МОТИВИ към присъда № 19 от
27.09.2017г.
по НОХД № 164/2017 г. по описа на Кюстедилския
окръжен съд
Обвинението срещу П.В.К. ***, Кюстендилска област е за
извършване на престъпление от общ характер по чл.343, ал.1, б. „В” НК вр. чл.342, ал.1 3 от НК при фактическата и правна
обстановка, изложени в обвинителния акт- затова, че на 11.12.2015 г. на първокласен път I- 6 в
участъка на същия, преминаващ през с.Каменичка Скакавица при управление на
МПС – л.а. м. „*******” с ДК *****, собственост на В. П. К. е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
Чл.20, ал.2, изр.1 и 2 от ЗДвП –Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
на скоростта на движението да се съоразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, ссъс ъстоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние на
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението;
Чл.21, ал.1 ЗДП- При
избиране на скоростта на двежиние водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава
следните сотйности на скоростта в км/ч:- за
категория „В” населено място 50
кв/ч; извън населено място- 90 км/ч. и вследствие на
неизпълнение на тези правила по непредпазливост е причинил смъртта на Л.Б.Ц..
Прокурорът поддържа
обвинението, счита, че същото е доказано и изразява становище, че на подсъдимия
следва да се наложи наказание лишаване от свобода при баланс на смегчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, в
размер над минималния, което да се отложи при усл.
на чл. 66 НК при определен от съда
подходящ срок. Иска се и приложение на разп. на
чл.343г от НК и постановяване на лишаване от право да управлява МПС в размерите
на наказанието ЛС.
Пострадалите от
престъплението В.Л.Ц. и Н.Л.М.– низходящи на
починалия вследствие ПТП Л.Б.Ц. не са предявили граждански искове за
неимуществени вреди в наказателния процес. Предявили са молба по чл.76 НПК.
Същите са конституирани като частни обвинители в наказателния процес.
Чрез повереника си адв. Б.
поддържат обвинението и искат налагане на наказание ЛС в размер около средния,
предвиден в закона, без приложение на чл.66 от НК. Алтернативно се пледира в
случай на приложение на тази разпоредба на приложение и на разп.
на чл.67, ал.3 НК.
Защитникът на подс. К.- адв.Й.Г. пледира за
осъждане на подсъдимия, като акцентира за доводи, свързани с определяне на
наказанието. Иска се приложение на разп. На чл.55 от НК и определяне на наказанието под минимума, предвиден в закона. Изтъкват се
доводи за необходимостта от приложение на разп. на
чл.66 НК, както и за определяне на наказанието лишаване от право в минимален
размер.
Подсъдимият П.В.К. дава обяснения
пред съда. Признава за виновен, изразява съжаление за настъпилия вредоносен
резултат и иска постановяване на справедлива присъда.
Кюстендилският окръжен съд,
след като събра необходимите
доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след
обсъждането им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на чл.16, чл.301 и сл.от НПК, приема следната:
фактическата обстановка
Подсъдимият П.В.К. е роден на ***г***, Кюстендилска област.
Българин е, български гражданин, жител и живущ ***. С висше образование е,
понастоящем безработен. Не е осъждан, не е женен. Притежава валидно
свидетелство за правоуправление категория „В” от 2000 г. Има няколко нарушения
по ЗДП, за които е санкциониран с едно
НП – срвн. справка за нарушител- водач от КАТ,
л.91 и има три фиша със санкции между 10 и 30 лева.
На 11.12.2015 г. подс.К. бил в командировка в Р Македония с л.а. м. „******” с ДК № *****, собственост на баща му В. П. К.. След 19,00 часа тръгнал да се
прибира в страната. След като преминал границата, потеглил с посочения
автомобил по главен път I– 6 от ГКПП Гюешево посока Кюстендил- Дупница.
Движел се на фарове, в
тъмната част на денонощието. Времето било студено, с ниски температури- между
1- 4 градуса, но сухо, без вятър и без наличие на снежна покривка, не били
регистрирани особени атмосферни явления- срвн.
справка от НИМХ филиал Кюстендил- л. 69 от ДП.
Пътят, по който се движел
е двупосочен, с недеформирана асфалтова настилка, сух и с ясна видима
хоризонтална пътна маркировка. За главен път I- 6 е характерен големия наклон в посока
на гр. Кюстендил, който усилва инерцията на МПС. Същевременно по пътя няма
остри завои, има голяма видимост и същият преминава през няколко населени
места, включително през с. Каменичка Скакавица, преди да стигне до
гр.Кюстендил. Същият е сигнализиран с указателни табели за скорост и населени
места. В населените места водачите от категория В, от чиято категория е и
управляваното от подс.К. МПС, следвало да се движат с
максимално разрешена скорост до 90 км/ч извън населено място и до 50 км/ч в
населено място.
Извън населените места подс. К. управлявал автомобила със скорост над 100 км/ч при
разрешена максимална скорост от 90 км/ч.
По същото време по посока ГКПП
Гюешево- Кюстендил със служебен автомобил се прибирали от работа полицаите от
ГКПП св.Д.М., И.Г. и В.П.. Автомобилът се управлявал от св.М., който управлявал
със скорост от около 70-80 км/ч, до него седяла св.П., а отзад- св.Г.. Преди
навлизане в с.Каменичка Скакавица те били изпреварени от подс.К.,
като и на тримата направило впечатление рискованата маневра, непросредствено преди завой.
Вечерта пострадалият Л.Ц.,
живущ ***, но пребиваващ и в родното си село Каменичка Скакавица, бил на гости
при свои близки. Малко преди 20,00 часа
тръгнал към дома си, който се намирал от другата страна на път I- 6.
Почти веднага след това подс.К. навлязъл в участъка, преминаващ през с.Каменичка
Скакавица на дълги светлини. Местоположението на селото било обозначено с
табела за населено място. Независимо от това подс.К.
не намалил скоростта, а продължавал да се движи
със скорост от около 120 км/ч., като се намирал в дясната лента по
посока гр.Кюстендил. Широчината на лентите за движение в този участък от пътя
общо е 7, 20 метра /по 3,60м всяка/, с настилка от дребнозърнест асфалт, без
деформации, с ясно обозначена хоризонтална маркировка, сочеща лентите за
движение. Участъкът от пътното платно бил тъмен, нямало осветление, а
намиращите от страната на пътното платно къщи не се виждат от пътя и не го
осветяват.
По същото време пешеходеца
Л.Б.Ц., облечен в тъмни дрехи, се движел по улицата от селото по посока на м. „Дудевска”, където живеел. Стигнал до път I-6 и започнал да пресича същия, но не на
обозначената пешеходна пътека, а на
около 1,40-1,50 м над нея посока
Кюстендил.
В тази част от пътя
от двете страни имало обособени ръкави за автобусни спирки с дължина около 20 м
и широчина 3 метра за всяко и очертана пешеходна пътека, намираща се по средата
от двете крайни точки на обозначените уширения.
В момента, в който л.а. м. „******” навлязъл в участъка
на пътя на около разстояние на около 150- 200 вметра
преди автобусните спирки, скоростта на
движение на подс. К. била около 122 км/ч, като същият
бил с включени дълги светлини. Водачът имал пряка метереологична
видимост, но техническата видимост била ограничена в осветено пространство от
фаровете пред МПС. В същото време вляво на посоката на движение на МПС се
намирал пострадалия Ц. с тъмни дрехи и със светещ фенер в ръката, като се
движел по дължината на платното в участъка
от приетия ориентир №3 /нисък бетонен стълб/ и пешеходната пътека,
започваща на 16 метра след линията на ориентира.
Фронтът на светлинния сноп от
фаровете на МПС ясно осветил намиращия се вляво от района на разширението за
спирка пешеходец Ц., който в този момент се бил насочил към лентите на главния
път и предприемал пресичане през лентите към улицата, намираща към насрещната
страна на пътя, към махала „Дудевска”. Въпреки, че е бил осветен, подс.К. не реагирал веднага, а продължил движението си
около 64 метра. Едва тогава реагирал, на около 77, 40 метра преди мястото на
удара, като предприел действия по ефективно спиране на МПС чрез спирачната
уредба. Тя била задействана ефективно и началната скорост намаляла до 107, 5
км/ч, но автомобилът стигнал до пешеходеца и с предната броня /зоната на регистрационната табела/ ударил подбедриците на пешеходеца
отдясно.
От продължилото спиране в
посока напред и постъпалното движение на автомобила и
едновременно с изместването на центъра
на тежестта в тялото от удара, пострадалия Ц. полетял надясно и частично назад
към предния капак от купето над двигателя. От снижената предна част на
автомобила вследствие от спирането настъпил удар в дясната част на таза и
бедрото на пешеходеца след достигане до повърхност на предния капак. От този
удар при контакта предната повърхност тежко се деформирала в предната му дясна
част с посока отпред- назад, като по вид
и форма деформацията наподобява очертанията на тялото.
Вследствие от удара на таза в
предната част на капака и голямото съпротивление в зоната на контакт в тялото
на пешеходеца в областта на гърдите, инерционната сила рязко нарастнала, като вектора на посоката е била насочена към
горната част на челното стъкло. Тази инерционна сила е довела до удар на
горната част на тялото на пешеходеца над средната част на стъклото, като
главата с дясната си част е достигнала до горния ръб на стъклото, от което е
последвал силен удар в него в зоната на предния ръб на тавана. При удара в
стъклото и тавана на главата на пешеходеца, се счупило стъклото и се деформирал
тежко тавана на купето в предния ръб. След този удар на главата, настъпили
травмите и счупванията по главата и се счупили
прешлените в гръбначния стълб на пострадалия.
Едновременно с ударите на
тялото на пешеходеца в предната част на МПС, автомобилът е продължил
постъпателното си движение в режим на спиране по посока напред. Инерционната
сила в тялото е продължила да действа в същата посока назад. При достигане на
тялото до повърхността на тавана последва силен удар на тялото с цялата му
дължина в резултат на което тялото на
пострадалия се е завъртяло / краката му описват формата на дъга/, а опорната
точка е била главата. При достигане на тялото до повърхността на тавана е
последвал силен удар на тялото с цялата
му дължина, от което настъпила тежката деформация на автомобила, тялото се
намирало на тавана , а автомобилът продължил с вече намиращ се на тавана
пешеходец по посока Кюстендил. От съвместното движение скоростта, придобита от
тялото започнала бързо да се изравнява със скоростта на спиращото МПС.
Преди автомобилът да спре
напълно, скоростта на тялото на пешеходеца е надвишила тази на МПС, вследствие
на което пешеходеца се е плъзнал напред и е изхвърлен пред МПС. След
последвалото падане на тялото върху асфалта, последвало кратко плъзгане в
посоката пред МПС до крайното му положение и се установило в лявата лента за
движение по опоска Кюстендил на 0, 5 метра от осевата линия и 53 м след
пешеходната пътека, в същата посока. Крайното спиране на МПС е на 43 метра след пешеходната пътека, в
лявата лента със задна дясна гума на осевата линия и с останалата част изцяло в
лявата мента. На платното за движение след удара паднали движими вещи, описани
в огледния протокол- носна кърпа, фенерче, ръчен
часовник, обувка.
Подс.К.
излязъл навън, видял, че пешеходеца е в тежко състояние и веднага се обадил на
тел.112, като обаждането му е регистрирано
в 19,54 часа. Почти веднага след това, автомобилът, управляван от св.М.,
пристигнал до зоната на ПТП и видял, че подс.К. е на
платното. Спрял отстрани, приближил се и видял намиращия се на платното
пострадал, който още дишал. Подс. К. бил изплашен и споделил пред св.М., че човека внезапно
изскочил на пътното платно. Св.М. преместил служебната кола по средата на
пътя откъм Кюстендил с цел отцепване на
района. Обадил се и на колегите си от ГКПП Гюешево, за да съобщи за ПТП.
Оттам за запазване на произшествието бил
изпратен св. А..
По същото време по посока
с.Каменичка Скакавица с лек автомобил пътувал и
св. В.. Виждайки спрелия автомобил на св.М., също спрял и се видял, че
пострадалия е негов съселянин. Св. В. започнал да отбива движението в началото
на селото. Междувременно дошъл и автомобил на ЦСМП и дежурна ОИГ, която
запазила местопроизшествието до започването на огледа. Пристигналият лекарски
екип само констатирал смъртта на
пострадалия.
Подсъдимият били заведен
във ЦСМП Кюстендил и там му била иззета кръв за изследване за употреба на
алкохол. От приетите по реда на експертизи се установява следното:
От химическа експертиза
№676/15.12.2015 г., изготвена от в.л. Кр.Н. се
установява, че в кръвта на подс.К. не се съдържа
етилов алкохол.
От физикохимическа
експертиза №13-265/12.01.2016 г. на в.л. К.Н., имаща за предмет изследване на
кръвта и урината на пострадалия Ц. е видно, че в кръвта на същия е установено
наличие на етилов алкохол с концентрация 0,62 %, а в урината – 0 31 промила.
Бил извършен оглед на ПТП-
срвн. огледен протокол
на л.7 от дознание № 1328/2015 г. по
описа на РУ МВР Кюстендил, който започнал в 21,44 часа и приключил в 23,10
часа. Същият бил изготвен в присъствие на поемните
лица св.В. и св.А. и бил придружен с изготвена скица, в която е отразена
пътната обстановка, местоположението на
тялото на пострадалия, на мотоциклета и на трактора, откритите спирачни следи,
както и откритите веществени следи-
носна кърпа, фенерче, ръчен часовник, обувка, мобилен телефон- 2 бр. и пистолет
„Макаров“ и боеприпаси /които бил законно
притежавани/, като била иззета и кръв и косми от ПТП, описани са и отстоянията на посочените предмети до съответните
ориентири. Описано е състоянието на пътното платно- суха, без деформации,
посочено са отстоянията
до автобусната спирка, както и уширението- улица към
селото, отразена е маркировка на пешеходна пътека, местоположението на МПС,
като фигурира подробно описание на същия и на неговите деформации. Налице е
описание на местоположението на тялото на пострадалия. Били направени
съответните снимки от намерите обекти в
района на ПТП.
От съдебномедицинска
експертиза на труп № 65/ 12.12.2015г., извършена от
в.л. д-р Н. и приета от КнОС като обективна и
неоспорена от страните се установява, че Л.Б.Ц. е претърпял множествена травма:
1. Черепномозъчна
и шийна фрактури на черепа и първи шиен прешлен с
разкъсване и на връзките между черепа и прешлена; разкъсване и контузия на
продълговатия мозък, контузии на главен мозък и мост, субарахноидален
кръвоизлив, разкъсно- контузна
рана, кръвонасядания и охлузвания по меките тъкани на
главата; 2. Гръдна- фрактура на
гръбначен стълб в гръден отдел и фрактури на десет десни и леви ребра с кръвонасядания в меките тъкани около тях, разкъсвания на аорта, бял дроб и перикард, двестранен хемоторакс и оскъден десностранен
пневмоторакс, кръвонасядания
и охлузвания на меките тъкани на гръден кош; 3. Коремна- фрактури на таза с кръвонасядания
на меките тъкани около тях, разкъсвания и контузии на черен дроб с кръвоизливии във връзковия му
апарат; кръвоизлив в коремната кухина; малки кръвонасядания
по мастната капсула на десен бъбрек и по чреводържател,
кръвонасядания по меките тъкани на поясната област; 4.
Крайници-фрактури на двете кости на лява премишница,
на лакетната област на дясна предмишница,
на пета дланна
кост на дясна ръка и на двете кости на дясна подбедрица
с кръвонасядания по меките тъкани около тях, разкъсноконтузни рани, кръвонасядания
и охлузвания по меките тъкани на крайниците.
Наличието на етилов
алкохол в кръвта и урината на пострадалия
в момента на смъртта отговаря на лека степен на алкохолно опиване в
долните граници; обикновено се характеризира с леки нарушения на внимание и
съобразителност, емоционална неустойчивост, малко по- лесна уморяемост,
леко забавяне на реакциите и леки координационни смущения.
Причината за смъртта му
се дължи на тежката травматични увреждания на жизнено важни органи /преди
всичко разкъсванията на продълговат
мозък и аорта/, които са несъвместими с живота. Смъртта е настъпила много
бързо, но не мигновено и е била неизбежна.
Установените по трупа
травматични увреждания са причинени по механизъм на удара си:или върху твърди
тъпи/ тъпоръбести предмети с различна форма и
големина с по- голяма сила и съответстват да са били получени по време и начин,
по който се съобщава- блъскане на пешеходец в лек автомобил. Най- вероятния
механизъм на травмата е: първоначален удар с предни ниски части на автомобила
/броня/по външнозадна повърхност на дясна подбедрица на пострадалия; последващи
удари с по- високите предни части на автомобила /предна част на капака/ по
долните крайници /бедра/ на пострадалия и качване на същия върху капака на
автомобила с удари на тялото в капака и
долни части на стъклото и на главата в горния ръб на рамката на предно стъкло; последващо отхвърляне на автомобила и падане на пострадалия
върху пътното платно. В момента на първоначалния удар пострадалият е бил прав,
обърнат с дясна външнозадна част към автомобила.
Всички травматични
увреждания са били получени приживе. По трупа не са установени увреждания от
прегазване или влачене на автомобила; не се установяват и травматични
увреждания от други външни вредоносни фактори /огнестрелни, порезни, посечни, прободни и др./, които
да не могат да бъдат получени при описаната травма.
На 17.12.2015г. е
извършен протокол за оглед на МПС- л.а.
м. „Фолксваген Поло”, при който са
установени и подробно описани
деформации по автомобила, като са направени съответния брой фотоснимки.
От изисканата от КнОС справка от ОПУ Кюстендил относно местоположението за
табела за населено място и наличието на пътни знаци в района на ПТП- срвн. писмо №11-№№-28/07.06.17г. и извлечение от пътната
ситуация на главен път I-6 през с.К.Скакавица се установява подробното
местоположение на находящите се в района пътни знаци,
в т.ч. табелата за населено място и местоположението на пешеходната пътека,
отбелязана на пътното платно.
Пред органите на ДП е назначена
и приета автотехническа
експертиза, извършена от в.л. инж. И.- срвн. л. 34 от ДП.
От същата се установява, че непосредствената причина за ПТП е неправилно
подбраната скорост за движение, несъобразена с пътните условия и неспазване на
ограниченията за движение в населено място от страна водача, а също така и
пресичане на пътното платно от
пешеходеца, без да вземе мерки за безопасно преминаване. Вещото лице приема
като механизъм на ПТП: движението на пешеходеца диагонално, на метри преди пешеходната
пътека, с гръб към идващия автомобил; движение със скорост от около 100 км/ч от
страна на подсъдимия, който не го видял своевременно поради високата скорост на
движение и не е направил опит да го заобиколи. Въз
основа на снимковия материал и деформациите на автомобила в.л. приема, че в
момента на удара МПС се е намирало в дясната си лента, а пешеходеца- на около
1,5- 2 метра от осевата линия в дясната лента. В момента на началото на
пресичането на пътното платно, пострадалият бил на около 350 метра преди
кръстовището. Приема се, че ударът е бил на 10 метра преди пешеходната пътека;
че опасната зона на спиране на автомобила е 94, 99 метра, че пешеходецът е пресичал диагонално, но не перпендикулярно,
че водача при движение от 50 км/ч е щял
да види своевременно пострадалия и да предприеме необходимите действия по
избягване на удара.
От назначената на ДП и приета
от КнОС тройна съдебно автотехническа
експертиза, изготвена от вещите лица инж.Вл.Н.,
д.т.н. инж.Вл.Н. и д-р Н. се установява следното:
Тези вещи лица приемат следния механизъм на удара, възприет и от КнОС и подробно описан по- горе. Посоченото заключение е
пълно, обективно и обосновано както със
съответните технически изчисления, така и е изцяло съобразено
с данните, отразени в огледните протоколи, със снимките на хартиен и цифров
носител в РУ на МВР, със събраните доказателства от ОПУ Кюстендил относно
пътните знаци и маркировка в посочения пътен участък, с разпитите на
свидетелите в съдебно заседание, с техническите данни на МПС и установените
деформации по него. Поради тези причини КнОС го
кредитира изцяло и включва в доказателствения материал.
От посоченото заключение
се установява още: табелата „Д-11”, указваща началото на населеното място е видима за водачите
около 100-110 метра преди мястото, където е монтирана; наклонът на платното
срещу нея е малък и не се променя; на 50 метра след линията на табелата върху асфалта също е изписано ограничението
на скоростта от 50 км/ч с бяла блажна боя; в участъка има и знак за пешеходна
пътека „А 18”, монтиран в
банкета на насрещната лента, който е напълно видим и за водачите на лекия
автомобил от срещуположната такава; видимостта към пешеходната пътека ,
отбелязана с боя върху платното, е на около
170 метра преди нея; другите пътни маркировки- М3, М5 и М1 са били с много добра видимост. Вещите лица са
определили опасната зона на МПС- 134, 60 метра; скоростта на движение на МПС в
момента на удара по четири метода, като са приели най- благоприятна за
подсъдимия- 107 км/ч; и начална скорост преди задействане- 122 км/ч; мястото на
удара- на около 1,38- 1, 40 метра по
широчина в дясно от вътрешния ръб на предната прекъсната разделителна линия
между двете ленти, преди пешеходната пътека и срещу улицата вдясно, гледано
посока на движение към гр. Кюстендил.
Вещите лица в с.з. категорично сочат, че дори пешеходеца да се намирал на
самата пешеходна пътека, удар отново е щял да настъпи. Разгледани са варианти
на движение на пешеходеца- спокойно тичане и е прието, че пострадалият е
попадал в осветената зона пред МПС и че водача го е възприел с много голямо
закъснение; че при движение на пешеходеца
с бърз ход за подсъдимия е съществувала възможност да предотврати ПТП чрез спиране
с максимално спирачно закъснение при своевременно задействана спирачна
система в осветената зона от фаровете на МПС; при движение със спокойно бягане-
не е съществувала възможност за предотвратяване на ПТП.
Въз основа на деформациите по
автомобила, съпоставени с уврежданията по краката вещите лица приемат, че
първоначалния удар на пешеходеца е в момента, в който тялото се е намирало в
изправено положение пред него, обърнат с дясната си страна към предната му
част. Деформацията на предния капак, намачкването на метала в предната му част,
удара в крайниците в зоната на подбедриците под
коляното от техническа гледна точка означава, че ударът на пешеходеца е
настъпил при ефективно задействана спирачна система. При управление на МПС със
скорост от 50 км/ч за водача е съществувала техническа възможност за спиране
преди мястото на удара. Опасността за водача е възникнала в момента на
осветяването на пешеходеца в зоната на спирката, когато автомобилът е отстоял на около 141 метра преди коридора
за пресичане. Водачът е действал
закъснително за около 1, 88 секунди и чак след като е изминал 77, 40 метра
преди мястото на удара, е предприел спиране чрез ефективно задействана спирачна
уредба. Реално осветената зона на фаровете на дълги светлини пред автомобила е
била не по- малко от 140- 142 метра по
дължина и до около 10- 11 метра по широчина от преден ляв габарит по фронта на
осветеност, респ. пострадалият е попадал
в осветената зона. Спирачната система е била задействана ефективно д максимално
спирачно закъснение. При начална скорост по- малка от 84 км/ч водачът обективно
е имал техническа възможност да спре на безопасна дистанция преди коридора на
пресичане на пешеходеца.
От пок. на св. В.К., баща на подсъдимия се установява, че след
ПТП синът му се обадил и му съобщил за случая. Св.К. *** и пристигнал до
мястото на произшествието. Синът му бил много разстроен и споделил, че пострадалият е изскочил
внезапно пред него на платното. Автомобилът бил собственост на св.В.К.. Подс.К. възприел тежко случилото се, започнал да посещава
психиатър /което се установява и от представеното медицинско свидетелство на
д-р П. от 17.05.2017г., установяващо, че страда от реактивно депресивно
разстройство и представени рецепти/. След ПТП престанал да управлява МПС,
затворил се и не общувал с никой.
Горната фактическа
обстановка се установява частично от обясненията на подс.К.,
от показанията на свидетелите Д.М., И.Г., В.П., св.М., св. Ц. /последните
приобщени към доказателствата по реда на
чл.281, ал.7 вр. ал.5, вр.
ал.1, т. 5 НПК/, св.В.В. и св.Н.А., на св.П. и св.Г. от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.7 вр.
ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК, св.В.К.; от
съдебномедицинската експертиза на труп на
в.л д-р Н.; съдебнохимическата, физикохимическата експертиза и съдебно- техническа
експертиза на в.л. Н., последната имаща за предмет разчитане на представен диск от Дирекция „НС” 112 за поредността
на постъпилите сигнали за ПТП; тройната АТЕ на в.л.Н., Н.
и Н., както и от всички писмени доказателства и доказателствени
средства по ДП № 1328/15г. на РПУ Рила.
по доказателствата
На първо място КнОС кредитира
показанията на всички посочени свидетели,
доколкото в тях не са налице съществени противоречия и непълноти, същите
са последователни относно възприятията
на всеки един от тях и взаимно се потвърждават в отделните им части.
Показанията на св. Д.М., И.Г. и В.П.
взаимно се потвърждават помежду си относно пристигането им
непосредствено след ПТП, отцепването на района, начина на реакция на
подсъдимия, местоположението на тялото на пострадалия и на МПС, идването на
спешна помощ, пътната обстановка; на поемните лица
св.В. и св.А.- относно тяхното пристигане и запазване на местопроизшествието,
характеристиките на пътя, извършване на процесуалноследственото
действие оглед, на св. М. и Ц.- относно
поведението на баща им на датата на деянието и неговото пребиваване в с. К.Скакавица. Тези
свидетели /без последните двама/ не са очевидци на ПТП, но са пристигнали непосредствено
след него, възприели са факти от значение за изясняване на делото, показанията
им са идентични помежду и взаимно
подкрепящи се. Техните показания – относно местоположението на МПС, нахождението на пострадалия, пътната обстановка веднага
след инцидента и запазването на местопроизшествието са достоверни, последователни
и логични, респ. на тях следва да им се даде вяра. Местоположението на МПС,
трупа и пътната обстановка е потвърдена
от тези свидетели в с.з., доколкото са им предявени фотоалбумите от ПТП, поради
което КнОС намира, че същите веднага след ПТП са взели
необходимите мерки да елиминират възможността от външни въздействия върху него,
поради което и данните в огледния протокол следва да
се приемат за обективни и коректни.
КнОС
кредитира частично обясненията на подсъдимия К.. По принцип съгласно разп. на чл.115 НПК обясненията на подсъдимия представляват
гласно доказателствено средство и няма пречка да се
включат в доказателствения материал. Те представляват
годно първично доказателствено средство по см. на
чл.115 НПК и като такова в него се съдържат преки доказателства по
отношение на фактите, подлежащи на доказване в наказателния процес.
Същевременно те са и средство за защита на интересите му в процеса, респ.
подлежат на проверка с останалите
доказателства. Няма основание за отхвърлянето на тези обяснения изцяло,
доколкото същите се потвърждават в отделните им части- относно пътната
обстановка, относно възприемането на пешеходеца, относно удара и настъплиата
смърт на пешеходеца, както и последващите му действия
от показанията на пристигналите свидетел. В тази му част обясненията му се
потвърждават от всички посочени по- горе гласни доказателствени
средства и в тази им част и се включват в доказателствената
съвкупност, тъй като по делото е налице корелация с тях, респ. не са налице
неясноти, противоречия и непоследователност. В тази им част КОС ги намира за
достоверни, респ. същите не са голословни и ги ползва като доказателствено
средство, още повече, че същите не са единствения доказателствен
източник.
Не се приемат
обясненията на подсъдимия в частта, в която сочи, че скоростта му на
движение преди ПТП била около 100 км/ч, тъй като те категорично се опровергават
от тройната АТЕ, приемащи скорост на
движение около 122 км/ч . Те се отхвърлят и в частта, в която той твърди, че се
е движел на къси светлини, тъй като в тази им част категорично се опровергават
от обясненията на вещите лица от тройната АТЕ в с.з. пред КнОС,
отхвърлящи чрез технически аргументи тази възможност и обосноваващи
невъзможността същият да се е движел на къси светлини в тъмната част на деня, в
район без никакво осветление . Затова в тази им част обясненията на подсъдимия
се изключват от доказателствения материал и се
приемат за естествен израз на защитната му позиция.
На следващо място КнОС кредитира приетото по делото експертно заключения на
вещите лица Н., Н. и Н. и го приобщава към доказателствения материал, като намира, че същото е
компетентно и обосновано със своята пълнота, теоретична обоснованост и нагледност, подкрепена от съответните формули и изготвени скици и чертежи. Тези експерти прецизно и изчерпателно в заключението си са описали както използваната литература, така и доказателствените източници, въз основа на които
правят своите изводи, които източници са изцяло обективни (отразените в огледния
протокол), подкрепени са с математически изчисления и са защитени от тях в
съдебно заседание. С тази експертиза по ясен и несъмнен начин се доизясняват всички обстоятелства във връзка с настъпилото произшествие. Окръжният съд кредитира изцяло това заключение, ведно
с допълнителните пояснения в съдебно заседание и изгражда изводите си
изцяло върху него.
Експертизата на вещото лице И.
се отхвърля като непълна и необоснована, тъй като вещото лице прави напълно
произволни заключения, несъобразени с доказателствения
материал.
Към него следва да се включи
и СМЕ на труп, изготвена от в.л. д-р Н. относно причините за настъпването на
смъртта на пострадалия, както и
посочените по- горе СХЕ и ФЗЕ и
СТЕ на вещото лице Н., относно наличието
и съответно липсата на алкохол пострадалия и подсъдимия, както и относно
съдържанието на проведените разговори стел. 112 непосредствено след ПТП, като КнОС
ги намира за компетентни и обективни.
Към доказателствата по
делото следва да се включи и огледния протокол,
доколкото същият е изготвен съгласно разп. 156 НПК- от компетентен орган, в присъствие на поемни лица, в които са отразени всички обективни следи от
произшествието. КнОС счита, че същият представлява
годно доказателствено средство по НПК и няма
основания да го изключва от доказателствената маса.
Останалите писмени
доказателства- протоколи за оглед на МПС, свидетелство за съдимост, справки от
КАТ относно наложени наказания на подсъдимия, писма от НИМХ филиал Кюстендил от
ОПУ, акт за смърт и удостоверение за наследници също се включват в доказателствената съвкупност като годни писмени
доказателства.
по правната
квалификация
Въз основа на приетите от КнОС по- горе факти, настоящият съдебен състав счита, че
подсъдимият К. е допуснал нарушение на
част от вменените му правила за движение по ЗДП, които нарушения са в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат- смъртта на пешеходеца Л.Б.Ц., респ. е извършил престъпление по 343,
ал.1, б. „В” вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. Съображенията
за това са следните:
Посочената норма е бланкетна и нейното
съдържание се попълва от нарушенията, допуснати от извършителя по специалното
законодателство, свързано с транспорта.
Тези нарушения се извличат от фактологичните
обстоятелства по начина, по който са описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като следва да се изследват и съответно
да се прецени с оглед събрания доказателствен
материал дали твърдените от обвинителната власт нарушения на специалните
правила по ЗДП са налице.
С обвинителния акт е въведено нарушение на режима
за следното правило за движение по пътищата- по чл.20, ал.2, изр.1 ЗДП,
вменяващо на водачите на ППС при
избиране на скорост за движението по
пътищата да се съобразяват с конкретните пътни фактори, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Съобразената скорост е тази, която с оглед изискванията
за безопасност всеки водач конкретно е длъжен да избира с оглед недопускане
на ПТП и за която водачите са
информирани предварително, било защото същата е съществувала предварително,
било защото е очаквана в резултат от развитието на пътната обсатновка.
Първото изречение на чл.20,
ал.2 от ЗДвП предявява изисквания към водачите, управляващи МПС
за съобразяване скоростта надвижение с определени
фактори, подробно описани в нормата. КнОС намира, че
тази разпоредба не е нарушена по следните съображения: На първо място причината за ПТП е превишената скорост на
водача, който се е движел със скорост от 122 км/ч. Налице е
следователно нарушение на разп. на чл.21, ал.1 ЗДП. Подсъдимият се е движел в
населено място, което е било обозначено
с указателна табела, видимостта към която е било много добра. На пътното
платно е имала и хоризонтална маркировка /отбелязано е при навлизане в населеното място с боя върху алфалта цифрата 50, указваща задължителната за населеното
място скорост/. Независимо от това
същият при избиране на скоростта си на движение се е движел със 122 км/ч, което
обстоятелство е довело и до късното възприемане на опасността на пътното платно
и в крайна сметка- до настъпването на ПТП. Допуснатото нарушение на това
правило е в причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, поради което КнОС счита, че подс.К. е
допуснал виновно нарушение на посоченото императивно парвило
на ЗДП.
Няма спор, че разрешената скорост е
тази, която законът допуска за съответния пътен участък и която е обозначена
със знаци. Нормите на чл.20, ал.2, изр.1 и чл.21 ЗДвП се намират в конкуренция
помежду си и съответното нарушение на правилата за движение може да бъде
квалифицирано само по едно от тях; респ. не може да се ангажирана наказателната
отговорност за нарушение на правилата за съобразена и разрешена скорост- Р-
408- 11- II НО , Р- 546-14- II НО. Ето защо КнОС намира, че правилото на чл.20, ал.1, езр.1 ЗДП не е
нарушено и затова оправда подс. К. по това обвинение.
На следващо място КнОС счита, че подс. К. е нарушил
нормата на чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДП, задължаваща го като водач да намали скоростта и в случай на необходимост
да спре, когато възникне опасност за движението. Съдебната практика безпротиворечиво
е изяснила разликата между двата вида опасности на чл.20, ал.2 изр.1 и 2 от ЗДП
/по изр. 1, свързана с предварително отчитане негативното влияние на конкретни
фактори от пътната обстановка и съответно-съобразяване на скоростта на движение
с тях, с което, ако водачът не стори това, сам се поставя в невъзможност да
преодолее опасността от движението/ и тази по изр.2, която е винаги внезапна и непредвима за управляващите МПС и им позволява
избора- да намалят или да спрат. При опасността по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП от значение за
отговорността на водача е дали той
своевременно е възприел вече възникналата опасност за движение
по пътя, за да възникне
задължението за намаляване на скоростта. В случая
задължението за вземане на описаните мерки възниква от момента на възприемане
на опасността, която е внезапна и неочаквана. За начало на възникване на опасност за
движението, при която водачът на МПС е задължен да вземе предписаните от закона
мерки за безопасност на движението, изразяващи се в намаляване на скоростта или
спиране, е възприемането на пътното препятствие, когато то се е появило на платното за движение. В случая
препятствието се е появило от момента на осветяването на пострадалия на пътното платно в зоната на
спирката, когато лекия автомобил е
отстоял на около 141 метра преди коридора на пресичане. Водачът е действал
закъснително за около 1, 88 секунди,
когато автомобилът се е намирал на 77, 40 метра преди мястото на удара и едва
тогава е предприел спиране чрез задействане на спирачната уредба. Именно този
реакция със закъснение (обстоятелство,
изяснено от тройната АТЕ) мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че е
налице нарушение на тази разпоредба.
В заключение КНОС намира, че подс.К. е допуснал
нарушения само на правилата на чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДП и чл.21 ЗДП. Посочените
нарушения на визираните правила на ЗДП са в причинна връзка с настъпилия тежък вредоносен резултат- смъртта на пострадалия Л.Б.Ц..
От субективна страна деянието е извършено при проявна
форма на вината- непредпазливост под формата на
съзнавана небрежност
(самонадеяност) по см. на чл.11, ал.3, пр.1 НК. К. е съзнавал, че
нарушава правилата за движение по
ЗДП. Същия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици- смъртта на пострадалия. Подсъдимият не е изпълнил нормативно вменените му
задължения да се движи с разрешената за населено място скрост
от 50 км/ч- чл.21 ЗДП и да и да намали и
да спре в случаите на появилата се опасност за движението- чл.20, ал.2, изр.2
ЗДП Като не е изпълнил вменените му от закона задължения, той ангажирал своята наказателна отговорност. Той
е била длъжен и е могъл да
предвиди негативните последици, от неговата воля
е зависело предотвратяването
на вредите в рамките на очакваното. К. е могъл да изведе в съзнанието си представата за тях, което е било възможно чрез правилното
насочване на вниманието му. Това той не е сторил, само
защото е била напълно убеден в собствените си възможности и че престъпният резултат няма да настъпи,
като и по този начин е причинил
смъртта на пострадалия Ц..
В случая не
може да се
приеме, че е налице случайно деяние. Това е така, защото
възприетият фактически състав не позволява
да се направи
извод за наличие на основните
предпоставки, при които приложението на чл.15 НК е законосъобразно, т. е., че подсъдимият, като водач на МПС, не е действувал виновно при настъпване на общественоопасни последици. Първото условие за невиновно поведение,
според чл.15 НК, е задължението
на водача да се съобрази
с определени предписания, с
оглед на които той ще
извърши определени действия, защото само тогава няма
задължението да предвижда настъпването на възможните общественоопасни
последици. В конкретния случай
е установено обективно нарушение на основни
правила по ЗДП, като по този начин подс. К. е поставил в действие причината
за последвалото ПТП с настъпилите съставомерни
последици, което е било предвидимо.
Това му поведение разкрива съдържанието на обективния признак на
самонадеяността като форма на непредпазливата вина, свързано със задължението
да предвижда настъпването на общественоопасните
последици, след като осъществява дейност в нарушение на предписаните му правила
за поведение. То е в пряка причинна връзка с настъпилото впоследствие ПТП, поради което той не може да
се позовава на изненадваща и внезапна поява на опасността, защото не е изпълнил
посочените вече нормативно вменени му задължения за движение,
чието спазване да му позволи да избегне ПТП. Тезата за случайно деяние би била
съвместима само при наличие на
поведение на подсъдимия,
съобразено с изискванията на посочените по-
горе правила за движение по
ЗДП. При липсата на подобно поведение същият не може да
се позовава на оневиняващото основание по чл.
15 НК.
Съобразявайки
гореизложеното, КОС призна подсъдимия Стоименов за виновен в извършване на
престъпление по чл.343,
ал.1,б. „В” вр.
чл.342, ал.1, пр.3 НК, като го оправда
на нарушението по
чл.20, ал.1, изр.1 ЗДП.
По
наказанието
При определяне вида и размера на
наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на
подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК.
Степента на обществена опасност
на деянието е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани не само със
сигурността и безопасността на движението, но и със охраната и защитата на
живота и здравето на гражданите.
Степента на обществена опасност на
подсъдимия е ниска. К. е човек в трудоспособна възраст, не е осъждан, няма
други данни за негови противообществени прояви. Същевременно КнОС констатира наличието на няколко наказания по ЗДП,
което сочи, че е човек, който пренебрегва правилата за движение по пътищата.
Съдът отчете наличието на
следните смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, изразеното съжаление
за настъпилата смърт на пострадалия,и факта, че е работел към датата на деянието
и че веднага след него своевременно се е обадил на тел.112. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете наличието на други наказания по
ЗДП. Предвид гореизложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства и счете, че наказанието следва да се определи в
минимално предвидения в закона размер- а именно ЛС в размер на 2 години. Настоящият съдебен състав намира, че така
определеното наказание е справедливо и чрез него ще се
изпълнят целите на специалната превенция по чл. 36 от НК, както и на генералната превенция- предупредително- възпиращо спрямо другите членове на обществото
При определяне
на начина на изтърпяване на наказанието съдът счита, че е налице възможност за приложение на
разп. на чл.66 НК. Съдебната практика и доктрина приемат безпротиворечиво, че чл.66 от НК всякога следва да се прилага,
след като съществуват
предпоставките за това. В случая са налице предпоставките, предвидени в тази
разпоредба- подсъдимият
не е бил осъждан и му е определно наказание
ЛС в размер на 1 година и 6 месеца. Тази разпоредба се прилага освен при наличие на тези предпоставки, и при преценка за
целите на наказанието.
При преценка на условията
по чл.66, ал.1 НК следва да се отчита
специфичната обществена опасност на конкретното
деяние и конкретния деец. В ППВС№6/75г., изм. с ППВС № 7/87г. изрично е изтъкнато,
че тази преценка
се прави с оглед конкретната тежест на деянието,
последиците от него, отражението му в обществото и пр.
В случая конкретното деяние от една страна се отличава с висока степен на тежест,
доколкото са засегнати обществени отношения, свързани с транспорта,
към които е налице особена чувствителност от страна на обществото с оглед на
настъпилите вредни последици. От друга страна подсъдимият е с ниска степен на обществена
опасност, доколкото е неосъждан, няма данни за негативни негови прояви и
изразява искрено съжаление за крайния резултат, която го характеризира в
положителна светлина. Но за конкретната степен на обществена
опасост на един деец се
съди не само
от тези обстоятелства
след извършване на престъплението, а от самите фактически
обстоятелства по време на извършването му и по конкретния механизъм на деянието, както и поведението след самото деяние-
оставане на местопоризшествието и обаждане на
тел.112. Тези обстоятелства несъмнето представляват акт на поведение, в което се проявява
личността на подсъдимия
и сочат на наличето на ниска степен степен на обществена
опасност на същия.
При
разрешаването на въпроса за наказанието
съдът следва да постигне баланс между посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на осъдения и общо превантивната функция на наказанието. Надценяването на специалната превенция винаги би довело до
неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. От друга страна пък
подценяването на същата би довело
до трайни нагласи в обществото за безнаказаност на тежките престъпления.
Нейните цели винаги се постигат чрез индивидуална
превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието.
В този аспект КОС, при преценка на възможностите за
постигане на целите на наказанието и съобразявайки се с постановките на ТР №
2/22.12.2016г., т.1 на
ОСНК на ВКС, счита, че специалната превенция ще бъде осъществена
единствено чрез прилагане на института на чл.66 от НК,
който ще способствува за превъзпитанието на подсъдимия, без да е необходимо същият да бъде
извеждан от обществото. Същевременно КнОС намира, че
по този начин ще се изпълнят и целите на генералната превенция- осъществяване на предупредително-възпитателното
въздействие на наказанието върху останалите членове на обществото с оглед предотвратяване на транспортните произшествия по пътищата.
КнОС
не възприема довода на повереника на частните
обвинители за необходимостта от приложение на чл.67, ал.3 НК. Смисълът на определяне на
пробационна мярка през изпитателния срок на наложено
наказание лишаване от свобода е да бъде постигнато
преди всичко, поправително и превъзпитателно въздействие спрямо лицето, т.е. мярката се съобразява и с целите по чл. 36 НК. Доколкото в случая
се касае за непредпазливо престъпление по основния състав на чл.343, ал.1, б.
„В” и като съобрази данните за личността на
подсъдимия, КнОС счита, че наложеното наказание е достатъчно за поправяне на К. и не се
налага определянето и на пробационните мерки по
чл.42а, ал.2, т.1-4 НК през изпитателния срок на наказанието.
Съдът намери, че следва да наложи и наказание лишаване от права и
приложи разп. на чл.343г вр.
чл.37, т.7 НК, доколкото подсъдимият е правоспособен водач и притежава
свидетелство за правоуправление на МПС. На същия бе определено наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години. Размерът на това
наказание бе определен в съответствие
със задължителните указания на ВС (ППВС № 1/ 83г, т.6), предвиждащи, че
срокът на лишаване от право да се управлява МПС не може да е по-кратък от
наложеното наказание лишаване от свобода. Същевременно КнОС
счете, че е необходимо размера на наказанието лишаване от права да превишава
размера на наказанието ЛС, съобразявайки се с факта, че причината за настъпилия
вредоносен резултат е превишената скорост близо два пъти и половина от
разрешената и с наличието на други
наказания по ЗДП. С определянето на
посочения срок на това наказание КнОС намира,
че подсъдимият ще бъде мотивиран към стриктно спазване на правилата за движение
по ЗДП.
по веществените доказателства и разноски
На
основание чл. 111 НПК иззетите по делото веществени доказателства- иззетия автомибл „*****” с ДКН №****
да се върне на собстевника В. П. К. след влизане на пирсъдата в сила.
При усл. на
чл.189, ал.3 НПК К. следва да заплати и разноските по делото- по сметка на ОД
на МВР Кюстендил- 485, 21 лева разходи
за вещи лица, по сметка на КнОС- 1 736, 69
лева разноски за вещи лица.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :