Р Е Ш
Е Н И Е
№
260023 21.03.2023 г. ГРАД БУРГАС
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Моника Яханаджиян
при
участието на секретаря Станка Чавдарова
като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян т.дело №74 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от „Синеморец сънрайз ООД в
несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано от управителя Александър
Местечкин, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Екзарх Йосиф” №24,
ет.1, съдебен адреса***, чрез В.Г., против „Дедикейтид пропърти груп“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя Улрик Бале Размусен, седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Фритьоф
Нансен“ №37А, ет.5, с искане за постановяване на решение за приемане за
установено, че не съществуват вземания на „Дедикейтид пропърти груп ООД,
включени под №1 в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685,
ал.1 от ТЗ, обявен в търговския регистър с вписване 20190812120701, които
вземания не са изключени от този списък с определение №137/06.02.2020 г.,
постановено по т.д.№439/2018 г. по описа на БОС, а именно:
1.
Вземане за сумата от 2 992 419.90 лева - присъдена главница по договор за заем
от 21.07.2006 г. и споразумение от 22.08.2006 г.;
2.
Вземане за сумата от 285 045.68 лева - присъдена договорна лихва за периода от
21.08.2012 г. до 21.08.2015 г. на основание споразумение от 22.08.2006 г.;
3.
Вземане за сумата от 92 810.17 лева - присъдени разноски, като в случай на
установяване на дължимостта на това вземане, да бъде променен редът за неговото
удовлетворяване на този по чл.722, ал.1, т.10 от ТЗ;
4.
Вземане за сумата от 231 288.65 лева - лихва по споразумение от 22.08.2006 г.
за периода от 19.07.2016 г. до 18.06.2019 г.;
5.
Вземане за лихва за забава от датата, следваща датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност до окончателното изплащане, като в случай
на установяване на дължимостта на това вземане, да бъде променен реда за
неговото удовлетворяване на този по чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ;
6.
Вземане за присъдени разноски в размер на 2 027 лева;
7.
Вземане за сумата от 30 000 лева без ДДС - възнаграждение за процесуално
представителство и защита по т.д.№439/2018 г. по описа на БОС.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че претендираните от ответника вземания в
производството по несъстоятелност, които са включени от синдика в Списъка на
приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, неизключени от този
списък с определение №137/06.02.2020 г., постановено по т.д.№439/2018 г. по
описа на БОС,
са
изцяло погасени по давност. Ищецът сочи срока, в който се погасява всяко едно
от вземанията като твърди, че давността за тях не е била спирана или
прекъсвана, поради което отдавна е изтекла.
Твърди
се в исковата молба и това, че ищецът разбрал за образуваното от ответника
арбитражно дело ВАД №248/2015 г. на АС при БТПП едва през м.юни 2018 г., когато
то било представено по гр.д.№840/2017 г. по описа на БОС. Ищецът счита, че
арбитражното производство е изцяло опорочено, тъй като ищцовото дружество не е
надлежно уведомено за образуването и хода му, както и за постановеното решение.
В тази връзка заявява, че по отношение на него решението не е влязло в сила и
не е започнал да тече 3-месечният срок за предявяване на иск за отмяната му
пред ВКС.
На
следващо място, оспорва се и документа, от който произтичат вземанията на „Дедикейтид пропърти груп“ ООД, а именно
споразумение от 22.08.2006 г., като ищецът счита същия за неистински
антидатиран документ, подписан за двете страни от едно и също лице – У.Р.,
който го е подписал за „Синеморец Сънрайз ООД, след като е бил заличен като
управител на последното дружество, поради което споразумението се явява
нищожно.
Заявява
се и това, че по отношение на прието вземане за лихва за забава от датата, следваща датата на
решението да откриване на производството по несъстоятелност до окончателното
изплащане, липсва каквато и да е конкретизация върху каква сума
следва да
се начислява лихвата за забава. Счита, че в случай на дължимост на такава
лихва, то вземането за нея би подлежало на удовлетворяване по реда на чл.722.
ал.1, т.9 от ТЗ.
Прави
се възражение и срещу приемането на вземане за
сумата 60000 лева - възнаграждение за процесуално представителство и защита по
т.д.№439/18 г. по описа на БОС. Ищецът счита, че в производството по
несъстоятелност не е присъждано такова
възнаграждение на ответното дружество, както и че липсват доказателства за реалното
изплащане на претендираното възнаграждение. Оспорва се и връзката между
плащането на претендираната сума с осъщественото от процесуалния представител
на ответника процесуално представителство по
настоящото дело.
В
подкрепа на своите твърдения ищецът ангажира доказателства.
Ответникът
„Дедикейтид пропърти груп“ ООД депозира своевременно отговор на исковата молба,
в който навежда възражения за недопустимост на същата, формулирани в четири
точки, а именно:
-
поради това, че исковата молба не е подписана от управителя на ищцовото
дружество - Александър Местечкин;
-
длъжникът не е навел възраженията си за несъществуване на вземанията в
производството по глава тридесет и девета на ТЗ, в което „Дедикейтид пропърти
груп“ ООД е бил конституиран като присъединен кредитор;
-
направените в исковата молба възражения не са били наведи с възражението по
чл.690 от ТЗ;
-
налице е формирана сила на присъдено нещо за процесните вземания с арбитражно
решение по ВАД 248/2015 г. по описа на АС при БТПП.
По
така въведените възражения съдът се е произнесъл с определението си от
30.10.2020 г. и не се налага преповтаряне.
В
постъпилия отговор на исковата молба от „Дедикейтид пропърти груп“ ООД се
изразява становище и за неоснователност на исковата молба. Позовава се на ТР
1/2017 на ОСТК на ВКС.
Сочи,
че вземанията на ответното дружество в точки от 1 до 5 от исковата молба
произтичат от споразумение от 22.08.2006 г. сключено между ищеца и ответника,
арбитражно решение от 24.08.2017 г. по ВАД № 248/2015 г. на АС при БТПП и
издаден по арбитражното решение изпълнителен лист №162/31.05.2018 г. по
ч.т.д.№237/2018 г. по описа на ОС - Бургас.
Заявява,
че с 11 броя платежни нареждания е предоставил средства в заем на ответника,
чийто общ размер е 1 530 000 Евро, а дължимостта на вземанията е установена със
сила на присъдено нещо с решението по ВАД №248/2015 г. на АС при БТПП.
Сочи,
че размерът на вземанията за лихва за периода от 19.07.2016 г. до 18.06.2019
г., съответства на изчисленията на вещото лице в производството по разглеждане
на възражението.
По
отношение на вземанията си за присъдени разноски се позова на постановени
съдебни решения и сочи, че когато вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
Счита
за неоснователно твърдението на ищеца за погасяване на процесните вземания по
давност. Излага съображения, че с подписването на споразумението от 22.08.2006
г., длъжникът е направил признание за тях. Счита за недопустимо оспорването на
това споразумение в настоящото производство, тъй като то не е било оспорено в
производството по ВАД №248/2015 г. на АС при БТПП, по което е постановено
арбитражно решение, което обвързва длъжника. Сочи още, че споразумението е
подписано за двете дружества в период, когато управител на дружествата е бил У.Р..
Поради факта, че ищецът е страна по споразумението, счита направеното от последния
оспорване на датата на документа за недопустимо. Излага съображения, че дори и
да се приеме, че споразумението не е подписано от представител на ищцовото
дружество на сочената в него дата, то същото отново го обвързва, тъй като не е
оспорено своевременно от новия управител, съобразно разпоредбата на чл.301 от ТЗ. В тази връзка сочи, че с получена на 26.07.2011 г., лично от управителя на
ищеца нотариална покана, дружеството е поканено да върне дадени в заем суми и
да заплати дължимите лихви, като към нотариалната покана са били приложени и
копия на договор за закупуване на дялове от 21.07.2006 г., договор за заем от
21.07.2006 г. и споразумението от 22.08.2006 г.
На
следващо място ответникът се позовава на представеното по делото арбитражно
решение по ВАД №248/2015 г. на АС при БТПП, като сочи че с предявяването на
иска пред арбитражния съд, давността се прекъсва. Сочи, че с това решение са
присъдени сумите визирани по т.1, 2 и 3 от исковата молба, като решението е
връчено на длъжника на 11.09.2017 г., при условията на чл.32, ал.2 и във връзка
с чл.51, ал.1 от ЗМТА, от който момент е започнал да тече 3 - месечният срок за
неговата отмяна по чл.48, вр.чл.47 от ЗМТА. Излага съображения, че този срок е
изтекъл, дори да се приеме, че ищецът е узнал за постановеното арбитражно
решение месец юни 2018 г. Заявява, че арбитражното решение е с достоверна дата,
постановено е преди откриване на производството по несъстоятелност, като с него
е дадено разрешение на спорното право, поради което се ползва със сила на пресъдено
нещо и с изпълнителна сила.
По-нататък,
ответното дружество твърди, че с предприемането на действия за принудително
изпълнение, давността също се прекъсва. В тази връзка сочи, че на 05.06.2018 г.
е образувано изпълнително дело 20188040400287 по описа на ЧСИ Делян Николов, с
район на действие ОС - Бургас за присъдените вземания по арбитражно решение от
24.08.2017 г. по ВАД № 248/2015 г. на АС при БТПП.
В
обобщение на аргументите си, че давността за процесните вземания не е изтекла,
ответникът сочи, че същата е била прекъсвана с извършването на редица действия,
а именно: подписването на споразумение от 22.08.2006 г.; подаването на молба на
05.10.2018 г. за присъединяване на ответника като кредитор по т.д.№439/2018 г.
на ОС – Бургас; образуване на изпълнително дело 20188040400287 по описа на ЧСИ
Делян Николов за присъдените вземания по арбитражно решение от 24.08.2017 г. по
ВАД № 248/2015 г. на АС при БТПП.
Счита
се за неоснователно от ответника, твърдението на ищеца, че липсва конкретизация
на лихвата за забава по т.3 от исковата молба, както и че удовлетворяването на
това вземане следва да бъде по реда на чл.722, т.9 от ТЗ. В тази връзка се
сочи, че лихвата е дължима върху главницата на включените в списъка вземания за
сумата от 1 530 000 евро, с левова равностойност - 2 992 419,90 лева и се дължи
от датата, следваща датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, до окончателното изплащане. Лихвата е определяема, като
размерът й се определя от синдика към момента на извършване на разпределение на
суми. Тъй като това вземане е възникнало след датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност, то същото следва да бъде удовлетворено по
т.7, на чл.722, ал.1 от ТЗ.
За
неоснователно се счита и искането на ищеца за промяна на поредността на
удовлетворяване на вземането за присъдените разноски с арбитражното решение в
общ размер на 92 810.17 лева.
Относно
твърдението на ищеца за недължимост на вземането на ответника за процесуално
представителство и защита в размер на 30 000 лева, се посочва, че това вземане
не може да бъде претендирано при разглеждане на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, тъй като на този етап не се предявяват
вземания. Заявява се, че възнаграждението е определено с договор от 20.06.2019
г., съгласно чл.7, ал.3, вр.ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като се сочи, че се представят
доказателства за изплащането му.
В
подкрепа на твърденията си представя доказателства.
Задължителният
участник в производството – синдика на „Синеморец Сънрайз“ ООД в
несъстоятелност изразява становище за неоснователност на претенцията. Заявява, че включването на ответника в
списъка на приетите вземания е извършено на основание арбитражно решение по ВАД
№248/2015 г. на АС при БТПП и издадения въз основа на него изпълнителен лист,
като са съобразени и разпоредбите на чл.41, ал.3 и чл.51, ал.1 от ЗМТА.
По
отношение на лихвите за забава се сочи, че същите са приети на основание
споразумението от 22.08.2006 г., сключено между двете дружества. Излагат се
съображения, че съгласно този документ „Дедикейтид пропърти груп“ ООД
предоставя на „Синеморец сънрайз ООД заемни средства, описани в б.„Б“, „В“ и
„Г“ от преамбюла на споразумението, като именно размера на заема, представлява
главницата, върху която следва да се начислява лихвата за забава.
Що
се отнася до възнаграждението аз процесуално представителство синдикът приел
това вземането на ответника, тъй като към молбата били представени
доказателства за упълномощаване на адвокатското дружество и възнаграждението
било определено съобразно Наредба №4 от 09.07.2004 г.
На
последно място се сочи, че съдът по несъстоятелността с решението си за
откриване на производство по несъстоятелност е изследвал въпроса за активната
легитимация на ответника „Дедикейтид пропърти груп“ ООД, като е приел, че
дружеството разполага с такава, който извод е направен и на база приетата по
делото ССЕ, която е установила съществуването на вземането на ответното
дружество.
В
срока по чл.372 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която
поддържа и уточнява първоначалните си твърдения и взема отношение по наведените
от ответника възражения и фактически твърдения.
Счита, че в настоящото производство ищецът е свободен да навежда всички и всякакви възражения срещу
съществуването на претендираните от ответника вземания, без това да има каквато
и да е връзка с възраженията, които той е направил или не е направил
в производството за откриване на производство по несъстоятелност.
Ищецът
оспорва твърдението на ответника за предоставен му заем в общ размер на 1 530 000 Евро
с 11 броя платежни нареждания в периода 21.07.2006 г. - 31.03.2007 г.
Поддържа
твърдението за момента, в който е узнал за арбитражно решение с дата 24.08.2017
г., постановено по ВАД №248/2015 г. на АС при БТПП и за действието на това
решение, по отношение на него.
Оспорва се
твърдението на ответника, че с подписването на споразумение от 22.08.2006 г.
ищецът е признал съществуването на процесните вземания. В тази връзка се сочи,
че споразумението е неистински и антидатиран документ, поради което е нищожно.
Като основание за неговата нищожност се сочи и нарушаването на чл.38, ал.1 от ЗЗД и чл.40 от ЗЗД. Оспорва се твърдението на ответника, че посоченото
споразумение е било приложено към връчената му нотариална покана. В тази връзка
счита за напълно неотносима разпоредбата на чл.301 от ТЗ.
Оспорва се и
твърдението на ответника, че исковата молба по повод на която е постановено
решение по ВАД №248/2015 г. на АС при БТПП е подадена на 21.08.2015 г.
Ищецът счита,
че към момента на предприемане на сочените от ответника действия, прекъсващи
давността по отношение на процесните вземания, същата вече е била изтекла,
поради което не е настъпило прекъсване на погасителната давност.
Прави се
оспорване на представените от ответника доказателства.
В срока по
чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба от синдика на „Синеморец Сънрайз ООД, с който поддържа първоначално
направените твърдения.
В
законоустановеният срок е постъпил и допълнителен отговор на исковата молба от
процесуалните представители на ответника „Дедикейтид пропърти
груп“ ООД, с който се поддържат наведените твърдения за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Във връзка с наведените от ищеца
оспорвания се правят доказателствени искания.
С
протоколно определение от 25.10.2022 г. е допуснато встъпване на кредитор с
прието вземане в производството по несъстоятелност, по реда на чл.694,
ал.5 от ТЗ и като съищец по делото е конституирано търговско
дружество „Синеморец Клифс“ ЕООД, ЕИ206932668, което в нарочната си писмена
молба поддържа наведените от ищеца в исковата му молба и в допълнителната
искова молба възражения.
Предявените
искове имат своето правно основание в нормата на чл.694, ал.1 т.1 от ТЗ.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на закона, Бургаският
окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на иска:
Предпоставките
за надлежно упражняване на правото на специалния отрицателен установителен иск
на длъжника, предвиден в чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ са:
кредиторът да е предявил вземането си по реда и в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ
пред синдика; да има произнасяне от синдика по отношение на него; да има
депозирано в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ възражение срещу включването на
вземането в списъка на приетите вземания от длъжника или от друг кредитор; по
повод на това възражение да има произнасяне от съда с определение по чл.692 от ТЗ; да е спазен срокът по чл.694 ал.6 от ТЗ.
От
извършената служебна справка по
актовете, обявени в ТР по партидата на ищеца се установява, че с Решение
№202/18.06.2019 г., постановено по т.д.№439/2018
г. по описа на БОС, частично отменено с Решение №122/04.11.2019 г., постановено
по в.т.д.№248/2019 г. по описа на БАС, е обявена неплатежоспособността на
“Синеморец Сънрайз“ ООД и е открито производство по несъстоятелност на ищеца.
Видно
от Списък на приетите вземания по чл.685,
ал.1 от ТЗ, обявен в ТР на 12.08.2019 г., в производството
по несъстоятелност на "Синеморец Сънрайз“ ООД са отразени приети вземания
на ответника „Дедикейтид пропърти груп“ ООД в общ размер на 4 680 055,64 лева,
от които: 2992419,90 лева – присъдена главница по договор за заем, съгласно
чл.4.2 от договор за закупуване на дялове от 21.07.2006 г., чл.2, ал.1, т.1 от
договор за заем от 21.07.2006 г. и буква Г и чл.1 на споразумение от 22.08.2006
г. на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, 285 045,68 лева – присъдена договорна
лихва за забава за периода от 21.08.2012 г. до 21.08.2015 г. на основание чл.4
от споразумение от 22.08.2006 г., вр.чл.92 от ЗЗД, 92 810,17 лева – присъдени
разноски, 686 533,80 лева – възнаградителна лихва по чл.2, вр.чл.3 от
споразумение от 22.08.2006 г., определена на база тримесечен EURO LIBOR плюс
3.0 пункта за периода от 22.08.2006 г. – 22.08.2010 г., 245 673,86 лева – лихва
по чл.4 от споразумение от 22.08.2006 г., определена на база тримесечен EURO
LIBOR плюс 3.0 пункта за периода от 23.08.2010 г. до 20.08.2010 г. (лихва върху
главниците в размер по чл.2 от споразумението, дължима от деня, следващ
изтичането на гратисния период до деня на връщане на сумите 307 521,23 лева –
лихва по чл.4 от споразумението върху главницата по заема за периода от
22.08.2015 г. до 18.06.2019 г. (датата на РОПН), лихва за забава от датата,
следваща датата на решението за откриване на ПН до окончателното изплащане, 10
051 лева – присъдени разноски с влезли в сила съдебни решения, 60 000 лева –
възнаграждение за процесуално представителство и защита по т.д.№439/2018 г. по
описа на БОС.
С
възражение вх.№12896/15.08.2019 г. по т.д.№439/2018 г. по описа на БОС,
приетото вземане на кредитора е било оспорено от страна на длъжника „Синеморец
Сънрайз“ ООД, сега ищец.
С
Определение №137/06.02.2020 г., постановено по т.д.№439/2018 г. по описа на
БОС, съдът по несъстоятелността е одобрил съставения от синдика списък, като
частично е уважил депозираното възражение и е изключил следните вземания на
кредитора, сега ответник – „Дедикейтид пропърти груп“, а именно: 686 533,80
лева – лихва по споразумение от 22.08.2006 г. за периода 22.08.2006 г. –
22.08.2010 г., 245 673,86 лева – лихви по същото споразумение за периода от
23.08.2010 г. – 20.08.2012 г., както и вземането за лихва в частта му за сумата
от 76 232,58 лева за времето от 22.08.2015 г. до 18.07.2016 г., вземанията на
ответника за присъдени разноски по дела в общ размер на 8024 лева, както и
вземането за сумата от 30 000 лева без ДДС, представляващо възнаграждение за
процесуално представителство и защита по т.д.№439/2018 г. по описа на БОС.
Определението
на съда за одобряване на списъка е обявено по партидата на длъжника в ТР на
06.02.2020 г.
Съобразно
разпоредбата на чл.694,
ал.6 от ТЗ, искът по чл.694,
ал.1-3
от ТЗ се предявява в 14-дневен срок от датата на
обявяване в ТР на определението на съда по чл.692,
ал.4 от ТЗ.
В
случая, искът за установяване недължимостта на приетото вземане е подаден в
ОС-Бургас на 17.02.2020 г., т.е. в границите на преклузивния срок, поради което
и се явява допустим и съдът следва да се произнесе по неговата основателност.
По основателността на иска:
Съгласно
списъка на приетите вземания по чл.685,
ал.1 от ТЗ, обявен в ТР на 12.08.2019 г., процесните
вземания са предявени като дължими както следва:
1.
На основание влязло в сила съдебно решение от 24.08.2017 г. по ВАД №248/2015 г.
на Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата (АС при БТПП),
издаден изпълнителен лист №162/31.05.2018 г. по ч.т.д.№237/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас и споразумение от 22.08.2006 г., сключено между „Синеморец Сънрайз“ ООД и „Дедикейтид
пропърти груп“ ООД, синдикът е приел (респективно БОС е одоборил) вземания в
размери, както следва:
(1)
2 992 419,90 лева – присъдена главница по договор за заем, съгласно чл.4.2 от
договор за закупуване на дялове от 21.07.2006 г., чл.2, ал.1, т.1 от договор за
заем от 21.07.2006 г. и буква Г и чл.1 на споразумение от 22.08.2006 г., на
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, с поредност на удовлетворяване по т.10 на чл.722
от ТЗ (т.1.1 от списъка по чл.685 от ТЗ);
(2)
285 045,68 лева – присъдена договорна лихва за забава за периода от 21.08.2012
г. до 21.08.2015 г. на основание чл.4 от споразумение от 22.08.2006 г.,
вр.чл.92 от ЗЗД, с поредност на удовлетворяване т.10 на чл.722 от ТЗ (т.1.2 от
списъка по чл.685 от ТЗ); и
(3)
92 810,17 лева – присъдени разноски с поредност на удовлетворяване по т.8 на
чл.722 от ТЗ (т.1.3 от списъка по чл.685 от ТЗ).
Видно
от решението на АС при БТПП по ВАД №248/2015 г. на АС при БТПП, „Синеморец
Сънрайз“ ЕООД е осъдено да заплати на „Дедикейтид пропърти груп“ ООД сумата от 1
530 000 Евро, представляваща неплатена от ответника главница по договор за заем,
съгласно чл.4.2 от договор за закупуване на дялове от 21.07.2006 г., чл.2 (1),
т.1 от договор за заем от 21.07.2006 г. и буква Г) и чл.1 на споразумение от
22.08.2006 г., на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, сумата от 145 741,54 Евро, представляваща
договорна лихва за забава за периода от 21.08.2012 г. до 21.08.2015 г. на
основание чл.4 от споразумението от 22.08.2006 г., вр.чл.92 от ЗЗД, както и
направените по делото разноски и деловодни разноски в т.ч. адвокатски хонорар
общо в размер на 86 083,07 лева.
Въз
основа на влязлото в сила съдебно решение, на 31.05.2018 г. е издаден
изпълнителен лист за процесните суми, както и за сумата от 6727,10 лева,
представляваща разноски в производството по издаване на изпълнителен лист, като
на 05.06.2018 г. въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело №20188040400287 по описа на ЧСИ Делян Николов. В този смисъл е и приетото
като доказателство Удостоверение, изх.№22559/25.06.2019 г. на ЧСИ Делян
Николов, рег.№804, район на действие ОС-Бургас. Т.е.
наличието на изпълнително основание е установено и по съдебен ред от БОС в
производството по издаване на изпълнителен лист по реда на чл.404, т.1 от ГПК.
По
спорния по делото въпрос дали решението на АС при БТПП се ползва със сила на
присъдено нещо по отношение на ищеца, съдът дава положителен отговор и не
приема за основателни възраженията на ищеца в тази насока. Видно от
Удостоверение №1434/01.12.2017 г., издадено от АС при БТПП, решението е
окончателно и е влязло в законна сила, а обстоятелството, че е било връчено на
„Синеморец Сънрайз“ ООД по реда на чл.32, ал.2, вр.чл.51, ал.1 от ЗМТА и
становището му, че 3-месечният срок за предявяване на иска за отмяната му пред
ВКС не е изтекъл по отношение на него, не променят този факт (в тази връзка
следва да се отбележи, че липсват каквито и да е доказателства за предявен
от „Синеморец Сънрайз“ ООД иск за отмяна
на арбитражното решение по реда на чл.47 и сл. от ЗМТА, а и липсва твърдение в
тази насока). Отчитайки силата на пресъдено нещо и съобразно указанията, дадени
с т.2 от ТР №3/2016 г., за преклудирани следва да се приемат всички възражения
на ищеца срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което
произтича спорното право. Това обаче не се отнася до синдика и кредиторите на
несъстоятелността, сред които и съищеца „Синеморец Клифс“ ЕООД, тъй като вземанията са възникнали преди откриване
на производството по несъстоятелност срещу ищеца – към 18.06.2019 г. (когато е
открито производството по несъстоятелност – т.д.№439/2018 г. по описа на БОС)
решението на АС при БТПП е било влязло в законна сила (настоящият съдебен състава
намира, че същото е в сила по отношение на „Синеморец Сънрайз“ ООД от
04.10.2017 г. – отбелязаната на известието за доставяне № ИД-PS 1040 071JAR E на „Български пощи“ ЕАД дата на
връщане на препоръчаното писмо до адресата и ответник по арбитражно
производство, съгласно чл.32, ал.2, във вр.чл.41, ал.3 от ЗМТА).
По аргумент от нормата на чл.691
от ТЗ, решението няма действие по отношение на синдика
и останалите кредитори в производството по несъстоятелност, сред които и
„Синеморец Клифс“ ЕООД, който поддържа направените от ищеца възражения, поради
което и съдът дължи произнасяне относно валидното възникване и съществуване на
облигационното правоотношение по представените както при предявяване на
вземането в производството по несъстоятелност, така и в настоящото исково
производство договор за закупуване на дялове от 21.07.2006 г., договор за заем
от 21.07.2006 г. и споразумение от 22.08.2006 г.
Според
нормата на чл.240,
ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество.
Приетите
като доказателства договор за закупуване на дялове от 21.07.2006 г., договор за
заем от 21.07.2006 г. и споразумение от 22.08.2006 г. представляват документи, удостоверяващи постигнато между страните
съглашение в този смисъл. Така, видно от чл.4.2 от договора за закупуване на
дялове, купувачът „Дедикейтид пропърти груп“ ООД като купувач се е задължил да
отпусне на „Риъл Лимитид“ ООД, сегашно наименование „Синеморец Сънрайз“ ООД,
заем в размер на 1 000 000 Евро при стандартни условия; съгласно чл.2 (1), т.1
от договора за заем, „Дедикейтид пропърти груп“ ООД се е задължило да
предостави на „Риъл Лимитид“ ООД, сегашно наименование „Синеморец Сънрайз“ ООД,
заем в размер на 400 000 Евро, а според б.Г и чл.1 от споразумението,
„Дедикейтид Пропърти Груп“ ООД се е задължило да предостави на ищеца
допълнително сумата от 130 000 Евро.
Съобразно
уговорките между страните по чл.2, 3 и 4 от споразумението, за предоставените
като заем суми, посочени в б.Б, В и Г от споразумението, „Синеморец Сънрайз“
ООД дължи лихва в размер на тримесечния EURO LIBOR плюс 3.0 пункта за
съответния период, като сумите предоставени в заем се предоставят с гратисен
период от четири години, т.е. до 22.08.2010 г., в рамките на който заемополучателят
не дължи връщане нито на главницата, нито на лихвите. Главницата и лихвите
стават изискуеми след изтичане на последния ден от гратисния период, т.е.
падежът е бил на 23.08.2010 г. След изтичане на гратисния период
заемополучателят се задължава да върне главниците и натрупаната лихва за периода
от датата на предоставянето на съответната главница до датата на изтичане на
гратисния период, както и да заплати лихва върху главниците в размера по чл.2
от деня на изтичането на гратисния период и до деня на връщането на главниците.
По делото са приети като доказателства 11 броя банкови превода,
извършени в периода 11.08.2006 г. – 14.03.2007 г., които удостоверяват
изпълнението на задълженията на кредитора по заемните правоотношения, което се
потвърждава и от назначената по делото ССЕ, неоспорена
от страните, която съдът кредитира като компетентно дадена.
Видно
от заключението, на „Риъл Лимитид“ ООД („Синеморец Сънрайз“ ООД) са преведени
от страна на ответника суми в общ размер на 1 530 000 Евро, като сумите са
осчетоводени в счетоводството и на двете страни, като в това на ищеца са
отписани като задължение към ответника през 2018 г. с основание по давност
2006-2007 г., а в счетоводството на ответника се води на отчет вземане в размер
на 2 992 419,90 лева.
Пак
според заключението, лихвата за забава върху сумата от 1530000 Евро, изчислена
за периода 21.08.2012 г. – 21.08.2015 г. е в размер на 145797,99 Евро, чиято
левова равностойност възлиза на сумата от 285156,08 лева, а за периода
19.07.2016 г. – 18.06.2019 г. е в размер на 118349,11 Евро с левова равностойност
231 470,74 лева.
Що
се отнася до възнаграждението за процесуално представителство и предявяване на
вземания по т.д.№439/2018 г. на ОС-Бургас, вещото лице посочва, че са отразени
следните платени суми: 30.07.2019 г. – 29 835,00 лева и 01.08.2019 г. – 6
171,75 лева.
Относно
възраженията за нищожност на споразумението от 22.08.2006 г. като неистински,
антидатиран документ, подписан от У.Р. след като е бил заличен като управител
на „Синеморец Сънрайз“ ООД, то същите не се споделят от съда за основателни.
Видно от отбелязванията в ТР, У.Р. е вписан като
управител на „Синеморец Сънрайз“ ООД, предишно наименование „Риъл Лимитид“ ООД,
на 21.08.2006 г. въз основа на съдебно решение №4/2108.2006 г. по
ф.д.№11827/2003 г. на СГС и е заличен като такъв на 22.05.2007 г. с Решение
№1/22.05.2007 г. по ф.д.№3412/2006 г. на БОС, т.е. към момента на подписване на
споразумението лицето е било представляващо „Синеморец Сънрайз“ ООД и
действията му обвързват дружеството. Въпреки указаната доказателствена
тежест, ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си, че
подписът срещу заемополучател в споразумението не е автентичен, т.е. не е
положен от У.Р., поради което и споразумението от 22.08.2006 г. не следва да се
изключва от доказателствения материал по делото. Недоказано остана и ищцовото
твърдение, че документът не е подписан на посочената дата, като в тази насока
не бяха ангажирани никакви доказателства. Още повече, че видно от платежните
нареждания, заемът е предоставен в периода
11.08.2006 г. – 14.03.2007 г., т.е. преди У.Р. да бъде освободен
като управител на дружеството.
Ищецът
оспори истинността на подписите на Р. и в приетите като доказателства
нотариална покана от 25.07.2011 г., договор за закупуване на дялове от
21.07.2006 г. и договор за заем от 21.07.2006 г., и по искане на ответната
страна съдът назначи съдебно-графологическа експертиза, вещото лице по която
даде заключение, че подписите, положени в представените от ответника оригинали
на нотариална покана от 25.07.2011 г., договор за закупуване на дялове от
21.07.2006 г. и договор за заем от 21.07.2006 г., са автентични. Съдът изцяло
кредитира даденото от вещото лице заключение, като следва да се отбележи, че
същото не беше оспорено от страните по делото.
Предвид
изложеното, проведеното производство по оспорване е неуспешно и приложените
доказателства не следва да бъдат изключени от доказателствения материал по
делото.
Не е налице соченото от ищеца основание за нищожност на процесното
споразумение от 22.08.2006 г. по чл.26, ал.1, пред.първо от ЗЗД, във вр. с
чл.38, ал.1 от ЗЗД. В случая У.Р. е бил управител, на двете договарящи
търговски дружества, поради което нормата на чл.38, ал.1 от ЗЗД не намира
приложение – не е налице договаряне сам със себе си без изрично упълномощаване,
тъй като управителят не действа като упълномощено лице, а е законен представител.
Предявените
и приети вземания са валидно възникнали и действително съществуват на
основанието на което са предявени и приети в производството по несъстоятелност,
поради което и предявеният иск за оспорване съществуването на тези вземания е
неоснователен. В тази връзка следва да се отбележи, че както е видно от
доказателствата по делото - „Дедикейтид Пропърти Груп“
ООД е предявил иска си пред АС при БТПП на 21.08.2015 г., т.е. преди да изтече
петгодишната погасителна давност (както се посочи по-горе, падежът на
процесното вземане за главница е бил 23.08.2010 г.), съгласно чл.110 от ЗЗД. С
предявяването на иска давността се прекъсва (чл.116, б. „б“ от ЗЗД) и започва
да тече нова такава, начиная от 04.10.2017 г. – датата на влизане в сила на
арбитражното решение спрямо „Синеморец Сънрайз“ ООД, която е петгодишна,
включително и за вземанията за лихви (чл.117, ал.2 от ЗЗД).
Неоснователен
е и искът за оспорване съществуването на вземанията за разноски по ВАД
№248/2015 г. на АС при БТПП в размер на 92 810,17 лева. В настоящия процес са
събрани писмени доказателства, видно от които компетентният орган - АС при БТПП
се е произнесъл относно отговорността за разноски по ВАД №248/2015 г.,
съответно са налице доказателства, че същите са присъдени с влязъл в законна
сила акт, поради което претендираното вземане за разноски по арбитражното дело,
ведно с разноските за издаване на изпълнителния лист съществуват към настоящия
момент в патримониума на ответника.
Неоснователен
е и предявеният в условията на евентуалност иск за определяне реда за
удовлетворяване на вземането по т.1.3., а именно за сумата от 92 810.17 лв., за
които синдикът е определил за приложима т.8 на чл.722, ал.1 от ТЗ. Това е така,
тъй като вземането за разноски е възникнало с влизане в сила на горепосоченото
арбитражно решение (04.10.2017 г.), т.е. преди датата на решението за откриване
на производство по несъстоятелност (18.06.2019 г.). С оглед на това, правилно
синдикът е определил реда за удовлетворяване съгласно чл.722, ал.1, т.8 от ТЗ.
По
делото не са налице твърдения, нито кореспондиращи им доказателства да са
извършвани каквито и да е погашения по заемните правоотношения между страните и
в частност по посоченото арбитражно решение, поради което и в заключение съдът
приема, че ответникът при условията на главно и пълно доказване успешно
установи, че е носител на съществуващо вземане за главница в размер на 2 992
419,90 лева, дължимо съгласно чл.4.2 от договор за закупуване дялове от
21.07.2006 г., чл.2, ал.1, т.1 от договор за заем от 21.07.2006 г. и б.Г и чл.1
от споразумение от 22.08.2006 г., на съществуващо вземане за лихва в размер на
285 045,68 лева за периода 21.08.2012 г. до 21.08.2015 г., дължимо на основание
чл.4 от споразумение от 22.08.2006 г., вр.чл.92 от ЗЗД и на съществуващо вземане за разноски в размер на 92 810,17 лева.
Горните
изводи налагат отхвърляне на ищцовите претенции досежно приемането за установено несъществуването на
посочените в т.1 вземания, както и за промяна на реда на удовлетворяване на
вземането по т.1.3 от списъка по чл.685 от ТЗ.
2.
На основание чл.4 от споразумение, сключено на 22.08.2006 г. между „Синеморец Сънрайз“ ООД и „Дедикейтид
пропърти груп“ ООД, синдикът е приел вземания в размери, както следва:
(1)
307 521,23 лв. – договорна лихва за периода от 22.08.2015 г. до 18.06.2019 г. с
поредност на удовлетворяване по т.10 на чл.722 от ТЗ (т.2.3 от списъка по
чл.685 от ТЗ).
С
определение №137/06.02.2020 г., постановено в производството по несъстоятелност
– т.д. №439/2018 г. по описа на БОС, съдът е приел за основателно възражението
за погасяване на част от това вземане по давност и е изключил от списъка на
приетите вземания сумата от 76 232.58 лв., като след промяната приетото вземане
е в размер на 231 288.65 лева – договорна лихва за периода от 19.07.2016 г. до
18.06.2019 г.;
(2)
Лихви за забава върху главницата за периода от 18.06.2019 г. (датата на
откриване на производството по несъстоятелност) до окончателното й плащане с
поредност на удовлетворяване по т.7 на чл.722 от ТЗ (т.2.4 от списъка по чл.685
от ТЗ).
Относно
ищцовите претенции срещу приемането на тези вземания следва да се посочи, че
макар и същите да не са предмет на осъдителното арбитражно решение, тяхната
дължимост произтича именно от обсъденото по-горе споразумение от 22.08.2006 г.
и изводът на съда за основателност на вземането за главница в размер на 2 992
419.90 лева. Поради това основателни и доказани са акцесорните вземания за договорна
лихва върху посочената главница за претендирания период 19.07.2016 г. –
18.06.2019 г. в общ размер на 231 288.65 лева. Това е така, тъй като вземането
произтича въз основа на чл.2-4 от процесното споразумение от 22.08.2006 г. С
оглед на това претенцията за лихви, начиная от 19.07.2016 г. не е погасена по
давност, тъй като до датата на ОПН не е изтекъл тригодишният давностен период
по чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
Липсва
неяснота и по отношение на прието вземане по т.2.4 от списъка по чл.685 от ТЗ -
за лихви за забава за периода от 19.06.2019 г. (датата следваща датата на
откриване на производството по несъстоятелност) до окончателното й плащане.
Очевидно е, че посочената лихва е за забава на плащането на главницата по
споразумението от 22.08.2006 г., като това е видно както от изричното посочване
в колона 4 на списъка „Основание на вземането“, т.2, така и от молбата за предявяване
на вземането от страна на кредитора „Дедикейтид
пропърти груп“ ООД.
Основателно
обаче е предявеното в условията на евентуалност възражение на ищците, че
синдикът неправилно е определил реда за удовлетворяване на това вземане. Същото
е за лихва за забава върху необезпечено вземане, дължимо след дата на решението
за ОПН, т.е. за вземане по чл.616, ал.2, т.1 от ТЗ, което се удовлетворява по
т.9 от чл.722, ал.1.
Поради
горните изводи и съобразявайки заключението на вещото лице, съдът приема, че
ответникът при условията на главно и пълно доказване успешно установи, че е
носител на съществуващи вземания за лихва в размер на 231 288,65 лева за
периода 19.07.2016 г. – 18.06.2019 г. върху главницата по заема
(2 992 419.90 лв.), дължимо на основание чл.4 от споразумението от
22.08.2006 г., както и на законната лихва за забава от
датата, следваща датата на решението за откриване на ПН до окончателното
изплащане. Размерът на лихвата по т.2.4 от списъка следва да се изчисли от
синдика върху главницата по споразумението към момента на извършване
разпределение на имуществото на длъжника. С оглед на това ищцовите претенции
срещу приемането на акцесорните вземания поради погасяването им по давност са
неоснователни и следва да се отхвърлят, като се уважи единствено направеното в
условията на евентуалност искане за промяна на поредността за удовлетворяване
на вземането по т.2.4 от списъка.
3.
В т.3 на списъка по чл.685 от ТЗ синдикът е приел вземания за съдебно-деловодни
разноски в общ размер от 10 051 лева, с ред на удовлетворяване по т.8 на
чл.722, ал.1 от ТЗ от които:
(1)
7752 лева, присъдени с влязло в сила Решение №293/19.02.2010 г. по гр.д. №361/2007
г. по описа на БОС;
(2)
30 лева, присъдени с влязло в сила Решение №56/10.04.2008 г. по т.д. №387/2007
г. по описа на БОС;
(3)
80 лева, присъдени с Решение №321/06.10.2010 г. по т.д. №393/2010 г. по описа
на БОС;
(4)
40 лева, присъдени с Решение №47/14.03.2008 г. по т.д. №416/2007 г. по описа на
БОС;
(5)
42 лева, присъдени с Решение №357/19.03.2008 г. по т.д. №441/2007 г. по описа
на БОС;
(6)
137 лева, присъдени с Решение №398/20.05.2013 г. по т.д. №492/2011 г. по описа
на БОС;
(7)
1380 лева, присъдени с Решение №90/16.03.2015 г. по т.д. №717/2009 г. по описа
на БОС;
(8)
80 лева, присъдени с Решение №235/24.07.2013 г. по т.д. №718/2009 г. по описа
на БОС; и
(9)
510 лева, присъдени с Решение №152/25.04.2019 г. по т.д. №263/2018 г. по описа
на БОС.
Синдикът
е включил всички така предявени вземания в съставения списък на приетите
вземания с ред на удовлетворяване по чл.722,
ал.1, т.8 от Търговския закон,
а съдът по несъстоятелността, с определението си от 06.02.2020 г., е изключил
вземанията на кредитора – сега ответник за присъдени разноски в общ размер на
8024 лева, поради което и ищците оспорват съществуването на вземане за разноски
в размер на 2027 лева (тези по подточки 6, 7 и 9, посочени по-горе).
Вземането
за съдебни разноски е самостоятелно вземане по облигационно правоотношение,
регламентирано от процесуалния закон. Тази отговорност е извъндоговорна,
произтича от осъществяването на едно процесуално правоотношение и целта й е
поправяне на вредите, причинени от неоснователно предизвикан правен спор.
Правомощия да разпредели отговорността за разноски, съобразно правилата на чл.78
от ГПК, която норма в първата фаза на производството по
несъстоятелност е приложима с оглед неговия състезателен характер, има само
съдът, който разглежда делото в съответната инстанция, по силата на чл.81
от ГПК, според който във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съдебни
разноски не могат да се присъждат самостоятелно и в отделно производство. Това
становище се застъпва в съдебната практика (така и в решение № 54/17.02.2016
година по гр.дело №5091/2015 година на ВКС, ІV г. о).
Следователно
е необходимо кредиторът, който ги претендира да е носител на такова вземане и
да разполага със съдебен акт, с който тези съдебни разноски са му присъдени. В
случая ответникът представя такива актове за сумата от 2024 лева (сбор от
присъдените по т.д. №492/2011 г., т.д. №717/2009 г. и т.д. №263/2018 г., и
трите по описа на БОС суми за разноски), които след извършена служебна проверка
в деловодната програма на съда, се установи че всички решения, с които са
присъдени посочените разноски, са влезли в сила преди по-малко от 5 години
преди предявяването на вземанията, т.е. не са погасени по давност на основание
чл.110 от ЗЗД. Така т.д.№492/2011 г. по описа на БОС е влязло в законна сила на
25.07.2014 г., т.д.№717/2009 г. по описа на БОС е влязло в законна сила на 15.04.2015
г. и т.д.№263/2018 г. по описа на БОС е влязло в законна сила на 26.02.2021 г. Поради
това ищцовите претенции в тази част са неоснователни.
4.
В т.4 на списъка по чл.685 от ТЗ синдикът е приел вземане за процесуално представителство
по т.д. №439/2018 г. по описа на БОС в размер на 60 000 лева без ДДС, с ред на
удовлетворяване по т.12 на чл.722, ал.1 от ТЗ.
Съдът по несъстоятелността, с определението си от
06.02.2020 г., е изключил вземанията на кредитора – сега ответник за приетото
вземане в размер на 30 000 лева без ДДС, поради което и ищците оспорват
съществуването на вземане до размера на одобреното от съда вземане в размер на 30
000 лева без ДДС.
Това
вземане правилно е квалифицирано като разноски на кредитора във връзка с
неговото участие в производството по несъстоятелност по смисъла на чл.616,
ал.2, т.4 от ТЗ, които разноски не са такива, които
са направени с цел да бъде открито производството по несъстоятелност, а са
такива, които са направени от кредиторите в защита на своите права да получат
удовлетворяване на вземанията си във вече откритото производство по универсално
принудително изпълнение. Този вид вземания за разноски подлежи на
удовлетворяване само след пълно удовлетворяване на останалите кредитори,
съгласно чл.616,
ал.2,
с ред по чл.722,
ал.1, т.12 от Търговския закон
и тъй като са налице доказателства, че в производството по делото за
несъстоятелност на ищеца ответникът е представляван от адвокат, с когото е договорено
възнаграждение в размер на 60 000 лева без ДДС, от които е платена сумата от 30
000 лева без ДДС, поради което и искът в тази му част също е неоснователен.
Мотивиран
от гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че исковете са
неоснователни и подлежат на отхвърляне, като основателен се явява единствено
предявеният в условията на евентуалност иск за промяна реда за удовлетворяване
на вземането по т.2.4 от списъка, поради което и като такъв следва да бъде
уважен.
С
оглед изхода от спора и съобразно разпоредбата на чл.694,
ал.7 от ТЗ, в тежест на ищеца и съищеца следва да бъде
възложено заплащането на дължимата по делото държавна такса за производството в
размер на 36335,91 лева, като за несъстоятелния длъжник, събирането на таксата
следва да бъде извършено от масата на несъстоятелността.
Разноски
на страните не се присъждат предвид липсата на подобни искания.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Синеморец Сънрайз“ ООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Екзарх Йосиф“ №24, ет.1, представлявано от Управителя
Александър Местечкин, съдебен адреса***, чрез В.Г. и
на „Синеморец Клифс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Кешан“ №10, ет.1, представлявано от Управителя Михаил Келебеев, съдебен адреса***, чрез адв.Владилен Миланов, срещу „Дедикейтид пропърти груп“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Фритьоф Нансен“ №37А,
ет.5, представлявано от Управителя Улрик Бале Размусен, при задължителното
участие на А. М. - синдик на „Синеморец Сънрайз“ ООД, за приемане за установено
несъществуването на приети вземания на кредитора „Дедикейтид пропърти груп“ ООД
общо в размер на 3 633 591,40 лева, от които: 1. Вземане за сумата от 2 992
419.90 лева - присъдена главница по договор за заем от 21.07.2006 г. и
споразумение от 22.08.2006 г.; 2. Вземане за сумата от 285 045.68 лева -
присъдена договорна лихва за периода от 21.08.2012 г. до 21.08.2015 г. на
основание споразумение от 22.08.2006 г.; 3. Вземане за сумата от 92 810.17 лева
- присъдени разноски; 4. Вземане за сумата от 231 288.65 лева - лихва по
споразумение от 22.08.2006 г. за периода от 19.07.2016 г. до 18.06.2019 г.; 5. Вземане
за лихва за забава от датата, следваща датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност до окончателното изплащане; 6. Вземане за
присъдени разноски в размер на 2027 лева; 7. Вземане за сумата от 30 000 лева
без ДДС - възнаграждение за процесуално представителство и защита по т.д. №439/2018
г. по описа на БОС, които вземания са включени под №1 в Списъка на приетите
вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, обявен в търговския регистър
с вписване 20190812120701 и не са изключени от този списък с определение
№137/06.02.2020 г., постановено по т.д.№439/2018 г. по описа на БОС, на
основание чл.694,
ал.1, т.1 от ТЗ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по иска на „Синеморец Сънрайз“ ООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бурагс, ул.“Екзарх Йосиф“ №24, ет.1 и на „Синеморец Клифс“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кешан“ №10, ет.1,
съдебен адреса***, чрез адв.Владилен
Миланов, срещу „Дедикейтид пропърти груп“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Фритьоф Нансен“ №37А, ет.5, при задължителното
участие на А. М. - синдик на „Синеморец Сънрайз“ ООД, че вземането за лихва за
забава върху главницата от датата, следваща датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност до окончателното изплащане, включено под №1,
т.2.4 в Списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ,
обявен в търговския регистър с вписване 20190812120701 и не са изключени от
този списък с определение №137/06.02.2020 г., постановено по т.д.№439/2018 г.
по описа на БОС, е с поредност на удовлетворяване по
чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ
иска на „Синеморец Сънрайз“ ООД (н), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бурагс,
ул.“Екзарх Йосиф“ №24, ет.1 и на „Синеморец Клифс“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кешан“
№10, ет.1, съдебен адреса***, чрез адв.Владилен Миланов, срещу „Дедикейтид
пропърти груп“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Фритьоф Нансен“ №37А,
ет.5, при задължителното участие на А. М. - синдик на „Синеморец Сънрайз“ ООД за приемане за установено, че вземането за присъдени
разноски в размер на сумата от 92 810.17 лева,
включено под №1, т.1.3 в Списъка на приетите вземания, предявени в срока
по чл.685, ал.1 от ТЗ, обявен в търговския регистър с вписване 20190812120701 и
не са изключени от този списък с определение №137/06.02.2020 г., постановено по
т.д.№439/2018 г. по описа на БОС, е с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.10 от ТЗ.
ОСЪЖДА
„Синеморец Сънрайз“ ООД (н), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бурагс, ул.“Екзарх Йосиф“ №24, ет.1 и на
„Синеморец Клифс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Кешан“ №10, ет.1, съдебен адреса***, чрез адв.Владилен Миланов, да заплатят по сметка на БОС дължимата по
делото държавна такса от 36335,91 лева.
Настоящото
решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: