№…………………… 2017г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
в присъствието на прокурор Силвиян
Стоянов
като разгледа докладваното от съдия
Д.Станева адм.дело № 1278/2017г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда
на § 49 от Преходни и заключителни разпоредби
към Закона за изменение и допълнение на Законa за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИД ЗИНЗС - ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017
г.) във вр. с чл. 284 и сл. ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК.
Производството по
делото е образувано по искова молба на К.С.Р. против ГД“
Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието, за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от противоправното поведение на
затворническата администрация в Затвора гр.Варна
през периода от 17.10.2016г. до 26.01.2017г.
Цената на иска е в размер на 35 000лв. Предявена
е претенция за заплащане на акцесорното задължение,
представляващо законна лихва, от момента на предявяване на исковата молба, до окончателното
й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 200лв., считано от 17.10.2016г.
до датата на завеждане на исковата молба. Ищецът твърди, че от момента,в който
е започнал ремонта на затвора не са му били осигурени нормални условия за
пребиваване от страна на администрацията на затвора-Варна;независимо от
извършваните строително-ремонтни работи – къртене, пробиване и др. той не е бил
изместен в друга част на затвора и е бил принуден да пребивава в условията на
невъобразим шум, прах и мръсотия от строителни отпадъци; наред с това през
периода 17.10.2016г. – 26.01.2017г.
е бил лишен от възможността да участва в религиозни беседи, от време за спорт,
време за хигиена в спалното помещение, време за пране и лична хигиена, както и
възможност за хранене в столовата; нарушен бил и сънят му, поради главоболието,
вследствие на шума, предизвикан от ремонтните работи; през същият период,
останалите лишени от свобода от другите коридори, където се извършвали ремонтни
дейности били премествани в други части на затвора. Поради изложените
обстоятелства на 07.11.2016г. подал писмена молба до
началника на затвора да бъде преместен в
друга част на затвора, но тя не била уважена. На 02.12.2016г.
подал молба до ГД“ИН“ да бъде преместен в затвора в
гр.София, но и тя не била уважена. Изложените доводи го мотивират да твърди, че
поведението на ответника е в разрез с разпоредбите на чл.3 от , вр. с чл.3 от ЕКПЧОС и чл.5 от КРБ. На
изложените основания, чрез предявяването на исковата претенция, претендира присъждане на посоченото в исковата молба
обезщетение от ответника. По същество поддържа предявения иск с молба, съдът да
осъди ответника да заплати обезщетение, ведно със законната лихва, както и мораторна лихва в размер на 200лв.,
считано от 17.10.2016г. до датата на завеждане на
исковата молба. В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си адв.К., поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.
Противопоставя се на искането на ответника за присъждане на ю.к.възнаграждение,
тъй като юрисконсулта представлява ГД“ИН“ по занятие
и не би следвало да му се присъжда такова възнаграждение по делото.
Ответникът Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията“, редовно призован, чрез процесуалния си
представител оспорва предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователен
и недоказан. Претендира присъждане на ю.к. възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Варна изразява становище за неоснователност на иска и недоказване на предявените претенции. Съдът
като взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните
отношения закон, установи от фактическа страна следното:
Ищецът е осъден с
присъда, постановена по НОХД № 340/89г. на Военен съд - Плевенд, на
смърт по чл.116 т.6, 10 и 11 от Наказателният Кодекс. С Указ № 14/25.01.1999г.на Вицепрезидента на РБ,
присъдата е заменена с доживотен затвор при специален режим.
От писмо изх.№
360/06.06.2017г. на Началника на Варненски затвор, се
установява, че през периода 17.10.2016г. – 26.01.2017г. са извършени СМР в
затвора, включително в ЗЗНО/СПС/
- ремонт, подмяна на ВиК инсталация, доизграждане на
санитарни възли, измазване и боядисване на стени, подмяна на дограма с нова ПВЦ, монтаж на нови врати във всички спални помещения и
коридори. От писмо изх.№ 360/07/07.06.2017г. на
Началника на затвора Варна се установява следното: във връзка със започналите СМР част от спалните помещения, включително и столовата на
групата са опразнени; някои от постоянно провежданите мероприятия, в това число
спортни и религиозни са временно преустановени до приключване на ремонта,
поради липсата на годно помещение в ЗПС за това;
дейностите свързани с хигиена и хранене са осъществявани съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода, на които е осигурено време за
къпане и пране на лични дрехи в общата баня на затвора – два пъти седмично;
изготвения на 21.12.2016г. график за разпределение на
времето на лишените от свобода увеличава времето за престой на открито; през
процесния период Р. е бил настанен в спално помещение с отделен санитарен
възел, оборудван с мивка и тоалетна. От писмо изх.№ 360/7/08.06.2017г. на Началника на затрова
варна е видно, че ищецът с молба от 07.11.2016г. е
направил искане да бъде преместен в стационара на затвора, а с молба от 02.12.2016г.
адресирана до ГД“ИН“ София е поискал да бъде
преместен в софийския затвор, но и двете не са уважени. По делото са
представени и следните графици касаещи процесния период, а именно: основни
дейности ЗПС; на времето в ІІІ-та група, зона със
засилен надзор и охрана; за престой на открито и ползване на лавка; за лично
време ЗПС; на плановите прегледи в медицински център
затвора варна; на плановите стоматологични прегледи в медицински център затвора
Варна и график за почасовото ползване на баня.
Представена е и Заповед № 34/01.03.2016г., с която е
определен график за провеждане на свиждането на лишените от свобода. По делото е представено копие на дневник за
завеждане на молби и жалби, от което е видно, че е заведена молба № 1135 от
02.12.2016г., в която е инкорпорирано искането на
ищеца, да бъде преместен в затвора в гр.София. Представена по делото е и
подадената от ищеца молба от 07.11.2016г. съдържаща
искане да бъде преместен в стационара, с оглед извършваните СМР.
В хода на съдебното производство е изслушан
св.М.Л.Ж.. От обясненията му се установява следното: през процесния период с
ищеца са били в една килия, като са нямали лично време нито за баня, нито за
пране; докато са били в спалното помещение са се къртели дупки за вентилацията;
ремонтните дейности са се извършвали през деня – сутрин от 6.30ч. -7 часа, а вечер до 17.30-18 часа.; времето за баня е
два пъти в седмицата; храненето е ставало в спалното помещение, като за да си
вземат храната преминавали през строителната площадка, но докато я занесат се
напълва с прах. Според показанията на свидетеля лична хигиена е нямало, а имали
единствено баня два пъти седмично и по един час престой на открито. Според
показанията на свидетеля и двамата с Р. са поискали да ги преместят на горния
етаж, където строителните работи са били приключени, но им било отказано;
поради това Р. се променил и се затворил в себе си. Свидетеля В.С.Д. прави
същите пояснения, тъй като през процесния период са били в съседни килии с Р..
Обяснява, че е имало възможност на бъдат преместени, но това не е сторено,
веднага, а едва в последния месец от ремонта. Според свидетеля отоплението е
било нередовно, но то е било поради обективни причини, свързани с ремонтните
действия.
При така установената фактическа обстановка, по допустимостта на иска
съдът формира следните правни изводи:
Искът
е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни бездействия на ответника във връзка с условията в местата за
лишаване от свобода, където ищецът е търпял наказание лишаване от свобода през
исковия период 17.10.2016г.- 26.01.2017г.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от , приложима по силата на § 49 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Законa за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г.), предвижда че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от с.з.
Според
чл. 285 ал.1 от ,
искът по чл.
284 ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284,
ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица,
представлявани от органа /в случая от специализираните органи по изпълнение на
наказанията/, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Ищецът
твърди, че са му причинени вреди от незаконосъобразни бездействия на длъжностни
лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за посочения
по-горе исков период.
Ответникът
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София
съгласно чл. 12, ал.2 от , е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и затворът
в гр.Варна, са нейни териториални служби /чл. 12, ал.2 /. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице.
При
това положение, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за този
период има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря
по предявения иск.
Макар
исковата молба да е предявена с оглед хипотезата на чл. 1, ал.1 от , то в случая не следва да
се извършва преценка за осъществен фактически състав на сочената норма, предвид
законово придаденото ретроактивно действие на
разпоредбата на чл. 284 от .
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284 ал.1 от , следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от с.з. и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от , оборима презумпция. Следователно
отговорността
на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение /чл. 3 ал.1/, както при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3,
ал.2/.
Основателността на иска за вреди с правно основание
чл.284, ал.1 от предполага кумулативното
наличие на предпоставките акт, действие и/или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5
от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и
настъпилата вреда.
В разглеждания случай вредите се претендират като
причинени от бездействие на администрацията на затвора – неосигуряване
на нормални условия за пребиваване през периода, в който е бил извършван
ремонта, както и отказа да бъде преместен в друга част на затвора т.е. от
бездействие, с което се нарушава чл.3, ал.2 от .
Съдът счита, че с оглед събрания доказателствен материал по делото, искът с
правно основание чл.284, ал.1 от се явява недоказан
по основание. Съгласно практиката на Съда по правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от
свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на
човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на
отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания
на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от
свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. В контекста
на тази съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство
чл.3 от , с който забранява жестокото, нечовешко
и унизително отношение към лишените от свобода и поставянето им в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или
„задържането под стража“.
Същевременно изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ е подчинено на целите на наказанията, определени с разпоредбата на чл.36,
ал.1 от НК, а
постигането им съгласно чл.2 от се осъществява чрез контрол върху поведението на
осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да
причиняват вреди на обществото; диференциация и индивидуализация на
наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитание на
осъдените в зависимост от поведението им; осигуряване на условия за поддържане
на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и
достойнството им; публичност, откритост и
осъществяване на независим контрол върху дейността на органите по изпълнение на
наказанията; взаимодействие с държавни органи, правителствени организации,
както и договори с юридически лица. В изложения аспект специализираните органи
по изпълнение на наказанията имат ясно разписани задължения във връзка с режимната
дейност и правното положение на задържаните в местата за лишаване от свобода
/чл.15, ал.1, т.4 от и чл.7 от ППЗИНЗС/, в т.ч. и контрол по спазване реда и дисциплината
в местата за лишаване от свобода.
Анализът в съвкупност и поотделно на събраните по делото
доказателства, обуславя извода на съда, че ищецът не е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни преживявания, чувство на незащитеност,
малоценност, обреченост, безпомощност, кокто и
влошаване на физическото му здраве. Кредитирайки гласните доказателствени
средства /показания на св.Ж. и св.Д./, както и събраните по делото писмени
доказателства, съдът счита за недоказано, че за процесния период
специализираните органи по изпълнение на наказанията в затвора Варна са бездействали.
Не се събраха доказателства, установяващи настъпили за ищеца отрицателни
последици, както се твърди в исковата молба. От представените графици е видно,
че Р. не е бил лишен от дейности свързани с хигиената и ползване на личното
време. От представеното по делото писмо изх.№ 360807/07.06.2017г.
е видно, че дейностите свързани с хигиена и хранене са осъществявани съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода, на които е
осигурено време за къпане и пране на лични дрехи в общата баня на затвора – два
пъти седмично; изготвения на 21.12.2016г. Съгласно
цитираното писмо с графика за разпределение на времето на лишените от свобода е
увеличено времето за престой на открито с цел да се компенсират причинените им
неудобства свързани с ремонта. Не на последно място следва да се има предвид
това, че в резултат на извършения ремонт са подобрени условията в затвора, в
това число и на ищеца. Извършените ремонтни дейстости
имат за цел условията за пребиваване на лишените от свобода в затвора Варна да
отговорят на европейските изисквания. Следва да се има предвид и това, че видно
от писмо изх.№ 360/07/07.06.2017г. през процесния
период Р. и бил настанен в спално помещение с отделен санитарен възел,
оборудван с мивка и тоалетна.
С оглед на липсата на
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС се явява неприложима презумпцията за настъпили вреди
съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС. А и твърдението за настъпили
неимуществени вреди не е доказано. В обобщение на изложеното съдът приема, че
не е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, претърпени неимуществени вреди и пряка
причинно-следствена връзка между двата елемента от фактическия състав на
отговорността на затворническата администрация за вреди. Затова искът за обезщетение се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане
на лихви върху тази сума.
Възражението
на ищеца, че не следва да се присъжда в полза на ответника ю.к.възнаграждение е
неоснователно, предвид нормата на чл.10 ал.2 от ,
съгласно която ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да
заплати разноските по производството
При
този изход на делото на основание чл.78,
ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК в полза
на ответника, който е защитаван от юрисконсулт, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100лв.,
съобразно защитавания материален интерес съгласно чл.25 ал.1 на Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К.С.Р. против ГД“ Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието за обезщетяване на неимуществени
вреди, причинени от противоправното поведение на затворническата администрация
в Затвора гр.Варна през периода от 17.10.2016г. до 26.01.2017г.
ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН **********, понастоящем находящ се в Затвора Варна да заплати на Главна
дирекция“ Изпълнение на наказанията“ сумата от 100лв./
сто/,представляваща ю.к.възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: