Р
Е Ш Е
Н И Е №52
26.11.2021
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Административен съд Русе,
четвърти състав, на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Диана Михайлова като разгледа докладваното от
съдия ДЯКОВА административно дело № 551
по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 112,
ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Производството
по настоящото дело е образувано по повод постъпила жалба, подадена от Г.Д.Ц. ***
срещу Експертно решение /ЕР/ № 90160 от 01.07.2021г., издадено от Специализиран
състав по Вътрешни, Белодробни болести и ССЗ при НЕЛК /Национална експертна
лекарска комисия/. С решението е определен краен процент на степен на увреждане
96% без чужда помощ. В жалбата се посочва, че жалбоподателят през основната част на денонощието е на легло, не
е в състояние сам да се обслужва, използва кислороден апарат, който не може да се премества повече
от 3 – 4 метра, същият ежедневно трябва
да се зарежда с дестилирана вода, която трябва да се доставя от аптека. Иска ЕР
да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен административен акт и да
бъде постановена 100% степен на увреждане с право на придружител. В с.з. не се
явява, не изпраща представител, не представя допълнителни доказателства.
Ответникът
по жалбата – Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни болести и ССЗ при
НЕЛК София в отговор по жалбата посочват, че жалбата е неоснователна, не
представят допълнителни писмени доказателства, не се явяват в с.з. и не
изпращат упълномощен процесуален представител. Молят съда да отхвърли жалбата и да им присъди разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите
страни - ТЕЛК общи заболявания първи
състав – УМБАЛ Русе – Канев, Агенция за
хора с увреждания и Регионална дирекция Социално подпомагане не изпращат представител, не се представлява
по делото, не изказват становище и не
представят допълнителни доказателства.
Заинтересованата
страна ТП на НОИ – Русе, чрез ст. юк.Рачева, моли да се отхвърли оспорването и
да се потвърди ЕР на НЕЛК София.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено
следното:
По
допустимостта на жалбата: Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 4 от
Закона за здравето/ЗЗ/ обжалванията и възраженията от страна на
заинтересованите лица и органи (освидетелстваните, осигурителите, НОИ,
Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите
на медицинската експертиза на работоспособността) се правят: срещу решенията на
НЕЛК - пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или
настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, т. е. в 14-дневен срок от съобщаването им, съгласно нормата на чл. 149,
ал. 1 от АПК. В случая, по делото е приложено известие за доставяне с баркод ИД PS 1606 00JGSO L на "Български пощи" АД/л. 9/, от
което е видно, че пощенската пратка, съдържаща оспореното експертно решение на
НЕЛК – София е получена от жалбоподателя на 18.08.2021г. Жалбата против това
експертно решение е изпратена чрез НЕЛК – София, до Административен съд – Русе по пощата на дата 27.08.2021г., видно от пощенското
клеймо на приложения по делото пощенски плик, като същата е постъпила в НЕЛК –
София на 30.08.2021 г., регистрирана с Вх. № АС-964 от 30.08.2021 г., което се
установява от съпроводителното писмо на НЕЛК до Административен съд Русе/л. 2/.
От това следва, че жалбата е подадена на 7-ия/седмия/ ден след получаването на
оспоренето експертно решение на НЕЛК - София, т. е. в законоустановения
14-дневен срок. Освен това, жалбата е подадена от освидетелстваното лице, т. е.
от активно легитимирано лице, по установения ред и с изискуемото съдържание.
Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима – подадена е в срок,
по предвидения в закона ред и форма и от лице, което с оглед на гореизложеното,
има право и интерес от оспорването, след като са засегнати негови законни права
и интереси.
Административен
съд - Русе, като прецени доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
През
периода м.март – м.юни 2019г. жалбоподателят два пъти е лекуван стационарно в Кардиологично отделение
на УМБАЛ „Медика“ Русе, за което са издадени Епикриза по ИЗ № 9683/1099 и
Епикриза по ИЗ № 788/2019. През 2019г. на жалбоподателя са проведени
стационарни лечения в Специализирана болница за активно лечение за
пневмо-физиатрични заболявания „Д-р Д.Граматиков“ Русе ЕООД, за което са
издадени Епикриза по И.З. № 1217/2019, Епикриза по И.З.№189/2019 и Епикриза по
И.З.№ 2403/2019. В същото отделение жалбоподателят е лекуван два пъти и през 2020г., за което са
издадени Епикриза по И.З № 1354/2020 и Епикриза по И.З № 1891/2020. На
26.01.2021г. на жалбоподателя е издадено от личния лекар Медицинско направление
за ТЕЛК № 20210126017177/л.23 преписка/, в което се посочва, че се касае за
пациент с дългогодишна анамнеза за
хипертонична болест, който е провел неколкократно стационарно лечение в
кардиологично отделение с оплаквания от
лесна умора и недостиг на въздух при обичайни физически усилия.
Посочено е че от няколко години жалбоподателят провежда лечение с пулмологичен к-т, с оплаквания от
кашлица с храчки и хъркане в гърдите, както
и че пациентът е с постоянна кислородна терпия. Към медицинското направление е
издадена и Етапна епикриза от
26.01.2021г./л.19 преписка/, която да послужи пред ТЕЛК за определяне на
процент инвалидност. В етапната епикриза е описано обективното състояние на
жалбопдателя като общо увредено, посочва
се, че заема принудително положение в леглото, обслужва се с чужда помощ и е на
кислородна терапия. На 03.02.2021г. жалбоподателят подава заявление-декларация с
вх.№ 182021020316264 /л.22 пр./ до Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/,
чрез Регионалната картотека на медицинската
експертиза /РКМЕ/Русе , с което заявява ,че желае да бъде представен на
ТЕЛК за освидетелстване с трайно
намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане.
С
ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ "Канев "
АД гр.Русе № 90427/17.03.2021 г./л.28
пр./ е определен 80% вид и степен на увреждане/ВСУ/ пожизнено на лицето Г.Д.Ц..
Като водеща диагноза е посочена "Застойна сърдечна недостатъчност.
Посочени са и други придружаващи заболявания – Предсърдно мъждене и трептене, хипертонично
сърце със застойна сърдечна
недостатъчност, друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест,
Дилативна кардиомиопатия. ЕР
е изпратено и връчено на жалбоподателя
по пощата на 19.03.2021г., видно от приложеното по делото известие за доставяне с баркод
ИД PS7002 003 FU6 H на "Български пощи" ЕАД/л.25а
пр./.
Недоволен
от решението на ТЕЛК, Г.Д.Ц., чрез дъщеря си,
подава жалба с вх.№ 376 от
25.03.2021г./л.27 пр./ чрез РКМЕ гр.Русе
до НЕЛК София. В жалбата се посочва, че здравословното състояние на жалбоподателя го е приковало на
легло, че същият използва кислороден апарат и има нужда от чужда помощ при
обслужване. С жалбата моли да бъде
освидетелстван за ТНР /ВСУ/ 100% с чужда помощ. На 13.04.2021г. жалбоподателят подава лично чрез
РКМЕ гр.Русе до НЕЛК София жалба с вх.№
000376 срещу ЕР № 90427/17.03.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ "Канев " АД гр.Русе , с
която го оспорва в частта му относно оценката на ТНР/ вида и степен на
уврежждане.
С
писмо Преп. № 000376 от 19.04.2021г. на НЕЛК, адресирано до жалбоподателя Ц., с
копие до ТЕЛК – първи състав, към УМБАЛ "Канев " АД Русе, Агенцията
за хора с увреждания - град София, ТП на НОИ – Русе и РДСП – Русе/л. 5 дело/,
председателят на НЕЛК е изпратил уведомление до адресатите, че в НЕЛК е образувано
административно производство по чл. 112 от Закона за здравето, против ЕР №
90427/17.03.2021г. на ТЕЛК при УМБАЛ
"Канев " АД гр.Русе, постановено за лицето Г.Д.Ц., което е планирано
за разглеждане на 15.06.2021 г. В писмото е посочено, че на основание чл. 50,
ал. 1 от Правилника за устройство и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
(ПУОРОМЕ и РКМ/2018 г.), административното производство в НЕЛК ще бъде
приключено по документи, поради което явяването в НЕЛК не е необходимо. Това
писмо е получено от жалбоподателя Г.Д.Ц. на 22.04.2021г., видно от приложеното
по делото известие за доставяне с баркод
ИД PS 1606 00 IMI7
N на "Български пощи" ЕАД/л. 6 дело/.
След
запознаване с представената медицинска документация, Специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия –
София по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, постановява
Експертно решение № 90160 от зас. № 20, от 01.07.2021 г. /л.32 пр. /, с
което отменя Експертно решение №
90427/17.03.2021г. на ТЕЛК по отношение
оценката и определя, считано от
26.01.2021г., краен процент на увреждане
96% без чужда помощ, в това число 20% в съответствие с т. IV от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на степента на
увреждане в проценти от Приложение №2
към чл. 63, ал.3 от Наредба за медицинската експертиза. НЕЛК потвърждава ЕР по
отношение СИ и по отношение на ДИ. В ЕР
е посочена диагноза
Разпространена белодробна фиброза с хронични двустранни плеврални
изливи, с активизирани тласъци и
вентилаторни нарушения с ХДН 2 ст, с необходимост от кислородолечение в дома обуславя 80% степен на увреждане по
т.5.3, р.10, ч.6. J
84.1.
Това Експертно решение на НЕЛК е обжалвано
пред съда относно определената трайна неработоспособност/ степен на увреждане/
и относно отказаната чужда помощ.
При
така установеното от фактическа страна и след преценка и анализ на приобщените
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при извършената
служебна проверка, съгласно чл. 168 от АПК, за законосъобразност на оспорената
заповед за налагане на санкции, на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът
намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
При
служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е
произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила за неговото
издаване, но в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби на
закона. Този извод се налага по следните съображения: Обжалваният административен акт е издаден от
компетентен орган по чл. 103, ал. 4, във вр. с чл. 106, ал. 2 от Закона за
здравето. Решението е взето от Специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия –
София по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, определен съобразно водещата диагноза, в
съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, в състав -
председател и двама членове, след анализ на представената медицинска
документация по реда на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ.
Същото
е постановено в писмена форма и формално
съдържа изискуемите от чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ мотиви. Видно от
същите, след анализ на представената медицинска документация, вкл. и
Медицинското експертно досие/МЕД/ на освидетелстваното лице НЕЛК е
отменила ЕР в частта относно определената от ТЕЛК степен на
увреждане 80%, като е издал по-висока - 96%
степен на увреждане. По срок на инвалидизация и по дата на инвалидизация ЕР на
ТЕЛК е потвърдено. НЕЛК се е произнесла
и по необходимостта от чужда помощ, като е потвърдила решението на ТЕЛК, че
такава не е необходима на жалбоподателя. От доказателствата по делото се
установява, че административният орган е изпълнил задължението си да уведоми
жалбоподателя за производството пред него и е изпратил уведомление, получено от
него, че производството пред НЕЛК ще бъде приключено по документи, като се
планира разглеждането им на 15.06.2021 г. Към този момент нормата на чл. 50,
ал. 2 от Правилника/ПУОРОМЕРКМЕ/, която е предвиждала и възможност за преглед
на освидетелстваното лице е отменена, поради което правилно производството е
протекло по документи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
в хода на производството по издаване на оспорения административен акт не са
допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които да са
ограничили правата на жалбоподателката и които да обосноват незаконосъобразност
на оспореното експертно решение само на това основание.
По
настоящото дело правният спор се концентрира около обстоятелството, налице ли
са били предпоставките на освидетелстваното лице да му бъде предоставена чужда
помощ, предвид състоянието му и
безспорно установеното от медицинската документация, че същото използва
кислороден апарат. Съгласно нормата на чл. 68, ал. 1 от Наредбата за медицинска
експертиза, при степен на трайно намалена работоспособност над 90 на сто, ТЕЛК
и НЕЛК се произнасят относно потребността за чужда помощ. Нормата е императивна
и преценката относно нуждата от чужда помощ следва да бъде направена от
административният орган всеки път, когато е определена ТНР над 90%. В случая
това е направено, доколкото на жалбоподателя са определени 96 % ТНР, като органът при проучване на
медицинската документация е счел, че чужда помощ не е необходима. Съгласно чл.
68, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза, чужда помощ сеопределя на
лицата, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване
на ежедневните си потребности. При тълкуване на посочените разпоредби на
подзаконовия нормативен акт следва извод, че органите на медицинската
експертиза действат при условията на обвързана компетентност, като във всички
случаи на ТНР над 90% се прави преценка за потребността от чужда помощ.
Критериите, въз основа на които се прави преценката, са фактически, т. е. дали
при констатирано основно и съпътстващи заболявания, водещи до ТНР над 90%,
лицето е в състояние да се обслужва самостоятелно.
По
отношение неясните съображения на състава на НЕЛК относно необходимостта от
чужда помощ, следва да бъдат изложени следните аргументи: в ЕР на ТЕЛК е
посочено, че на освидетелстваното лице е
определен краен процент степен на
увреждане 96% без чужда помощ, като не са изложени всъщност никакви аргументи
по отношение на този извод. Това обстоятелство до голяма степен е обусловило
обжалването му, като жалбоподателят е изложил своите аргументи относно
необходимостта от чужда помощ, предвид
невъзможността сам да се
обслужва, тъй като през цялото време е в легнало положение, не е в състояние да напуска дома си, както и че постоянно
използва кислороден апарат. Тези негови твърдения намира изцяло опора и
потвърждение в представените с медицинското досие документи – медицинско
направление , етапна епикриза. Безспорно е, че в процесното ЕР на НЕЛК не се съдържат никакви аргументи,
че заболяванията, посочени в него не обуславят нужда от чужда помощ. Липсват
мотиви, от които да става ясно, дали е направена преценка за това, в състояние
ли е освидетелстваното лице да се обслужва самостоятелно при задоволяване на
ежедневните си потребности. Същевременно, както бе посочено и по-горе, в медицинското направление /л.23 пр./ изрично
е посочено, че лицето е с увредено общо състояние и се обслужва от член на
семейството, поради което молбата е
освидетелстването да се извърши в дома на пациента. В
етапната епикриза/л.25 пр./ също
ясно е посочено, че пациентът е на постоянна кислородна терапия, в увредено
общо състояние, заема принудително положение в леглото и се обслужва с чужда
помощ. Очевидно тези медицински документи по никакъв начин не са били взети
предвид от издалия експертното решение -
състава на НЕЛК.
Жалбоподателят
не изпраща процесуален представител в с.з. и не представя допълнителни
доказателства, включително не се използва възможността да се поиска назначаване
на съдебномедицинска експертиза. В този
смисъл оспорването на определения процент
степен на увреждане не е
подкрепено с никакви доказателства. Въпреки това настоящият съдебен състав счита, че в хода на настоящото
производство са ангажирани достатъчно писмени доказателства за това, че жалбоподателят не е в състояние да се обслужва самостоятелно
при задоволяване на ежедневните си потребности, т. е. твърденията му в жалбата
се явяват доказани за това, че състоянието на лицето е такова, че
задоволяването на ежедневните му потребности е в особено силно затруднение, по
описаните медицински причини и че освидетелстваното лице се нуждае от чужда
помощ в ежедневието си и следва да му бъде определена и такава, т. е. че
жалбоподателят отговаря на условията да му бъде осигурена чужда помощ. От
всичко изложено се налага изводът, че обжалваното експертно решение е издадено
без да се съобразят всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да
са използвани всички административно-производствени възможности, дадени от
приложимите нормативни актове – ЗЗ, НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ, за прецизиране и
правилно на решаване на въпроса – дали при определената пожизнено трайно намалена
работоспособност, жалбодателят Г.Д.Ц. се нуждае и от чужда помощ.
По
изложените съображения, съдът намира, че жалбата се явява основателна в частта
относно отказаната чужда помощ, а обжалвания административен акт в тази
оспорена му част, като незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като
преписката, на основание чл. 173, ал. 2, предл. 2 от АПК, бъде върната на Специализирания
състав на НЕЛК – София по Вътрешни,
Белодробни и ССЗ за ново произнасяне, относно необходимостта от чужда помощ,
като при това следва да се направи мотивирана преценка, в състояние ли е същият
да се обслужва самостоятелно при
задоволяване на ежедневните си потребности.
Жалбоподателя
не е направил искания за разноски, не е представил доказателства за направени
такива, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед
всичко изложено по-горе и на основание чл. 172, ал. 2, предл. ІІ/второ/, във
връзка с ал. 1 и във вр. с чл. 173, ал. 2, предл. ІІ/второ/ от АПК,
Административният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Експертно решение на НЕЛК № 90160 от
01.07.2021г. издадено от Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни болести и
ССЗ при НЕЛК, с което е отменено Експертно решение № 90427 от 17.03.2021г. на
ТЕЛК - първи състав, към УМБАЛ "Канев " АД Русе относно определянето "без чужда
помощ" при 96% степен на увреждане, на освидетелстваното лице Г.Д.Ц. с ЕГН ********** ***.
ИЗПРАЩА
преписката на Национална експертна лекарска комисия - София за ново произнасяне
по същество, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Препис
от решението, на основание чл. 138, ал. 3, във вр. с чл. 137, ал. 1 от АПК, да
се изпрати или връчи на всички страни по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
РБългария, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
С Ъ
Д И Я: