ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 102
гр. Пловдив, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова П.
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503198 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с частна жалба с вх.№33105/13.12.2022г.
депозирана от „Йеттел България“ ЕАД / с предишно наименование „Теленор
България“ ЕАД/, против Разпореждане инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №8248/21.11.2022, по
ч.гр.д.№16747/2022, ПРС, първи гр.с, с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от
жалбоподателя против С. А. М. с ЕГН-********** за сумата 496,19 лв.,
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, от
дата 19.09.2020 г. за мобилен номер .......,; договорен абонамент от дата
09.09.2020 г. за мобилен номер ......; от дата 19.09.2020 г. за мобилен номер
........ и договорен абонамент от дата 01.07.2020 г. за мобилен номер .........
Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане по съображения подробно изложени в жалбата.
Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника за вземането в размер на 496.19лв,
представляващо дължима договорна неустойка.Претендират се разноски и
пред настоящата инстанция.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на
1
жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба се явява допустима, доколкото е депозирана в срок, от
страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото
от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение като е
приел, че за сумата от на 496.19лв., претендирана като неустойка, е равна на
цената на самата услуга за три месеца, което позволява на доставчика да
получи пълен месечен абонамент без да предоставя услуга. Тази клауза е
квалифицирана като евентуално неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5
от ЗЗП, доколкото задължава потребителя при неизпълнение на негово
задължение, да изплати необосновано висока неустойка без да е ясно по какъв
начин тя е съизмерима с вредите на оператора при прекратяване на договора.
Видно от данните по делото, заповедното производство е образувано по
заявление на Теленор България ЕАД/ наименованието към момента на
подаване на заявлението/ за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу длъжника С. А. М. с ЕГН-********** за дължими суми
сред които и сумата 496,19 лв.., съставляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги. Твърди се, че абонатът не е
изпълнил свои месечни задължения, поради което и договорите са
прекратени. При прекратяване на договора по вина на потребителя,
последният дължи договорна неустойка, която е в размер на всички оставащи
стандартни месечни такси до края на срока на договора, но не повече от три.
С оглед на договореното, заявителят претендира сумата,
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси.
Съгласно договорените между страните клаузи на сключения договор за
мобилни услуги, действително последните са уговорили заплащане на
неустойка при предсрочното му прекратяване по вина на потребителя в
размер на стандартните месечни абонаменти за оставащия срок на договора,
но не повече от три месечни плащания. В допълнение потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните си планове, съответстваща на оставащия срок на договора.
Настоящият съдебен състав намира, че процесната клауза за
2
определяне размера на договорната неустойка между страните би могла да
бъде квалифицирана евентуално като неравноправна по смисъла на чл.143,
ал.2, т.5 от ЗЗД. Целта на договорната неустойка е компенсация на
евентуалните вреди за изправната страна при предсрочно прекратяване на
договора. В процесният договор е предвидена неустойка при прекратяването
му в размер на оставащите до края на действието на договора стандартни
месечни абонамента, но не повече от три. Същевременно следва да бъде
отбелязано, че заплащането на месечните абонаменти за срока на договора е
обвързано с предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора
вече не се предоставя. В настоящото производство обаче, не би могло да се
извърши проверка дали договорената неустойка се явява необосновано
висока, тази проверка би могла да се извърши в един състезателен процес..
Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка
по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно заповедния съд е отказал
издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, доколкото
основанието, на което се претендира, представлява вероятна неравноправна
клауза в потребителски договор. В този смисъл оплакванията в жалбата се
явяват неоснователни, а обжалваното Разпореждане инкорпорирано в Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8248/21.11.2022,
по ч.гр.д.№16747/2022, ПРС, първи гр.с, като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8248/21.11.2022, по
ч.гр.д.№16747/2022, ПРС, първи гр.с, с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от Йеттел
България“ ЕАД / с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ против
С. А. М. с ЕГН-********** за сумата от 496,19 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, от
3
дата 19.09.2020 г. за мобилен номер ........,; договорен абонамент от дата
09.09.2020 г. за мобилен номер .........; от дата 19.09.2020 г. за мобилен номер
......... и договорен абонамент от дата 01.07.2020 г. за мобилен номер .........
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4