РЕШЕНИЕ
№ 207
гр.Поморие, 23.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поморийски
районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 20 май през две хиляди
и деветнадесета година
в състав :
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка
Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 719 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба от ищеца А.Т.К. ***,чрез
пълномощника адв.Б. против ответника „Б.” ЕООД
със седалище и адрес на управление в гр.П. представлявано от управителя
А.К. . Твърди се ,че ищецът по сключен с ответника трудов договор №4/17.05.2018
г. 26.05.2017 г. изпълнявал длъжността
„шофьор на товарен автомобил „ с място на работа гр.П. и основно трудово
възнаграждение 2600 лв. платими ежемесечно до 30-то число на текущия месец
.Твърди се ,че след сключване на договора, ищецът бил командирован от
работодателя си в Кралство Белгия и така било променено уговореното с трудовия
му договор място на работа.Твърди се, че работодателят обещал на ищеца устно да
му заплаща по 65 евро дневни командировъчни извън договореното трудово
възнаграждение. Твърди се, че през периода от 17.05.2018 г. до 07.07.2018 г.
ищецът извършвал превози на територията на Кралство Белгия и Кралство Холандия,
като за извършваните превози съставял пътни листи, които предавал на
представител на работодателя, който върху всеки пътен лист в края на месеца
начислявал по 65 евро командировъчни. Така за м. май
Предявените искове са с правно основание по чл.128, т. 2 КТ, чл.215 КТ, чл.40,
ал.5 от КСО и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника. В отговора се признава иска що се отнася до дължимостта
на сумата 1418,18 лв. за трудово възнаграждение и сумата 354,54 лв. , като се
оспорва иска по основание и размер относно сумата 2600 евро, като се твърди, че
ищецът не е бил командирован на работа в чужбина по смисъла на чл.121 от КТ, а
това е било неговото място на работа съгласно трудовия договор сключен между
страните. Иска се отхвърляне на иска в частта му относно претендираната сума за
командировъчни, а при условията на евентуалност се иска уважаване до размера
предвиден чл.31, ал.1 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина.Представя доказателства. Иска
присъждане на направените по делото разноски.
Пристъпвайки към разглеждане на делото по същество съдът се запозна
подробно със становището на ищеца, обсъди поотделно и в съвкупност събраните
доказателства и съобрази относимите разпоредби на закона, при което прие
следното.
Не се спори, а и се установява от представения по делото препис от трудов
договор от 17.05.2018г., че трудовото правоотношение между ищеца и ответното
дружество е възникнало на посочената дата по силата на сключения между страните
договор и е прекратено на 04.05.2009г. Съгласно така сключеният трудов договор
ищецът изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил” с основно месечно
трудово възнаграждение 2600 лв.Не се спори между страните, че ищецът в
изпълнение на трудовите си задължения ,
през периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. осъществявал транспорт на стоки
на територията на Кралствата Белгия и Холандия. Не се спори и относно
обстоятелството, че ищецът е претърпял трудова злополука при ПТП на територията
на Кралство Холандия на 17.07.2018 г., което се установява и от представените
по делото писмени доказателства- разпореждане №5104-15-237/06.08.2018 г. на
НОИ. Признава се от ответника, че за посочения по-горе период дължи на ищеца
сумата 1418,18 лв., представляваща трудово възнаграждение за същия период,
както и сумата 354,54 лв., представляваща обезщетение за временна
нетрудоспособност за период от три дни-18.07.2018 г. до 20.07.2018г. Представени
са и кореспонденция между ищеца и управителя на ответното дружество съдържаща
електронно писмо до ищеца, както и три страници без посочен автор, едната, от
които с изписан на ръка текст на чужд
език и цифри и две страници с таблици попълнени на ръка с цифри и букви. В
качеството на свидетел по делото е разпитана Н.А., която сочи, че е преводач от
турски на български и е наемана от ответното дружество да извършва превод при
провеждане на интервюта за работа, като е
превеждала и на интервюто за работа на ищеца. По повод интервюто
свидетелката сочи, че е превела казаното от управителя на ответното дружество
във връзка с условията на работата, а именно, че се касае за месторабота в
чужбина и в заплатата са включени всички дължими плащания за квартира, храна, самолетни
билети. Свидетелката сочи също, че е превела и препратила до ищеца
представеното по делото писмо изпратено по електронна поща, както и таблицата,
за която свидетелката сочи, че е превела само няколкото налични в нея турски
думи, а за останалото съдържание не е запозната до какво се отнася. По делото е
извършена съдебно счетоводна експертиза, видно от заключението, на която
размерът на дължимите при командироване пътни, дневни и квартирни пари за календарните
дни на пребиваване в чужбина в периода от 17.05.2018 г. до 25.07.2018 г. , в
който са включени и дните за болничен престой е общо 1738,80 евро с левова
равностойност 3400,80 лв., а за процесния период от 17.05.2018 г. до 17.07.2018 г. тази сума е
1674 евро , изчислени съобразно Раздел ІV от Наредба за служебните командировки
и специализации в чужбина.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното от правна
страна:
По иска с правно основание чл.128, вр.
с чл.242 от КТ: Съгласно чл.128, т.2 от КТ , работодателят е длъжен да плаща уговореното възнаграждение за свършената работа. В случая
между страните не е спорно съществуването на трудово правоотношение между тях и
същото се установява от представения трудов договр сключен между тях. При
установеното наличие на трудово правоотношение,
добросъвестното полагане на труд се предполага, съобразно
разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ. В тежест на работодателя е възникнало
задължение да изплати договореното възнаграждение за процесния период. Между
страните не е спорно и се признава от ответника, че дължи на ищеца за периода
от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г.
трудово възнаграждение в размер на 1418,18 лв., за която сума съдът
прие, че искът следва да се уважи. Не е спорно между страните и се признава от
ответника, а също се установява от доказателствата по
делото временна неработоспособност на ищеца поради наложилото се вследствие
трудовата злополука лечение, поради което основателен е и следва да се уважи
иска с правно основание чл.40,ал.5 от КСО за сумата 354,54 лв., представляваща
обезщетение за временна нетрудоспособност за период от три дни-18.07.2018 г. до
20.07.2018г..
По предявеният иск с правно основание по чл.215 от КТ, съдът прие следното.
Съгласно чл.215 от КТ, при командироване,
работникът или служителят има право на дневни и квартирни пари, при условията и
в размери, определени от Министерския съвет.
В случая основният спорен въпрос между страните е относно това дали както
се твърди от ищеца, той е бил
командирован на работа в чужбина и му се дължат командировъчни в размер на 65
евро на ден, каквато уговорка имало между него и ответника или местоработата на
ищеца е била в чужбина и той не следва да се счита за командирован, съответно
не му се дължат никакви други суми извън уговореното в договора трудово
възнаграждение, както се твърди от ответника. От представените от ищеца
документи без посочен автор (л.19-л.21) съдържащи ръкописен текст и цифри не
може да се приеме за безспорно доказано наличието на уговорка между ищеца и
ответника за заплащане на сума в размер на 65 евро дневно за командировъчни на
ищеца, като уговорка в този смисъл не се установява и от останалите събрани по
делото доказателства.
В представения по делото трудов договор не е изрично посочено място на
работа, като същото следва да се определи в съответствие с разпоредбата на чл.66, ал.3 от КТ с оглед характера на
работата. По делото не са представени заповеди за командироване на ищеца.
Предвид това обаче, че седалището на ответното дружество е в страната, а от
доказателствата по делото се установява, а и се признава от ответника, че
ищецът е извършвал превози в чужбина на територията на Кралствата Белгия и
Холандия, съдът приема, че при
извършване на превозите е била изпълнена хипотезата на чл.121 от КТ за
командироване на ищеца в чужбина, поради което и за определяне
размера на дължимите суми за дневни, приложими са разпоредбите на Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина приета с ПМС №
115/3.06.2004 г. в какъвто смисъл е и
съдебната практика. В случая от заключението на вещото лице, което съдът приема
като обосновано се установява, че размерът
на дължимите при командироване на ищеца пътни, дневни и квартирни пари за
процесния период от 17.05.2018 г. до 17.07.2018 г. е 1674 евро изчислени съобразно Раздел ІV от
цитираната по-горе Наредба, за която сума искът е доказан по основание и размер
и следва да се уважи. В останалата си част над уважения размер до претендирания
размер от 4040 евро искът следва да се отхвърли.
Предвид основателността на предявените искове,
основателни са и следва да се уважат акцесорните претенции с правно основание
по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху уважения размер на всяка от ищцовите претенции за трудово
възнаграждение по чл.128 от КТ, за обезщетение по чл.40,ал.5 от КСО и за командировъчни
пари по чл.215 от КТ за периода от 23.11.2018 г. - датата на предявяването им
до окончателното изплащане на всяка от сумите. На същото основание следва да се
уважи и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 1418,18 лв.
присъдена за трудово възнаграждение, което обезщетение изчислено от съда за
периода от 01.08.2018 г.-денят следващ последния ден от месеца, за който се
дължи възнаграждението до посочената в исковата молба дата 20.11.2018 г. е в
размер на 44,12 лв., за която сума искът следва да се уважи, като искът следва
да се отхвърли над уважения размер до претендирания размер от 44,60 лв. за
периода от 31.07.2018 г. до 20.11.2018 г. .
С оглед изхода на спора и направените от
страните искания за възлагане на разноски, съдът прие следното: Ищецът е
направил искане за присъждане на разноски в общ размер 2080 лв. съобразно с
приложения списък на разноските, от които в настоящото производство разноски в
размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, 580 лв. за адвокатско
възнаграждение в производството по обезпечение на бъдещия иск предявен с
настоящата искова молба и 500 лв. за адв.възнаграждение в изпълнително
производство за налагане на допуснатата за обезпечение на бъдещия иск
обезпечителна мярка. С оглед изхода от спора от така направените
разноски в размер на 1580 лв. в настоящото и в производството по обезпечение на
бъдещия иск, които ищецът на основание
чл.78, ал.1 от ГПК има право да претендира понастоящем, следва да му се
присъдят 827,60 лв. съобразно с
уважената част от иска. Що се отнася до останалата част от претендираната сума,
а именно 500 лв., за адв.възнаграждение в изпълнителното производство, за тази сума искането следва да се остави без разглеждане,
доколкото същата следва на основание чл.79 от ГПК да се претендира като
разноски по изпълнението в съответното изпълнително производство, по което са
направени разноските. Съответно на
отхвърлената част от претенциите, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът
следва да заплати на ответника направените
разноски в размер 390,48 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси по уважените искове
в общ размер на 203,64 лв.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.”
ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.” ..” №., ЕИК ..,
представлявано от управителя А. К., да заплати на А.Т.К., ЕГН ********** с
адрес за връчване на призовки и съобщения в гр.Бургас, пл.”...”, №.., сумата 1418,18
лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г.. , ведно със законната лихва върху главницата от 23.11.2018
г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата 44,12 лв. представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 01.08.2018 г. до 20.11.2018 г., като отхвърля иска за сумата на това
обезщетение за забава над уважения размер до претендирания размер от 44,60 лв.
за периода от 31.07.2018 г. до 20.11.2018 г..
ОСЪЖДА „Б.”
ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.П., представлявано от управителя А.
К., да заплати на А.Т.К., сумата 354,54 лв., представляваща обезщетение за
временна нетрудоспособност за период от три дни-18.07.2018 г. до 20.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2018 г. – датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Б.”
ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.П., представлявано от управителя А.
К., да заплати на А.Т.К., сумата 1674 евро, представляваща
командировъчни средства за периода от 17.05.2018г. до 17.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от 23.11.2018г.- датата на предявяване на иска
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част над уважения размер до предявения размер от 4040 евро.
ОСЪЖДА „Б.”
ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.П., представлявано от управителя А.
К., да заплати на А.Т.К. 827,60 лв. представляващи
разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на А.Т.К. за присъждане
на разноски в размер на 500 лв. в
изпълнително производство за налагане на
обезпечителна мярка допуснатата за обезпечение на бъдещ иск .
ОСЪЖДА А.Т.К.
да заплати на „Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.П.,
представлявано от управителя А. К. сумата 390,48
лв. представляваща разноски по делото съобразно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Б.”
ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.П., представлявано от управителя А.
К., да заплати по сметка на Районен съд гр.Поморие д.т. 203,64 лв.
Решението подлежи на предварително изпълнение в
частта му за присъденото трудово възнаграждение на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :