№ 46
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Р.Попов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600536 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 436, ал. 2 НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения С. З. И. срещу определението №
382/13.12.22 г. по ч.н.д. № 477/22 г. по описа на ОС-Хасково, с което е оставена без
уважение неговата молба за реабилитация относно осъждането му по н.о.х.д. № 316/18г. по
описа на ХОС.
В жалбата, която е депозирана в срок, се прави анализ на изпълнението на
наказанията глоба и лишаване от свобода, наложени на И. последователно по две
наказателни дела. Изразява се становище, че изпълнението на глобата (първото осъждане) е
било погасено по давност, поради което наказанието лишаване от свобода (второто
осъждане) се е оказало единственото му осъждане, за което в момента на изтичане на
определения му изпитателен срок е настъпила реабилитация по право. Претендира се да се
отмени обжалвания акт, с който тези съображения не били възприети, и твърдяната
реабилитация по право да бъде прогласена от въззивната инстанция.
При пренията осъденият и неговият защитник адв. З. обявиха, че поддържат
направеното искане, като последният повтори аргументацията на изложените в жалбата
оплакване и искане.
Представителят на АП-Пловдив счита, че жалбата не е основателна, а решението като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че жалбата
не е основателна.
1
Окръжният съд е оформил споделимия извод, че г-н И. не може да бъде
реабилитиран относно осъждането си по н.о.х.д. № 316/18г. на ХОС нито по право, нито по
съдебен ред. За невъзможността за реабилитиране по съдебен ред няма спор между
процесуалните страни, а спорът дали може да бъде реабилитиран по право е правилно
решен, като е даден отрицателен отговор.
Жалбоподателят е бил реабилитиран по право относно друго свое осъждане – по
н.о.х.д. № 276/02г. на РС-Хасково, явяващо се неговото първо по ред осъждане. ПАС се
присъединява към разсъжденията на проверяваната инстанция, според които глобата, която
е понесъл за престъплението, предмет на споменатото първо осъждане, е била погасена по
давност на 16.05.2004г., считано от когато е започнал да тече реабилитационният срок п чл.
88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 НК. Този срок от две години е изтекъл на 16.05.2006г. и в
свидетелството му за съдимост коректно е отразена обсъжданата настъпила по право
реабилитация. Не е коректно виждането на защитата, че погасените по давност осъждания
не се нуждаели от реабилитация. Подобни идеи обричат извършителите на престъпления,
наказанията за които са се оказали неизпълними, на „вечно осъждане“. Именно за тези
случаи е предвидена абсолютната реабилитация по право, чийто (двугодишен в конкретния
случай) срок е започнал да тече от момента, в който изпълнението на глобата е станало
невъзможно. Правилата на въпросния институт са приложими към коментираното първо
осъждане на молителя – по н.о.х.д. № 276/02г. на РС-Хасково. В подобен смисъл е
ориентирана практиката на ВКС на РБ – например Решение № 305/22.06.09г. по н.д. №
302/09г. на Трето н.о. и Решение № 171/10.04.09г. по н.д. № 151/09г. на Трето н.о.
След като за своето първо осъждане И. е бил реабилитиран по реда на чл. 88а НК, т.е.
по право, значи е влязла в сила забраната по чл. 86, ал. 2 НК за повторна реабилитация по
право, засягаща следващото осъждане – по н.о.х.д. № 316/18г. на ХОС. Остава му
възможността за реабилитиране по съдебен ред, за което обаче все още не са настъпили
формалните предпоставки. Това е така, тъй като към днешна дата не е изтекъл 3-годишният
реабилитационен срок по чл. 87 НК, считано от края на 4-годишния изпитателен срок, за
който е било отложено изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода.
По тези фактически и правни съображения обжалваното решение се явява
законосъобразно, а жалбата – неоснователна.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определението № 382/13.12.22 г. по ч.н.д. № 477/22 г. по описа на
Хасковския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3