РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Радомир, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20241730100192 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във
връзка с чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от ищеца „А.ЗА С. НА В.” ЕАД, ЕИК ., с
адрес гр.С., бул. „ Д-р П. Д.” № ., офис-сграда Л., ет.., офис ., представлявано от
изпълнителния директор Ю. Ю., чрез пълномощника И. Н., юрисконсулт на „А. за с. на в."
ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр. С., бул. "Д-р П. Д. " № ., офис сграда
"Л.", ет.., офис № . срещу ответницата К. С. Ж., с ЕГН **********, с адрес: гр.Р., кв.„А.“,
бл.., ет.., ап.., с които моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца следните суми,
присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 990/2023 г. на Районен съд - Радомир, а именно:
- 4500 лв. (четири хиляди петстотин лева) - главница;
- 920.81 лв. (деветстотин двадесет лева и осемдесет и една стотинки) - договорна
лихва за периода от 15.12.2020 г. до 15.09.2021 г.;
- 3047.51 лв. (три хиляди и четиридесет и седем лева и 51 стотинки) - обезщетение за
забава за периода от 16.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.
1
- Законна лихва за забава: от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението
Моли, да му бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното
производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Моли да му бъдат присъдени разноските, направени в хода на настоящото
производство - заплатената от ищцовото дружество държавна такса, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева на основание чл. 78, ал.8 ГПК.
Ответницата, чрез своята процесуална представителка - адв.Е. П. от САК, е подала
отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК. Същата оспорва исковете по основание и размер.
Позовава се на недействителност на договора, на основание разпоредбата на чл.19
ЗПК, както и на разпоредбата на чл.22 ЗПК. Затова, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК.
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят е
задължен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи
по кредита.
Моли исковете да бъдат отхвърлени, като й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ответницата, чрез своята процесуална представителка- адв.П.,
поддържа изложеното в отговора.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
От приложеното ч.гр.дело № ./2023 г. на РС- Р. се установява, че е издадена заповед
№ ./28.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено ответницата да заплати на ищеца следните суми:
- 4500 лв. (четири хиляди петстотин лева) - главница;
- 920.81 лв. (деветстотин двадесет лева и осемдесет и една стотинки) - договорна
лихва за периода от 15.12.2020 г. до 15.09.2021 г.;
- 3047.51 лв. (три хиляди и четиридесет и седем лева и 51 стотинки) - обезщетение за
забава за периода от 16.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.
- Законна лихва за забава: от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението;
- Сумата от 169.37 лв.- държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Отбелязано е, че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по
договор за паричен заем № ./16.11.2020 г., сключен между „С. к.“ и ответницата К. Ж., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от „С. К.“ ООД на „А. ЗА С. НА В.”
ЕАД по силата на Приложение № . от 01.09.2019 г. към договор за продажба и прехвърляне
2
на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.
Представено е Приложение . към договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 14.06.2023 г., сключен между „С. К.“ ООД на „А. ЗА С. НА В.” ЕАД, по силата
на което вземането е прехвърлено в собственост на „А. ЗА С. НА В." ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Към исковата молба е приложено уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
станалата продажба на вземането от името на „ИС. к.“ ООД.
Ответницата е представила доказателства /9 бр. вносни бележки/ за извършено
плащане от страна на ответницата към първоначалния кредитор в общ размер на 1170 лв.
От правна страна.
Не се спори между страните по делото, че е налице договор за паричен заем №
./16.11.2020 г., сключен между „С. к. и ответницата К. Ж., като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от „С. К.“ ООД на „А. ЗА СЪ. НА ВЗ.” ЕАД по силата на
Приложение № 1 от 01.09.2019 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г.
Не е оспорено и прехвърлянето на вземането, съгласно Приложение № . от 01.09.2019
г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.
Съгласно утвърдената съдебна практика, ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В този смисъл Решение №
./16.04.14 г. по т. д. № ./2013 г. на I т. о. на ВКС и Решение № ./24.06.2009 г. по т. д. №./09
год. на II т. о. на ВКС.
По отношение на дължимостта на вземането.
Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл.415 вр. чл.124, ал.1 ГПК, е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е
издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо, тъй като в случая
депозирането на възражение, с което се оспорва вземането, препятства влизането й в сила.
При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК, заповедта за изпълнение
придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за търсените суми
в полза на настоящия ищец, срещу която длъжницата в срок е депозирала и възражение
досежно дължимостта им.
По отношение на извършеното прехвърляне на процесното вземане:
3
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като за
извършената цесия е приложено уведомление до длъжницата. Предвид това съдът намира,
че е налице надлежно уведомяване на ответницата за извършената цесия, станало в хода на
процеса с връчване на исковата молба и приложенията към нея на ответника и това
обосновава активната материалноправна легитимация на ищцовото дружество по
предявения иск.
За да се произнесе по съществото на спора съдът следва да обсъди наведените от
ответната страна възражения за недействителност на процесния договор, основаващи се на
разпоредбите на ЗПК, още повече, че за наличието на основания за недействителност на
процесния източник на облигационни задължения съдът е длъжен да следи и ex officio.
В горния смисъл настоящият състав преди всичко констатира, че при сключването на
процесния източник на облигационни отношения е спазена изискуемата се по чл.10, ал.1 от
ЗПК писмена форма на хартиен носител с приложим спрямо договора и всички елементи от
него шрифт не по-малък от 12. Договорът освен това отговаря и на изискванията на чл.11,
ал.1, т. 1-9, 11, 12 и 20 от ЗПК – съдържа дата и място на сключване, индивидуализация на
страните, срок, вид на предоставения кредит, общ размер и начин на усвояването му, размер
на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението, информация за погасените/непогасените вноски по кредита,
право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, като останалите предвидени в
разпоредбата изисквания се отнасят до хипотеза на приложимост спрямо кредитното
правоотношение на променлив лихвен процент, какъвто настоящият случай не е - спр. чл.3,
ал.7 от Договора.
От друга страна обаче, съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. По смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от
потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на
действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК " общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
4
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В противовес на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в ГПР по договора не са
включени допълнителните разходи, регламентирани в чл.8 от договора в размер на 5 009.00
лв., които са прикрити под формата на неустойка. Действително, съгласно чл.19, ал.3, т.1 от
ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за кредит, но в случая предвидената неустойка в чл.8 от
договора за заем няма характер на неустоечно съглашение, тъй като не се характеризира с
присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.
Неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да
осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното
задължение по установения в договора ред. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на
обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който съгласно
разпоредбата на чл.16 от ЗПК, преди сключване на договора за кредит следва да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит
без обезпечение. В обичайната практика при предоставянето на заемни средства с договорка
за обезпечение, заемът не се отпуска в случай на непредставяне на обезпечение. В
конкретния казус заемът е отпуснат независимо дали е обезпечен или необезпечен с
исканите обезпечения. Същевременно вноските за неустойка са кумулирани към
погасителните вноски, с което се явяват добавък към същите. Ето защо, процесната
неустойка не може да се характеризира като неустоечно задължение, доколкото не
изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението
и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното.
Същевременно при определянето на ГПР липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляването му по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Действително в чл.30 от ОУ е указано, че
ГПР на заема не може да бъде променен и заемателят не дължи никакви лихви, такси,
комисиони, застрахователни премии, които не са посочени в договора при сключването му.
Ето защо, при липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен
възнаградителна лихва – 40,05 %, не става ясно как е формиран ГПР от 48,46 % и какво
друго е включено в него извън фиксирания годишен лихвен процент, за който освен това е
посочено, че единствено той следва да се включва в ГПР – справка чл. 30, ал.2 от ОУ.
С посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването на
чл.19, ал.1 от ЗПК, се създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита.
Достига се до противоречие с Директива ./ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
5
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена
възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което
договорът следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да
може потребителят да получи адекватна информация относно условията и стойността на
кредита и относно своето задължение, преди да сключи договора за кредит. Необходимостта
от предоставянето на ясна информация за финансовата тежест на кредита е и с цел
извършването на информиран избор от потребителя относно договора, който да сключи. В
противен случай потребителят би бил препятстван да сключи договора за кредит при най-
благоприятните за него условия.
Отделно от това, следва да се посочи, че ирелевантно за горените изводи е
обстоятелството, че процесната неустойка не се претендира в настоящото производство,
доколкото това не би могло да санира договора за потребителски кредит, за
недействителността на който съдът изложи подробни аргументи.
С оглед изложеното и предвид констатираното нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл.22 от ЗПК и
претенцията подлежи на отхвърляне само на това основание и без да се изследват
останалите наведени от ответника възражения в тази насока.
Последното обуславя приложението на чл.23 от ЗПК, предполагащ връщане
единствено на чистата стойност по кредита, т.е. на главницата, но съдът намира, че
приложение посочената законодателна постановка не може да намери. Разпоредбата на
чл.23 ЗПК е аналогична на тази по чл.34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното
обогатяване – при липсата на основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне
това, което е получил. Поради това и искът за главница не може да бъде уважен, тъй като
това би било в противоречие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
(чл. 6 от ГПК), а именно съдът да присъди претендираната сума на основание, различно от
първоначално заявеното такова.
Само за пълнота следва да се отбележи, че са налице неоспорени от ищеца
доказателства за извършено плащане от страна на ответницата към първоначалния кредитор
в общ размер на 1170 лв.
При настоящият изход от делото и в съответствие с тълкувателната практика на
върховната инстанция, обективирана в т.13 от ТР ./2014г. по тълк. д. ./2013 г. на ОСГТК на
ВКС, при отхвърляне на иска като неоснователен, издадената в заповедното производство
заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване, но въз основа на нея не следва да се
издава изпълнителен лист.
По разноските.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени разноски, направени по водене на делото от ответницата, съответно на уважената
част от иска.
Ответницата не е направила разноски, като й е предоставена безплатна правна
6
помощ. Направено е искане от страна на адв.Е. П. за присъждане на адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатаурата. Съдът намира, че на
адв.П. следва да бъде присъдено възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № . от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 846.80 лв.
съдът намира, че този размер на адвокатското възнаграждение съответства не само на текста
от горепосочената наредба, но е адекватен и на фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД., предявени от ищеца „А. ЗА С. НА
В." ЕАД, с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "Д-р П.Д. " № ., офис
сграда Л., ет. ., офис ., представлявано от изпълнителния директор Ю.Ю., чрез
пълномощника И. Н., юрисконсулт на „А. за с. на в." ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1
от ГПК: гр. С., бул. "Д-р П. Д. " № ., офис сграда "Л.", ет.., офис № ., срещу ответницата К.
С. Ж., с ЕГН **********, с адрес: гр.Р., кв.„А.“, бл.., ет.., ап.., с които моли съда да
постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата,
че същата дължи на ищеца следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ./2023 г. на Районен съд - Р., а именно:
- 4500 лв. (четири хиляди петстотин лева) - главница;
- 920.81 лв. (деветстотин двадесет лева и осемдесет и една стотинки) - договорна
лихва за периода от 15.12.2020 г. до 15.09.2021 г.;
- 3047.51 лв. (три хиляди и четиридесет и седем лева и 51 стотинки) - обезщетение за
забава за периода от 16.12.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС.
ОСЪЖДА „А. ЗА С. НА В." ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. "Д-р П. Д. " № ., офис сграда Л., ет. ., офис ., представлявано от изпълнителния
директор Ю. Ю. чрез пълномощника И. Н., юрисконсулт на „А.за с. на в." ЕАД, със съдебен
адрес по чл.39, ал. 1 от ГПК: гр. С., бул. "Д-р П.Д. " № ., офис сграда "Л.", ет. . офис № . да
заплати на адв.Е. П. от САК, сумата от 846.80 лв. (осемстотин четиридесет и шест лева и
осемдесет стотинки)- адвокатско възнаграждение, съчласно чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7