Р Е Ш Е Н И Е № 2840
гр. Пловдив, 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 19.06.2019 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
14853 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 против Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, гр. София, чрез Областно пътно
управление – Пловдив, ЕИК 0006950890255, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 22, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 и чл.
45 ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 753,75 лева, представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увредения лек автомобил
марка „Мерцедес“ с рег. № ***, въз основа на застраховка „Бонус Каско“ по
застрахователна полица № *** за причинени имуществени вреди на автомобила в
резултат на ПТП настъпило на 25.08.2017 г., когато при движение в гр.
Съединение по ул. „***“, в участъка след ж.п. прелеза, част от републикански
път ІІІ-6062, лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № *** преминава през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2018 г. до окончателното й погасяване. Претендират се
разноски.
Ищцовото дружество твърди, че на 25.08.2017 г.
при движение от гр. Съединение по ул. „***“, в участъка след ж.п. прелеза л.а.
марка „Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на „Готмар“ ЕООД и управляван от М.С.К.
преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат
на което са настъпили щети по автомобила. При настъпване на произшествието се
сочи, че увреденият автомобил е имал валидна застраховка „Бонус Каско“ при
ищеца, сключена на 29.06.2017 г. със ЗП № ***, със срок на покритие от
01.07.2017 г. до 01.07.2018 г. В тази връзка на 25.08.2017 г. в ищцовото
дружество постъпило заявление за изплащане на обезщетение за щетите по
застрахования автомобил. След подаване на заявлението била образувана щета, а
служител на ищцовото дружество извършил оглед на увредения автомобил, при който
е констатирал увреждане на гума предна дясна Мишелин 295/40R20
с 80% ост. стойност, джанта лята предна дясна, задна дясна гума Мишелин 295/40R20
с 80% ост. стойност и джанта лята задна дясна.
С
доклад по щета № *** ищцовото дружество определило за настъпилото
застрахователно събитие да бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 753,75 лева, като изплатило тази сума на „Готмар“ ЕООД – собственик на
увредения лек автомобил на 11.09.2017 г. Твърди се, че с плащането на
застрахователното обезщетение, ищецът встъпил в правата на застрахованото лице
срещу причинителя на вредата – ответната Агенция, тъй като увреждането на
автомобила е настъпило в резултат на неравност на пътя в ***, представляващ
част от републикански път ІІІ-6062, за поддръжката и ремонта на които отговаря
ответната Агенция. Сочи, че на ответната Агенция, чрез ОПУ-Пловдив била
изпратена регресна покана, с която същата била поканена да възстанови
изплатеното обезщетение, но доброволно изпълнение липсвало.С оглед изложеното
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
от 753,75 лева, представляваща
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увредения лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ***, въз основа на застраховка „Бонус
Каско“ по застрахователна полица № *** за причинени имуществени вреди на
автомобила в резултат на ПТП настъпило на 25.08.2017 г., когато при движение в
***, в участъка след ж.п. прелеза, част от републикански път ІІІ-6062, лек
автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № *** преминава през необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 14.09.2018 г. до
окончателното й погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“ – Областно пътно управление – гр. Пловдив, оспорва исковете по
основание и размер.
Оспорва наличието на предпоставки
за възникване на суброгационното право за ищеца. На първо място оспорва
наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и
собственика на увредения автомобил, съответно валидно възникнало задължение за
ищеца да заплати претендираното обезщетение. В тази връзка сочи, че от приложената
застрахователна полица, се установява, че страните са договорили разсрочено
плащане на дължимата застрахователна премия на четири вноски – първата – при
сключване на договора, втората – 01.10.2017 г., третата – 01.01.2018 г., а
четвъртата – 01.04.2018 г., но към исковата молба липсвали доказателства за
реалното изплащане на договорената застрахователна премия, съответно не се
установявал, както фактът на пораждане на правното действие на застрахователния
договор, така и валидността му към момента на твърдяното застрахователно
събитие.
На следващо място, оспорва факта
на настъпване на описаното в исковата молба ПТП, на описаното място и при
описаната обстановка. Сочи, че по делото не е представен документ,
удостоверяващ събитието от страна на контролните органи на МВР, като поради
неговата липса в настоящия случай не била налице възможност за установяване на
причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и причинените вреди,
респективно за наличието на деликтна отговорност на ответника. Твърди
се също така, че не се установява щетите да са настъпили единствено и само по
твърдения в исковата молба начин, като не е отчетено и поведението на водача на
МПС при управление на автомобила и дали той не е допринесъл за настъпилото ПТП,
като се цитира разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по
пътищата.
На
следващо място, оспорва вида и размера на твърдените в исковата молба щети по автомобила,
както и причинната им връзка с твърдяното ПТП.
Оспорва размера на вредите, както
и размера на обезщетението, което ищецът твърди да е заплатил на съконтрагента
си по застрахователния договор. В случай на евентуално потвърждаване на
предявената искова претенция, прави възражение за намаляване на обезщетението
поради съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила с оглед
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва възникването на
задължение за застрахователя да заплати на застрахованото лице твърдяното
обезщетение, поради липса на каквато и да е правна връзка между водача на
автомобила и застрахованото дружество. Излага твърдения, че водачът на
автомобила не е сред представителите на дружеството собственик на автомобила,
като същия не бил и упълномощен да управлява автомобила.
Сочи, че за ищеца не било
възникнало задължение да изплаща застрахователно обезщетение за процесния
автомобил, тъй като не била изпълнена посочената в Общите условия на процесната
застраховка процедура за образуване и разглеждане на преписката за щета.
Съгласно гл. ІV, раздел І, т. 1 от Общите условия, в сила от 09.06.2014 г. при
настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да го регистрира
незабавно пред компетентните държавни органи в деня на настъпване или
узнаването за него. Според т. 5.4.1 от същия раздел застрахованият следва да
представи на застрахователя всички необходими документи, доказващи настъпването
на застрахователното събитие. Видно от представената от ищеца застрахователна
преписка, застрахованият не бил регистрирал събитието пред държавен орган и не
бил представил изискуемите удостоверителни документи. Във връзка с изложеното,
счита че не е възникнало валидно застрахователно правоотношение, респективно
право на застрахователя да се суброгира в правата на увредения и да предявява
регресна претенция спрямо ответника.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
От приетото по делото писмено
доказателство застрахователна полица №
***, със срок на покритие от 01.07.2017 г. до 01.07.2018 г. за лек
автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ***,
собственост на „Готмар“ ЕООД и управляван от М.С. К. се установява, че по отношение на автомобила е била
налице имуществена застраховка „Бонус Каско“, валидна за периода от от
01.07.2017 г. до 01.07.2018 г. Не се спори и
се установява, че е налице покрит от
застраховката застрахователен риск. Налице е спор относно заплащането на
застрахователната премия и съответно възникването на застрахователно
правоотношение, като се сочи, че не са налице предпоставките по чл. 187 КЗ за
влизането й в сила.
С декларация за настъпване на застрахователно
събитие управляващият автомобила М.С. К. е декларирал
настъпило на 25.08.2017 г. в *** ПТП, при което по време на движение
предна и задна дясна гума попада в необезопасена дупка, вследствие на което са
увредени джанта лята предна дясна и джанта лята задна дясна.
На
25.08.2017 г. в ищцовото дружество постъпило заявление за изплащане на
обезщетение за щетите по застрахования автомобил, като е описано ПТП то и е
посочено, че вследствие на удара предна и задна дясна гума са увредени.
Представени са документите, необходими във връзка със заявеното застрахователно
събитие. На същата дата е изготвено опис по образуваната претенция № ***, като
са отразени следните щети по застрахованото МПС - констатирал
увреждане на гума предна дясна Мишелин 295/40R20 с 80%
ост. стойност, джанта лята предна дясна, задна дясна гума Мишелин 295/40R20
с 80% ост. стойност и джанта лята задна дясна. Съгласно заключението на оценител
от застрахователното дружество стойността на застрахования автомобил след
отчитане на процента на овехтяване е в размер на обезщетение
в размер на 1 105,30 лв. лева от които са покрити следните действия- общо
сваляне монтаж и демонтаж баланс 20“ джип количество 2 бр.; 295/40R20
106Y LATITUDE 3 NO TL C A 71 количество 2 бр.; изправяне на
джанти /алуминиеви/ 20“ 2 бр. Стойността на извършения
ремонт е в размер от 753,75 лв.,
съгласно представена фактура и опис на вложени услуги и материали. С доклад по щета *** застрахователното
дружество е взело решение във връзка с настъпилото застрахователно събитие на
собственика на автомобила да се изплати обезщетение от 753,75 лв.
Ищцовото дружество изплатило тази сума на „Готмар“ ЕООД –
собственик на увредения лек автомобил на 11.09.2017 г.,като това обстоятелство не се
оспорва от ответника.
На 24.11.2017 г. на Община
Съединение е връчена регресна покана за заплащане на сумата от 753,75 лв. т.е.
за възстановяване на заплатеното на застрахования застрахователно обезщетение
на основание чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, като е посочено, че съгласно чл. 31 от ЗП
общината е отговорна за изграждането, ремонта и поддържането на общинските
пътища. Посочена е банкова сметка, ***нция. В отговор на писмото, община Съединение е
депозирала отговор, че пътят, на който е
настъпило процесното ПТП е републикански път № ІІІ-6062 ***, в регулационните
граници на гр. С., чиято поддръжка е задължения за Агенция „Пътна
инфраструктура“. Сочи се, че към писмото е приложена кореспонденция между
Община Съединение и Агенция „Пътна инфраструктура“, от която е видно, че между
двете институции не е подписан споразумителен протокол за възлагане на функции
по реда и условията на Закона за пътищата. Сочи се, че общината е уведомила
своевременно ответника за недовършени от АПИ ремонтни работи по този участък,
които АПИ изрично заявява, че не може да довърши поради липса на финансови
средства.
Приети са като доказателства
писмо от ОПУ – Пловдив към АПИ до Община Съединение от 05.07.2017 г. относно
споразумителен протокол за зимно поддържане на републиканските пътщиа в
урбанизираните територии за 2018 г. и
отговор на Община Съединение, че не желае да подписва споразумителен протокол
за съвместно финансиране, тъй като поддържането на републиканските пътища
следва да се осъществява и финансира от АПИ.
Освен това с писмо от 07.07.2017 г. община Съединение уведомява АПИ, че
през месец юни 2017 г. е извършено от тях частично преасфалтиране на
републиканския път ІІІ-6062 *** в рамките на регулационните граници на гр.
Съединение, като изказват благодарност. Сочи се, че поради влошаване на
атмосферните условия в последния ден на извършването на ремонтните работи
/силен дъжд и наводняване на пътното платно/ не се е завършило асфалтирането на
пътя само в отсечката на ж.п. линията Пловдив-Съединение – Панагюрище до ж.п.
гарата /кръстовището до стадиона/. Именно в този участък се сочи, че е
настъпило ПТП от заявителя по щета. В отговор на писмото от 07.07.2017 г. с
писмо от 02.08.2017 г. АПИ уведомяват община Съединение, че са изчерпани
финансовите средства на настоящия етап и не са в състояние да предприемат
необходимите действия по изкърпване на асфалтовата настилка.
На 03.07.2018 г. ищецът е
отправил до ответника регресна претенция за възстановяване на платеното
застрахователно обезщетение, като поканата е получена от ответника на
11.07.2018 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. М.
К., управлявал увреденото МПС към датата на процесното ПТП. Свидетелят посочва, че
през 2017 г. е работил в „Готмар“ и е управлявал автомобил марка
„Мерцедес 63 АМГ“ с рег. Номер ***, като не си спомня задните букви. Спомня си,
че през 2017г. на входа на гр. Съединение, от Цалапица от магистралата, след
прелеза на ляво в платното е имало дупка и двете гуми попаднали в нея. Дупката
била от дясната страна в неговото платно, като платното е двупосочно, на лек
ляв завой. Усетил е, че попада в дупка. По надолу спрял да види дали има щети
по автомобила и установил, че двете десни гуми били увредени, джантите били
олюпени, гумите били издути, външният протектор бил цепнат. Дупката на
дълбочина била педя, с размери около 80 см. на 60 см. и 20 см. дълбока. Нямало
е знак, който да обозначи дупката и свидетелят завел щета пред „Булстрад“ Съдът
е предявил на свидетеля декларация на лист 7 от делото, като свидетелят е
потвърдил, че това е неговия подпис и че написаното е от него. Не е сигурен за името
на улицата, но твърди, че щом в декларацията е бил написал „***“ трябва да е
било тя, защото тогава я бил проверил.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, като
безпротиворечиви, последователни и обективни.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, установяваща, че първата вноска по застрахователна полица №
*** е платена в размер на 624,68 лв., и е постъпила по сметката на ЗАД „
Булстрад В.И.Г.“ АД на 05.07.2017г. От
така изложеното следва, че възраженията на ответника за липса на възникнало
застрахователно правоотношение поради неплащане на застрахователната премия е
неоснователно.
От приетото заключение се
установяав, че ЗАД „ Булстрад В.И.Г.“ АД е наредило на 11.09.2017г. по банкова сметка *** „ Готмар“ ЕООД в „
Сосиете Женерал Експресбанк“ сумата от
753,76 лв. Сумата е наредена на основание претенция и доклад по щета № ***, и е
постъпила по сметката на получателя на
11.09.2017г.
По делото е изслушано
заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по
автомобила, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена
връзка от техническа страна между механизма на ПТП и щетите. Вещото лице е
отразило, че посочените повреди в опис – заключение по щета съответстват по
характер и големина на механизма на
произшествието, описан в исковата молба
и Декларация за настъпване на застрахователното събитие, както и заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Установява се стойността на щетите по автомобила, като вещото лице е
отразило, че необходимата сума за възстановяване /ремонтирането на процесния
автомобил възлиза на 906,39 лв. В съдебно заседание след разпита на
свидетеля, вещото лице посочва, че поддържа заключението си, като изводите му
не се променят от показанията, а се потвърждават. Съдът кредитира изцяло
заключението, като обосновано, пълно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
На първо място, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че е налице
валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил
и ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е
действала към момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени
имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Установява се и заплащането на
съответната вноска от разсрочената застрахователна премия. Оттук се установява и първата
необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени във връзка едно с друго и се установяват и посочените в исковата
молба обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. Същите са отразени в заявлението и потвърдени
впоследствие от разпитания свидетел. Освен това от приетите като писмени
доказателства писма, удостоверяващи водената между Община Съединение и
ответника кореспонденция, се установява, че пътят, на който е било осъществено
ПТП и за който е отговарял ответникът не е бил отремонтиран към датата на ПТП
поради липса на финансови средства.
По делото не се спори, че пътят, на който се установява,
че се е осъществило ПТП-то не се стопанисва от Община Съединение, а е
републикански път № III-6062 ***, чиято поддръжка се извършва от Агенция „Пътна инфраструктура“ и
следователно тя е длъжна да го поддържа изправен с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, да организира движението по него така, че
да се осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната
среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно чл.30 ал.1 от Закона за пътищата Агенция Пътна Инфраструктура осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
В настоящия случай правилната
материално-правна квалификация на иска е тази по чл. 49 ЗЗД. По чл. 49 ЗЗД отговаря този, който е възложил
на друго лице някаква работа. В случая АПИ отговаря за бездействието на
работниците и служителите или съответно на дружеството, на които е възложила
дейността по поддържането на пътя, на която е настъпило гореописаното ПТП. Съгласно чл. 30 от Закона за пътищата
Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В § 1 т.14 ДР
към Закона за пътищата е дефинирано
понятието “поддържане на пътищата” – дейност по осигуряване необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Безспорно се установява, че в
резултат на неизпълнение на задълженията по поддържане на съответния участък от
републиканския път водачът на застрахован лек автомобил е претърпял ПТП,
изразяващо се в попадане на предна и задна дясна гума на управлявания от него автомобил в непредвидимо, не обезопасено
препятствие на пътното платно/ нарушено пътно покритие – дупка с размери 80/60/20 см, при
който е констатирано увреждане на гума предна дясна Мишелин 295/40R20
с 80% ост. стойност, джанта лята предна дясна, задна дясна гума Мишелин 295/40R20
с 80% ост. стойност и джанта лята задна дясна, като настъпилите вреди за водача на автомобила са в
рамките на претендираните размери и
настъпването им е в причинно – следствена връзка с гореописаното ПТП. Установено
е и плащането на дължимата за отстраняване на вредата сума от застрахователя на
застрахованото лице – увредено от процесното ПТП, което е основание за
ангажиране на регресната отговорност на ответника – АПИ по отношение на
застрахователя – ищец.
Вещото лице по
автотехническата експертиза, базирайки се на приетите по делото писмени и
гласни доказателства, изразява становище
за наличието на причинно- следствена връзка между механизма на произшествието и
щетите.Трето, самият водач в разпита си
пред съда е категоричен в показанията си
за точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила, а и видно от
уведомлението за шета е деклариран точно такъв механизъм на събитието - дупка
на пътното платно. В същото време ответникът не установява различен механизъм
на произшествието, нито такова поведение на водача на автомобила, което да се
намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той
трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.
Не са
събрани доказателства, установяващи твърденията на ответника – АПИ, че ПТП- то
е настъпило по вина на водача на повреденото МПС, който не е изпълнил
визираните в чл. 20 и сл. от ЗДвП задължения при избиране на скоростта на
управление на автомобила да се съобрази с атмосферните условия, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост и да намали скоростта и дори да спре, в случай
че възникне опасност за движението, както и вследствие неизправното състояние
на автомобила му,както и твърдението, че вида и размера на твърдените в
исковата молба щети по автомобила и причинната им връзка с твърдяното ПТП не
съответстват, че не е възникнало задължение за застрахователя да заплати на
застрахованото лице твърдяното обезщетение, поради липса на каквато и да е
правна връзка между водача на автомобила и застрахованото дружество, поради
което тези твърдения следва да се приемат за неоснователни и недоказани.
С оглед горното, съдът счита, че са налице всички предпоставки за изплащане
на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена
застраховка, чийто размер се
установява от неоспорените експертни заключения, дори и в по – голям размер. С изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования, ищецът е встъпил в правата на
кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която
връзка предявеният иск по чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ следва да бъде уважен до предявения размер,
с оглед
диспозитивното начало и доколкото същият е по – малък от посочения от вещото лице, ведно
със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства в тази насока в общ
размер от 600 лв., от които сумата от 50 лв.- държавна такса, 300 лв. –
адвокатски хонорар и 250 лв. – депозити за вещи лица.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, гр. София, чрез Областно
пътно управление – Пловдив, ЕИК 0006950890255, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 22 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 сумата в размер от 753,75 лв. – главница,
представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение за увредения л.а. марка
„Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на „Готмар“ ЕООД, въз основа на застраховка „Бонус
Каско” по
застрахователна полица, сключена на 29.06.2017 г. , ЗП № ***,
със срок на покритие от 01.07.2017 г. за причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на 25.08.2017 г., когато при движение от гр.
Съединение по ул. „***“ лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на
„Готмар“ ЕООД, , управляван от М.С. К., е преминал през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.09.2018г. до
окончателното й изплащане и сумата от 600
лв. – разноски по делото, от които сумата от 50 лв.- държавна такса, 300
лв. – адвокатски хонорар и 250 лв. – депозити за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ