Р Е Ш Е Н И Е
№ 1232 /24.06.2016 година, град Бургас,
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на тридесет и първи май, две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
Съдия:
Веселин Енчев
при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 1612/2015
година.
Производството
е по реда на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е
по жалба на „Понс холдинг” АД - София с ЕИК *********
и съдебен адрес ***, чрез адвокат Т.Д. ***, против ревизионен акт № Р – 0225 –
1200001 – 091 - 001/28.04.2015 година (РА) на орган по приходите към ТД –
Бургас на НАП, потвърден с решение № 216/27.07.2015 година на директора на
дирекция „ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП (лист 15 - 19).
С РА (лист 41
- 49) и потвърждаващото го решение на дружеството – жалбоподател са определени
задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчен
период ноември 2011 година – 2 000 000 лева
главница и 2 203,32 лева лихва.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на РА. Твърди се, че той е в противоречие
с фактите, установени в ревизионното производство. Сделката на жалбоподателя с
третото лице „Т. пропъртис“ ЕООД не е било привидна,
а е била обусловена от необходимостта „Понс холдинг“
АД да придобие собствен имот за административни нужди. В ревизионното
производство са установени реални плащания на „Понс
холдинг“ АД със заемни средства, получени по банков път от физически лица.
Оспорват се констатациите, че „Т. пропъртис“ ЕООД и
„Перла 13“ ООД не са били упълномощени да продават сграда от реалния й
собственик „БА Кредитанщалт Булус“
ЕООД. Заявява се, че изводите на органите по приходите и решаващия орган за
нереално висок размер на уговорения задатък - за
сделката по придобиването на недвижимия имот, са неоснователни, като
необосновани са и изводите на приходната администрация, че при щат от 14 човека
„Понс холдинг“ АД не е имало необходимост от
закупуване на имот, представляващ автосалон и административни офиси. Поддържа
се, че извършеното плащане е авансово и по силата на чл. 68 от ЗДДС
ревизираното лице е имало право на данъчен кредит по доставката, което
незаконосъобразно не е зачетено с РА. Оспорва се информацията, приобщена с
протоколи от разпити на свидетели, извършени пред Специализирания наказателен
съд – София, като недостоверна.
Иска се
отмяна на обжалвания РА.
Жалбоподателят
претендира разноски по делото.
Ответникът,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата, поддържа, че не са допуснати нарушения
при издаване на РА. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът
пледира неоснователност на жалбата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
приема следното.
Жалбата е
подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на
изискванията по чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК и е налице правен интерес
от обжалването. Затова е допустима.
След като се
запозна с материалите по делото, съдът достигна до следната фактическа обстановка
и правни изводи.
Форма
РА съдържа
всеки един от реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, поради което съдът
приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването
му. В него са описани фактите, констатирани в ревизионното производство,
посочени са доказателствата, въз основа на които са установени фактите,
цитирано е приложимото материално право и са формулирани доводи защо не е
възприета тезата на ревизираното дружество за реалност на извършената доставка.
Компетентност
РА е издаден
от компетентен орган.
Ревизионното
производство е започнало преди изменението на чл. 119 ал.2 от ДОПК с ДВ, бр. 82/2012 година, в сила от 01.01.2013 година, поради което - по аргумент от § 35 ал.1 от
ПЗР към ЗИДДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.),
компетентността на органа – издател на акта се определя от редакцията на
нормата имаща следното съдържание - след получаване на уведомлението за
изготвен ревизионен доклад, органът, възложил ревизията, определя със заповед
компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите.
Началото на
ревизионното производство е поставено със заповед за възлагане на ревизия от
04.01.2012 година и продължено със заповед от 27.02.2012 година и заповед от
12.04.2012 година. Предметният обхват на заповедите предвижда извършване на
ревизия на дружеството по ЗДДС за данъчен период ноември 2011 – януари 2012 година.
С искане от 04.06.2012 година, на основание чл. 34 от ДОПК, ръководителят на
ревизионния екип е поискала спиране на ревизионното производство, предвид
подадено уведомление до прокуратурата (лист 1165 - 1166) и постановление на
прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас от 23.06.2012 година (лист 1170 -
1171) за образуване на наказателно производство във връзка със сделка между
доставчика „Т. пропъртис“ ЕООД и „Понс
холдинг“ АД, по повод която са издадени фактура № 51/25.11.2011 година и
фактура № 56/31.11.2011 година (лист 323 - 324). Със заповед №
1200002/04.06.2012 година на органа, възложил ревизията, ревизионното
производство е спряно като са възприети изцяло доводите на ръководителя на
ревизионния екип. Ревизионното производство е възобновено със заповед № Р –
0225 – 1200001 – 143 – 1/21.01.2015 година.
Със заповед
за определяне на компетентен орган № Р – 0225 – 1200001 – 019 – 001/23.02.2015
година, издадена от М.Б. - началник на сектор „Ревизии“ в ТД – Бургас на НАП,
за издател на ревизионния акт е определена Д. Б. - главен инспектор по
приходите в ТД – Бургас на НАП. Органът, определил издателя на РА, черпи своята
компетентност от заповед № РД – 2/05.01.2015 година на директора на ТД – Бургас
на НАП, в която в т.І.5 изрично е посочена като орган, имащ правомощието да
възлага извършването на ревизии.
От своя
страна, органът, възложил първоначално извършването на ревизията, е служител на
НАП – началник на отдел в дирекция „СДО“ при ТД – Бургас на НАП, оправомощен да възлага извършването на ревизии, съгласно заповед № РД –
815/30.12.2011 година на директора на ТД – Бургас на НАП.
Установените
факти, съпоставени с приложимото право обуславят извод за компетентност на
издателите на РА.
Процесуално
право
В хода на
ревизионното производство са извършени няколко насрещни проверки на трети лица,
връчени са искания за представяне на доказателства и писмени обяснения от задължено
лице (ИПДПОЗЛ) във връзка с доставката от „Т. пропъртис“
ЕООД към „Понс холдинг“ АД. За извършените насрещни
проверки от служители на НАП и приобщаването на писмени доказателства, получени
от други компетентни органи, в хода на ревизията са изготвени протоколи, които
съдържат реквизитите по чл. 50 ал.2 от ДОПК, поради което - на основание чл. 50
ал.1 от ДОПК – обвързват съда с материална доказателствена
сила по отношение на фактите, установени с тях.
По
съответствието на РА с приложимото материално право.
През
ревизираните периоди „Понс холдинг“ АД е
осъществявало търговската си дейност в сферата на строителството.
До
26.11.2012 година изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите
на дружеството е бил М. В. М. с ЕГН **********, а след тази дата за
изпълнителен директор на „Понс холдинг“ АД е избран Р.
К. Б. с ЕГН **********, представляващ дружеството и към момента на подаване на
жалбата срещу ревизионния акт до съда.
На „Понс холдинг“ АД са извършвани предходни ревизии (по ЗДДС
за 01.05.2006 – 31.10.2007 година и по ЗКПО за 2006 година), които са
приключили с установени задължения за дружеството в размер на 254 350,35
лева ДДС и 49 029,84 лева лихви, и 10 465,11 лева корпоративен данък
ведно с 3 225,91 лева лихва към него.
С искане за
прихващане или възстановяване вх. № МТ – 00 – 16643 с посочена дата 15.12.2011
година „Понс
холдинг“ АД е поискало от НАП да бъде извършено прихващане или възстановяване
на установени публичноправни задължения на
дружеството със суми за ДДС, корпоративен данък, данък
върху доходите на физическите лица, лихви здравни и осигурителни вноски и др.
вземания към държавата (лист 345 - 346).
Ревизионното
производство е възложено със заповед от 04.01.2012 година.
В хода на
ревизията са установени следните обстоятелства.
За данъчен
период ноември 2011 година „Понс холдинг“ АД е
включило в дневника си за покупки (и е упражнило право на данъчен кредит в
размер на 2 000 000 лева по две данъчни фактури,
издадени от доставчика „Т. пропъртис" ЕООД с ЕИК *********, както следва: фактура № **********/25.11.2011 година
с данъчна основа 4 791 666,67 лева, начислен ДДС - 958 333,33 лева, с
предмет „аванс, съгласно договор от 31.10.2011 г." и фактура № **********/30.11.2011 година с данъчна основа 5 208 333,33
лева, начислен ДДС - 1 041 666.67 лева и предмет „аванс, съгласно договор от
31.10.2011 г." (лист 323 - 324).
За
изясняване на естеството на доставките органите по приходите са извършили
насрещна проверка на доставчика „Т. пропъртис"
ЕООД (лист 708 - 765). С ИПДПОЗЛ (лист 708 - 709) от дружеството са изискани
доказателства за реалното извършване на доставките към „Понс
холдинг“ АД, оформени с двете фактури за изплатен аванс – изискани са предварителни договори, първични
счетоводни документи, доказателства за извършени плащания, оборотни ведомости,
доказателства за движението на парични средства в брой и касовата наличност на
дружеството – по месеци (за ревизираните периоди).
Констатирано
е, че доставчикът „Т. пропъртис" ЕООД е вписано
в Търговския регистър на 12.04.2011 година и е регистрирано по ЗДДС - на
13.04.2011 година. Предметът на дейност, извършвана от дружеството е бил
търговия с горива.
Изготвеното
ИПДПОЗЛ е връчено на 02.02.2012 година на Н. А. А. с
ЕГН ********** - упълномощено лице от Т. Г.Т., управителя на дружеството.
В отговор на
искането от НАП, от страна на дружеството са представени множество
доказателства – хронологичен регистър по месеци (лист 712 - 742), извлечение от
банковата сметка (лист 743 - 746), оборотна ведомост (лист 747), предварителен
договор от 10.10.2011 година между „Т. пропъртис“ ЕООД и „Перла 13“ ООД за закупуване на недвижими
имоти (две сгради и земя) в град София на Околовръстен път, местността „Кръстова вада“, и анекс към него (лист 748 – 751 и 752),
предварителен договор от 31.10.2011 година между „Т. пропъртис“
ЕООД и „Понс холдинг“ АД за продажба на същите
недвижими имоти (лист 753 - 754), приходни касови ордери (лист 757 - 764).
От
представеното писмено обяснение от доставчика е установено, че предмет на
фактурираните доставки са били авансови плащания на „Понс
холдинг“ към „Т. пропъртис“ ЕООД по предварителен
договор от 31.10.2011 година за покупка на недвижими имоти.
По
представения предварителен договор е констатирано, че доставчикът и получателят
по фактурите са се договорили за продажба на следните недвижими имоти: 1. поземлен имот с идентификатор №
68134.1971.2216 с адрес град София, район Витоша, местност „Кръстова
вада - Обслужващи обекти на Околовръстен път" с площ от 4256 м² в УПИ
1-2216, кв. 140 по плана на град София; 2. двуетажна
сграда с идентификатор № 68134.1971.2216.1 със същия административен адрес
в същия поземлен имот, със застроена площ 277 м²; 3. сграда с идентификатор № 68134.1971.2216.2 със същия
административен адрес в същия поземлен имот, със застроена площ 95 м²; 4. пететажна сграда с идентификатор №
68134.1971.2216.3 със същия административен адрес в същия поземлен имот, със
застроена площ 1464 м².
Договорените
условия по сделката между „Понс холдинг“ АД и „Т. пропъртис“ ЕООД предвиждат „Понс
холдинг" АД да заплати авансово цялата сума в размер на 24 000 000 (двадесет и четири милиона) лева, с ДДС на „Т. пропъртис" ЕООД на два етапа. Първият етап включва
заплащането на 12 000 000 (дванадесет милиона) лева
до 30.11.2011 година, а вторият етап - 12 000 000
(дванадесет милиона) лева не по-късно от 30.06.2012 година. Съгласно чл.4 от
договора, продавачът е декларирал, че към сключването му не е собственик на
имотите, предмет на споразумението, но има сключен предварителен договор за
придобиване на правото на собственост върху тях в срок до 05.07.2012 година.
По
извлечението от банковата сметка е констатирано, че плащането по двете фактури
е било извършено, както следва:
- по фактура
№ 51/25.11.2011 година са внесени 2 000 000,00
лева на 23.11.2011 година, 750 000,00 лева на 24.11.2011 година и 3
000 000,00 лева на 25.11.2011 година (общо 5 750 000,00 лева);
- по фактура
№ 56/30.11.2011 година са внесени: 2 000 000,00
лева на 28.11.2011 година, 1 050 000,00 лв. на 29.11.2011 година, 3
200 000,00 лева на 30.11.2011 година (общо 6 250 000,00 лева).
При
ревизията е установено, че на същите дати, на които са извършвани преводите от
„Понс холдинг" АД към „Т. пропъртис"
ЕООД, непосредствено след извършване на съответния паричен превод, същите суми
са изтегляни в брой от разплащателната сметка на „Т. пропъртис"
ЕООД, от лицата Н. А. А. с ЕГН ********** и Ц. М. Ц. с ЕГН **********, които
(заедно с П. К. З. и И. Д. Х.) са имали право да се разпореждат с банковата
сметка на дружеството.
Установеният
механизъм на сделката между „Понс холдинг" АД и
„Т. пропъртис" ЕООД е обусловил извършването при
ревизията на допълнителни насрещни проверки: 1. на „Перла 13“ ООД -
дружеството, с което „Т. пропъртис“ ЕООД е имало
предварителен договор за продажба на същите сгради и земя, както и на
действителния собственик на имотите („БА Кредитанщалт
булус" ЕООД); 2. на произхода на средствата, с
които „Понс холдинг" АД е извършвало плащанията
по сметката на „Т. пропъртис“ ЕООД и 3. на
възможностите на самия доставчик да осъществи доставката.
При
насрещната проверка на „Перла 13“ ООД (лист 666 - 697) е установено, че това
дружество не е собственик на имотите, за които е сключило предварителен договор
за покупко – продажба с „Т. пропъртис“
ЕООД.
Собственик
на тези имоти е „БА Кредитанщалт булус"
ЕООД, което – в качеството си на лизингодател – ги е
отдало на лизинг на „Перла 13“ ООД, т.е. „Перла 13“ ООД е лизингополучател.
„Перла 13“ ООД е започнало изграждането на сградите в недвижимия имот на „Околовръстно шосе“,
работило е с банкови кредити, а за да довърши строежа е получило средства срещу
продажбата му на „БА Кредитанщалт
булус" ЕООД и сключване на последващ
договор за финансов лизинг. Към момента на проверката, „Перла 13“ ООД е имало
просрочени лизингови вноски към „БА Кредитанщалт булус" ЕООД и е търсило евентуален купувач на имотите,
за да приключи взаимоотношенията си с лизингодателя.
От
обяснението на представляващия „Перла 13“ ООД е установено, че по повод
продажбата на имотите не е имало лична среща с управителя на „Т. пропъртис“ ЕООД, а само с „посредници,
представляващи фирмата“. От страна на „Т. пропъртис“
ЕООД не е изготвян правен анализ на сделката. „Перла 13“ ООД е уведомило лизингодателя „БА Кредитанщалт булус" ЕООД за установените отношения по сключения
предварителен договор с „Т. пропъртис“ ЕООД.
Предварителният договор с „Т. пропъртис“ ЕООД е бил
развален едностранно от „Перла 13“ ООД поради неизпълнение от „Т. пропъртис“ ЕООД.
В хода на
ревизията е извършена насрещна проверка и на „БА Кредитанщалт
булус" ЕООД - действителния собственик на
сградите и земята, във връзка с които „Перла 13“ ООД и „Т. пропъртис“
ЕООД са сключили предварителен договор, а съответно „Т. пропъртис“
ЕООД и „Понс холдинг" АД – друг такъв, по който
са издадени оспорените фактури (лист 347 - 579).
При тази
насрещна проверка, от страна на „БА Кредитанщалт булус" ЕООД е представена обстойна документация, от
която е констатирано, че това дружество - като единствен собственик на сградите
и земята (лист 373 - 375) – не е било уведомявано по никакъв начин за интереса
на „Т. пропъртис“ ЕООД или на „Понс
холдинг“ АД към имотите, обект на предварителните договори.
Собственикът е извършил оценка на пазарната стойност на
сградите - общо за целия обект - 8 096 000 евро. Решение на Управителния съвет
на „БА КРЕДИТАНЩАЛТ БУЛУС" ЕООД за продажба на гореописаните недвижими
имоти не е било вземано. Единствено е било издадено писмо за ангажимент от
21.10.2011 година със срок на действие до 31.12.2011 година, което касае
ангажимента на дружеството да прехвърли собствеността на гореописаните имоти,
след изплащане на всички задължения от лизингополучателя
„Перла 13" ООД.
В хода на
ревизията е изследван и произхода на средствата, с които „Понс
холдинг“ АД е заплатило по сметка на „Т. пропъртис“
ЕООД сумата по фактура № 51/25.11.2011 година и по фактура № 56/30.11.2011
година. Изискани са договори за
предоставени и получени кредити от „Понс холдинг“ АД.
В отговор от
дружеството са представени множество договори за заем със свързани лица,
несвързани търговци, физически лица и сдружения с нестопанска цел (лист 264 - 320).
При
ревизията е установено, че по разплащателната сметка в лева на „Понс холдинг“ АД в „Инвестбанк“ АД, клон Витоша в периода 23 - 25.11.2011 година и в периода 28-30.11.2011
година са постъпили суми в общ размер 12 000 000,00
лева различни физически и юридически лица:
- сдружение
с нестопанска цел „Колоездачен път" – ЕИК *********;
- „Спортни
съоръжения и системи" ООД – ЕИК *********;
-
„П.М.К." АД – ЕИК *********;
- „В и сие И" ЕООД – ЕИК *********;
- „Е.Г.- Орландо" ЕООД – ЕИК *********;
- „ВИП Кейтъринг" ООД – ЕИК *********;
- „Понсстрой инженеринг" ЕАД – ЕИК *********;
- М. И. И. –
ЕГН ********** (упълномощено лице на З. И. И. - **********);
- К. Т. И. – ЕГН **********;
- „Е.Г.-
София ВМ" ЕООД – ЕИК *********;
- „Б. К. -
Гейм" ЕТ – ЕИК *********;
- „Блек лейбъл казино" ООД – ЕИК
*********;
- „Колоспорт" АД – ЕИК *********;
- „Глобъл лизинг консулт енд практис"
ООД – ЕИК *********.
На същите
дати сумите са били превеждани от сметката на „Понс
холдинг“ АД по сметка на „Т. пропъртис" ЕООД в „Инвестбанк" АД, като основанието за превод е аванс по фактура
№ 51/25.11.2011 година и фактура № 56/30.11.2011 година, и на същите дати вече
внесените суми са били изтегляни от упълномощените лица на „Т. пропъртис" ЕООД.
В хода на
ревизията е извършена и проверка на персоналния капацитет на „Т. пропъртис“ ЕООД да осъществи сделка с такива сериозни
финансови и юридически параметри, като договорената с „Понс
холдинг“ АД.
При
проверката е установено, че основен предмет на дейност на „Т. пропъртис" ЕООД е бил търговия с горива. В дружеството
не са назначавани работници или служители (лист 1110). Не са били декларирани
търговски обекти и не е била извършвана регистрация на ЕКАФП.
Дружеството
е било дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на
органите по приходите, за установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС, считано
от 22.03.2012 година.
При проверка
в информационния масив на НАП е установено, че „Т. пропъртис"
ЕООД не внасяло декларирания ДДС за внасяне, като резултат за периода.
Декларирало е много нисък размер на ДДС спрямо декларираните обороти,
посредством приспадане на данъчен кредит по фактури за доставки на стоки, които
не са декларирани от доставчиците в дневниците им за продажби.
По справка
от базата – данни на НАП за регистрирани трудови договори, едноличният
собственик на капитала на „Т. пропъртис" ЕООД – Т.
Г. Т. с ЕГН ********** - е работил по единствено по трудови договори като
„работник строителство“, „кранист“, „монтажник“, „продавач – консултант“ (лист
1115 - 1121). Към момента на сделката с „Понс
холдинг" АД Т. Т. е бил назначен по трудов договор на длъжност „работник
сглобяване на детайли“ с основно трудово възнаграждение от 360 лева (пак там).
Констатирано е, че Т. Т. е починал през 2012 година.
Направена е
справка в информационния масив на НАП и е установено, че Н. А.А. с ЕГН **********, упълномощеното лице на „Т. пропъртис" ЕООД (изтеглял сумите от сметката на търговеца,
непосредствено след постъпването им от „Понс холдинг“
АД) също е строител по професия (лист 1102) и е представител на голям брой
фирми, дерегистрирани по ЗДДС към момента на
сключване на предварителния договор от 31.10.2011 година.
В хода на ревизията
е отправено искане до Специализирана прокуратура - София за предоставяне на
заверени копия от материалите по ДП 282/13 по описа на ГДНП –МВР, прокурорска
преписка № 737/12 година, имащи значение за ревизионното производство и
правилното установяване на данъчните задължения на „Понс
холдинг” АД.
След
разрешение на наблюдаващия прокурор са представени заверени копия на постановление от 23.05.2013 година на
прокурори от Специализирана прокуратура, протоколи от 2013 година от разпити на
свидетелите Н. А. А. и К. И. И., и протоколи от 2013 година на Специализиран
наказателен съд от разпит на лицата К. И.И. и Р. В. Д.
(лист 80 – 94, разпитите на последните двама са извършени пред съдия).
Протоколите
за разпит са приобщени към материалите на ревизията по съответния процесуален
ред – с протокол по чл. 50 от ДОПК, съставен от служители на НАП.
В протокол
за разпит Р. В. Д. (приближен на З. И. И. – Б.) е посочил, че се е запознал с М.
М. – собственик на „Понс холдинг“. М. го е уведомил,
че в момента започва работа по строителни обекти и ако има нужда, ще се обади
на Д., за да му „оправят ДДС – то“, факт за който Д. е докладвал на З.И., посочен
от самия Д. като негов „началник“. З.И. проявил интерес по какъв начин може да
бъдат полезни на М.М., а Д. му обяснил схемата,
начертана от М. за обща „работа“ – фирми, приближени до З.И. е следвало да
издават фактури на дружества, контролирани от М., за да може последния да
„стопи ДДС“, като за тази „услуга“ М. обещал на З.И. 30% от стойността на
дължимия ДДС.
В същия
протокол за разпит по повод цитираните отношения между М.М.,
като представляващ „Понс холдинг“ АД, към този момент
– от една страна и З.И. – от друга, Р. Д. заявява: „М. ме извика и ми каза, че
трябва да намерим сграда или голяма машина на стойност поне 12 милиона лева, за
да може да излезе на възстановяване…“. Д. заявява също: „Тогава аз говорих с Г.А.,
че се търси сграда и ако има нещо напредвид да каже…
Де факто, той намери тази сграда, която в последствие стана предмет на сделката
с „Т. ПРОПЪРТИС” и „ПОНС ХОЛДИНГ” - имам предвид МОЛ-а на Околовръстното шосе,
до колелото на квартал Драгалевци… Тя беше на стойност 24 милиона лв., като 50%
плащат авансово, а другите в срок от шест месеца, но не съм сигурен защото
договорките се подготвяха в офиса на М.. Тази сграда дори беше малко лизингова
и човекът търсеше да си я продава. Доколкото знам М.М.
имаше актове от данъчните за около 8 милиона лв. и се опитваше да прихване ДДС,
защото за да участва в обществени поръчки, не трябва да има задължения. Той
искаше да излезе на възстановяване на 2 милиона лв. ДДС…“
Относно
механизма на извършеното плащане от трети лица към „Понс
холдинг“ АД, след това от „Понс холдинг“ АД към „Т. пропъртис“, Д. уточнява: „първо „Понс
холдинг“ пуснаха аванса по три по четири милиона на ден в клон Витоша на „Инвестбанк“. Понеже не му достигаха налични пари на каса, М.
ме попита дали мога да попитам З.И. да му даде пари назаем за сделката. Парите,
които не му достигаха, бяха 3 милиона и 200 хиляди лева, като М. каза, че ще
даде 7% лихва на З.. З. си извика счетоводителите и на другия ден ме извика и
ми каза, че може да има тази сума от 3 милиона и 200 хиляди лева. Тези суми З. не
му ги преведе директно на М., а шефът на една от хазартните му фирми, вкарва
една част от парите на М., друга фирма – друга част, трета фирма – трета част
от сумата, жена му К. вкарва около 1 милион лева и другите – сестра му на З.,
тъй като тя има пълномощно от нег. Де факто сестрата на З., която се казва М.И.,
внесе част от парите от името на З., като пълномощник“.
Предвид
цитираните действителни намерения на представляващия „Понс
холдинг“ АД, Д. е категоричен за страните и предмета на сделката: „Сумата от
около 10 милиона лева, без ДДС, и общо 12 милиона лева се преведе като аванс по
сделката от „ПОНС ХОЛДИНГ“ на „Т. ПРОПЪРТИС“ като аванс за покупката на МОЛ-а“.
Разпитаният
свидетел К.И.И. заявява, че Р. Д. го е запознал през
септември 2011 година с Р.Б. – директор в „Понс
холдинг“ АД (представляващ дружеството при обжалването на настоящия РА). Като
причина за запознанството И. сочи: „…трябваше да се осъществи една сделка между
фирмата „Т. пропъртис“ ЕООД, която е контролирана от Р.
(Д.) и Понс холдинг. Предмет на сделката беше
покупката на МОЛ, находящ се на Околовръстно шосе...“
Във връзка с тази сделка, Д. е запознал И. с Т. Т., собственика на „Т. пропъртис“ ЕООД, а на И. и на Н.А.А.
(регистриран наркоман, „притежаващ“ над 30 фирми – според И.), били съставени
пълномощни от „Т. пропъртис“ ЕООД.
И. описва
механизъм на разплащането между „Понс холдинг“ АД и „Т.
пропъртис“ ЕООД, идентичен с описания от Р. Д..
Според И.: „Плащането се извърши в Инвест банк, клон Витоша, и преведената сума беше в размер на 10
милиона лева. Плащане към Перла – 13 въобще няма. За тази сделка се бяха
изготвили всички необходими счетоводни документи, изготви се фактура за 10
милиона лева и тази фактура бе осчетоводена, влезе в месечната справка –
декларация и съответно фирма ПОНС ХОЛДИНГ си приспадана ДДС на 10 милиона лева,
което ДДС е около 2 милиона лева… Доколкото разбрах от Р. Д., част от тези 10
милиона лева са заеми от фирми, приближени на З.И. – Б.. Доколкото съм чул,
дори сестрата на З. е едно от лицата, предоставило заем.“
Свидетелят Н.А.А., който е подписал основно платежните документи за
теглене на авансовите преводи от „Понс холдинг” АД, в
показанията си, дадени на 25.04.2013 година
подробно обяснява, че няма никаква представа за дейността на дружеството
„Т. пропъртис” ЕООД, на което е бил пълномощник в
рамките на сделката по издаването на фактурите, оспорени с РА.
А. заявява: „В началото на 2011 година едно
лице на име М. Н.В. от гр. Видин ме запозна с К.… Този М. живее в гр. София. Той се занимава с намиране
на хора и продажба на фирми, като после им води счетоводството на тези фирми.
Тогава когато се запознахме с К., той ми каза, че ако искам да изкарам 50 лева,
може да ми извади пълномощно на една фирма -„Т. ПРОПЪРТИС”. На мен ми трябваха
пари и се съгласих. Той ми каза, че след като ми извадят пълномощно ще трябва,
когато се обадят да ходя с него до банка и да им тегля пари. Каза, че се
занимават с внос на газ и че парите са от газта. Тогава К. ме заведе на „Попа”
при един нотариус… и там бяхме аз, К. и едно младо момче, на което не му знам
името и за първи път го виждам. Това момче ми направи пълномощно за тази фирма.
След това към края на 2011г. и началото на 2012г. К. ме викаше да ходим с него
и да теглим пари от Инвестбанк, която се намира в гр.
София, на бул „България” в близост до бензиностанция
„Шел” в кв. „Бели брези”. Там аз се подписвах пред служителите на банката, че
тегля пари, като не помня точно какви суми са били написани на бележката за
теглене и след това излизах навън, а вътре оставаха К. и Р.…. Даваха ми по 20
лева на всяко ходене. Доколкото си спомням съм ходил с тях до тази банка около 6-7 пъти за периода от края на 2011 г.
до лятото на 2012 г.“.
Като
доказателство за реалното извършване на доставката – авансово плащане по
сделката за придобиване на сградите и земята (т. нар. МОЛ), от дружеството –
жалбоподател е представен запис на заповед, подписан от Н.А.А.
с ЕГН **********, като „представляващ“ „Т. пропъртис“
ЕООД, с който А. се задължава за заплати „безусловно и неотменимо“ на „Понс холдинг“ АД сумата от 12 000 000 лева, както и доказателства за възлагане на трето лице
(„Бългериън кредит груп“
ООД) събирането на тази сума (лист 60 - 63).
По делото е
извършена съдебно - счетоводна експертиза, която е установила хронологията на
вноските, направени по сметката на „Т. пропъртис“
ЕООД към датите на издаване на оспорените фактури, както и факта на изтеглянето
на внесените суми скоро след тяхното превеждане (лист 1383 - 1386).
В последното
съдебно заседание по делото са разпитани и двама свидетели – П.Ц.М. и Х.С.И.
- служители на „Инвестбанк“
АД. Двамата служители са категорични в показанията си, че е било невъзможно
отразяването в системата на банката внасяне на парични суми, без те реално да
са били внасяни (лист 1404 стр.ІІ - 1408).
При така установените
факти, съдът прави следните правни изводи.
Установеният
механизъм на извършване на доставките, по които са издадени фактурите от „Т. пропъртис“ ЕООД, показва, че целта на доставките не е била
придобиването на сграда за нуждите на „Понс холдинг“
АД, а неправомерно получаване на право на приспадане на данъчен кредит в
размер, който да доведе до липса на публичноправни
задължения на дружеството – жалбоподател.
Съгласно чл.
69 ал.1 т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на
извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да
приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по
този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Според чл. 70 ал.5
от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно.
Признаване
правото на приспадане на данъчен кредит по облагаема доставка се предпоставя от реалното извършване на такава доставка.
Доставянето на услугите на получателя – жалбоподател, във връзка с което са
издадени и оспорените фактури от доставчика „Т. пропъртис“
ЕООД, е материалноправна предпоставка за упражняване
правото на приспадане на данъчен кредит. В конкретния случай, съдът счита, че в
хода на ревизията – въз основа на обективни данни, получени от приходната
администрация - е установено, че фактурираните доставки от „Т. пропъртис” ЕООД на ревизираното дружество не са правомерно
извършени.
От
доказателствата по делото може да бъде направен несъмнен извод, че по
доставките е извършено фактуриране на авансово плащане, което обаче не може да
се определи като плащане въобще, а единствено като движение на парични средства
и отделно - че това движение на парични средства не е свързано с реално
намерение на съконтрахентите да извършат сделка по покупко – продажба на недвижими имоти.
Към датите
на извършване на паричните преводи от „Понс холдинг”
АД към „Т. пропъртис” ЕООД, получателят е имал задължения в големи размери към НАП.
От ревизираното дружество е подадено искане за прихващане на ДДС размер на
1993 599,04 лева за погасяване на изискуеми публични вземания събирани от
НАП, а с разликата от 817 842,28 лева
- да се прихванат задължения за ДДС за 2010 година на „Понсстройинженеринг” ЕАД.
По
разплащателната сметка на „Понс холдинг” АД в „Инвестбанк” АД, клон „Витоша” в периода на преводите към „Т.
пропъртис” ЕООД са постъпвали значителни суми, които
са с произход предоставени или върнати заем от физически и юридически лица,
близки до З.И. – Б. или свързани със самия „Понс
холдинг“ АД.
Сумите,
постъпили по сметката на „Т. пропъртис” ЕООД, открита
в същата банка и клон, са разпореждани на същите дати
от Н.А.А. и Ц.М.Ц. – първият от тях, контролиран от Р.
Д. – приближен на З.И. - Б..
От друга
страна, едноличният собственик на дружеството и представляващ – Т. Т. е нямал
право да се разпорежда със средствата по
сметката от собственото си дружество „Т. пропъртис“
ЕООД, по която са извършени плащанията, поради
липса на съответен спесимен в банката, което
би било абсурдно при едно нормално (обичайно) развитие на търговската му
дейност. Самият Т. не е разполагал със специални знания, за да извърши сделката
по продажбата на т. нар. МОЛ, на „Понс холдинг“ АД, а
не е разполагал и със знания за извършване на сделки с гориво – основният
предмет на дейност на „Т. пропъртис“ ЕООД. Т. Т. е
работил като обикновен работник в сферата на строителството.
Упълномощеният
Н.А.А., работещ по нареждане на приближени на З.И. - Б.,
като основен наредител на преводите, пък не е бил
изобщо наясно относно размера на сумите и основанието за извършването им.
От друга
страна, получателят по доставките „Понс холдинг“ АД е
дружество със значителен опит в сферата на строителството и е разлагало с
необходимия технически и персонален капацитет да извърши проучване както на
доставчика си така и на имота, който е набелязало за закупуване.
Налице са
два предварителни договора във връзка с недвижимите имоти на „БА КРЕДИТАНЩАЛТ
БУЛУС" ЕООД - от 10.10.2011 година и от
31.10.2011 година. При тяхната съпоставка е видно, че те са с един и същ
предмет и една и съща страна „Т. пропъртис” ЕООД, но
в различни качества, като по втория договор „Т. пропъртис“
ЕООД е продавач.
Въпреки
еднаквия си предмет, тези договори разкриват съществени разлики. Докато в
договора от 10.10.2011 година за придобиване на имота
е уговорено капаро в размер на 10% от продажната цена в срок до 15.03.2012
година, то по договора от 31.10.2011 година (с „Понс
холдинг“ АД) за продажбата е уговорено 50% от стойността на сделката при
подписването в срок до 30.11.2011 година.
За разлика
от подробния договор между „Перла - 13“ ООД и „Т. пропъртис“
ЕООД, със сключения договор от 31.10.2011 година между жалбоподателя и
продавача „Т. пропъртис“ ЕООД се предвижда плащане на
значителната сума от 24 000 000 лева, като на
практика взаимните права и задължения на страните са уговорени изключително
пестеливо – в рамките на една страница абстрактно формулирани договорки,
въпреки значителната правна сложност, която разкрива сделката – продавачът на „Понс холдинг“ не е собственик на имотите, като не е
собственик и дружеството, с което той е сключил предварителен договор за
продажба („Перла - 13“ ООД), т.е. необходимо е било изрично изявление на
третото лице „БА кредитанщалт булус"
ЕООД, за да има правна сигурност за купувача „Понс
холдинг“ АД.
Предвид
очевидната неяснота в правния статус на имотите, обект на предварителните
договори, купувачът „Понс холдинг“ АД, в разрез с
каквато и да е юридическа и икономическа логика, въпреки несъмнено богатия
предходен опит, който притежава в сферата на строителството, е наредило
превеждането на значителна парична сума на „Т. пропъртис“
ЕООД – дружество, без опит в сферата на продажбите на недвижими имоти,
представлявано от строителен работник и пълномощник, контролиран от приближен
до З.И. (опосредстван заемодател на ревизираното дружество). Нормалното
развитие на едно правоотношение по продажба на недвижим имот изисква купувачът
да се увери, че продавачът е собственик на това, което продава, или поне да има
гаранции, че ще стане собственик и в уговорените срокове ще прехвърли
собствеността. Видно от представените доказателства, „Т. пропъртис”ЕООД
не е собственик на недвижимите имоти, предмет на предварителния договор с „Понс холдинг“ АД. Не е собственик и лицето, което се е
ангажирало да продаде тези недвижими имоти на „Т. пропъртис”ЕООД.
В този смисъл, лишени от логика са действията, предприети от „Понс холдинг“ АД по уговаряне на петкратно пъти по-висок задатък от договореното между „Т. пропъртис”
ЕООД и „Перла 13” ООД, пълната незаинтересованост относно състоянието на
недвижимите имоти (представител на жалбоподателя не е извършвал оглед на
същите), както и липса на действия за осъществяване на контакт с представител
на „Перла 13“ ООД, предвид това, че както е посочено в жалбата, това дружество
е продължавало да търси клиенти.
В цитираните
действия няма никаква нормална юридическа и житейска логика, но те напълно
съответстват на намеренията на страните по договора, по твърденията на
разпитаните Р. Д. и К. И. - да се създадат предпоставки за възникване на право
на приспадане на данъчен кредит за „Понс холдинг“ АД
по фактурите от „Т. пропъртис“ ЕООД (т. нар.
„изчистване“ на ДДС), което е било и направено от ревизираното лице с
включването на фактурите в дневниците за покупки и искането до НАП за
извършване на прихващане или възстановяване на данъци. Съдът кредитира
изявленията на Д. и И., приобщени по изискуемия процесуален ред към преписката
по ревизията, защото те еднопосочно и логически обосновано очертават механизма
на извършване на „сделката“, нейните цели и лицата, пряко участвали във
финансирането на авансовите плащания.
Твърденията
на Д. и И. са изцяло в съответствие с всички доказателства по делото – за липсата
на технически и персонален капацитет на „Т. пропъртис“
да достави недвижим имот; за намерението на представляващия „Понс холдинг“ АД към 2012 година да „стопи“ дължим ДДС; за
облагата, която е следвало да получат част от наредителите
(около З.И.), захранили сметката на „Понс холдинг“
АД; за самоличността на лицата, превеждали паричните средства по сметката на „Понс холдинг“ АД и за лицата, изтегляли непосредствено след
това средствата, преведени по сметката на „Т. пропъртис“
ЕООД, без знанието на самия собственик на доставчика – починалият през 2012
година строителен работник Т. Т..
При
съдебното оспорване на ревизионния акт, твърденията на Р. Д. са оспорени от
жалбоподателя, като недостоверни и манипулирани. Разпитаният свидетел М.
заявява, че е бил във влошени отношения с Д. поради предприет от последния опит
за измама на банката, в която е работел М..
Съдът не
кредитира доводите на жалбоподателя за манипулираност
на изявленията на Д., защото в тази насока не са представени каквито и да е
доказателства в съдебното производство, а показанията на свидетеля М. – в тази
насока – са повече от оскъдни: „…поиска кредитиране за негова фирма, след което
се оказа, че има измама и сигнализирах… Доведе мним италианец, който се
представи за собственик на недвижим имот и поиска ипотека… На третия месец
дойдоха хора от Италия, които се представиха като собственици и казаха, че има
извършена измама. Не мога да кажа през кой месец беше.“ (лист 1405 стр.ІІ).
Съдът счита,
че и да е имало конфликт между Р. Д., и свидетеля М., по повод опит за измама
във връзка с получен банков кредит, то този конфликт е протекъл на плоскостта
на техните отношения и няма връзка със сделката между „Т. пропъртис“
ЕООД и „Понс холдинг“ АД, за която другите две
разпитани лица – И. и А. дават достатъчно информация.
Въпреки
всичко, дори пълното игнориране на изявленията на Р. Д., К. И. и Н. А., дадени
пред Специализирания наказателен съд и в рамките на досъдебното производство,
не би променило релевантните факти по делото: дружество с много сериозен опит в
сферата на строителството, разполагащо с необходимия персонален капацитет за
сключване на сделки с недвижими имоти („Понс холдинг“
АД) подписва предварителен договор на значителна стойност (24 000 000 лева) с новорегистриран
търговец („Т. пропъртис“ ЕООД с капитал 500 лева),
чиито управител е обикновен строителен работник (Т. Т.) без възможност дори да
се разпорежда с банковата сметка на собственото си дружество (поради липса на спесимен в банката) за продажба на имоти (сгради и земя на леснопроверимо място в град София), които не са собственост
нито на доставчика, нито на третото лице („Перла 13“ ООД), с което доставчикът
има отношения; получателят („Понс холдинг“ АД) не
извършва обичайно необходимия правен и/или икономически анализ на предложената му
сделка, но въпреки това превежда значителна сума парична сума
(12 000 000 лева) собствени средства, средства, получени от свързани лица и от близки на З.И.
Иванов, които парични средства са изтегляни непосредствено след превеждането им
(според съдебно – счетоводната експертиза) по банковата сметка на доставчика („Т.
пропъртис“ ЕООД), а съответно - получателят („Понс холдинг“ АД), като дружество с големи публичноправни задължения включва незабавно издадените
фактури в дневниците си за покупки и заявява искане за прихващане или
възстановяване на задълженията си към НАП.
Единственият
логичен извод от така установените факти – и без показанията на Д., И. и А. –
е, че ревизираното лице „Понс холдинг“ АД е
предприело опит за данъчна измама, като е неправомерно е ползвало правото си на
приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени във връзка със сделка, която
то изобщо не е имало намерение да довърши. Затова и законосъобразно с
ревизионния акт му е било отказано признаване на право на приспадане на данъчен
кредит.
Съдът не
кредитира като доказателство за реалност на извършените авансови плащания към „Т.
пропъртис“ ЕООД записът на заповед, подписан от Н. А.,
както и доказателствата за възлагане на събирането на средствата по полицата на
трето лице. Н.А.А. не е управител на „Т. пропъртис” ЕООД, а само пълномощник и не може да обвърже
надлежно дружеството с издадения запис на заповед. Записът на заповед няма
достоверна дата и като частен документ, благоприятен за лицето, което го е
представило, не се ползва с материална доказателствена
сила в съдебното производство, а следва да бъде тълкуван с оглед на всички
обстоятелства по делото. В този смисъл, той не опровергава изводите за издаване
на фактурите от „Т. пропъртис“ ЕООД за да бъде
ползвано неправомерно правото на приспадане на данъчен кредит по тях от
ревизираното лице „Понс холдинг“ АД.
Що се отнася
до изводите на вещото лице, извършило счетоводната експертиза по делото и
показанията на разпитаните свидетели – служители на „Инвестбанк“
АД, те не променят изводите на съда относно неправомерното упражняване на право
на приспадане на данъчен кредит по фактурите от страна на „Понс
холдинг“ АД. Експертът е установил факта на плащанията по банковата сметка на
доставчика и факта на изтеглянето на тези средства непосредствено след
превеждането им – обстоятелства, по които страните не спорят и които не
опровергават, а потвърждават установената симулативност
в отношенията на „Т. пропъртис“ ЕООД и „Понс холдинг“ АД. Свидетелите, описват принципния механизъм
на внасяне на паричните средства и възможностите за тяхното изтегляне, веднага
след извършването на превода и техните показания нямат отношение към
действителните отношения между ревизираното лице и неговия доставчик, така
както са изяснени от останалите доказателства по делото.
В
заключение, съдът приема, че жалбата е изцяло неоснователна и следва да се
отхвърли.
Изходът от
оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху жалбоподателя,
съгласно изричното волеизявление на процесуалния представител на ответника в
съдебното заседание. Съгласно чл. 161 ал.1 изр. ІІ – ІІІ от ДОПК във връзка с
чл. 8 ал.1 т.6 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвид материалния интерес по делото,
жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 15 536 (петнадесет хиляди петстотин тридесет и шест)
лева.
Затова, на
основание чл. 160 ал.1 от ДОПК,
съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Понс холдинг” АД - София с ЕИК *********
и съдебен адрес ***, чрез адвокат Т.Д. ***, против ревизионен акт № Р – 0225 –
1200001 – 091 - 001/28.04.2015 година на орган по приходите към ТД – Бургас на
НАП, потвърден с решение № 216/27.07.2015 година на директора на дирекция
„ОДОП“-Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Понс холдинг” АД - София с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция по
приходите, чрез дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Бургас
сумата от 15 536 (петнадесет хиляди петстотин тридесет и шест) лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: