Р Е Ш Е Н И
Е
193/9.3.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично
заседание проведено на десети февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Т. Т.,
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 3278/2019 г., по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен, по реда на чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, положителен установителен иск, с правно основание чл. 535
и сл. от ТЗ, за признаване като установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца Д.А.К.съществува изискуемо парично
вземане в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, произтичащо от Запис на заповед,
въз основа на който по реда на чл. 417, т. 10 ГПК има образувано заповедно
производство - ЧГД № 2910/2019 г., по описа на РС Шумен, като против длъжника -
„Плантабул“ ООД, има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в
размер на 10 000 лева, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на заявлението – 30.09.2019 г. до окончателно плащане.
Ищецът Д.А.К.твърди, че със Запис на заповед, издаден на
23.11.2015 г. ответникът „Плантабул“ ООД се задължил да му плати на
30.09.2016 г. сумата 10 000 лв. Поради неплащане ищецът подал Заявление по чл.
417 ГПК, въз основа на което, по образувано ГД № 2901/2019 г., по описа на РС
Шумен, е издадена Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, за сумата от 10
000 лв. и разноски. Срещу длъжника било образувано ИД по описа на ЧСИ peг.
№ 876 гр. Шумен за
събиране на горепосочените суми, заедно с разноските в изпълнителния процес.
Твърди се, че след образуване на изпълнителното дело ответникът извършил
плащане по сметка на ЧСИ, но въпреки това подал възражение по чл. 414. ал. 1 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение. Ищецът счита, че до успешно провеждане на иска по чл. 422 ГПК ЧСИ не можел да му плати сумата като взискател по изпълнителното дело и не
е налице изпълнение на задължението по Записа на заповед. Намира, че Записът на
заповед съдържа реквизитите по чл. 535 ТЗ, поради което е налице вземане
основано на менителничен ефект - редовен от външна страна Запис на заповед,
който представлява валидна ценна книга, материализираща правата на ищеца да
получи от ответника сумата по нея. Моли съдът да постанови решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът „Плантабул“
ООД дължи на ищеца Д.А.К.сумата от 10 000 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 30.09.2019 г. до окончателно плащане.
Претендира разноски в заповедното и исковото производства.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК,
ответникът подава отговор на исковата молба. Признава, че на 23.11.2016 г. е
издал Запис на заповед за сумата 10 000 лева, с падеж 30.09.2016 г., но въпреки
това намира иска за неоснователен. Твърди, че процесния Запис на заповед, заедно
с още девет Запис на заповеди, служи за обезпечаване плащането на продажната
цена от 100 000 /сто хиляди/ лева по каузално правоотношение, възникнало между
ответното дружество и друго дружество - „Елпласт А. и Сие“ ООД, с ЕИК ***, в
което ищецът бил съдружник, по което каузално правоотношение ответникът бил
задължен да плати общо 120 000 лева, разсрочени на 10 равни месечни вноски по силата
на Договор за продажба на недвижим имот, сключен с този търговец. Изрично
заявява, че между страните по делото не съществува каузално правоотношение
вземането на ищеца, по което да е обезпечено с посочените Запис на заповеди, т.
е, каузалното правоотношение е възникнало по договор, сключен между страни,
различни от страните по менителничното правоотношение. Не претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание страните,
чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си. Ответникът претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От Протокол от заседание на общо
събрание на „Ел пласт А. и сие” ООД /л. 34/ се установява, че на 16.11.2015 г.,
когато ищецът Р.Д.Й. е съдружник в „Ел пласт А. и сие“ ООД, е взето решение сумата
от 55 000.00 лв. - част от продажната цена в общ размер 120 000 лева платима от
купувача „Плантабул“ ООД след продажба на ДМА /поземлен имот ведно с намиращите
се в него сгради на ул. „***“ № 14 в гр. Шумен/, да се получи от съдружника Р.Д.Й.
за негови лични нужди.
От НА № *** г., по описа на Нотариус с рег. №
019 на Нотариалната камара с район на действие ШРС, рег. № ***., акт №***, том **, дело *** г. по описа
на служба по вписванията - Шумен, имотен регистър /л. 19/, за продажба на
недвижими имоти, се установява, че „Елпласт А. и сие“ ООД гр. Шумен,
представлявано от Д. А. К., продава на „Плантабул“ ООД, представлявано от И. Д.
И., дворно място, с площ от 3870 кв. м., представляващо УПИ ***, в квартал 340
по плана на гр. Шумен, ведно с изградените в него сгради: фабрика за прерабтока
на ядкови плодове с РЗП от 645 кв. м.; склад – хале с площ от 270 кв. м. и
едноетажна второстепенна сграда. Съгласно КК на гр. Шумен предметът на сделката
представлява ПИ, с идентификатор № ***, площ от 4037 кв. м., трайно
предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „за
складова база“, ведно с изградените в него сгради: с идентификатор № ***.,
застроена площ от 288 кв. м. и предназначение складова база; с идентификатор № ***,
застроена площ от 519 кв. м. и предназначение промишлена сграда; с
идентификатор № ***, застроена площ от 148 кв.м. и предназначение промишлена
сграда. Страните са договорили цена от 120 000.00 лв., която сума продавачът да
получи по банков път, както следва: 20 000.00 лв. - платени в деня на
подписването на нотариалният акт, а остатъкът от 100 000.00 лв. - на 10 равни
масечни вноски с падеж 23-то число на съответния месец, считано от месец
декември 2015 г. до месец септември 2016 г.
Представена е фактура №
**********/20.11.2015 г. /л. 22/ издаде*** oт „Елпласт А. и Сие” ООД за сумата
от 120 000.00 лв. за продажба на ДМА – земя /терен, сграда/фабрика; сграда/спомагателна;
сграда хале/склад, ведно със Счетоводно извлечение /л. 31/ от партидата на
„Елпласт А. и Сие” ООД по ф-ра № 194/20.11.2015 г., за периода от месец януари
до месец декември 2015 г., както и Извлечение от банкова сметка на „Елпласт-А.
и Сие“ ООД /л. 29- 30/.
В деня на изповядване на сделката 23.11.2015
г. И. Д. И., като управител на купувача, издава десет Запис на
заповеди, всяка за 10 000 лева, в полза на ищеца - Р.Д.Й., в качеството му на
поемател, в това число и процесната Запис на заповед с падеж - 30.09.2016 г.
/л. 4/, с които „Плантабул“ ООД се е задължил
безусловно и неотменимо да плати по всяка ценна книга общо 100
000.00 лв., както следва: Запис на заповед, с падеж 31.03.2016 г.,
с отбелязване за издаден изпълнителен лист /л. 35/; Запис на заповед, с падеж
30.04.2016 г. /л. 36/; Запис на заповед, с падеж 31.05.2016 г. /л. 37/; Запис
на заповед, с падеж 30.06.2016 г. /л. 38/; Запис на заповед, с падеж 31.07.2016
г. /л. 39/; Запис на заповед, с падеж 30.08.2016 г. /л. 40/; Запис на заповед,
с падеж 31.10.2016 г. /л. 41/; Запис на заповед, с падеж 30.11.2016 г. /л. 42/
и Запис на заповед, с падеж 31.12.2016 г. /л. 43/.
По делото са приети, неоспорени от ищеца,
писмени доказателства, с наредител „Плантабул“ ООД, за платени в полза на
„Елпласт А. и Сие” ООД общо 72 550.00 лева, както следава: Платежно нареждане от
23.11.2015 г. /л. 23/ за сумата 20 000 лв.; Платежно нареждане от 18.12.2015 г.
/л. 23/ за сумата 10 000 лв.; Платежно нареждане от 01.02.2016 г. /л. 24/ за
сумата 10 000 лв.; Платежно нареждане от 16.02.2016 г. /л. 24/ за сумата 10 000
лв.; Платежно нареждане от 01.09.2016 г. /л. 25/ за сумата 10 000 лв.; Платежно
нареждане от 08.03.2018 г. /л. 26/ за сумата 5 000 лв.; Платежно нареждане от 29.03.2018
г. /л. 27/ за сумата 2 550.00 лв.; Платежно нареждане от 11.04.2018 г. /л. 28/ за
сумата 5 000 лв..
От обясненията на ищеца Р.Д.Й., събрани по
реда на чл. 176 ГПК, се установява, че ръкописният текст на приложените към
отговора на исковата молба девет Запис на заповеди са попълвани, както следва: от
ищеца - тези на л. 36 и л. 38; от управителката на „Плантабул“ ООД - л. 35, л.
37, л. 40 и л. 42 и от една служителка в „Плантабул“ ООД - л. 39, л. 41 и л.
43. Същият пояснява, че в момента на продажбата купувачите от „Плантабул“ ООД искали
да се впише като продажна цена 120 хиляди, която той не приел, но нямали парите,
поради което платили само 20 хиляди и попълнили тези Запис на заповеди, с които
той да получи 100 хиляди лева на отсрочено плащане. Твърди, че двете задължения
за плащания всяко от по 100 хиляди - едното по фактурата издадена oт „Елпласт А.
и Сие” ООД и другото по десетте Запис на заповеди, нямали никаква връзка.
От показанията на свидетелката Р. С. И. на
длъжност „главен счетоводител“ в купувача „Плантабул“ ООД, които съдът намира
за обективни, се установява, че за продажбата на базата през месец ноември 2015
г. от „Ел пласт А. и сие“ на Плантабул“ ООД в счетоводството имало съответни
документи - нотариален акт, фактура, като към момента били направени частични
плащания. Като обезпечение по сделката били издадени Запис на заповеди, които
били предоставени на свидетелката от ищеца Р.Д.Й., но не били осчетоводени, тъй
като за тази сделка имало издадена фактура. Поради наличието на вътрешна
уговорка в дружеството „Ел пласт А. и сие“ - Протокол от общо събрание,
съгласно която, когато „Платнабул“ ООД преведе сума по тази фактура, парите следвало
да бъдат получени от Р.Д.Й. сумите по тези Запис на заповеди, били същите по
нотариален акт и следвало да бъдат получени от Р.Д.Й.. По тази продажба имало
преводи на суми от купувача „Платнабул“ ООД към продавача “Ел пласт А. и сие“,
а не към Р.Д.Й..
Представени са и други неотносими към
правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, ШРС – девети състав намира за установено от правна страна следното:
От приобщеното ЧГД № 2901/2019 г., по
описа на ШРС, се установява, че в полза на ищеца, по реда на чл. 417, т. 10 ГПК, е била издадена Заповед № 1447/01.10.2019 г. за изпълнение на парично
задължение и Изпълнителен лист № 1945/01.10.2019 г., срещу „Плантабул“ ООД, за
сумата от 10 000.00 лева, представляваща задължение по Запис
на заповед, издаден 23.11.2015 г., с падеж - 30.09.2016 г., връчена на управителя
на ответното дружество от ЧСИ, рег. № 876 Д. З. на 14.10.2019 г.. От длъжника в
законовия двуседмичен срок, по чл. 414 ГПК, е подадено възражение №
18498/21.10.2019 г., при което на основание чл. 415, ГПК на заявителя е дадена
възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,
съобщението, за което му е връчено на 25.10.2019 г., като с молба рег. №
19103/30.10.2019 г., по описа на ШРС, е подадена настоящата искова молба,
поради което производството се явява допустимо, а предявеният установителен иск
подлежи на разглеждане по същество.
Относно възражението на ищеца по доказателствената
тежест в частта, с която съдът възлага да
докаже, че процесният Запис на заповед за
сумата 10 000 лева, с падеж 30.09.2016 г., е
издаден по повод действителна каузална сделка между страните във връзка с продажба на
недвижим имот, съдът намира следното:
С възражение в срока по чл. 131 ГПК,
обективирано в отговор на исковата молба, ответната страна твърди, че
издаването на процесния Запис на заповед, заедно с още девет Запис на заповеди,
обезпечава вземане по правоотношение възникнало между ответника „Плантабул“
ООД, като купувач по Договор за продажба на недвижим имот и продавача „Елпласт
А. и Сие“ ООД, в което дружество ищецът Р.Д.Й. бил съдружник, като е пояснено,
че менителничният ефект обезпечава изпълнението на задължението на купувача за
плащане на продажната цена. В тази връзка представя писмени доказателства. По
общо правило в хипотезата, когато издателят на ценната книга, прави възражение
за наличието на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението, на което
е издаден менителничния ефект, за установяване съществуването на вземане по
Записът на заповед, въз основа на който е издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК и успешното провеждане на иска по чл. 422, ал.
1 ГПК, не е достатъчно само проверката за редовност на документа от външна
страна, но подлежи на изследване и каузалното правоотношение. Ищецът не е длъжен
да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва
възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него
като поемател и длъжника - издател по повод или във връзка, с което е издаден
Запис на заповед, само при редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от ответника. С въвеждането на твърдения
или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден редовен Запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. Следователно в тази хипотеза в
производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение
доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по Записът на заповед. В този смисъл е ТР №
4/2014 г., ТД № 4/2013 г., т. 17, ОСГТК. В настоящият случай така формулирано
възражението води до извод, че е налице каузално правоотношение, във връзка, с
което са издадени въпросните десет Запис на заповеди, една от които е и
процесната, по което ищецът - поемател по ценните книги, се явява гарант за
изпълнение задължението на ответника – купувач да плати продажната цена на
дружеството – продавач, в което той е съдружник. Следователно твърдението е, че
между това каузално правоотношение и издадената ценна книга е налице връзка,
която подлежи на установяване и съответно обсъждане в мотивите на съдебното
решение. Както в исковата си молба, така и в хода по същество, а и в писмени
бележки, ищецът изрично заявява, че не сочи каузална причина за издаване на
процесния Запис на заповед, като твърди, че не е длъжен да я доказва. Така
направеното изявление, че не е длъжен да сочи и да доказва каузална причина за
издаване на процесния Запис на заповед настоящият състав на ШРС намира за
неправилно, тъй като българският правов ред не познава абсолютните абстрактни
сделки. Действително разглеждани като сделки, менителничните ефекти съставляват
едностранни волеизявления, с абстрактен характер т. е. основанието не е елемент
от фактическия състав на тези сделки и наличието на такова не е обуславящо за
тяхната действителност. Именно поради абстрактния си характер, правата,
произтичащи от менителничните ефекти, са независими от каузалните
правоотношения, които по принцип са обуславящи за поемането на менителнично
задължение. Това не означава, че във всички случаи менителничните ефекти са
лишени от основание. От една страна ответникът въвеждайки твърдение, че процесният Запис на заповед, заедно с още девет Запис на заповеди, са издадени, за да се гарантира изпълнението на договор за продажба на имот на трето лице, в което ищецът е съдружник, носи доказателствената тежест
за доказване на тези твърдения. От друга
страна обаче ищецът, с цел преодоляване защитата на ответника, в случай, че същият би
доказал различна от действителната каузална причина за издаване на ценната
книга, има интерес от установяването на действителната каузална причина за издаване
на процесният Запис на заповед. В този смисъл в тежест на ищеца е да установи различна от твърдяната от ответника каузална причина като
за посочване на кауза, но не доказването й, не би могъл да бъде санкциониран с
отхвърлянето на иска основан на абстрактната правна сделка, независимо от
защитата на ответника. Предвид изложеното съдът намира възражението за
неправилно разпределена доказателствена тежест в производството за
неоснователно. Следователно основателността на исковата претенция е предпоставено
от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца, като кредитор
по менителничния ефект, независимо от процесуалното си качество, факта от който
произтича вземането му като установи, както наличието на валиден Запис на
заповед, съдържащ безусловно задължаване ответникът да плати сумата 10 000 лв.,
така и че процесният Запис на заповед е издаден по повод действително уговорена
между страните каузална сделка. Съответно в тежест на ответника - длъжник е да
докаже възраженията си срещу вземането, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, в т. ч. точното в количествено и времево отношение изпълнение
на основното си задължение за плащане на сумата по менителничния ефект, както
и, съобразно неговите твърдения, че процесният Запис на заповед е подписан от
представител на дружеството - издател, във връзка със сключена между него и
друго търговско дружество сделка така, както е описано, по която сделка това
друго дружество изпълнява задълженията си.
Страните не спорят и по делото е прието
за ненуждаещо се от доказване, по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, а и от
събраните писмени доказателства еднозначно се установява, че на 23.11.2015 г.
ответното дружество „Плантабул“ ООД, чрез управителя си И.
Д. И., е издало Запис на заповед за сумата 10 000 лв., с падеж
30.09.2016 г.. По делото е прието за ненуждаещо се от доказване и, че издателят
на менителничния ефект - „Плантабул“ ООД не е осчетоводило задължения към Р.Д.Й.
по издадените Запис на заповеди. Доколкото в процесния Запис на заповед не е
отразено изрично, че поемателят по ефекта действа от името и за сметка на
дружеството - продавач на недвижимите имоти, в което е съдружник, следва да се
приеме, че е действал в лично качество, а не като представляващ това търговско
дружество - продавач.
Предвид направеното възражение от
ответника за наличие на каузално правоотношение, което е непосредствената
причина /основанието/ за менителничното задължаване и изричното изявление на
ищеца за липса на такова каузално правоотношение, то предметът на доказване по
иска следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника – издател на
менителничния ефект като защитно средство срещу твърдяната от него материалноправна
незаконосъобразност на изпълнителното основание. В този смисъл следва да се
изследва наличието на връзка между каузалното и менителничното правоотношение и
дали задължението на издателя по менителничния ефект е породено от сключен с
поемателя валиден каузален договор, като при положително установяване да се установи
дали задължението по каузалната сделка е погасено.
При така формулирано възражение от
издателя на менителничния ефект следва, че менителничното правоотношение между
страните по делото е да обезпечава вземането на подавача по каузално
правоотношение между други две лица – страните по договора за продажба на
недвижим имот: „Плантабул“ ООД и „Елпласт А. и Сие“ ООД, по която поемателят на
процесния Запис на заповед - ищецът Р.Д.Й., не е страна. Следователно, доколкото
не са представени други доказателства, а и не са направени дори и твърдения в
обратен смисъл, следва да се приеме, че именно съществуващата каузална сделка /сключения
между ответното дружество „Плантабул“ ООД и „Елпласт А. и сие“ ООД договор за
продажба на недвижим имот/ е непосредствената причина /основанието/ за
менителничното задължаване, чрез което се цели да се гарантира изпълнение на
поетите с каузалната сделка задължения. На първо място съобразявайки изложеното
съдът приема за установена връзка на ценната книга на заповед с тази каузална
сделка, тъй като писмените доказателства са непротиворечиви относно уговорките
във връзка с продажбата между двете дружества, както и относно взетото решение
на дружеството - продавач част от сумата от продажбата на имота да се
предостави на ищеца, в качеството му на съдружник. По делото не се установиха
действителните мотиви на страните за вземане на тези решения, но в случая съдът
счита, че не следва и да ги изследва. На второ място следва да се има предвид,
че правно значима е не всяка връзка между двете правоотношения /менителничното
и каузалното/, а само онази, при която погасяването на задълженията по едното
правоотношение има за последица погасяване на задълженията и по другото
правоотношение. Такава връзка е налице единствено, когато страните по двете
правоотношения съвпадат – страните по ефекта, са страни и по каузалната сделка,
т. е. издателят е длъжник на поемателя по силата на съществуващото между тях
каузално правоотношение. Само в тази хипотеза менителничният ефект изпълнява
гаранционно-обезпечителна функция, като чрез реализиране на вземането по него
се постига погасителен ефект и по отношение на обезпеченото вземане по
каузалното правоотношение. При липсата на идентичност между страните по двете
сделки, изпълнението на задължението по едното правоотношение не би имало за
правна последица погасяване на задължението по другото правоотношение. Следователно,
при липса на идентичност между страните по двете сделки, погасяването на
задължението по едното правоотношение е правно ирелевантно за вземането по
другото правоотношение, поради което от съдебната практика е изведен извода, че
менителнично правоотношение между две лица не може да обезпечава вземане по
каузално правоотношение между други две лица /в този смисъл е Р. № 127/12.07.2013
г., ТД № 274/2012 г., 2 т. о./.
Поради липса на други представени
доказателства следва да се приеме за установеното по делото, че
непосредственото основание за менителничното задължаване на ответника е да бъде
гарантирано удоволетворяване на вземане, произтичащо от каузално правоотношение
между чужди на спора лица, а не вземане на ищеца към ответника, което изключва
самостоятелния характер на процесния Запис на заповед като правна сделка и го
лишава от спецификата му на абстрактен източник на безусловно задължение за
плащане на посочената в ефекта сума. Именно разкриването на основанието за
менителничното задължаване налага извода, че вземането по Записът на заповед не
съществува, тъй като волята на ответника - издател не е била да се задължи към
ищеца - поемател, а да гарантира вземане, произтичащо от каузално
правоотношение между други правни субекти. Доколкото
гаранционно-обезпечителната цел, с която е издаден процесният Запис на заповед,
не може да бъде реализирана, задължението по него се явява лишено от основание
– т. е. лишено от основанието, заради което е поето. Ето защо, ищецът не може
да претендира изпълнение на това задължение, поради което предявеният иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските.
Предвид изхода на делото ищецът дължи на
ответника деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 850
лв. - заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно списък по чл. 80 ГПК,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявеният, по реда на чл.
422, вр. 415 ГПК, от Р.Д.Й., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу „Плантабул“
ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “***“ № 14, положителен
установителен иск, с правно основание чл. 535 и сл. от ТЗ, за признаване като
установено, че ответникът дължи на ищеца парично вземане, в размер на
10 000 /десет хиляди/ лева по Запис на
заповед, издаден на 23.11.2015 г., с падеж 30.09.2016 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на заявлението – 30.09.2019 г. до окончателно
плащане, като неоснователен.
Осъжда Р.Д.Й., с ЕГН ********** и адрес:
***, да плати на„Плантабул“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. “***“ № 14, направените по делото разноски, в размер на 850 лв. -
платено възнаграждение за един адвокат, съгласно списък по чл. 80 ГПК, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
След влизане в сила на решението,
приложеното ЧГД № 2901/2019 г., по описа на РС Шумен, да се върне в състава,
ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия:..............