Определение по дело №585/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 октомври 2023 г.
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20237140700585
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 септември 2023 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

O   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

603 /09.10.2023 г., гр.Монтана

В името на народа

            Административен съд - Монтана, ІVсъстав в закрито заседание на девети октомври две хиляди  двадесет и трета година, в състав :

 

                                                            Председател: Мария Ницова

като разгледа докладваното от съдия Ницова административно дело № 585/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

            Образувано е по изпратената по подсъдност от ОС Монтана искова молба“заявление за завеждане на дело срещу МВР Лом, от Й.Ц.Й.,***, управител на СД“Р*** - Й*** “, гр.Л***..“, с  искане

“ съдът да осъди ВНР Лом да ми заплати 100 00 лева за унищожаване на бизнеса ми, за морален и психически тормоз, а те ако са подведени от община Лом, да си търсят парите от тях..“.

            От фактическа страна се излага, че „ да заведа дело срещу МВР гр.Лом, затова, че на 22.08.202 г. дойдоха със служители на община Лом и ми изхвърлиха оборудването от магазина…“.

            Предвид това, че от изложеното в исковата молба не може да бъде извършена преценка за допустимост на иска по чл. 204 АПК вр. чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като не става ясно дали се твърди, че причиняването на вредите е резултат от незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразно действие/бездействие  и кой всъщност е ответника, т.к. се излагат доводи  за  наемни отношения с община Лом, с оглед необходимостта от конкретизиране на ответника по предявения иск, с оглед нормата на чл. 205, ал. 1 АПК, с разпореждане от 18.09.2023 г. исковата молба/заявление от Й.Ц.Й.,***, управител на СД“Р*** - Й*** “, гр.Л***,  е оставена без движение като са дадени указания за отстраняване на посочените по-горе нередовности, а именно: като посочи срещу кого е насочена, на какво се основава, на отменен незаконосъобразен акт или на действие или бездействие на административни органи или длъжностни лица, при и по повод изпълнение на административна дейност. Предвид заявеното искане „..100 000 лева за унищожаване на бизнеса ми, за морален и психически тормоз..“, следва да конкретизирате за всяко заявено искане каква е претенцията, т.е. да посочите конкретно претенциите за имуществени и неимуществени вреди в какъв размер и на какво основание са.

            Указано е също така, в срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, посочени по-горе, да бъде посочен надлежен ответник по предявения иск в съответствие с нормата на чл. 205, ал. 1 АПК, постановяваща, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, а посоченото в заявлението МВРР гр.Лом, не е юридическо лице. Указано е също да бъде приложен по делото документ за внесена по сметка на Административен съд Монтана държавна такса.

            С разпореждането ищецът е предупреден за последиците от неотстраняването на нередовностите на исковата молба.

             По делото на 28.09.2023 г. е депозиран отговор от ищеца,  с приложен документ за внесена държавна такса и в който се посочва, че „ община Лом за да ми премахнат магазина издават фалшиви документи..Дойдоха от община Лом и МВР, да ми изхвърлят цялото оборудване от магазина без съдебна заповед…служителите на МВР да участват заедно с общината, аз нямаше да разреша да ми изхвърлят имуществото.“.

            Така изложеното по повод наемните отношения с община Лом, не отстранява нередовностите на исковата молба, посочени в разпореждането от 28.09.2023 г.

            Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Оттук се извеждат и предпоставките за основателност на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице; настъпване на вреди; наличието на пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и причинените вреди.

            Според ал. 2 на чл. 1 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК като в чл. 204 от него са регламентирани предпоставките за допустимост на иска. В случаите, когато вредите се претендират от незаконосъобразен административен акт, то тази незаконосъобразност следва да е установена от съда с влязъл в сила съдебен акт. Изключение е предвидено в ал. 2 на с. р. и то касае случаите, когато искът се предяви заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Според ал. 4 на чл. 204 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

            В случая, видно от доказателствата по делото, очевидно е налице спор по повод наемни отношения с община Лом, като от служители на МВР Лом са оказали съдействие на общината, съгласно разпоредбите на ЗМВР. Макар да твърди, че те са незаконосъобразни, ищецът не излага на какво основание са тези действия, дали във връзка с наемните отношения с община Лом, и защо претенциите са насочени към МВР гр.Лом. Същевременно не посочва и конкретно действие или бездействие на служителите на МВР гр.Лом, на което се основава исковата му претенция. Твърдението, че тя е основана на „ незаконосъобразни действия“ представлява обща формулировка, която не дава конкретен отговор на поставените за уточнение въпроси – конкретизирането на всеки административен акт или всяко едно бездействие/действие и индивидуализирането на длъжностните лица/административните органи, които не са предприели дължимото действие, съответно са извършили действие, което не се основава на закона или на административен акт. Уточнението е необходимо не само за правилното определяне на ответника по материалното правоотношение, но и защото посредством него се очертава предмета на доказване в съдебния процес. По този начин се определя кои юридически факти следва да бъдат проверени от съда, респективно доказани от страните посредством разпределената им доказателствена тежест в процеса, определя вида и характера на относимите доказателства, които следва да се съберат. Нещо повече – предвид липсата на яснота относно процесните действия/бездействия и длъжностните лица, които са ги извършили или е следвало да ги извършат съдът е възпрепятстван да установи предмета на правния спор, тъй като според нормата на чл. 204, ал. 4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Без да има яснота по въпроса от кое точно действие/бездействие се претендират вредите съдът не може да извърши дължимата проверка за неговата законосъобразност.

            В контекста на изложеното, бездействието на ищеца по отстраняване на нередовностите на исковата молба, предполага невъзможност за извършване на последващи процесуални действия от съда по разглеждане на предявения иск. Предвид неотстраняване нередовностите на исковата молба, същата следва да бъде върната, а производството по делото да бъде прекратено.

            На следващо място, искът е насочен срещу МВР гр.Лом, което не е легитимиран да отговаря по предявения срещу него иск, тъй като съгласно чл. 205, ал. 1 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

            В исковата молба/заявление като ответник ищецът е посочил МВР гр.Лом. С разпореждането, с което исковата молба е оставена без движение, в изпълнение на задължението по чл. 205, ал. 2, изр. 1-во АПК, съдът му е указал да посочи надлежен ответник по предявения иск, тъй посоченото МВР гр.Лом не е юридическо лице. В отговора, представен на 28.09.2023 г., ищецът не сочи  надлежен ответник.

            Предявяване на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 АПК, която изрично посочва, че ответникът следва да е юридическо лице. В случая искът не е насочен срещу юридическо лице, което отговаря за вредите от незаконосъобразните актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица от МВР. Следователно исковите претенции са насочени срещу ненадлежен по смисъла на чл. 205, ал. 1 АПК ответник. Съдът намира, че надлежната процесуална легитимация на ответника в исковото производство е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и надлежният ответник не може да бъде конституиран служебно от съда. Предвид изложеното са налице предпоставките на чл. 205, ал. 2, изр. 2-ро АПК, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото - да бъде прекратено, на второ самостоятелно основание.

            На последно място следва да се посочи, че описаните по-горе нередовности на исковата молба, не се санират от предявяване на иск и на основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:  Административнопроцесуалния кодекс - за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;  Гражданския процесуален кодекс - извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7. От съдържанието на посочената норма не може да се направи извод за това, че за допустимостта на иска не следва да се налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно – твърдение за незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие. Посочената норма единствено регламентира специален случай на незаконосъобразност - достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Аргумент в тази насока се съдържа в самата разпоредба - чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, която изрично препраща към чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочената норма предвижда единствено съдопроизводствения ред, по който се разглеждат такива искове, но не и предпоставките за тяхната допустимост, които се извличат в случая, от нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

            Предвид изложеното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 204, ал. 5 и чл. 205, ал. 2, изр. 2-ро АПК,  съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

            ВРЪЩА исковата молба/заявление за завеждане на дело срещу МВР Лом, от Й.Ц.Й.,***, управител на СД“Р*** - Й*** “, гр.Л**, за присъждане на сумата в размер на „100 000 лева за унищожаване на бизнеса ми, за морален и психически тормоз.“

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 585/2023 г. по описа на Административен съд Монтана.

            Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Монтана пред Върховния административен съд.

            Определението да се съобщи на ищеца чрез изпращане на препис от него по реда на чл. 137 АПК.

 

                                                                      Административен съдия: