РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Враца, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 05.10.2022
г. /пети октомври две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа
докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 353 по описа на съда за 2022 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 197, ал. 2 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Д.Д.Б. *** против Решение № 73/18.05.2022 г. на
и.д. Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение
жалбата и е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/
изх. № С220006-022-0026012/27.04.2022 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП –
Велико Търново, офис Враца. С последното, на основание чл. 200 и чл. 203, ал. 8
от ДОПК, вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК е наложен запор върху притежаваните
от лицето ценни книги – дялове – 10 бр., с номинална стойност за 1 брой – 1,00
лев, на „К.М.Г.“ ЕООД, на обща стойност – 10,00 лева, за обезпечаване на
задължения в размер на 240 367,52 лева, в това число лихва 123651,71 лева
и главница 116715,81 лева.
В жалбата са изложени подробни доводи, че ПНОМ и
потвърждаващото го решение са незаконосъобразни, като постановени при
съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния
закон. Поддържа се нищожност на ПНОМ, тъй като процесното постановление е
издадено от автор, който не разполага с компетентност да извършва действия по
воденото изпълнително дело.
Иска се отмяна на решението.
Ответникът по жалбата - директор на ТД на НАП – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Твърди, че наложените обезпечителни мерки съответстват на
изискванията на закона и са наложени във връзка с установени изискуеми публични
задължения на лицето. Счита, че оспореното решение е подробно мотивирано, издадено е от
материално и териториално компетентен орган, а наложеното обезпечение служи за
обезпечение на дълга, независимо от размера на последния. Моли в полза на дирекцията да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160
от ДОПК, административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при
наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
Обжалва се Решение № 73/18.05.2022 г. на и.д. Директор на ТД на
НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата и е потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. №
С220006-022-0026012/27.04.2022 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново, офис Враца. С последното, на основание чл. 200 и чл. 203, ал. 8 от ДОПК, вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК е наложен запор върху притежаваните от
лицето ценни книги – дялове – 10 бр., с номинална стойност за 1 брой – 1,00
лев, на „К.М.Г.“ ЕООД, на обща стойност – 10,00 лева, за обезпечаване на
задължения в размер на 240 367,52 лева, в това число лихва 123651,71 лева
и главница 116715,81 лева.
Видно от съобщение за доброволно
изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК от 28.05.2013 г. – л. 47, жалбоподателят
е уведомен, че има образувано срещу него изпълнително дело под №
197/2013 г. и е поканен на изплати общо дължима сума в размер на 86473,64 лева
главница и 18364,48 лева лихва, както следва:
-По ЗО по Декларация №
0600212202396001/23.04.2012 г. главница 705,11 лева и 77,40 лева лихва;
-По ДОО по Декларация №
0600212202396001/23.04.2012 г. главница 1192,53 лева и 210,76 лева лихва;
-По ЗЗДФЛ по Декларация №
**********/29.04.2011 г. главница 83813,73 лева и 17960,46 лева лихва;
-По ЗЗДФЛ по Декларация №
064391200280201/19.04.2012 г. главница 394,07 лева и 43,26 лева лихва и
-По УПФ по Декларация №
0600212202396001/23.04.2012 г. главница 368,20 лева и 72,60 лева лихва.
По изпълнителното дело са присъединявани с
Разпореждане от 21.10.2013 г. и Разпореждане от 03.12.2013 г. на публичен
изпълнител вземания на НАП срещу Д.Б. и ЕТ „К. – Д.Б.“ за задължения по ЗДДФЛ,
ДОО, УПФ и ЗО /л. 9 и 10 от делото/.
С молба до главен публичен изпълнител при ТД
на НАП В.Търново, Офис Враца, вх. номер от 29.11.2021 г. /л. 49/ жалбоподателя Д.Б.
е поискал частично прекратяване на производството по принудително изпълнение на
публично вземане, като се е позовал на настъпила погасителна давност.
С Разпореждане изх. №
С210006-137-0007739/01.12.2021 г. на гл. публичен изпълнител при ТД на НАП
В.Търново Офис Враца /л. 52/ е прието, че не е налице настъпила давност и не е
прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на всички вземанията
посочени в молбата.
Цитираното Разпореждане е обжалвано по административен
ред и с Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 153/
21.12.2021 г. /л. 56/ на Директора на ТД на НАП В.Търново жалбата е приета за
частично основателна. Отменено по жалбата е частично Разпореждането с изх. №
С210006-137-0007739/01.12.2021 г. в частта за задълженията произтичащи от Фиш
№ В-0443298/30.08.2013 г. и в тази част
изп. дело е върнато на публичния изпълнител. В останалата част жалбата е
оставена без уважение и е потвърдено обжалваното Разпореждане.
Решение по жалба срещу действия на
публичен изпълнител № 153/21.12.2021 г. е оспорено пред АдмС – Враца, като с
влязло в сила на 17.05.2022 г. решение №
180/17.05.2022 г., постановено по адм. дело № 7/2022 г. по описа на АдмС –
Враца /л. 65 и сл./ по жалба на Д.Д.Б. ***
е отменено Решение №
153/21.12.2021 г. на Директора на ТД на НАП-В.Търново, в частта в която е
потвърдено Разпореждане изх.№ С210006-137-0007739/01.12.2021 г., издадено от
гл. публичен изпълнител при ТД на НАП-В.Търново, Офис-Враца; отменено е Разпореждане изх. №
С210006-137-0007739/01.12.2021 г., издадено от гл. публичен изпълнител при ТД
на НАП-В.Търново, Офис-Враца, в частта, с която е отказано да се прекрати изпълнително дело,
поради изтекла погасителна давност за следните вземания:
- глоба в размер на 50 лева, наложена
с Фиш №
В-00990641/16.09.2012 г. на ГД „НП“ ОД на МВР-Враца;
- глоба в размер на 20
лева, наложена с Фиш № В-0443296/30.08.2013 г. на ГД „НП“ ОД на
МВР-Враца;
- глоба в размер на 20 лева, наложена с Фиш №
В-0443297/ 30.08.2013 г. на ГД „НП“ ОД на МВР-Враца и
- данък върху доходите на физическите лица по Данъчна
декларация по ДДФЛ № ********** от 29.04.2011 г. в размер на 83 137,44 лева
главница и лихви 89 895,45 лева на НАП-Враца и делото, като преписка е
изпратено на публичния изпълнител при ТД на НАП, Офис Враца за ново произнасяне
по направеното искане за частично прекратяване на изпълнителното дело поради
изтекла погасителна давност, при съобразяване с изложеното в мотивите на
настоящето решение относно тълкуването и прилагането на закона.
При така установената фактическа обстановка, Административен съд – Враца, V-ти състав, приема за установено от
правна страна следното:
В случая с постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. №
С220006-022-0026012/27.04.2022 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново, офис Враца, на основание чл. 200 и чл. 203, ал. 8 от ДОПК, вр. с чл.
195, ал. 1 – 3 от ДОПК е наложен запор върху притежаваните от лицето ценни
книги – дялове – 10 бр., с номинална стойност за 1 брой – 1,00 лев, на „К.М.Г.“
ЕООД, на обща стойност – 10,00 лева, за обезпечаване на задължения в размер на
240 367,52 лева, в това число лихва 123651,71 лева и главница 116715,81
лева.
Съгласно чл. 195, ал.
1 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Според
чл. 195, ал. 2 от ДОПК обезпечение се извършва, когато без него ще бъде
невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, като
обезпечението се налага по реда на чл. 195 с постановление на публичния
изпълнител и се обжалва по реда на чл. 197 от ДОПК. Чл. 195, ал. 7 от ДОПК
предвижда, че обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата
или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5. Обезпечителни мерки
се налагат с мотивирано постановление от публичния изпълнител. Обезпечителната
мярка следва да съответства на задължението, което обезпечава.
Съдът, с оглед
задължението си за служебна проверка на законосъобразността на оспорения акт по
чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на
постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки и на
решението, с което се потвърждава наложената обезпечителна мярка са спазени
всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа;
спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването
за писмена форма и съобразяване с целта на закона.
В случая обжалваното
постановление за налагане на обезпечителни мерки е издадено от компетентен
орган - публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, съгласно
правомощията му по чл. 167 от ДОПК и Акт за временно възлагане от 27.04.2022 г.
– л. 42; в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и формално съдържа
посочените в същата норма задължителни реквизити.
Обжалваното решение
на директора на ТД на НАП – Велико Търново е валидно и допустимо.
Същото е издадено от компетентен орган – директора на ТД на НАП – Велико
Търново и в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно чл. 197, ал.
3 от ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1
и чл. 195, ал. 5. от ДОПК. Законът поставя отмяната на наложена
обезпечителна мярка в зависимост от наличието на предвидените в ал. 3 на чл.
197 от ДОПК абсолютни условия. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК обаче
поставя изисквания за допускане на обезпечението - наличието на обстоятелства,
свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение.
Обезпечителната мярка, представляваща едновременно защитата и санкцията, в
които се състои обезпечението на конкретно вземане следва да съответства на
вземането на държавата. При определяне на обезпечителна мярка следва да се
вземе предвид, както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и
интересите на длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява.
Това изискване произтича пряко и представлява проявна форма на един от
основните принципи в административното производство - принципа на съразмерност
по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство на основание § 2 от ДР на
ДОПК.
Принципът на
съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на
възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са
по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
Разпоредбата на ал. 5 на чл. 6 от АПК задължава административните органи да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел.
В тежест на
административния орган е да установи всички фактически основания за
необходимостта от налагане на обезпечителната мярка. Същата за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен надхвърляща тази произтичаща от преследваната от закона
цел. Изводът, че съществува възможност събирането на публичните задължения да
бъде невъзможно или значително трудно следва да е мотивиран и обоснован.
Постановлението за налагане на обезпечителната мярка следва да отговаря на
изискванията визирани в чл. 196, ал. 1 от ДОПК. Според новелата на чл.
196, ал. 1, т. 3 от ДОПК, в постановлението следва да бъдат посочени
фактическите и правните основания за издаването му. Необходимостта от налагане
на мерките следва да е обоснована от органа съобразно преследваната от закона
цел. В обжалваното постановление липсват мотиви за налагане на обезпечителната
мярка.
Както бе посочено,
обезпечителни мерки се налагат когато без обезпечението ще бъде невъзможно или
ще се затрудни събирането на публичното задължение. Обезпечение следва да се
прилага само при констатирана и обоснована опасност, че събирането на
публичното задължение ще бъде невъзможно или ще се затрудни. Размерът на
задължението може да бъде такава индиция за затруднено събиране на
задължението, но следва да се извърши и преценка и на имущественото състояние
на длъжника. Обезпечителната нужда не може да се определи само от размера на
задълженията, а следва да се извърши преценка и на възможността задължението в
този размер да се изпълни с разполагаемото имущество, като по делото липсват
данни да е извършвана такава преценка.
Липсата на мотиви относно необходимостта за налагане на мярката съставлява
нарушение на изискването на чл. 195, ал. 2 от ДОПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в
съответствие с целта на закона. Това нарушение е особено съществено и е
основание постановлението за налагане на обезпечителните мерки да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Целта на обезпечението е да се предотврати извършването на сделки и
действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните
задължения ще бъде невъзможно или значително трудно. В обжалваното
постановление не са посочени конкретни или каквито и да било обстоятелства,
които да обосновават необходимост от налагане на обезпечение.
Обезпечителната мярка следва да съответства на задължението, което
обезпечава. Изпълнителните основания, вземанията по които се обезпечават с наложената
принудителна мярка не са и посочени/индивидуализирани в постановлението.
В този смисъл наложеното обезпечение пряко рефлектира върху интересите на
длъжника и противоречи на преследваната с обезпечението цел. Целта на
обезпечението е да се предотврати извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните задължения
ще бъде невъзможно или значително трудно. В обжалваното постановление не са
посочени конкретни или каквито и да било обстоятелства, които да обосновават
необходимост от налагане на обезпечение върху имущество на длъжника.
С оглед липсата на мотиви за налагане на обезпечителни мерки, съдът намира,
че в случая не е доказана обезпечителна нужда, а наложената мярка противоречи
както на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, така и с преследваната от закона цел.
Отделно от горното, съгласно чл.
142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото
след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания. В тази връзка не е налице спор по делото, че посочения в ПНОМ
размер на задълженията на жалбоподателя не съответства на действителния такъв,
предвид влязлото в сила Решение №
180/17.05.2022 г., постановено по адм. дело № 7/2022 г. по описа на АдмС –
Враца.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че Решение № 73/18.05.2022 г. на и.д.
Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата
и е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. №
С220006-022-0026012/27.04.2022 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново, офис Враца по чл. 200
и чл. 203, ал. 8 от ДОПК, вр. с чл. 195, ал. 1 – 3 от ДОПК, следва да се отмени, като на основание чл. 197, ал.
3 от ДОПК следва да се отмени и наложената обезпечителна
мярка.
Предвид изхода на делото на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10 /десет/
лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 73/18.05.2022 г. на и.д. Директор на ТД на
НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение жалбата и е потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. №
С220006-022-0026012/27.04.2022 г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново, офис Враца и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ наложените
с Постановление
за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № С220006-022-0026012/27.04.2022
г. на Публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца обезпечителни
мерки - запор върху притежаваните ценни книги – дялове – 10 бр., с номинална
стойност за 1 брой – 1,00 лев, на „К.М.Г.“ ЕООД, на обща стойност – 10,00 лева,
за обезпечаване на задължения в размер на 240 367,52 лева, в това число
лихва 123651,71 лева и главница 116715,81 лева.
ОСЪЖДА ТД
на НАП – Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ
на Д.Д.Б. *** направените по делото
разноски в размер на 10 /десет/ лева.
Решението не подлежи на
обжалване по аргумент от чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
АДМ. СЪДИЯ: