РЕШЕНИЕ
Номер 261135 Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
VІІІ граждански състав
На 09.04
Година 2021
В публично заседание на 09.03.2021 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар:
ДЕСИСЛАВА КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 14659 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.181, ал.2 от ЗМВР във връзка с чл.19, ал.2 от
Наредба № 81213-1175/29.09.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, чл.234,
ал.5 от ЗМВР във връзка с чл.393, ал.2 от ЗСВ, и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът И.Б.Е. ***, моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 400
лева, представляваща левовата равностойност на полагащото му се за 2019 г.
униформено облекло, заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от
05.06.2020 г. до 05.11.2020 г. в размер на 17, 11 лева; сумата 600 лева,
представляваща левовата равностойност на полагащото му се при прекратяване на служебното
му правоотношение допълнително вещево имущество, заедно с мораторна лихва върху
тази сума за периода от 05.09.2020 г. до 05.11.2020 г. в размер на 10, 33 лева,
заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба
и в писмена защита съображения. Претендира разноски, както и адвокатско
възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът Главна дирекция “Охрана” към Министерството на
правосъдието – гр. София, оспорва исковете като недопустими, неоснователни и
недоказани, по изложените в отговор на исковата молба съображения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази
насока писмени доказателства се установява, че ищецът е работил като ***, последно
на длъжност *** в Регионална дирекция „Охрана - Пловдив“ при ответната
Дирекция, от 12.03.2003 г. до 05.06.2020 г., считано от която дата служебното
му правоотношение е било прекратено със Заповед № *** на Министъра на
правосъдието, на основание чл.393, ал.2 от ЗСВ във връзка с чл.226, ал.1, т.1
от ЗМВР и чл.8, ал.2, т.1 от Правилника за устройството и дейността на Главна
дирекция „Охрана“ – при навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60
години, считано от 05.06.2020 г. – като със самата Заповед е било разпоредено
на ищеца да се изплатят полагащите се обезщетения по чл.234 от ЗМВР.
Както се установява от събраните по делото писмени
доказателства и заключението от 03.02.2021 г. на вещото лице по ССЕ З.М., действително
към момента на прекратяване на служебното му правоотношение ищецът не е получил
нито полагащото му се униформено облекло за 2019 г., нито неговата парична
равностойност (400 лева), а мораторната лихва върху тази главница за периода от
датата на прекратяване на служебното правоотношение с ищеца (05.06.2020 г.) до
датата на подаване на исковата молба (05.11.2020 г.) е в размер на 17, 11 лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото
претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от ССЕ действително
дължими, съдът намира, че тези искове се явяват доказани по основание и по
размер и следва да се уважат изцяло.
Както се установява от писмените доказателства, събрани
по делото (включително и самата Заповед за прекратяване на служебното
правоотношение с ищеца) и посоченото заключение на ССЕ, действително на ищеца
се полага обезщетение по чл.234, ал.5 от ЗМВР във връзка с чл.393, ал.2 от ЗСВ,
тъй като той не е получил нито допълнително вещево имущество, нито неговата
парична равностойност (600 лева) след прекратяване на служебното му
правоотношение, а мораторната лихва върху тази главница за периода от
05.09.2020 г., когато същата е станала изискуема, до датата на подаване на
исковата молба, е в размер на 10, 33 лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото
претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от ССЕ действително
дължими, съдът намира, че тези искове също се явяват доказани по основание и по
размер и следва да се уважат изцяло.
И двете главници следва да се присъдят заедно със
законната лихва върху тях от 05.11.2020 г. – датата на подаване на исковата
молба.
С оглед на изхода
от спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на съда 200 лева ДТ за четирите уважени
иска и 120 лева депозит за ССЕ, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38,
ал.2 от ЗАдв. - адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца – *** Т.П.,
в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Охрана” към Министерство на
правосъдието, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Майор Георги Векилски” № 2, представлявана от *** Г.Х.Ж., ДА ЗАПЛАТИ НА И.Б.Е., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, *** Т.П., СУМАТА 400 лева, представляваща левовата
равностойност на полагащото се на ищеца за 2019 г. униформено облекло, ЗАЕДНО С
МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от 05.06.2020 г. до 05.11.2020 г. В
РАЗМЕР НА 17, 11 лева; СУМАТА 600 лева, представляваща левовата равностойност
на полагащото се на ищеца при прекратяване на служебното му правоотношение
допълнително вещево имущество, ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за
периода от 05.09.2020 г. до 05.11.2020 г. В РАЗМЕР НА 10, 33 лева, А в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 200 лева ДТ
и 120 лева депозит за ССЕ.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Охрана” към Министерство на
правосъдието, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен
представител, ДА ЗАПЛАТИ НА *** Т.П.П.,***,
офис № 304, адвокатско
възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева
на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с
оригинала.
ПМ