Р Е Ш Е Н И Е № 1050
гр. Пловдив, 04.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание
на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря Т.З., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 3077 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
и субективно активно съединени искове с правно основание чл. 34, вр. чл.
26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.
1, вр. чл. 143, т. 10 и т. 12 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, чл. 49, вр. чл.
45, чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците А.П.Х., ЕГН **********, и Л.Д.Х., ЕГН
**********, и двамата от гр. П., ****, представлявани от назначения им служебен
защитник адв. В. Р., със съд. адрес:***, , са предявили срещу ответника „Юробанк
България” АД - гр. София обективно
кумулативно и субективно активно съединени искове с правно основание чл. 34, вр. чл.
26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.
1, вр. чл. 143, т. 10 от ЗЗП, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Твърдят,
че на ***г. в гр. Пловдив като
потребители на финансова услуга сключили с ответната банка договор №*** г. за кредит за покупка
на недв. имот с анюитетна вноска в размер на 264,33 лв. месечно. Клаузите на чл. 6, ал. 3 и
чл. 12 от този договор са неравноправни по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП и са
нищожни на основание чл. 146 от ЗЗП и чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
*** г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Въз основа на тези клаузи банката
незаконосъобразно е изменила БЛП и е увеличила анюитетните вноски, дължими от
ищците до изплащането на кредита, като за периода от м.*** г. до м.*** г. те са заплатили без
основание на банката общо сумата 2 564,10 лв., подробно посочена по размери и
периоди в уточняващата молба от ***г., изменена по реда на чл. 214 от ГПК. В резултат
на незаконосъобразното изменение на БЛП и повишаване размера на анюитетните
вноски се затруднило обслужването на кредита от страна на ищците, които
изпитвали ежедневно притеснение и страх от обявяване на кредита им за
предсрочно изискуем и от загуба на жилището им при евентуално реализиране на
ипотечното право от страна на банката. Този страх и стрес се отразили
негативно и върху здравословното състояние на ищците.
Ето защо, молят
съда да осъди ответника да им заплати 50 002 лв. - обезщетения за
неимуществени вреди в размер на 25 001 лв. за всеки от тях; 2 564,10
лв. - платени на основание нищожни клаузи по договор за банков кредит, както и
447,32 лв. - лихва за забава за периода *** г. - *** г.
Подробни съображения за това излагат в исковата молба,
в уточняващата молба вх.№ *** г., както и в писмена защита по съществото на спора. В подкрепа на
твърденията си ангажират писмени и гласни доказателства.
Ответникът „Юробанк
България” АД - гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път 260, ЕИК
*********, чрез пълномощниците си адв. В.В. и адв. И.П.,***, е подал отговор, в
който заявява, че исковете са допустими, но ги оспорва изцяло по основание и по
размер.
Твърди, че договорът за жилищен кредит
е сключен с ищците след индивидуално договаряне на всеки от основните му
елементи по смисъла на чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, като нито 1 клауза в него
не е неравноправна, тъй като отчита интересите и на двете страни по него. Оспорва твърдението, че
атакуваните клаузи от договора за банков кредит не отговарят на изискването за
добросъвестност, тъй като методологичните фактори, влияещи върху БЛП, като
лихвения мерител Софибор, са изцяло извън волята на ответника и не зависят от
нея. Счита, че липсват противоправни действия или бездействия от страна на ответника,
тъй като чл. 58, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3 от Закона за кредитните институции
/ЗКИ/ изрично предвижда възможност банката, отпуснала кредита, да променя
лихвата по сключените договори, а според чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП това не
представлява нарушение по смисъла на чл. 143, т. 10 от същия закон. Твърди, че липсват доказателства за
естеството и интензитета на претърпените от ищците неимуществени вреди, както и
за причинната им връзка с действията или бездействията на банката. Счита, че ищците за първи
път са поискали връщане на надплатените лихви едва с ИМ, поради което искът по
чл. 86 от ЗЗД за посочения период преди завеждане на делото е неоснователен.
Ето защо, моли
съда да отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни, ведно с
присъждане на разноски, съобразно приложения списък. Подробни съображения за
това излага в отговора си, в писмени бележки и в становище по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответникът Д.Л.Х.,
ЕГН **********,***, моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове като доказани и основателни.
В подкрепа на
твърденията си не ангажира доказателства.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото няма спор, че между Община П.,
като продавач, и от друга страна А. и Л. Х. и техния син Д.Х., като купувачи, е сключен на ***
г. в гр. П. Договор за продажба на общински недв. имот на основание чл. 47, ал.
1, т. 3 от ЗОС, вписан на *** г. в СВ – П., с който Община П. е прехвърлила на
купувачите правото на собственост върху следния свой частна общинска собственост
недв. имот - апартамент № **, находящ се в гр. П. ****построен върху общинска
земя, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна и антре, със застроена площ
от 68,32 кв.м, ведно с избено помещение № 5 с площ 6,85 кв.м и 1,089 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, при подробно посочени в
договора граници, за сумата от 26 939,70 лв., видно от приложения договор.
Няма
спор и че между
ищците А. и Л. Х. и ответника Д.Х. (който е техен син), като
кредитополучатели, и ответника „Българска пощенска банка” АД, сега с наименование „Юробанк
България” АД - гр. София, като банка - кредитор, е сключен в гр. П. на *** г. Договор за кредит за
покупка на недвижим имот с №***, съгласно чл. 1 от който банката предоставя на
кредитополучателите кредит в размер на 26 940 лв. за покупка на следния недв.
имот - апартамент № ****, двустаен, с площ от 66,32 кв.м, ведно с изба № 5 с
площ от 6,85 кв.м, ведно с 1,089 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, който имот е собственост на община П., като крайният срок за
погасяване на задълженията по кредита е 252 месеца от датата на откриване на
заемната сметка, съгласно чл. 5 от договора, видно от цит. договор, а
задължението е обезпечено с ипотека върху продавания недв. имот.
По
делото е приложено и искането на А. и Л. Х. за отпускане на жилищно ипотечен
кредит № ** от *** г.,
от което се установява, че молбата за отпускане на жилищен кредит в размер на
27 000 лв. е „без документално
удостоверяване на дохода”.
Според
чл. 3, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от процесния договор, кредитополучателите дължат на
банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на
банката за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване,
плюс договорна надбавка от 3,45 пункта, като към момента на сключване на
договора БЛП е в размер на 7 %, а месечната анюитетна погасителна вноска е в
размер на 264,33
лв., дължима според чл. 7, ал. 1 от договора до 31-во число на месеца, следващ
откриването на заемната сметка.
Съгласно
чл. 3, ал. 5 от договора, действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените
в него стават незабавно задължителни за страните, чл. 6, ал. 3 от договора
предвижда в случай, че по време на действието на договора банката промени БЛП,
размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1, се променя автоматично.
Според
чл. 12 от договора, банката запазва правото си по време на действие на договора
да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които тя
прилага при операциите си, като измененията влизат в сила от деня на приемането
им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по процесния
договор.
При
неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или
частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем,
считано от падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните, съгласно чл. 18, ал. 2 от
договора.
От
приложения погасителен план е видно, че месечната анюитетна вноска по кредита, дължима след *** г., е в размер на 329,46 лв.
По
повод молба на ищеца Л.Х. под № *** г. ответната банка го информира, че към
този момент БЛП по жилищни кредити в лева е в размер на 10,5 %.
По
делото е представено Допълнително споразумение към процесния Договор за кредит № ***г., от ***
г., като няма данни за влизането му в сила, тъй като в чл. 14 от него е
посочено, че споразумението влиза в сила след внасяне на 50 лв. такса за
предоговаряне на кредита. Според Допълнителното споразумение, кредитополучателите
ще ползват 12-месечен период на облекчено погасяване на кредита при 165 лв.
месечна погасителна вноска, съгласно чл. 4 от него, но в чл. 5 е предвидено, че
след изтичане на 12-;eie’krs период на облекчено погасяване върху
дълга се натрупва начислената, но непогасена лихва през този период.
Не се спори по делото, че ищците са обслужвали
редовно кредита до ***г.
От приетите основно и
допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Т.С.Р.,
които съдът възприема като компетентни, безпристрастно изготвени и неоспорени
от страните, се установява, че според първоначалния погасителен план и при
параметрите на чл. 5 и 6 от договора, месечната анюитетна вноска е била в
размер на 264,33 лв., като за целия период на издължаване на кредита от 252
месечни вноски ищците е следвало да погасят общо 66 611,16 лв., в т.ч.
26 940 лв. - главница, и 39 671,16 лв. - лихви.
След изменение на лихвения
процент от *** г. ищците е следвало да заплащат според променения погасителен
план месечна анюитетна вноска в размер на 329,46 лв., като за целия период на
издължаване на кредита от 252 вноски е следвало да погасят общо 82 304,25
лв., от които 26 940 лв. - главница, и 55 364,25 лв. - лихви, като в
сравнение с първоначалния погасителен план е налице увеличение на дължимата
сума общо с 15 693,09 лв.
През периода ***г. - *** г.
ищците са погасили 50 месечни вноски в размер на общо 15 780,60 лв., като
според първоначалния погасителен план сумата на тези 50 вноски е в размер на
общо 13 216,50 лв., като е налице разлика от 2 564,10 лв. Законната
лихва върху платената разлика от 2 564,10 лв. за исковия период е в размер
на общо 447,32 лв., съгласно Приложение № 1 към заключението на ССЕ.
Според
вещото лице Р., измененията на месечните анюитетни вноски, дължими от ищците по
жилищния кредит, са настъпили в резултат на приетите от Комитета по управление
на активите и пасивите на банката решения относно промяна на БЛП по жилищните
кредити в лева, както следва:
-
по т. 6 от
Протокол № ** от
заседание на *** г. -
увеличение на БЛП по жил. кредити в лева с 50 базисни пункта, в сила от ***г.;
-
по т. 1.3. от Протокол №** от заседание на *** г. - увеличение на БЛП
по жил. кредити в лева с 25 базисни пункта, в сила от ***г.;
-
по т. 5.3.
от Протокол № ** от заседание на *** г. - увеличение на БЛП по жил.
кредити в лева с 50 базисни пункта, в сила от ****г.;
-
по т. 5.3.
от Протокол № ** от заседание на *** г. - увеличение на БЛП по жил.
кредити в лева с 75 базисни пункта, в сила от***г.;
-
по т. 2 от
Протокол № ** от
заседание на *** г. -
увеличение на БЛП по жил. кредити в лева с 150 базисни пункта, в сила от ** г.
От
допълнителното заключение на ССЕ се установява, че цената, на която е закупен
от ищците процесния общински недв. имот, е 26 939,70 лв., като ответната
банка е отпуснала кредит в размер на 100 % от покупната цена на имота.
Пазарната оценка на същия имот, изготвена при отпускане на кредита, е в размер
на 61 600 лв., а отпуснатият кредит представлява 43,7 % от пазарната цена
на имота.
От
момента на кандидатстване за кредита до *** г., когато е спряно обслужването
му, ищците са заплатили на банката такси в размер на общо 863,84 лв., от които:
такса за кандидатстване - 20 лв.; еднократна такса за одобрение и отпускане на
кредита от 1,5 % - 404,10 лв.; годишна такса за управление на кредита от 0,3 %
върху останалата главница - 389,74 лв.; такса за преструктуриране на кредита -
50 лв.
Комитетът
по управление на активите и пасивите (КУАП) е органът на банката, който
определя размера на базовия лихвен процент (БЛП). Последният се определя според
действащата методология и представлява сбор от трансферната цена на ресурса и от
буферна надбавка.
Трансферната
цена на ресурса е цената, на която банката оценява, че би могла да привлича
ресурс от депозити и външни финансирания, и тя се влияе от: а) пазарните
(бенчмаркови) лихвени мерители, б) рисковата премия и в) директните нелихвени
разходи на банката по привличане на паричен ресурс.
От
бенчмарковите мерители - Софибор, Юрибор, Либор (според валутата на кредита),
се прилага 3-месечен Софибор, тъй като такава е средно-претеглената срочност на
ресурсната база на банката.
Рисковата
премия е минималната такава над възвръщаемостта от инвестиция в безрисков
актив, с която се компенсира поетият от кредиторите риск. Факторите, които
влияят върху рисковата премия, са оценката за кредитоспособността на
финансовата система, както и ликвидността и достъпа до финансиране като цяло на
финансовите пазари. Количествен мерител, изразяващ рисковата премия, за
България е 5Y CDS (Credit
Default Swaps) - застраховка срещу фалит, като 5 г. е обичайната срочност на външните
финансирания на банката, а 5Y CDS е най-ликвидният и
репрезентативен измерител на рисковата премия. За Гърция се прилага измерител CDS, както и за
„Юробанк България”, тъй като банката е гръцки акционер и ползва финансиране от
финансовата група на „Юробанк”. В тази връзка започналата гръцка фискална криза
се транслира бързо върху гръцката финансова система, довеждайки до внезапно
спиране на достъпа до външно финансиране на гръцките банки и на техните местни
поделения и до оскъпяване на цената на ресурса на банките с гръцка собственост.
През *** г. гръцкият CDS се задържа трайно над 10 %
(1000 б.т.), като през определени периоди достига стойности над 30 % - 50 %.
Директните
нелихвени разходи на банката по привличане на паричен ресурс се влияят от
минималните задължителни резерви (МЗР), от фонда за гарантиране на влоговете в
банките (ФГВБ) и др.
Буферната
надбавка изразява оценката на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти
под формата на лихвена премия, която абсорбира временните пазарни сътресения в
лихвените нива в размер до 0,50 % годишно, т.е. КУАП променя стойността на БЛП
на банката, когато съвкупното изменение на всички компоненти е повече от 0,50
%.
Увеличението
на БЛП и кореспондиращите промени в тримесечния Софибор, 5Y
CDS за Б. и CDS за Г. са посочени в Приложение № 2 към
заключението на ССЕ, а извършените от банката директни нелихвени разходи - в
Приложение № 3. От годишните финансови отчети на ответната банка, обявени в
сайта й, е видно, че има нарастване на просрочените кредити, което оказва
влияние в посока нарастване на оценката под формата на лихвена премия на нивото
на риска. През *** г. е налице намаляване на БЛП като резултат от започването
на плавно намаляване на бенчмарковите лихвени проценти в Еврозоната, но
същевременно нивата на гръцките CDS се запазват на изключително
високи нива - значително над 10 %, оказвайки натиск върху достъпа до
финансиране и цената на ресурса, като не поволяват да се извърши намаление в
по-голям размер. Приетите от КУАП решения за увеличаване размера на БЛП за
жилищни кредити в лева съответстват на промените, настъпили през исковия период
в стойностите на факторите, които го определят, според приетата от банката
методология. Доколкото промените в тези фактори са следствие и от пазарни
промени на финансовите пазари в глобален мащаб, те са извън контрола на
банката.
По
делото са представени регистрационни карти на двамата ищци в „Бюро по труда” –
П., от които се установява, че А.Х. е безработна от ***г., а Л.Х. - от *** г.
Приложено е мед. удостоверение от *** г. от ***, от което е видно, че ищцата А.Х.
е с диагноза „Тревожно разстройство” и приема редовно медикаменти (Ривотрил).
По делото са разпитани
свидетелките М. М. М. и С. Д. Х., показанията на които съдът кредитира като
логични, последователни и непротиворечиви, но при хипотезата на чл. 172 от ГПК,
предвид възможната тяхна заинтересованост от изхода на спора, тъй като
свидетелките са майки на двамата ищци.
От показанията на св. М. се
установява, че тя и съпругът й, т.е. родителите на ищцата, живеят на село, а
през зимата за два - три месеца идват да живеят при ищците в П.. Свид. М. посъветвала
дъщеря си А. да закупят общинското жилище, в което живеели под наем, защото
цените са преференциални, а да живеят на квартира е по-скъпо. Ищците изтеглили
заем и закупили жилището, като изплащали редовно вноските по заема. От един
момент нататък обаче банката започнала да иска по-големи погасителни вноски от
уговорените, като родителите на А. се принудили да продадат земята си, за да им
помогнат, тъй като и двамата ищци загубили работата си, „но таксата стана много висока, а ние вече нямаме повече пари и
възможност да им помагаме. Пенсията ми е 150 лв., а на дядото е 200 лв. и сме
докарани до фалит. Решихме да живеем по-икономично - с домашно производство от
каквото си произведем, да се събираме да живеем заедно, за да плащаме по-малко
ток. Решихме да заживеем по-евтино, за да остават пари за вноските за жилището.
Това продължава и до сега, защото те няма къде да отидат. Освен това жилище,
нямат друго, а къщичката ни на село, в която се събираме, е малка и не можем да
живеем всички заедно. …Последният път, когато трябваше да плати тази висока вноска,
дъщеря ми се обади по телефона и плачеше. Аз още преди това разбрах, че нещо
става с нея, защото почна да ходи по лекари и по зъболекари. Видях, че е
изнервена от известно време, неспокойна, имаше проблеми със зъбите, повишаваше
тон. Аз реших да отида в П., за да я видя и я натиснах да ми каже какво става.
Тя каза: „Майко, това жилище го взехме, но то ще ни умори. Нямаме пари вече и
за ядене, не можем и да го плащаме.”. …Каза, че ще напусне жилището, защото не
може повече да го плаща. …Когато сме живели при тях през зимата, всеки един
момент тема на разговора беше как ще съберем парите на банката. Непрекъснато
обсъждаха с Л. какво може да направят, за да си плащат кредита. …Всекидневно
имаха неприятности, все пак човек не може да живее като скот, трябва да се
плаща ток, телефон, все нещо трябва да се сложи на масата и в крайна сметка тя
се разболя. …с нервите й положението е много сериозно и всичко това е от
притеснение за вноските. …А. беше весела, засмяна, беше учителка, …но след
всичко това загуби вяра в живота. Променена е много. Аз като майка не мога да
позная детето си - стана затворена, свита, мълчи, за да не ни притеснява и нас.
Тормози се и казва, че вместо те да помагат на нас, се налага ние да им
помагаме. Но като виждаме, че изнемогват,
няма какво друго да направим. Мъжът ми почна работа в детската ясла в С.. Стар
е, на 75 г. е, но ходи да работи, за да може да им помагаме с някой лев. …А. и Л.
не пушат, нито пият, правят си сметка на стотинката, за да могат да свържат
двата края. Непрекъснато имат чувството, че ще загубят жилището.
…Здравословното състояние на дъщеря ми е лошо от притесненията. Зъболекарят й
каза, че проблемите на дъщеря ми със зъбите са от притеснение. Тя се
притесняваше, че не могат да си плащат кредита, а и не само кредита - не могат
в къщи да си плащат разходите, а то си има разноски и в къщи, не може само леща
и боб да се яде.”
В
този смисъл са и показанията на свид. Х. - майка на ищеца Л.Х.: „В самото начало вноската, която трябваше
ежемесечно да плащат по кредита, беше поносима за сина ми и за семейството му.
Скоро след това лихвата беше увеличена от страна на банката. Сумата, която
трябва да внасят към банката, набъбна и стана непоносима за тях. Това
увеличение не беше в плановете на семейството и за тях беше голяма изненада и
сътресение, защото знаеха какво ще последва, след като сумата е непосилна за
тях. Непрекъснато ги гнетеше мисълта, че след като не може да се издължават,
жилището ще им бъде отнето. Тази мисъл ги гнети …непрекъснато, просто нямат
покой, защото се страхуват, че ще изгубят жилището си. Те нямат друго жилище,
освен това, което купиха от общината.
Синът ми сега се изнерви страшно
много, за най-малкия повод нервничи, каквото и да го попитам, избухва и вече не
мога да контактувам нормално с него. Нервите му са обтегнати до краен предел,
всичко това е от липсата на средства и мисълта, че като не могат да си плащат
кредита, банката ще им вземе жилището. …Синът ми е безработен, прави опити да
си намери работа, но кризата се задълбочава, …Откакто са взели кредита, той е
безработен, опитва се да си намери работа, но е много трудно.
Те смятаха да плащат първоначално
кредита, защото според доходите, които имаха тогава, бяха сигурни, че ще си го
плащат. В следствие увеличената лихва нещата се усложниха. Лихвата беше
увеличена с около 70-80 лв. месечно и тогава нещата се усложниха. А. сега
работи временно на непостоянна работа. Когато сключиха договора, тя работеше
като детска учителка. След това я съкратиха и остана без работа.”
Разпитана по реда на чл. 176
от ГПК в съдебно заседание на *** г. ищцата А.Х. е обяснила, че преди
подписване на процесния договор за кредит ищците са представили на банката -
ответник документи за доходите им като земеделски производители, но банката не
ги признала, тъй като тези доходи нямат постоянен характер. Ищците смятали, че
за закупуване на общинско жилище като нуждаещи се следва да им се предостави
ниско лихвен кредит, но получили отказ от банката на това си искане, като предоставеният
им кредит бил във високия лихвен сегмент, поради обстоятелството, че за банката
те нямали доказани доходи. Служители на банката обяснили това на ищците устно,
като им предоставили типов договор, по който последните не са правили писмени
възражения.
Ищцата
А.Х. е изтеглила от същата банка и потребителски кредит, който след оставането
й без работа е бил преструктуриран при по-благоприятни условия и по-ниска
лихва.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
1.
Исковете по чл. 34, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 10 от ЗЗП и по чл. 86
от ЗЗД са предявени пред компетентния съд, от надлежни страни и са процесуално
допустими, а разгледани по същество са ОСНОВАТЕЛНИ.
Процесният договор за банков кредит, сключен
на *** г., е търговска сделка с предмет предоставяне на финансова услуга,
свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на § 13, т. 12, б. „б”
от ДР на ЗЗП. Към този момент действа и Законът за потребителския кредит (обн.
ДВ, бр. 53/2006 г., в сила от *** г., отм. *** г.), от приложното поле на който
изрично в чл. 3, ал. 5, т. 1 от същия са изключени договорите за кредит,
обезпечени с ипотека върху недвижим имот. Няма спор, че процесният договор за банков
кредит е обезпечен с ипотека върху недв. имот, поради което е изключен от
регламентацията на ЗПК (отм.) и затова попада под правната уредба на ЗЗП, приложим
към процесното заемно правоотношение и инкорпорирал в себе си нормите на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от *** г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Няма спор, че ищците като
кредитополучатели имат качеството "потребители" по смисъла на § 13,
т. 1 от ДР на ЗЗП, според който "потребител" е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност.
Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като разпоредбата на ал. 2 дефинира кои клаузи не са уговорени
индивидуално - тези, които са изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като е посочен пример за
такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не
е изчерпателно. От събраните писмени и гласни доказателства не се
установи клаузите на процесния договор за банков кредит (или някои от тях) да
са индивидуално уговорени, тъй като те са част от стандартни, изготвени
предварително условия на банката и кредитополучателите не са имали възможност
да влияят върху съдържанието им. По делото липсват данни включването на
спорните клаузи в договора за кредит да е в резултат на изричното им обсъждане
и съгласие на потребителите по отношение на тяхното съдържание, поради което
възражението на ответната банка в тази насока е изцяло недоказано и
неоснователно, при доказателствена тежест, лежаща върху нея, съгласно чл. 146,
ал. 4 от ЗЗП.
Обстоятелството, че някои
условия са индивидуално уговорени (персонални данни, конкретен размер на
заемната сума, конкретен имот, който ще служи за обезпечение, … и т.н.), не
изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора, съгласно
чл. 146, ал. 3 от ЗЗП. Ето защо, съдът
намира, че клаузите на процесния договор за банков кредит не са индивидуално
договорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, поради което ищците могат да се
ползват от защитата, предвидена в разпоредбите на ЗЗП.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма,
между които са: т. 3 - когато клауза поставя изпълнението на задълженията на
търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля; т. 10 - когато клауза позволява на търговеца да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
т. 12 - когато клауза предвижда цената да се определя при получаване на стоката
или услугата или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят
да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Според
чл. 145, ал. 1 от ЗЗП, неравноправната клауза в договор с потребител се
преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на
сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от
който той зависи. В този аспект при преценка на клаузите на чл. 3.1.1 („За усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от
Базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в лева /БЛП/, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 3,45 пункта.”);
на чл. 3.5 („Действащият
БЛП на БПБ не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в
банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.”); на чл. 6.3 („В случай, че
по време на действието на настоящия договор банката промени БЛП на БПБ АД за
жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1 се променя
автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с
подписването на настоящия договор, дава своето неотменимо и безусловно
съгласие.”) както и на чл. 12 („Банката запазва правото си по време на действие на
настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните, които БПБ АД прилага при операциите си. Измененията на Тарифата
влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са
задължителни за страните по настоящия договор.”) от атакувания договор за банков
кредит съдът намира, че посочените клаузи са неравноправни,
тъй като предвиждат възможност за банката да изменя едностранно размера на
дължимата годишна лихва (респ. размера на дължимите месечни погасителни анюитетни
вноски) чрез промяна на БЛП по непосочени (неясни) критерии, която промяна изрично
е посочено, че не подлежи на договаряне между страните. Макар и да е предвидено
формално задължение на банката да уведомява кредитополучателя за въвежданите
промени чрез „обявяването им …в банковите
салони”, а не лично, никъде в договора не е изяснено основанието, на което
банката ще може да изменя БЛП. Не се установява от доказателствата по делото
потребителите да са били уведомени за методологията на банката за формиране на
стойността на БЛП и тя да е станала неразделна част от заемното правоотношение,
като същевременно въз основа на възприетата методология от Комитета по
управление на активите и пасивите (КУАП) само през периода *** г. - ***г. са
приети 5 последователни решения за промяна (увеличение) на БЛП по жилищните
кредити в лева съответно с 50, с 25, с 50, със 75 и със 150 базисни пункта.
В
атакувания договор се споменава единствено в чл. 12 Тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните, но не става ясно в какви хипотези същата е
приложима и дали условията й са известни на потребителите. Нещо повече, в
посочената клауза от договора е предвидена възможност за едностранното й
изменение от страна на банката, което влиза в сила от деня на приемането му и
става задължително за страните по договора незабавно, без да е необходимо
уведомяване на потребителите за настъпилите промени, нито изричното им приемане
от тяхна страна. Ето защо, съдът намира, че с посочените клаузи от договора за
кредит са уговорени във вреда на потребителите възможности за банката
едностранно да променя условията на погасяване на кредита, без да е информирала
насрещната страна по ясен и достъпен начин за критериите, по които ще се
извършват измененията както на БЛП, така и на дължимите такси и комисионни.
Следва да се отбележи също,
че описаната от вещото лице Р. методология
на банката, по която се определя стойността на БЛП, представлява сбор от
трансферната цена на ресурса и от буферна надбавка. И макар че някои от
факторите, които оказват влияние върху формирането на тези два компонента, са
обективни и не зависят от волята на доставчика на услугата - бенчмарковите
лихвени мерители (в случая 3-месечен Софибор) и директните нелихвени разходи, то
други от тях, макар и обусловени от пазарни механизми, са субективни и се
определят по преценка на банката като например рисковата премия, която според
ССЕ е сумата над възвръщаемостта от инвестиция в безрисков актив, с която се
компенсира поетият от кредиторите риск, както и буферната надбавка, която следва
да абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0,50 % годишно.
Ето защо, съдът намира, че при така действащата методологията на банката, по
която се определя БЛП, се вземат предвид не само обективни критерии, но и
субективните оценки на самия кредитор, с които се защитават единствено
икономическите интереси на банката, без потребителите да имат възможност да
влияят върху тях (чл. 3.5
-„Действащият БЛП на БПБ не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни”) и дори без да са запознати с
механизмите и условията, при които ще се променя БЛП. В описаната от вещото
лице методология, използвана от банката за определяне на БЛП, не е посочено как
се определя тежестта на всеки един елемент (фактор) и какво е процентното му участие
при формиране на величината на БЛП, а липсата на ясно формулирани правила, по
които ще се променят размерите на дължимите от потребителите анюитетни вноски
за погасяване на кредита и които правила да са част от договора за кредит, води
до неравнопоставеност между страните по този договор.
Постигнатото в чл. 6.3. от договора
за кредит съгласие между страните за едностранна промяна от страна на банката
на БЛП е въз основа на непредвидено в договора основание, тъй като стойността
на БЛП е променлива величина, определяна от управителен орган на банката и
променяща се в зависимост както от обективни фактори, така и от чисто
субективни и неопределяеми към момента на подписване на договора условия, които
се приемат за осъществени само въз основа на вътрешни актове на банката,
съставени от нейни органи. Ето защо, е осъществен е фактическият състав на чл. 143,
т. 10 от ЗЗП, според който неравноправна е договорна клауза, позволяваща на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание, като не са налице изключенията на чл.
144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗЗП.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че посочените клаузи от договора не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на банката и на кредитополучателите във вреда на
последните, тъй като при неизвестни (респ. непрозрачни) за тях основания те не
биха могли да предвидят евентуалните промени на БЛП, въз основа на който следва
да погасяват дълга си към банката. Липсата на такава информация преди да бъде
сключен договорът не може да бъде компенсирана с това, че в хода на изпълнение
на договора потребителите ще бъдат уведомени по предвидения ред за промяната на
лихвения процент, още повече че ако не желаят да приемат тази промяна, те не биха
могли да прекратят договора за кредит на това основание, а при предсрочното му
погасяване ще дължат и 4 % такса върху неизплатената главница, съгласно чл. 8.2
от договора. Липсата на възможност за едностранен отказ на кредитополучателите
от облигационната връзка в случай, че поради увеличаване на цената на услугата
от страна на банката същата е значително завишена по време на действие на
договора в сравнение с тази, уговорена при сключването му, също прави клаузите на
договора за промяна на БЛП неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12
от ЗЗП, като според ССЕ за целия период на
издължаване на кредита от 252 месечни вноски ищците е следвало да погасят общо
66 611,16 лв., в т.ч. 26 940 лв. - главница, и 39 671,16 лв. -
лихви, а след изменението на лихвения процент е следвало за целия период да
погасят общо 82 304,25 лв., от които 26 940 лв. - главница, и
55 364,25 лв. - лихви, т.е. в сравнение с първоначалния погасителен план е
налице увеличение на дължимата сума общо с 15 693,09 лв.
Във връзка с възражението на ответника
за неприложимост на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП съдът намира, че в случая не е
налице изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, тъй като тази разпоредба е
неприложима по изложените по-горе съображения за липса на предвидена в договора
възможност потребителят незабавно да прекрати договора, единствено поради несъгласие
с едностранната промяна на лихвения процент от страна на банката. По отношение
на чл. 143, т. 12 от ЗЗП следва да се има предвид, че договорът за банков
кредит не е сделка с ценни книжа, финансови инструменти и др., чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на банката, по
смисъла на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, като от изложените по-горе съображения
се установява, че преценката на банката за промяна на предлагания от нея БЛП е и
субективна и не е обвързана единствено с обективни фактори като измененията в
лихвените мерители.
За пълнота следва да се отбележи, че в
случая е нарушена и разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, която предвижда
клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен
и недвусмислен начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие
то се тълкува по благоприятен за потребителя начин, съгласно чл. 147, ал. 2 от
ЗЗП. В тази връзка в задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС,
постановено по преюдициално запитване по дело С-472/10, е прието, че за целите
на преценката на неравноправния характер на клаузи в договори, сключени с
потребители, от значение е въпросът дали съображенията или начинът на промяна
на разходите, свързани с предоставяната услуга, са били уточнени, дали
потребителите са имали право да прекратят договора и в тази връзка дали са имали
възможността въз основа на ясни и разбираеми критерии да предвидят промените,
които продавачът или доставчикът внася в уговорените условия по отношение на
свързаните с предоставяната услуга разходи.
Съдът
намира, че извършените от ищците плащания на част от анюитетните
вноски с включен увеличен лихвения процент не може да се третира като съгласие от
тяхна страна с изменените условия на договора и тяхната равноправност, тъй като
кредитополучателите са обслужвали редовно кредита до *** г., целейки единствено да се осуети
обявяването му за предсрочно изискуем и пристъпването към принудително
изпълнение върху ипотекирания единствен недв. имот, видно от събраните по
делото гласни доказателства.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че клаузата на чл. 6.3 от Договор № **** г. за кредит за покупка
на недв. имот, както и клаузите на чл. 3.1.1, чл. 3.5 и чл. 12 от същия договор, не са
индивидуално уговорени и са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12
от ЗЗП, поради което същите са нищожни, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като за
нищожността съдът следи служебно, дори и без позоваване на страната на това
обстоятелство.
Тъй
като обаче ищците не са предявили отделен установителен иск за прогласяване
нищожността на оспорените клаузи от договора за кредит, а само осъдителен такъв
за връщане на даденото, въз основа на нищожните клаузи от договора, съдът не
следва да се произнася с отделен диспозитив по възражението за нищожност на
клаузите на чл. 6.3, чл. 3.1.1, чл. 3.5 и чл. 12 от същия договор.
Наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако
договорът може да се прилага и без тези клаузи, съгласно чл. 146, ал. 5 от ЗЗП,
като нищожните клаузи не произвеждат действие между страните по договора.
Ето защо, платените от
ищците през исковия период, въз основа на нищожната неравноправна клауза на чл.
6.3 от договора за кредит, увеличени анюитетни вноски са платени от тях без
основание за това, поради което ответникът следва да им върне, съгласно чл. 34
от ЗЗД, разликата между първоначално договорения размер на месечната анюитетна
вноска от 264,33 лв. и увеличения
такъв от 329,46 лв. Общо за периода от
***г. до *** г. ищците са погасили 50
месечни вноски в размер на общо 15 780,60 лв., като според първоначалния
погасителен план сумата на тези 50 вноски е в размер на общо 13 216,50
лв., т.е. налице е недължимо платена разлика от 2 564,10 лв., съгласно
заключението на ССЕ, която разлика ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищците на основание чл. 34 от ЗЗД, като платена при начална липса на
основание, въз основа на нищожната клауза на чл. 6.3 от договора, а предявените
искове за връщането й се явяват основателни и доказани и следва да се уважат,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Предвид
основателността на главния иск следва да се уважи и акцесорната претенция за
лихви за забава по чл. 86 от ЗЗД, като според заключението на ССЕ обезщетението
за забава в размер на законната лихва за посочения период *** г. - *** г. върху
недължимо платената разлика от общо 2 564,10 лв. е в размер на 447,32 лв.,
като първото увеличение на БЛП с 50 базисни пункта е взето с Протокол № *** г., в сила от *** г.
2.
Исковете по чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени
вреди от деликт са предявени пред
компетентния съд, от надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани
по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно
чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като вината се предполага до доказване на
противното, а обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. В случая няма спор, че ответната банка е възложила на своите служители
изпълнението на конкретни трудови функции, в това число и сключването на
договори за жилищни кредити и тяхното последващо изменение в съответствие с
решенията на управителните органи на банката и в частност на КУАП за изменение
на БЛП. Тъй като в подписания между страните Договор № **** г. за кредит за покупка
на недв. имот са включени от страна на банката неравноправни по смисъла на чл. 143, т.
10 и т. 12 от ЗЗП клаузи на чл. 3.1.1, чл. 3.5 и чл. 6.3 от същия договор,
които на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП са нищожни, е налице противоправно
действие от страна на служителите на банката по повод на възложената им работа,
за което последната отговаря, съгласно чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
В
резултат на
незаконосъобразното изменение на БЛП и повишаване размера на анюитетните вноски, дължими от
ищците, въз основа на нищожната клауза на чл. 6.3 от договора, се е затруднило обслужването
на кредита тяхна страна, като видно от
кредитираните гласни доказателства, това обстоятелство им е причинило ежедневно притеснение, страх и безпокойство от обявяване на кредита
им за предсрочно изискуем, тъй като чл. 18 от договора предвижда, че при
непогасяване на която и да е вноска по кредита банката може да направи кредита
изцяло или частично предсрочно изискуем, като изискуемостта настъпва без да е
необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Този страх и стрес на ищците от загуба на жилището им
при евентуално реализиране на ипотечното право от страна на банката са се отразили негативно
върху здравословното им състояние, като на ищцата А.Х. е била поставена диагноза
„Тревожно разстройство” и тя приема редовно медикаменти (Ривотрил), видно от
приложената мед. удостоверение от *** г. от *** ИПМП. Според свидетелските
показанията „А. и Л. не пушат, нито пият, правят си сметка на
стотинката, за да могат да свържат двата края. Непрекъснато имат чувството, че
ще загубят жилището. …Здравословното състояние на дъщеря ми е лошо от
притесненията. Зъболекарят й каза, че проблемите на дъщеря ми със зъбите са от
притеснение. Тя се притесняваше, че не могат да си плащат кредита, а и не само
кредита - не могат в къщи да си плащат разходите, а то си има разноски и в
къщи, не може само леща и боб да се яде.” (свид. М.), като тези обстоятелства се установяват и от показанията на свид.
С.Х.: „Сумата,
която трябва да внасят към банката, набъбна и стана непоносима за тях. Това
увеличение не беше в плановете на семейството и за тях беше голяма изненада и
сътресение, защото знаеха какво ще последва, след като сумата е непосилна за
тях. Непрекъснато ги гнетеше мисълта, че след като не може да се издължават,
жилището ще им бъде отнето. Тази мисъл ги гнети …непрекъснато, просто нямат
покой, защото се страхуват, че ще изгубят жилището си. Те нямат друго жилище,
освен това, което купиха от общината.
Синът ми сега се изнерви страшно
много, за най-малкия повод нервничи, каквото и да го попитам, избухва и вече не
мога да контактувам нормално с него. Нервите му са обтегнати до краен предел,
всичко това е от липсата на средства и мисълта, че като не могат да си плащат
кредита, банката ще им вземе жилището”.
С
оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че в
резултат на противоправните действия на ответника ищците са претърпели неимуществени
вреди, изразяващи се в постоянен страх, притеснения и безпокойство от
невъзможността да обслужват увеличените вноски по кредита си и реалната
опасност да загубят единственото си жилище, като съдът намира, че е налице
пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия на
служителите на ответната банка и претърпените от ищците неимуществени вреди.
Съдът, след като прецени характера
на увредата, степента и продължителността на причинените морални и психически страдания
и техния интензитет и съобразявайки се с разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, както и с обстоятелството, че вредите следва да се оценяват към момента на
настъпването им, а не към момента на решаване на спора, намира, че сумата от 1
000 лв. би обезщетила ищеца Л.Х. за претърпените от него неимуществени вреди, а
сумата от 3 000 лв. би обезщетила ищцата А.Х., като съдът взема предвид
настъпилото сериозно отражение върху психиката й, изискващо медикаментозно
лечение.
В
останалата част до пълните предявени размери от по 25 001 лв. за всеки от
двамата ищци съдът намира исковете за обезщетяване на неимуществени вреди за недоказани
и неоснователни, поради което следва да се отхвърлят.
Сумата на
присъдените обезщетения се дължи ведно със законната лихва, съгласно чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, която се претендира от датата на исковата молба - *** г.
до окончателното плащане.
3. Относно направените от страните съдебни разноски съдът
установи следното:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да
заплатят на ответника направените от последния съдебни разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, тъй като ищците са освободени от внасяне от
такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК само по отношение
на държавата, но дължат на другата страна разноските, които тя е направила,
съразмерно на исковете, отхвърлени от съда като неоснователни.
Ответникът е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като претендира разноски в размер на общо 5 193,99 лв., от които 500
лв. - за ССЕ и 4 693,99 лв. - адв. възнаграждение, „заплатено на адв. д-во „***”, в т.ч. за адв. В. В. и адв. И. П.”,
съгласно приложената фактура № *** г.
В съдебно заседание на *** г. пълномощникът на ищците -
адв. Р., е направил възражение за евентуална прекомерност на разноските за
защита и искане за редуцирането им до размера по § 2 от Наредба № 1/2004 г. за
мин. размери на адв. възнаграждения.
Съгласно чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 от ГПК, на ответника се
дължи възнаграждение само за 1 адвокат, съразмерно на отхвърлената част от
иска. По делото ответникът е бил предстваляван от следните адвокати - адв. М.В.,
преупълномощен от адв. К.Ч. , който е изготвил отговора на ИМ, както и от адв. В.В.,
и от адв. И.П. , като изрично е отбелязване в списъка по чл. 80 от ГПК, че за
всички тях е заплатено възнаграждение от общо 4 693,99 лв. Ето защо, съдът
намира, че ответникът е направил разноски за 1 адвокат в размер на 1 564,66 лв., както и 500 лв.
за ССЕ или общо 2 064,66 лв.
Така заплатеното възнаграждение за 1 адвокат не е
прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като е по-малко от
определеното в чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. адвокатско
възнаграждение в размер на 2 850 лв. (950х3).
Съразмерно на отхвърлената част от исковете по чл. 49 от ЗЗД (46 002 лв.) ответникът е направил разноски в размер на общо
1 791,59 лв., които двамата ищци следва да му заплатят на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, като до пълния предявен размер от общо 5 193,99 лв.
искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6,
вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК по сметката на ПОС общо сумата 480,46 лв., от които 280,46
лв. - държавна такса и 200 лв. – разноски за ССЕ.
Предвид гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД - гр. София,
район Витоша, ул. Околовръстен път 260, ЕИК *********, със съд. адрес:****,
чрез адв. В.В. и адв. И.П., да заплати общо на А.П.Х., ЕГН **********, и на Л.Д.Х.,
ЕГН **********, и двамата от гр. П., ****, със съд. адрес: гр. ***, чрез
назначения им служебен защитник адв. В. Р., на основание чл. 34 от ЗЗД сумата
2 564,10 лв. (две хиляди петстотин шестдесет и четири лв. и 10 ст.) - недължимо
платена, въз основа на нищожна неравноправна по смисъла на чл. 146, ал. 1, вр.
чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП клауза на чл. 6.3 от Договор №**** г. за кредит за покупка
на недв. имот, ведно със законната лихва върху нея, начиная от *** г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 447,32 лв. (четиристотин
четиридесет и седем лв. и 32 ст.) - лихви за забава върху главницата от
2 564,10 лв. за периода *** г. - *** г.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД - гр. София,
район Витоша, ул. Околовръстен път 260, ЕИК *********, със съд. адрес:****,
чрез адв. В.В. и адв. И.П., да заплати на А.П.Х., ЕГН **********,***, със съд.
адрес: гр. ***, чрез назначения й служебен защитник адв. В. Р., на основание
чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД сумата 3 000 лв. (три хиляди лева) -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневно притеснение, тревожност и страх от обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и реална опасност да загуби единственото си жилище,
поради невъзможност за обслужване на кредита в резултат на увеличени, въз
основа на нищожни (неравноправни) клаузи, анюитетни вноски, ведно със законната
лихва, начиная от *** г. до окончателното плащане, като до пълния предявен
размер от 25 001 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД - гр. София,
район Витоша, ул. Околовръстен път 260, ЕИК *********, със съд. адрес:****,
чрез адв. В.В. и адв. И.П., да заплати на Л.Д.Х., ЕГН **********,***, със съд.
адрес: гр. ***, чрез назначения му служебен защитник адв. В. Р., на основание
чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД сумата 1 000 лв. (хиляда лева) - обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневно притеснение, безпокойство и страх от обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и реална опасност да загуби единственото си жилище,
поради невъзможност за обслужване на кредита в резултат на увеличени, въз
основа на нищожни (неравноправни) клаузи, анюитетни вноски, ведно със законната
лихва, начиная от *** г. до окончателното плащане, като до пълния предявен
размер от 25 001 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА А.П.Х., ЕГН **********, и Л.Д.Х., ЕГН **********,
и двамата от гр. П., ****, със съд. адрес: гр. ***, чрез назначения им служебен
защитник адв. В. Р., да заплатят общо на „Юробанк България” АД - гр. София,
район Витоша, ул. Околовръстен път 260, ЕИК *********, със съд. адрес: ****,
бул., чрез адв. В.В. и адв. И.П., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1 791,59 лв. (хиляда седемстотин деветдесет и един
лв. и 59 ст.) - разноски по съдебното производство, съразмерно на отхвърлената
част от исковете, като до пълния предявен размер от общо 5 193,99 лв. оставя искането БЕЗ УВАЖЕНИЕ.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД - гр. София,
район Витоша, ул. Околовръстен път 260, ЕИК *********, със съд. адрес:****,
чрез адв. В.В. и адв. И.П., да заплати сметка на Окръжен съд - Пловдив общо сумата
480,46 лв. (четиристотин и осемдесет
лв. и 46 ст.) - такси и разноски по съдебното производство, на
основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в 2-седмичен
срок от връчването му на страната.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/