РЕШЕНИЕ
№……
гр. София, 24.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ - Б въззивен състав в публично съдебно заседание на седми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ. СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа
докладваното от младши съдия Десислава Алексиева гр. дело № 5327 по описа за
2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 -
чл. 273 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Д.В.Д. срещу
Решение № 20005542 от 08.01.2021 г. постановено по гр. д. № 27749/2019 г. на
СРС, 159-ти състав, с което е признато
за установено по отношение на Д.В.Д., ЕГН **********, че дължи на Т.С. ЕАД, с ЕИК ******сумата от 2917.22 лв. /две хиляди деветстотин и седемнадесет лева и
двадесет и две стотинки/, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. София, ж.к. ******, аб. № 80584, ведно със законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 25.01.2019 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от
470.49 лв. /четиристотин и седемдесет
лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща законна лихва за забава за
периода от 14.09.2016 г. до 11.01.2019 г., г., сумата от 37.02 лв. /тридесет и
седем лева и две стотинки/, представляваща цена извършена на услуга за дялово разпределение
за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 25.01.2019г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 6.10 лв. /шест лева и десет
стотинки/- обезщетение за забава за периода 14.09.2016 г. до 11.01.2019 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.02.2019 г. по
ч.гр.д. 4767/2019 г. на СРС, 159 състав.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на
СРС. Твърди, че първоинстанционнният съд не е съобразил съдебно-техническата
експертиза по дело № 22167/2017 г., установяваща, че апартамента има отопляем
обем 8 м3, а не 181 м3. Твърди, че СРС е кредитирал изцяло СТЕ
въпреки, че била оспорена от ответника, тъй като
задълженията били изчислени на база целия обем от 181 м3. Твърди, че е приложил констативен протокол от
03.10.2008 г., че не съществува техническа възможност за прилагане на дялово
разпределение, поради което неправилно били начислени суми за дялово
разпределение. Оспорва размера на начислените задължения. Отправя искане за
отмяна на първоинстанционното решение като неправилно.
След преценка на доводите във въззивната жалба и
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като
такива основания в случая не се констатират.
Настоящият състав намира, че точната правна квалификация
на предявените искове е такава по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от
09.12.2013 г по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
От представения по делото нотариален акт № 4920, дело №
69 от 2007 г. на нотариус Л.Л.се
установява, че Д.В.Д. е собственик на апартамент № 23, находящ се в гр. София
,ж.к. ******. Следователно и на осн. чл. 153 от ЗЕ, между страните е налице
валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди
в процесния период.
Количеството потребена топлинна енергия се установява от
приета по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изг. От в.л. инж. Б.Й.. От
експертизата се установява, че топлинната енергия е определяна пропорционално
на отразения в изравнителните сметки ефективен отопляем обем на помещенията с
монтирани отоплителни тела - 8 м3, а не върху целия обем от 181 м3, както
твърди въззивника. Вещото лице е констатирало, че за процесните три отоплителни
сезона, топлоенергията, отдадена от СИ за СЕС, съгласно изравнителните сметки е
определена от „Т.С.“ ЕАД в съотношение към топлоенергията за отопление в размер съответно 3%, 3% и 2 %, като сумата за отопление на имота в
процесния период е в размер на 638,63 лв. Имотът на ответника е свързан към СИ
за БГВ и са монтирани два броя водомери за топла вода с отклонения за помещения
Баня и Кухня с фабрични номера съответно N 016770 и N 113180. За два от отчетните периода 01.05.2015 г. –
30.04.2016 г. и 01.05.2017 г.- 30.04.2018 г. на определените за отчет основни и
допълнителни дати в имота на ответника не е предоставен достъп, поради което за
тези периоди е начислен служебно разход съгласно чл. 69, ал. 2 Наредба
№16-334/06.04.2007 г. От отговора на т. 4 от СТЕ се установява, че сумата за
БГВ в процесния период е в размер на 2288,80 лева. Съдебно-техническата
експертиза е приета по делото и при преценка по чл. 202 ГПК, съдът намира, че
същата следва да бъде кредитирана като компетентно, задълбочено и обективно
изготвена.
Оплакването срещу начисления размер за БГВ е частично
основателно за отоплителен сезон 2015 г. – 2016 г. Това е така, защото по
делото е представено заявление – декларация с вх. № 348 от 04.02.2008 г. от Д.В.Д.
до „Т.С.“ ЕАД за откриване на партида съгласно Общите условия на „Т.С.“ ЕАД за
продажба на топлинна енергия в гр. София, като изрично е посочено, че
домакинството се състои от 1 член. Същевременно, поради неосигурения достъп, съгласно
СТЕ, топлоенергията за БГВ на ответника е определена при разход на гореща вода
по норматив за двама ползватели за отчетния период 01.05.2015 г. до 30.04.2016
г. в размер на 1415,29 лв. и за един ползвател за отчетния период 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г. в размер на 578,95 лв. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020
г.), действала през исковия период, изразходваното количество гореща вода в
отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода
от 140 л на обитател за едно денонощие - когато не е осигурен достъп за
отчитане. Следователно при данни за един обитател на имота, дължимата норма за
разход на потребление за гореща вода за имота за отоплителния сезон 01.05.2015
г. до 30.04.2016 г. следва да бъде в размер на 707,64 лева, а не в начисления
размер от 1415,29 лева. Поради акцесорния характер на лихвата и поради
неоснователността на иска за сумата от 707,64 лева, то и исковата претенция за
законна лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до 11.01.2019 г. за сумата
от 167,09 лева е неоснователна.
Неоснователно е възражението на въззивника, че неправилно
първоинстанционнният съд не е съобразил
съдебно-техническата експертиза по друго дело № 22167/2017 г., касаеща друг
период, но установяваща, че апартаментът има отопляем обем 8 м3, а не 181 м3,
тъй като е процесуално недопустимо изготвената за нуждите на едно гражданско
дело експертиза да служи като доказателства по друго дело.
Релевираното във въззивната жалба възражение срещу
дължимостта на таксата за дялово разпределение също е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 -
чл. 148) и действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването,/обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и отм. ДВ, бр. 25 от
20.03.2020 г./. С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74
от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само
на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. В разглеждания случай, от заключението на
съдебно- техническата експертиза се установява, че ФДР е „Т.С.“ ЕАД, която е
разпределяла топлоенергия в съответствие със Закона за енергетиката и в
съответствие с чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, като в Таблица № 1, колона 10 е отразена дължимата сума за
дялово разпределение в размер на 37,02 лева и начислената лихва в размер на
6,10 лева в процесния период. От изслушаната ССчЕ, изготвена от в.л. В. П. се
установява, че процесната сума за дялово разпределение е начислена по фактури и
не са извършени плащания на начислените суми нито за главница, нито за лихви.
При преценката по чл. 202 ГПК, ССчЕ е компетентно, обективно и безпристрастно
изготвена, поради което същата следва да бъде кредитирана. Следователно
възражението на жалбоподателя срещу таксата за дялово разпределение е неоснователно.
Въз основа на горното, първоинстанционното решение следва
да бъде частично отменено в частта за 707,64 лева - главница за топлинна
енергия за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и за 167,09 лева - лихва в
периода 14.09.2016 г. до 11.01.2019 г. съобразно изложените мотиви.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част,
а именно за сумата от 2209,58 лева, представляваща стойност на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 25.01.2019 г. до окончателното плащане на дължимото, както и за
законната лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до 11.01.2019 г. в размер
на 303,40 лева, за сумата от 37.02 лв., представляваща цена извършена на услуга
за дялово разпределение за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата
от 25.01.2019г. до окончателното плащане на дължимото и за сумата от 6.10 лв. -
обезщетение за забава за периода 14.09.2016 г. до 11.01.2019 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.02.2019 г. по ч.гр.д.
4767/2019 г. на СРС, 159 състав.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски пред СРС се дължат от
ответника на ищеца в размер на 594,59 лева, а за заповедното производство в размер на 88,38
лева. В полза на ответника не се дължат разноски за исковото производство пред
СРС, тъй като такива не са претендирани, а за въззивната инстанция следва да
бъдат определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл.
38, ал.1, т. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 120 лева. Разноските на
въззиваемата страна пред СГС, изчислени съобразно изхода на спора са в размер
на 37,25 лева, при определено юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция на осн. чл. 78, ал. 3 вр.ал. 8 ГПК в размер на 50 лева. Следователно
съдебните разноски за въззивната инстанция по компенсация са в размер на 82,75
лева, дължими от въззиваемата страна в полза на въззивника.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20005542 от 08.01.2021 г.
постановено по гр. д. № 27749/2019 г. на СРС, 159-ти състав В ЧАСТТА с която е прието за установено
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД в отношенията между страните, че Д.В.Д., ЕГН ********** дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******сумата над 2209,58 лева до сумата в размер на
2917,22 лв., представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. София, ж.к. ******, аб. № 80584, ведно със законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 25.01.2019 г. до окончателното плащане на дължимото, както и В ЧАСТТА по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 303,40 лева до сумата от 470,49 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до 11.01.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.02.2019 г. по ч.гр.д.
4767/2019 г. на СРС, 159 състав, както и в ЧАСТТА
с която Д.В.Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******сумата
над 682,97 лева до сумата в размер
на 916,68 лв., представляващи направените от ищеца разноски по гр.д. 27749/2019
г., СРС и в заповедното производство – ч.гр.д. 4767/2019 г., СРС,159 с-в, като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ подадените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******искове
по реда на чл. 422 ГПК на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЕ за признаване за установено, че Д.В.Д., ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******сумата над
2209,58 лева до сумата в размер на 2917,22 лв., представляваща стойност на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г., за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ******, аб. № 80584, ведно със законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 25.01.2019 г. до окончателното плащане на
дължимото, както и за законна лихва за забава за периода от 14.09.2016 г. до
11.01.2019 г. за сумата над 303,40 лева
до сумата от 470,49 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 04.02.2019 г. по ч.гр.д. 4767/2019 г. на СРС, 159 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20005542 от 08.01.2021 г.
постановено по гр. д. № 27749/2019 г. на СРС, 159-ти състав В ЧАСТТА, с която е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ
в отношенията между страните, че Д.В.Д., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******сумата от 2209,58
лева, представляваща стойност на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2018 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ******, аб. № 80584, ведно със законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 25.01.2019 г. до окончателното плащане на
дължимото, както и В ЧАСТТА по иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за
забава за периода от 14.09.2016 г. до 11.01.2019 г. в размер на 303,40 лева, В ЧАСТТА за сумата от 37,02
лв./тридесет и седем лева и две стотинки/, представляваща цена извършена на
услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата
от 25.01.2019г. до окончателното плащане на дължимото и за сумата от 6,10 лв./ шест лева и десет стотинки/ - обезщетение за забава за периода
14.09.2016 г. до 11.01.2019 г.за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 04.02.2019 г. по ч.гр.д. 4767/2019 г. на СРС, 159 състав, както
и в ЧАСТТА с която Д.В.Д., ЕГН **********
е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******сумата в размер на 682,97 лева, представляващи направените
от ищеца разноски по гр.д. 27749/2019 г., СРС и заповедното производство –
ч.гр.д. 4767/2019 г., СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******да заплати на Д.В.Д., ЕГН ********** сумата от 82,75 лева разноски пред СГС /по компенсация/.
Настоящото решението не подлежи на обжалване съгл. чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.