РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Перник, 10.09.2021г.
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, гражданско
отделение, Х-ти състав - съдия КАМЕЛИЯ НЕНКОВА, в закрито заседание, като разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА гр.
д. № 1883/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.247 от ГПК.
Производството по делото е образувано след като е било
постановено Решение № 260637 по делото от 26.05.2021 г.. Със същото ПРС е постановил
следното:
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК
*********, гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1, представлявана от Кмета
Станислав И. Владимиров, да заплати на Н.С.И. с ЕГН **********,*** сумите както
следва: сума в общ размер на 14 000.00 лева, представляваща сбора на
неизплатените до подаване на исковата молба в съда- 22.04.2020 г., суми за
главници за изработени скулптурата
„СФЕРА”- Стъкло в размер на 2000 лева и за скулптурата „ЦВЕТЕ”-Стъкло в размер
на 12000 лева, изработени и престирани на база сключени между Община Перник и
ответника неформални договори за изработка, сключени между Н.С.И. с ЕГН **********,***,
както и сумата от общо 6 757,12 лева,
лихва за забава за периода от 26.06.2015 г. до 22.04.2020 г., от която: сумата
от 965,30 лева лихва за забава върху главница от 2 000,00 лева за периода от
26.06.2015 г. до 22.04.2020 г. и сумата от 5 791,82 лева лихва за забава върху
главница от 12 000,00 лева за периода от 26.06.2015 г. до 22.04.2020 г., ВЕДНО
СЪС законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда -22.04.2020 г. до
окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВАТА ПРЕТЕНЦИЯ ЗА ЛИХВА за
забава за претендирания период НАД
УВАЖЕНИЯ размер от 6757, 12 лева до претендирания размер от
6800.00 лева- представляваща мораторна лихва за забава в размер на законната
лихва, или за сумата от 42,88 лева.
ОСЪЖДА
Община Перник, ЕИК *********, гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1,
представлявана от Кмета Станислав И. Владимиров, да заплати на Н.С.И. с ЕГН **********,***
сумата от 2480,87 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, представляваща
разноски по делото, съобразно уважената част на исковата претенция по делото.
ОСЪЖДА, Н.С.И.
с ЕГН **********,*** да заплати на Община Перник, ЕИК *********, гр. Перник,
пл. „Св. Иван Рилски” № 1, представлявана от Кмета Станислав И. Владимиров
сумата от 0,41 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, представляваща разноски
по делото, съобразно отхвърлената част на исковете.
По делото след постановяване на съдебното решение е
постъпила молба по чл.247 ГПК и чл. 250 ГПК, от адв. С., представител на ищеца,
с която се моли съдът изрично да посочи, че оставя без разглеждане заявената в
условията на евентуалност искова претенция, поради уважаване на главния иск,
като постанови диспозитив изричен такъв в решението, въпреки че е изложил
мотиви в посочения смисъл. Посочено е, че намира, че е налице ОФГ в решението в
посочения смисъл.
Отправено е искане за допускане на ОФГ в нарочната молба.
Препис от молбата е била изпратена на другата страна
за становище съобразно нормата на чл.248, ал.2 ГПК, като такова по делото е било депозирано в указания срок и са
изложени доводи за неоснователност на молбата.
Съдът извършвайки
служебна проверка във връзка с постъпила молбата представител на ищцата констатира, че по делото съдът е уважил главните
искове, предявени с исковата молба, като в мотивите си, съдът е посочил, че -„Предвид
всичко дотук изложено и уважаване на главните искове /с изкл. досежно само
размера на мораторната лихва, където се уважава претенцията до размерите посочени
в СИЕ/, то с оглед уважаването на исковете на договорно основание, предявените евентуални искове по чл. 59 от ЗЗД, вр. чл.
86 ЗЗД следва да се оставят без разглеждане, като не се е сбъднало условието за
произнасяне на съда по тях, след като главните такива за доказани по основание
и размер.“.
Съдът като взе предвид
постъпилата молба и прецени материалите по делото, намира за установено от фактическа
и правна страна следното: видно от константната съдебна практика на ВКС, то
съдът не дължи произнасяне с нарочен диспозитив в своето решение, по заявените
евентуални искове, като не се е сбъднало условието за това, а именно отхвърляне
на главната претенция. В случая главните искове са били уважени от съда и
съответно същият в мотивите си е посочил, че не дължи произнасяне по
евентуалната искова претенция, като не се е сбъднало условието за това. Следва
да се посочи, че именно диспозитивът е този, които формира СПН, като в
практиката на върховната съдебна инстанция последователно се поддържа, че щом
не се е сбъднало условието за произнасяне по евентуалния иск, то такова
произнасяне в диспозитива не се следва, като е достатъчно съдът да го изложи в
мотивите си, каквато е настоящата хипотеза /виж Р по гр д.№ 196 по описа за
2011г по описа на ВКС, решение № 129 от 12.04.2011 г. по гр.д. № 925/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
решение № 23 от 13.02.2014 г. по гр.д. № 2334/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение
№ 97 от 08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. на ВКС, І т.о., както и в т. 10 на
ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. По д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 46 от
14.01.2014г. по гр.д. № 1585/2013 г. на ВКС, ІV г.о. Р№ 117/31.05.2016 по дело
№5673/2015 на ВКС, ГК, III г.о., в
което е посочено,че- „… по един от
допуснатите за разглеждане въпроси- допустимо ли е произнасяне по евентуален иск след
уважаване на главния иск и в тази връзка допустимо ли е въззивната инстанция да
квалифицира съединяването на исковете като кумулативно, след като от ищцовата
страна изрично е заявено, че вторият иск е предявен при условията на евентуалност,
налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/ ….“, че
–„…Първоначалното обективно съединяване на исковете може да се осъществи чрез
кумулативно, алтернативно или евентуално съединяване на няколко иска от ищеца с
една искова молба - чл. 210, ал. 1 ГПК. При кумулативно обективно съединяване,
съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове; при евентуално
съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако
отхвърли главния иск; ..Ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на
евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от исковете в поредността,
произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска
на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите
евентуални искове…/.
Водим от всичко изложени, съдът
намира молбата за неоснователна и като такава следва да я остави без уважение.
Воден от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ, МОЛБА, с вх.№ 274181 от 12.07.2021 г., с посочено правно основание чл.247 ГПК и чл. 250 ГПК, депозирана от адв. С.,
представител на ищеца по делото, за допълване/ поправка на ОФГ в Решение №
260637 по делото от 26.05.2021 г.. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: