РЕШЕНИЕ

 

 

№ 190/30.6.2020г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №1221/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от „Гаранционен фонд“ гр. София, ЕИК *********, с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ (отм.) и чл.557, ал.1, т.2, б.”а“ КЗ за плащане на сумата 1023.90 лв, представляваща изплатено обезщетение по щета №110366 от 11.07.2014 г., на Е.Х.А. – собственик на л. а. „Сеат Толедо”, рег.№***, увреден на 08.03.2014 г. при ПТП в гр. Суворово по ул. „Хаджи Димитър” на кръстовище с ул. „Горски кладенец”, при неспазване на пътен знак „Стоп”.

Ищцовата страна твърди, че виновен за настъпване на вредите от процесното ПТП е ответникът Х.С.К., ЕГН **********, който, управлявайки без правоспособност л. а. „Опел Астра”, рег.№***, собственост на Н.З.З., в гр. Суворово, по ул. „Хаджи Димитър”, на кръстовището с ул. „Горски кладенец”, при неспазване на пътен знак „Стоп”, блъснал движещия се по път с предимство л. а. „Сеат Толедо” и причинил процесното ПТП. Твърди, че ответникът управлявал процесния автомобил, без за него да има действаща към датата на ПТП задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, обезщетение за причиненото увреждане на собственика Е. А. било заплатено от ищцовата страна, както и че в последствие ответникът бил приканен да възстанови платеното от „Гаранционен фонд“, но до завеждане на исковата молба лицето не е погасило задължението. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди отв. Х. К. да заплати на „Гаранционен фонд“ сумата 1023.90 лв, представляваща изплатено от ищеца обезщетение по щета №110366 от 11.07.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване до окончателното плащане. Претендират се и съдебни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът, чрез особен представител, представя писмен отговор, с който оспорва иска както по основание, така и по размер. Отправя възражение за изтекла погасителна давност. Сочи, че давността за претенцията на ищеца тече от датата, на която ищецът е извършил плащането и е встъпил в правата на увреденото лице. Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли иска за сумата 1023.90 лв, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представени Протокол за ПТП, №1356911 от 08.03.2014 г., АУАН №49 от 12.03.2014 и НП №14-0253-000032 от 05.05.2014 г., в протокола за ПТП не е положен подпис за ответника Х. К., посочен като водач на л. а. „Опел Астра”, рег.№***, и е отразено, че същият е неизпробван за употреба на алкохол, а в АУАН и НП е отразено, че Х. К. е напуснал произшествието, без да изчака идването на контролните органи, като в нито един от тези документи не е отразено, фактическото участие на ответника в процесното ПТП да е установено от непосредствени възприятия на конкретно лице, което да е удостоверило това лично с положен подпис.

Видно от представените документи – уведомление от Е. А. вх.№04013000440 от 21.08.2014 г. за настъпили имуществени вреди при ПТП от 08.03.2014 г. съгласно протокол №1356911/2014 г., опис-заключение от 24.03.2014 г. по Протокол за ПТП №1356911, техническа експертиза по щета №110366 от 11.07.2014 г., заключителна техническа експертиза от 15.07.2014 г. по щета №110366 от 11.07.2014 г., доклад по щета за имуществени вреди №110366 от 11.07.2014 г., и авизо за превод от 04.11.2014 г., ищцовата страна е извършила плащане на обезщетение в размер 1023.90 лв за лицето Е. Х. А. по щета №110366/2014 г., въз основа на Протокол за ПТП №1356911 от 08.03.2014 г.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Представените доказателства не са в състояние да удостоверят по категоричен начин оспорения с отговора на исковата молба основен елемент от фактическия състав на твърдяното основание за претендираното вземане – увреждането на обезщетеното от ищцовата страна лице да е причинено от ответника. Представените документи установяват по същество, че при пристигане на компетентния контролен орган, водачът на л. а. „Опел Астра”, рег.№***, не се е намирал на местопроизшествието и е напълно неясно, по какъв начин съставителят на прокотола е установил, че това е именно ответника и как се е сдобил с неговите лични данни. Факта, че в последствие срещу ответника е съставен АУАН и срещу него е издадено НП, в които той е удостоверил с подпис, че получил съответни копия, не представлява доказателство за действителност на техните констатации.

При така приетата недоказаност на съответния основен елемент от фактическия състав на твърдяното основание за претендираното вземане, предявеният иск се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Водим от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск от „Гаранционен фонд“ гр. София, ЕИК *********, срещу Х.С.К., ЕГН **********, за сумата 1023.90 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване – 08.08.2019 г. до окончателното плащане, представляваща стойност на изплатено обезщетение по виновно причинена от ответника щета №110366 от 11.07.2014 г. в резултат на ПТП по Протокол №1356911 от 08.03.2014 г.,  на основание чл.45 ЗЗД и чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ (отм).

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: