РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Сливен, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:М. Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от М. Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско
дело № 20232200500086 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.Р., пълномощник на М. П. П.,
ЕГН ********** от ***, против решение № 96/08.02.2023г. по гр.д. №
5041/2021г. по описа на СлРС, в частта с която е бил отхвърлен предявеният
от въззивницата против М. Г. И., ЕГН ********** и К. М. Ф. с ЕГН
********** в условията на евентуалност иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД ( за
разваляне поради неизпълнение), сключения между въззивницата М. П. и
въззиваемата М. И. договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане на 5/6
ид.ч. от недвижим имот – апартамент с идентификационен номер ***, с площ
36кв.м., находящ се в ***. С обжалваното решение жалбоподателката е била
осъдена да заплати на въззиваемите деловодни разноски в размер на 300.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. В
1
жалбата се посочва, че от събраните в хода на делото доказателства се било
установило наличието на неизпълнение на договорните отношения от страна
на ответницата м. И.. Същата първоначално изпълнявала поетите
ангажименти като се грижела за ищцата, закупувала и лекарства, грижела се
за нея, но след като заминала за чужбина престанала да се грижи за майка си,
която с напредването на възрастта имала все повече нужда от помощ. В този
смисъл били свидетелски показания на разпитаните по делото свидетели.
Освен това въззивницата не получавала издръжка от момента, когато
напуснала жилището – м.ноемви 2021г., а издръжка се дължала и след този
момент. Тя не била отказала приемането на издръжка. В този смисъл
липсвали дори твърдения на ответниците. Моли се обжалваното решение да
бъде отменено и искът по чл.87, ал.3 от ЗЗД да бъде уважен. Претендират се
съдебно – деловодни разноски.
Страната не е направила нови процесуални или доказателствени
искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от адв.М. Х., която оспорва жалбата като неоснователна. В отговора се
посочва, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По делото
се били събрали доказателства за изпълнение на договора от страна на
въззиваемата И.. Тя се грижела лично за майка си преди да замине в чужбина,
а след това и изпращала парични средства и ангажирала други хора, които да
и помагат. След като въззивницата напуснала жилището, въззиваемите
направили опит да се свържат с нея и да изпълняват договора, но тя отказала.
В случая прехвърлителката с поведението си поставила въззиваемата в
положение да не може да изпълнява договора. Това неизпълнение обаче било
незначително като време. Моли се да се потвърди обжалваното решение.
Претендират се разноски.
Страната не е направила нови процесуални или доказателствени
искания.
В с.з. въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие
адв.Микова, преупълномощена от адв.Р., която поддържа въззивната жалба и
моли тя да бъде уважена. Претендира деловодни разноски по делото.
Въззиваемите не се явяват в съдебно заседание. Представляват се от
адв. Х., която оспорва жалбата и моли решението на РС – Сливен да бъде
2
оставено в сила.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на
09.02.2023 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на
20.02.2023г. е била депозирана въззивната жалба.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от
надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен
акт.
Разгледана по същество тя е основателна.
Предявен е иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД. За уважаването
му е необходимо да се докаже, че е бил налице договор с който са се
прехвърлили, учредили, признали или прекратили вещни права върху
недвижим имот. Освен това е необходимо да е налице неизпълнение на
длъжника по този договор.
От данните по делото е безспорно установено, че страните по него са
страни и по сключен алеаторен договор за прехвърляне на право на
собственост на пет шести ( 5/6) ид.ч. от недвижими имот – апартамент с
идентификационен номер ***, с площ 37.10кв.м., находящ се в ***, ведно с
прилежащото му избено помещение № 16, с площ 3.7кв.м., отстъпено право
на строеж върху общинска земя и 1.10 % ид.ч. от общите части на сградата
срещу задължението на приобретателката М. Г. И. да поеме гледането и
издръжката на М. П. П. като и осигури нормален и спокоен живот какъвто е
водила до момента на прехвърляне на имота, докато е жива, както и заради
грижите, които М. И. е била положила до момента на прехвърляне спрямо М.
П., като последната е запазила правото си да ползва безвъзмездно имота до
кроя на живота си, за което е бил съставен нотариален акт***г. на нотариус
3
Е.Ш..
От съдържанието на договора е видно, че приобретателката е поела
ангажимента да се грижи за прехвърлителката докато е жива като и осигурява
нормален и спокоен живот. Няма изрична уговорка полаганите грижи да са
лични. От данните по делото е видно, че приобретателката е полагала грижи
за прехвърлителката до момента, в който тя е напуснала имота като лично се
е грижела за прехвърлителката, поддържала е хигиена в дома, закупувала
лекарства, заплащала за извършени ремонти по жилището, когато е
пребивавала в България, а когато е отсъствала нейният съпруг изплащал на
въззивницата/ищца парични средства, с които да посреща нуждите си. Част от
разпитаните свидетели са посочили, че жалбоподателката е била доволна от
полаганите грижи. По делото обаче е безспорно, че след като въззивницата е
напуснала имота ( около м.06.2021г.), въззиваемите престанали да оказват -
лично или чрез други лица грижи спрямо въззивницата. Освен това те
престанали да и изпращат и парични средства, с които да се подпомага при
издръжката си. По делото е изказано твърдение, че е направен опит за среща
между страните, но той бил отказан от въззивницата. Не се спори, че
въззиваемите не са открили сметка, по която да превеждат парични средства
за издръжка на въззивницата.
От свидетелските показания, както и от отразените по протоколите на
първоинстанционния съд лични впечатления на съдията – докладчик се
установява, че въззивницата е енергична, запазена за възрастта си личност,
която има нужда по – скоро от финансово подпомагане ( поради ниската си
пенсия) отколкото от чисто физическа подкрепа.
При договора за гледане и издръжка прехвърлителят/кредитор има
задължение да прехвърли собствеността на вещта, а освен това е необходимо
да окаже и кредиторско съдействие при приемане на дължимите грижи и
издръжка. Когато прехвърлителят/кредитор откаже съдействие при приемане
на дължимите му грижи и издръжка или дори окаже съпротива, тогава
грижите не могат да се изпълнят в натура и следва да придобият паричен
еквивалент. В този случай за да бъде изправна страна по договора
приобретателят е необходимо да предостави парично изпълнение в пълен
размер. Изпълнението не трябва да се дели на периоди, а следва да е
постоянно, системно, непрекъснато. Длъжникът е необходимо веднага след
4
като изпадне в положение да не може да престира лично грижи да премине
към паричния еквивалент на дължимата натурална престация. За да се
освободи от изпадане в забава е необходимо длъжникът да депозира сумата за
издръжка в банка по местоизпълнението и да е уведоми кредитора за това. В
този смисъл е и трайната съдебна практика ( Р 831/26.10.2009г. на ВКС по
гр.д. № 1899/2008г., I г.о.; Р 28/14.03.2009г. на ВКС по гр.д. № 497/2008г., I
т.о.).
В настоящия случай е налице съпротива от страна на кредитора да
получи грижи и издръжка. Правилно би било длъжниците ( въззиваеми) да
внасят ежемесечно по сметка на името на въззивницата парична сума, която
да е еквивалент на сумата за нейната издръжка и гледане, и да я уведомят за
наличието на такава сметка. Това не е сторено. По този начин
възизваемите/длъжници, не са се освободили от изпадането в забава и е
налице основание за отмяна на сключения между страните договор за
издръжка и гледане. Не може да се приеме, че периодът на неизпълнение (към
момента на постановяване на решението около 22 месеца) е незначителен.
Това е около 2/5 от продължителността на целия договор.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в
обжалваната част и да се постанови ново решение, с което предявеният от
ищцата иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора да бъде уважен.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде частично
отменено.
Предвид изхода на делото, присъдените в първа инстанция разноски за
ответниците по иска следва да бъдат отменени. Вместо това на процесуалния
представител на ищцата, адв.Р. следва да се присъдят деловодни разноски по
реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, във връзка с Наредба № 1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения. Към момента на упълномощаване
на процесуалния представител на страната - 23.05.2022г., минималното
дължимо адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2 т.3 ( редакция на Наредбата
към 31.07.2020г.) е 1600.96лв. (цена на иска над 10 000 лв. – 1300.00лв + 9% за
горницата над 10000.00лв.). При това положение и предвид обстоятелството,
че са били предявени три отделни иска, от които е уважен само един иск за
първа инстанция, дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на
5
533.65лв.
За въззивна инстанция на въззивницата/ищец следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 533.65 лв.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 96/08.02.2023г. по гр.д. № 5041/2021г. по описа
на СлРС, в частта с която
е бил отхвърлен предявеният от М. П. П., ЕГН ********** от *** против
М. Г. И., ЕГН ********** и К. М. Ф. с ЕГН ********** в условията на
евентуалност иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне поради
неизпълнение, на сключения на 20.06.2018г. договор, извършен в нот.
акт *** по описа на нотариус с рег.№ * Ел.Ш., по силата, на който М. П.
П., ЕГН ********** e прехвърлила собствените си 5/6 ид.части от
самостоятелен обект с идентификатор ***- апартамент № ***, срещу
задължението на М. Г. И., ЕГН ********** да издържа и гледа М. П. П.,
ЕГН **********, като и осигури нормален и спокоен живот, какъвто е
водила до тогава, както и срещу грижите, които е получила от нея до
момента на сключването на договора.
е било отхвърлено искането на М. П. П., ЕГН ********** от *** да бъдат
осъдени М. Г. И., ЕГН ********** и К. М. Ф. с ЕГН ********** да и
заплатят разноски по делото.
М. П. П., ЕГН ********** от *** е била осъдена да заплати на М. Г. И.,
ЕГН ********** и К. М. Ф. с ЕГН ********** деловодни разноски по
делото, в пълен размер- 300.00лв./триста лева/.
6
Вместо това постанови :
РАЗВАЛЯ сключения на 20.06.2018г. договор, извършен в нот. акт ***
по описа на нотариус с рег.№ * Ел.Ш., по силата, на който М. П. П., ЕГН
********** e прехвърлила собствените си 5/6 ид.части от самостоятелен
обект с идентификатор ***- апартамент № ***, срещу задължението на М. Г.
И., ЕГН ********** да издържа и гледа М. П. П., ЕГН **********, като и
осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до тогава, както и срещу
грижите, които е получила от нея до момента на сключването на договора
поради неизпълнение.
ОСЪЖДА М. Г. И., ЕГН ********** и К. М. Ф., ЕГН ********** да
заплатят на адв. С. И. Р. от АК – Сливен, пълномощник на М. П. П., ЕГН ***,
по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, във връзка с Наредба № 1/2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения, адвокатско възнаграждение за
първа инстанция в размер на 533.65 ( петстотин тридесет и три лева и
шестдесет и пет стотинки) лева.
В останалата част потвърждава решението.
ОСЪЖДА М. Г. И., ЕГН ********** и К. М. Ф., ЕГН ********** да
заплатят на адв. С. И. Р. от АК – Сливен, пълномощник на М. П. П., ЕГН ***,
по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата, във връзка с Наредба № 1/2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения, адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция в размер на 533.65 ( петстотин тридесет и три лева и
шестдесет и пет стотинки) лева.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8