Решение по дело №1399/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 687
Дата: 15 ноември 2018 г. (в сила от 12 декември 2018 г.)
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20184520201399
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2018 г.

Съдържание на акта

                                        РЕШЕНИЕ №

                                         гр.Русе, 15.11.2018 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и  осемнадесета  година в състав:

                                                                   Председател: Ралица Русева

При  секретаря Олга Петрова и в присъствието на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията  АНД № 1399 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази:

    Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

    Постъпила е жалба от А.С.А. ***, против Наказателно постановление № 18- 1085- 001649 от 03.07.2018 г. на Началник сектор ПП ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно.

     Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност на същата.

     Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема становище по жалбата.

     Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

     Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и в това си качество е наказван за нарушения по ЗДвП.

     На 25.05.2018 г., управлявайки МПС- л.а. „Пежо 5008” с рег. № Р 1236 ВХ, жалб.А. ***. В района на движението на автомобила била инсталирана мобилна система за видеоконтрол TFR- 1М № 655 с фиск.устройство за скорост, дата и час.В 13.58 часа на посочените дата и място чрез радара било заснето преминаването на превозното средство, управлявано от А. и движещо се със скорост от 116 км/ч.След последващ преглед на фиксираните видеоклипове били установени автомобил, собственик- водач, и доколкото били налице доказателства за превишаване на скоростта на движение с 63 км/ч /след отчитане на параметрите на техническата грешка/, срещу жалбоподателя бил съставен АУАН № 18- 1085- 001649/29.06.2018 г.АУАН бил предявен, подписан с формални възражения и лично връчен.Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление с наложените административни наказания.В производството пред въззивната инстанция се оспорва законосъобразността му, като жалбоподателят твърди, че ограничението на скоростта в участъка, при който е заснето преминаването на управлявания от него автомобил не е било 50 км/ч, а 70 км/ч- отразено чрез вертикална пътна маркировка.Също така жалб.А. сочи, че обективни причини предпоставили шофирането му с превишена скорост- здравословни проблеми на майка му.

      Приетата за установена фактическа обстановка се доказва от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства-  АУАН № 18- 1085- 001649, протокол за използване на автоматизирано техническо средство, разпечатка от видеоклип, декларация по чл.188 от ЗДвП, докладна записка, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18- 1085- 000786, справка за нарушител, медицински документи от м. януари и м.август 2018 г.Приетите за установени факти се доказват и от разпита на св.К.М.- актосъставител, който последователно обяснява как е прието за установено нарушението, като включително пояснява по какъв начин съответният пътен участък е бил сигнализиран с маркировка, указваща максимално допустимата скорост на движение на превозните средства.

      Правни изводи:

      Подадената жалба е допустима, а по същество- неоснователна.

      В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, като от страна на жалбоподателя не са аргументирани и такива съображения при атакуване на постановлението. Следва да се посочи, че е налице редовно съставен акт за нарушение, който се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените фактически обстоятелства.

      По същество извършването на нарушението е правилно установено и доказано.

       Чл.21 ал.1 от ЗДвП въвежда параметрите на скоростта, които следва да бъдат съобразени от водачите като задължително указани при скоростта на движение на управляваните превозни средства.Съобразно категорията на управляваното от жалбоподателя превозно средство ограничението, което следва да се спазва в населено място е от 50 км/ч.Твърденията на водача, че с вертикална пътна маркировка било указано друго такова- от 70 км/ч, не се доказват и не опровергават направените от наказващия орган изводи.Това е така, защото с показанията си св.М.- актосъставител, пояснява, мястото, на което е заснето движението на автомобила на А. е извън зоната на действие на пътен знак, позволяващ скорост от 70 км/ч.

         В хода на производството е безспорно установено, че конкретно лицето е управлявало автомобила със скорост от 116 км/ч.При отчитане на предвидената техническа грешка на радара- 3 %, правилно е съобразено, че превишението е с 63 км/ч в рамките на населеното място. На база на тези показания, правилно е индивидуализирано и наложеното административно наказание.Съгласно разпоредбата на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, за превишаване над 50 км/ч на, водачите на МПС подлежат на санкциониране с глоба от 700 лева и три месеца лишаване от право да управляват МПС, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч, глобата се увеличава с 50 лв.В случая законосъобразно жалб.А. е санкциониран с глоба от 800 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.Следва да се посочи, че изтъкнатите съображения, свързани със здравословното състояние на майката на водача не могат да бъдат отчетени като изключващи вината или смекчаващи отговорността обстоятелства.За прецизност също е необходимо да се отбележи, че ако се отчита баланса на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, не може да се подмине и изключително високата стойност на превишаване на скоростта на движение на управлявания автомобил в чертите на населено място и то в район, за който е общоизвестно, че се характеризира с множество транспортни произшествия с участието на пешеходци.Жалбоподателят не е управлявал автомобил със специален режим, за да се изключи по някакъв начин извод за виновно извършено нарушение.

          Поради изложеното съдът намира обжалваното постановление за обосновано и законосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН съдът

                                                      РЕШИ:

           ПОТВЪРЖДАВА НП № 18- 1085- 001649 от 03.07.2018 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което на А.С.А. с ЕГН **********,***,  ***, за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 800 /осемстотин/ лева и ЛИШАВАНЕ от право да се управлява МПС за срок от 3 месеца.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

 

                                                     Районен съдия: