Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на 07.10.2020
г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня
Иванова
при участието на секретаря Цветанка
Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.д. № 476 по описа на
съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното.
С решение № 171
от 09.04.2020 год. по гр.д. № 569/2019 год. на Свогенския районен съд е
признато за установено по отношение на Ц.А. ***, че дължи на „БНП П. П. Ф.
С.А., клон Б.“, гр. С.сумата 3 432 лева – главница по договор за потребителски
заем с № PLUS-14953473 от 16.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.06.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, като е
отхвърлил иска за сумата 1301,52 лв. – възнаградителна
лихва за периода 20.07.2017 год. – 20.06.2019 год. и за сумата 626,93 лв. – мораторна лихва за периода от 20.08.2017 год. до 06.06.2019 год. и е присъдил разноски по съразмерност.
Срещу така
постановеното решение в отхвърлителната му част е
подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че
същото противоречи на събраните по делото доказателства и на материалния закон.
Моли съда да го отмени в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с
което да уважи изцяло предявения иск.
Ответникът не
взема становище по въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът
твърди в исковата молба, че с договор за потребителски кредит от 16.06.2017
год. отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 3 432 лв., който е
следвало да бъде погасен на 24 месечни вноски, всяка по 197,23 лв., включваща главницата по заема ведно с
оскъпяването, при ГПР 42,58% и ГЛП - 32,60%. Длъжникът преустановил плащането
на вноските по кредита на 20.07.2017 год., като до изтичане на срока на
договора и понастоящем не е погасил нито една вноска, поради което вземането на
кредитора е станало изискуемо в пълен размер, като към момента на подаването на
исковата молба са падежирали всички вноски.
По подадено на 26.06.2019 год. от
кредитора заявление по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 378/2019 год. на СвРС е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ц.А. за сумата 3 432 лева – главница по договор за потребителски заем с № PLUS-14953473 от 16.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.06.2019 год. до окончателното изплащане на вземането; сумата
1301,52 лв. – възнаградителна лихва за периода
20.07.2017 год. – 20.06.2019 год. и за сумата 626,93 лв. – мораторна
лихва за периода от 20.08.2017 год. до 06.06.2019
год., както и сумата 157,21 лв. разноски в заповедното производство. На
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя, че следва да
предяви иск за вземането си в едномесечен срок, което обуславя и правния
интерес на ищеца от настоящите установителни искове с
правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено вземането му за
следните суми: 3 432 лева – главница по договор за потребителски заем
с № PLUS-14953473 от 16.06.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.06.2019 год. до окончателното изплащане на вземането; 1301,52 лв.
– възнаградителна лихва за периода 20.07.2017 год. –
20.06.2019 год. и за сумата 626,93 лв. – мораторна
лихва за периода от 20.08.2017 год. до 06.06.2019
год.
Ответникът не е подал писмен
отговор на исковата молба.
По делото е представен договора за потребителски кредит PLUS-14953473 от 16.06.2017 год., с който ищецът е предоставил на ответника
кредит в размер на 3 432 лв., които да издължи на 24 броя погасителни
вноски по 197,23 лева всяка, или общо 4733,52 лв., при ГПР 42,58% и ГЛП 32,60%.
Приложен е погасителен план, от който се установява, че главницата по кредита е
в размер на 3432 лв., а непогасената възнаградителна
лихва възлиза на 1301,52 лв. за целия период на действие на договора., или общо
непогасеното задължение е в размер на 4 733,52 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
изводи от правна страна:
Съдът констатира, че въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е
основателна по следните съображения:
В гражданския процес съдът е
длъжен служебно да следи за пороци на сделката, които водят до нейната
нищожност, вкл. поради противоречие с добрите нрави и/или закона, като (ако
нищожността не е релевирана изрично от страните),
съдът се произнася по този въпрос само в мотивите на съдебния акт. В същия
смисъл е и съдебната практика - Решение № 229 от
21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., II т. о. и др.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в производството по чл.
410 от ГПК и впоследствие в исковото производство съдът има правомощие да преценява
нищожността на договора за кредит, респ. на част от неговите клаузи, както и да
отхвърли претенциите на заявителя, основани на такива клаузи, ако счете
последните за нищожни – независимо дали поради неравноправност, поради
противоречие със закона или поради противоречие с добрите нрави.
В случая обаче от събраните
по делото доказателства се установи сключването на валиден договор за
потребителски кредит, който не съдържа нищожни клаузи, включително в частта
относно уговорената възнаградителна лихва в размер на 1301,52
лв.
Настоящият съдебен състав намира, че уговореният
между страните годишен лихвен процент от 32,60 %, определящ нейния размер (т.е.
дължимо на кредитора възнаграждение за предоставянето на кредита), не накърнява
добрите нрави, тъй като (заедно с ГПР от 42,58%) е в рамките на максималния размер,
регламентиран в чл.
19, ал. 4 от ЗПК, а и е съобразен с обстоятелството, че се касае за
необезпечен кредит с невисока стойност за сравнително дълъг период от време, който
е високорисков за кредитора. Разбираемо е, че в такъв случай рискът се отчита
(и компенсира) чрез уговаряне и заплащане на по-висока възнаградителна
лихва. По този въпрос е налице и съдебна практика в обратен смисъл, която
настоящият състав не споделя, доколкото същата е неактуална и е създадена при
действието на различна нормативна база. Към момента на постановяване на
формиращите я съдебни актове не е съществувала разпоредба, ограничаваща размера
на възнаградителната лихва и годишния процент на
разходите, поради което е било оправдано, тази законова празнота да се запълва
чрез тълкуване от съда. Към момента на сключване на процесния
договор и към настоящия момент, обаче, действа разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а съдът следва да прилага действащото позитивно право. По конкретния казус
е спазено въведеното с него ограничение, годишният процент на разходите (в който
се включва и възнаградителната лихва) да не надвишава
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.. Поради това съдът намира, че процесната
сума от 1301,52 лв. се
претендира въз основа на договорна клауза, която не противоречи на закона и
добрите нрави, а дори да е неравноправна, тя е индивидуално уговорена между
страните, т.е. не е нищожна (арг. от чл. 146, ал. 1
от ЗЗП). Тъй като се установи, че ищецът е изпаднал в забава още в момента,
когато е настъпил падежът на първата вноска по договора и през времетраенето на
договора за кредит не е погасена нито една вноска, като срокът на договора е
изтекъл, основателен е и искът за заплащане на сумата 626,93 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода от 20.08.2017 год. до 06.06.2019 год., чийто
размер не е оспорен от ответника.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с
тези на районния съд, решението следва да бъде отменено в обжалваната част и
вместо него съдът следва да постанови друго ,с което да уважи исковете в пълния
предявен размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
допълнително сумата 83,52 лева – разноски в първоинстанционното
производство, както и сумата 56,56 лева – направени
разноски по ч.гр.д. № 378/2019 год. по описа на РС-Своге.
С оглед изхода на делото и направеното искане в този смисъл, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят и направените в настоящото производство разноски в размер
на 151 лева, от които 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, и 51 лв. – заплатена
държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 171 от
09.04.2020 год. по гр.д. № 569/2019 год. на Свогенския районен съд в ЧАСТТА, с
която съдът е отхвърлил иска на „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“, гр. С.срещу Ц.А. ***
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1301,52 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.07.2017 год. –
20.06.2019 год. по договор за потребителски заем с № PLUS-14953473 от
16.06.2017 год. и сумата 626,93 лв. – мораторна лихва
върху главницата в размер на 3 432 лева за периода от 20.08.2017 год. до 06.06.2019 год. по договора за кредит, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по
иска на „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“, гр. С.срещу Ц.А.А.,
ЕГН ********** ***, че ответникът дължи на ищеца сумата 1301,52 лева /хиляда
триста и един лева и 52 ст./ – възнаградителна лихва
за периода 20.07.2017 год. – 20.06.2019 год. и сумата 626,93 лева /шестотин двадесет и шест
лева и 93 ст./ – мораторна
лихва върху главницата в размер на 3 432 лева за периода от 20.08.2017 год. до
06.06.2019 год., по договор за потребителски заем с №
PLUS-14953473 от 16.06.2017 год., на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В останалата
част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ц.А.А., ЕГН **********,*** да заплати на „БНП П. П. Ф. С.А.,
клон Б.“, гр. С.сумата 83,52 лева –
разноски в първоинстанционното производство, сумата 56,56 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 378/2019 год. по
описа на РС-Своге, както и сумата 151 лева разноски във въззивното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.