Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 17.06.2022 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

 

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3279/2011 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от В.К.В., с която е предявен срещу И.С.Н. и И.И.Н. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца на договор за дарение, сключен с нотариален акт №113 от 17.06.2010 г., относно 1/2 ид.ч. от прехвърления с договора недвижим имот, представляващ апартамент № 13, находящ се в гр. София, СО, район „Красно село“, ул. „********, с площ от 108,67 кв.м., заедно с мазе №6, с площ от 9 кв.м., заедно с 5,812% от идеалните части на сградата и от поземления имот, върху който е построена.

С Определение от 18.05.2022 г. производството е прекратено по отношение на ответника А.П.Ц. и относно 1/2 ид.ч. от процесния имот.

           

Ищецът твърди, че е кредитор на прехвърлителя И.С.Н. по силата на сключен договор за заем от 06.01.2005 г. и е увреден от безвъзмездната сделка, с която имотът е прехвърлен на И.И.Н., дъщеря на И.С.Н..

Ответниците оспорват иска. Оспорват кредиторовото качество на ищеца, позовават се на погасяване на вземането му по давност.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Установява се от Нотариален акт № 113, рег. № 2104, дело № 103 от 2010 г., вписан с вх. рег. № 25720/17.06.2010 г., че между И.С.Н. и А.П.Ц., от една страна и И.И.Н., от друга страна, е възникнало валидно правоотношение по договор за дарение, по силата на което ответникът И.С.Н. и съпругата му А.П.Ц., са прехвърлили на ответницата И.И.Н. собствения си недвижим имот - съпружеска имуществена общност, представляващ апартамент № 13, находящ се в гр. София, СО, район „Красно село“, ул. „********, с площ от 108,67 кв.м., заедно с мазе №6, с площ от 9 кв.м., заедно с 5,812% от идеалните части на сградата и от поземления имот, върху който е построена.

Установява се от влязлото в сила съдебно решение № 2602 от 13.03.2020 г. по гр. д. № 5617/2013 г. на СГС, ГО, I-2 състав, потвърдено с решение № 802 от 08.07.2021 г. по в.гр.д. № 3382/2020 г. на САС, че ответникът И.С.Н. е осъден да заплати на ищеца В.К.В. сумата от 60000 лв. по договор за заем от 06.01.2005 г.

Ищецът твърди, че процесният безвъзмезден договор е увреждаща сделка, тъй като е довела до намаляване на имуществените права на длъжника, които иначе биха послужили за удовлетворяване на вземанията му.

С разпоредбата на чл.135 ЗЗД на кредитора е предоставено правото да иска обявяване на относителна недействителност за всички действия на длъжника, с които се уврежда кредиторът. Според доктрината увреждащи са всички действия, с които длъжникът е създал или е увеличил платежната си неспособност, а именно: намалено е имуществото на длъжника, т.е. намален е активът (напр. чрез безвъзмездна сделка) или е увеличен пасивът (напр. с поемане на чуждо задължение) или е затруднено удовлетворението на кредитора (напр. продажбата на имот на длъжника по действителната цена не намалява имуществото, тъй като се получава цена, но паричната сума може да не е налице, за да се удовлетвори кредиторът). Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора. Възмездността и безвъзмездността на сделката имат значение във връзка със знанието на третото лице – съдоговорител, което се изисква само ако действието е възмездно.

В процесния случай е налице вземане на ищеца, възникнало на основание договор за заем, сключен между ищеца В.К.В. и ответника И.С.Н.. Вземането е възникнало с предоставяне на паричната сума – 06.01.2005 г., като вземането е установено по основание и размер с влязло в сила съдебно решение. На 17.06.2010 г. ответникът И.С.Н. и съпругата му А.П.Ц. са извършили безвъзмездна разпоредителна сделка, като са дарили собствения си недвижим имот на дъщеря си И.И.Н.. В настоящото производство сделката се оспорва по отношение на собствената на ответника-длъжник 1/2 ид. ч.

От гореизложените обстоятелства следва, че ищецът има качеството на кредитор на ответника, както и че вземането му е възникнало преди извършване на увреждащата сделката. Съдът приема, че към момента на разпореждането ответникът е знаел за задължението си към кредитора, доколкото то произтича от сделка, по която той е страна. Атакуваната разпоредителна сделка е безвъзмездна и като такава е обективно увреждаща за кредитора, тъй като намалява активите на длъжника.

В случая поради безвъзмездния характер на сделката съдът не следва да обсъжда въпроса относно знанието на третото лице, приобретател по сделката, доколкото то се изисква само ако действието е възмездно, по аргумент от чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Независимо от това, следва да се посочи, че извършената сделка е в полза на низходящ на прехвърлителите, а именно - дъщеря им И.И.Н. и с оглед на чл. 135, ал. 3 ЗЗД знанието за увреждане у приобретателя, имащ определено родство с прехвърлителя-длъжник, се презюмира.

Доколкото с отчуждаването на процесния имот от ответника И.С.Н. и съпругата му А.П.Ц. съпружеската имуществена общност по отношение на него е била прекратена, в полза на ищеца е възникнало потестативното право да направи непротивопоставима на себе си извършената безвъзмездна сделка по отношение на 1/2 ид.ч. от процесния имот като принадлежаща на длъжника И.С.Н..

По изложените съображения съдът приема, че са налице всички обективни и субективни елементи от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД и предявеният иск следва да се уважи.

 

По разноските:

            На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в производството - 687,17 лв. за държавна такса и 2000 лв. за адвокатско възнаграждение – за общата сума от 2687,17 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за дарение, сключен на 17.06.2010 г. с Нотариален акт № 113, рег. № 2104, дело № 103 от 2010 г., вписан с вх. рег. № 25720/17.06.2010 г., относно 1/2 ид.ч. от имота, представляващ апартамент № 13, находящ се в гр. София, СО, район „Красно село“, ул. „********, с площ от 108,67 кв.м., заедно с мазе №6, с площ от 9 кв.м., заедно с 5,812% от идеалните части на сградата и от поземления имот, върху който е построена, по иска, предявен от В.К.В., ЕГН: **********, срещу И.С.Н., ЕГН: **********, и И.И.Н., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***.

ОСЪЖДА И.С.Н., ЕГН: **********, и И.И.Н., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на В.К.В., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2687,17 лв., представляваща направени съдебни разноски.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: