ищцата Е.Д.Й. и ответникът В.С.Й. са сключили
граждански брак.
От
служебно извършените справки по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и
начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база
данни „Население“, съдържащи данните по чл. 3, ал. 2, т. 15, б. „д“ – имена и
ЕГН-§та на низходящите от първа степен /децата/ на съпрузите, следва, че от
брака си същите имат две родени дъщери: Катерина Веселинова Й. с ЕГН **********
и Симона Веселинова Й. с ЕГН **********.
За
установяване състоянието на брачната връзка между страните по делото са събрани
допълнителни гласни доказателства като в с.з. се явява освен ищцата и
свидетелят Бойка Велинова Харалампиева, която сочи, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен и съществува само формално като живеят във фактическа
раздяла повече от три години.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени
са кумулативно обективно съединени брачен иск с правно основание чл.49, ал. 1 СК, вр. чл. 322,
ал. 1 ГПК с небрачен иск с
правно основание 56 СК.
По иска с правно
основание чл. 49, ал. 1 СК, вр. чл. 322, ал. 1 ГПК:
В
тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да установи, че
между нея и ответникът е сключен граждански брак, както и сочените конкретни
житейски факти, довели до неговото
дълбоко /разкъсване на семейната общност, липса на взаимност, уважение, доверие
в отношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не
съответства на закона/ и непоправимо /което не може да се преодолее, за да се
възстановят нормалните съпружески отношения/ разстройство.
От събраните по делото писмени доказателства се
установи, че между Е.Д.Й.
и ответника В.С.Й. е бил сключен граждански брак, за което е съставен акт за
граждански брак № ******/**.**.****г.
Съдът приема за установено и, че към настоящия
момент и в продължение на около 4 години съпрузите са
фактически разделени и не живеят съвместно. Този факт е изложен от ищцата в
исковата молба и не е оспорен от ответника, който по делото демонстрира пасивно
процесуално поведение.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че
брачната връзка между съпрузите съществува само формално, последната няма съдържанието, предписано от закона и
добрите нрави, а бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.
46 КРБ и чл. 5 СК следва изводът, че бракът е доброволен и равноправен съюз
между мъжа и жената. Съгласно чл. 14 СК отношенията между съпрузите се
изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство, а съгласно чл. 15 от кодекса съпрузите живеят съвместно, освен
ако важни причини налагат да живеят разделено.
В
настоящия случай се установява, че страните имат две пълнолетни деца от брака
си, ищцата заявява претенция относно
предоставянето на семейното жилище в нейна полза, по която ответникът не
възразява. Изразява се непоколебимо желание за разтрогване на брака, поради
дълбоко и непоправимо разстройство на същия, без произнасяне по въпроса за
вината.
В
подкрепа на този извод е категориченото желание на ищцата да бъде допуснат
искания развод, заявено и лично пред съда, от нея.
Всичко
дотук изложено обуславя извод за прекратяване
на брачната връзка чрез допускане на искания развод, предвид и това, че бракът
е доброволен съюз между мъж и жена и не може да се превръща в задължение за
съпрузите.
По иска с правно
основание чл. 56 СК
В
тежест на ищцата е /с оглед липсата на заявени претенции за ползването на
семейното жилище от страна на ответника/ да установи, че това е жилището, което
последно е обитавано от двамата съпрузи.
Съгласно
дефинитивната норма на 1 от ДР на СК семейното жилище, което е обитавано от
двамата съпрузи. Съпрузите нямат родени ненавършили пълнолетие от брака си
деца. Страните не спорят, а и от събраните по делото гласни доказателствени
средства се установи, че преди фактическата си раздяла Е.Д.Й. и В.С.Й. са
живеели в жилище с адрес: ***. Преди около 4 години В.С.Й. се мести да живее при
друга жена, като в семейното жилище оттогава остават да живеят ищцата Е.Д.Й.,
заедно с двете им навършили пълнолетие дъщери.
Разпоредбата
на чл.56, ал.1, изр. 1 СК предвижда при допускане на развода, когато семейното
жилище не може да се ползва поотделно то двамата съпрузи, съдът да го
предостави за ползване на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна
нужда. Съпрузите нямат родени ненавършили пълнолетие от брака си деца.
Ищцата
Е.Д.Й. е изразила претенция за предоставянето на ползването на семейното
жилище, по която ответникът В.С.Й. не е възразил в отговора си на исковата
молба и е дал съгласие. Следователно, съдът приема по безспорен начин, че
претенцията на ищцата по чл. 56 следва да бъде уважена.
По
въпроса за вината:
Съдът не дължи
произнасяне по въпроса за вината, предвид липсата на изрично искане от страните
в този смисъл.
По
разноските:
На
основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК съдът определя държавната такса при решаване на делото в
размер на сумата от 50 лв., от които 25лв. е внесла ищцата и следователно
ответникът следва да бъде осъден да заплати останалите 25лв. На следващо място
ищцата е направила искане за присъждане на разноски в размер на 400лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, като същото в платено в брой.
Следователно, ответникът следва да заплати и тези разноски по делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА на основание чл.
49, ал. 1 СК сключения между Е.Д.Й.,
с ЕГН: **********,*** и В.С.Й., с ЕГН: **********, с адрес: *** граждански брак,
за което е съставен Акт за граждански брак № ****** от **.**.**** г., въз
основа на който е издадено Удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/ от
**.**.****г. от Община П., поради НАСТЪПИЛО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на брака без съдът да се произнася по
въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ на Е.Д.Й., с ЕГН: ********** ***
,със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения до ищцата: гр. П., ул. „Ч.Т."
№ 2 , на основание чл. 56 СК ползването на семейното жилище, находящо се в гр. П.,
ул. „О.П.“, бл**вх*ет*ап**
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса, дължима
при решаване на делото, в общ размер на сумата от 50 лв.
ОСЪЖДА В.С.Й., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 329, ал. 1,
изр. II-ро ГПК, вр. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да заплати по сметка на Районен съд – П. сумата
от 25 лв.,
представляваща държавна такса, дължима при решаване на делото.
ОСЪЖДА В.С.Й., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на Е.Д.Й., с ЕГН: ********** *** ,със съдебен адрес за
връчване на призовки и съобщения до ищцата: гр. П., ул. „Ч.Т." № 2 сумата
от 400 лв- разноски по делото, адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд - П., в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
При влизане в сила на решението, да се изпрати съобщение до Териториалното
звено на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“
– гр. П., с което
да се уведоми за допуснатия с решението по делото развод между страните.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: