№………………2016 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание, проведено на двадесет и втори февруари 2016 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на
секретаря Н.А. и прокурора
Иванов, като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело
№3427 по описа за 2015 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203, ал.1 АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по
искова молба на Д.Я.А., с която
се претендира обезщетение в размер на 30 000 лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени от ищеца болки страдания за времето от 14.10.2014 г. до 28.04.2015 г., като вредите са в резултат от действията на началника на затвора Варна, изразяващи се в събирането в един коридор
на психично болни и лишени от свобода с други заболявания.
В съдебно
заседание жалбоподателя, лично поддържа иска на сочените в него
основания.
Ответната
страна – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието гр. София, при
редовно призоваване, представител не се явява. В депозиран писмен отговор,
процесуалния представител на ответника оспорва жалбата, като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителя на окръжна прокуратура изразява
становище за неоснователност на иска поради липса на незаконосъобразно
поведение от страна на затворническата администрация.
Съдът след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищецът А. ***.04.2013 г. До 29.04.2013 г. е
пребивавал в приемното отделение на затвора. На 25.04.2013 г. е депозирал молба
да бъде разпределен в І-ва група, поради наличие на заболяване – Коксартроза на
ДТС и язва на стомаха, като на 29-04.2013 г. молбата е била удовлетворена и
ищеца е бил настанен в осмо спално помещение. На 17.10.2014 г. на основание
чл.60, ал.2 от ЗИНЗС в Затвора Варна е извършена реорганизация на групите, като
ищеца е преразпределен в VІ група и настанен в 41 спално помещение. На
17.02.2015 г. по негова мобла е преместен в 40 спално помещение. В групата в която е бил разпределен А. са
били разпределени други лишени от свобода със здравословни проблеми.
В хода на съдебното следствие беше
представена справка, от която е видно, че част от лишените от свобода, които са
били настанени в отделението, в което е бил и щеца са страдали от личностново
разстройство, а двама от тях са били с диагноза „Параноидна шизофрения“. За
лишението от свобода М Б и С Д, които
също са били разпределени в VІ група е видно, че през процесния период са били
настанявани в затвора Ловеч за лечение.
Ищеца категорично отказа по делото да бъде
назначена съдебно психиатрична експертиза, която да установи състоянието му и
дали „съжителството“ му с лишени от свобода с психични заболявания му се е
отразило по някакъв начин. За доказване на претърпените неимуществени вреди, по
искане на А. беше допуснат разпит на двама свидетели. И свидетеля Д. и
свидетеля А. потвърдиха, че ищеца е бил притеснен от това, че му се налага да
живее в един коридор с лишени от свобода, които са с психични заболявания.
Изпитвал е чуство на страх и неувереност, защото не е бил в състояние да
предвиди действията и поведението на тези лишени от свобода. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, които са логични, безпротиворечиви и житейски
оправдани.
При така установената фактическа обстановка,
съдат намира, че исковата претенция се явява неоснователна и недоказана по
следните съображения:
Съгласно член 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В настоящото производство се претендират
вреди от незаконосъобразни действия на служители на ответника, заключаващи се в
събирането в един коридор на психично болни и лишени от свобода с други
заболявания.
За да може да се ангажира отговорността на
държавата трябва да са налице комулативно и трите предпоставки заложени в чл.1
от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразни действия или бездействия на орган или
длъжностно лице при осъществяване на административна дейност; наличие на вреди
от тези незаконосъобразни действия или бездействия; причинна връзка между
настъпилите вреди и горните действия.
Съдът намира, че в процесния случай не са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника.
В настоящият процес на първо място не се
доказа наличието на незаконосъобразен акт отменен по надлежния ред, който да
обоснове право на иск срещу ответника. Не се доказаха и незаконосъобразни
действия от страна на служител на Затвора Варна, които да са довели до
причиняване на вреди за ищеца. Видно от доказателсвата по делото ищеца по
собствено желание е настанен в група с лишени от свобода, които също като него
са били със здравословни проблеми. Съгласно чл.60, ал.2 от ЗИНЗС изцяло в
правомощията на началника на затвора е да обособява отделения за настаняване на
лишени от свобода с висока степен на обществена опасност, страдащи от
алкохолизъм или наркомания, лица с психически разстройства или уязвими лица с
оглед на тяхната безопасност. В закона няма забрана за настаняване в едно
отделение на лишени от свобода с хронични заболявания и на такива с психични
разстройства, още повече, че от доказателствата по делото е видно, че при нужда
лишените от свобода с психични разстройства са били настанявани в Затвора гр.
Ловеч, за лечение. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите
разпитани в хода на съдебното производство. Пак от свидетелските показания
става ясно, че при желание от негова страна ищеца е имал възможност да поиска
да бъде преместен в друго отделение или в друг коридор, но по делото няма
доказателства А. да е искал подобно преместване.
При липса на незаконосъобразен акт, действие
или бездействие от страна на администрацията остава недоказана и следващата
предпоставка за ангажиране отговорността на ответника, а именно пряката и
непосредствена причинна връзка между тях и твърдените неимуществени вреди.
Недоказани в хода на съдебното следтсвие
останаха и твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди.
Съдът намира, че чувството на страх и несигурност, за които говориха
свидетелите, могат да бъдат породени не само от лицата, които заобикалят ищеца,
а и от самата институция, в която е настанен. При отказа на ищеца да му бъде
извършено психично освидетлствана, съдът намира, че болките и страданията,
които са претендират, както и възможността „съжителството“ с лица с психични
проблеми да се отрази на психиката на ищеца останаха недоказани.
Предвид изложеното съдът намира, че в
настоящото производство предявения от А. иск остана недоказан, както по
основание, така и по размер и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Я.А. иск,
срещу ГДИН гр. София, с който се претендира обезщетение в размер на 30 000
лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищеца
болки страдания за времето от 14.10.2014 г. до 28.04.2015 г., като вредите са в
резултат от действията на началника на затвора Варна, изразяващи се в
събирането в един коридор на психично болни и лишени от свобода с други
заболявания.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :