Р Е Ш Е Н И Е
№
…………
гр.
Варна, ……………………………… г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
гр. Варна, ХХIХ състав, в публично заседание на първи юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: Кремена
Данаилова
при секретаря Ангелина
Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно
дело № 721/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.145 и следващите от АПК.
Образувано е по
жалба от "ЕС ХОУМ“
ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ С.М.С. срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 72-ФК/22.03.2021 г. издадена от началник
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна
мярка - запечатване на търговски обект – магазин за домашни потреби, находящ се
в гр. Варна, ***, стопанисван от „ЕС ХОУМ“ ЕООД и забрана за достъп до него за
срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят
посочва, че заповедта е издадена в противоречие с материалните разпоредби и
целта на закона. При определяне срока на ПАМ са изложени общи бланкетни мотиви,
които не са съобразени с установеното нарушение. Стойността на покупката е
12,50 лева. Нарушението е първо за този търговски обект, който работи повече от
три години. Посоченото Наказателно постановление от 11.09.2019 г. е извършено в
друг търговски обект, от друг продавач – консултант, поради което не може да се
направи извод, че дружеството системно допуска нарушения на данъчната дисциплина
и отчетност. Търговският обект е на главен булевард в гр. Варна, но поради противоепедимичните
мерки за борба с „Ковид 19“ потокът от клиенти е намалял значително, поради
което не може да се приеме, че е налице значителен поток от потребители. Касае
се за малък магазин за домашни потреби, осигуряващ доход на тричленно семейство
с малко дете, поради което запечатването за срок от 14 дни ще нанесе значителни
затруднения. Счита, че целите на закона, могат да се постигнат с налагане ПАМ в
много по-кратък срок. Не оспорва, че дружеството има данъчни задължения, но е
налице подписано споразумение по изпълнението за разсрочване на вноски. Намира,
че е допуснато нарушение на чл. 6 от АПК при издаване на оспорената заповед. Относно
разпреденото отстраняване на стоките от обекта не е съобразено, че на основание
чл. 187, ал.2 от ЗДДС е имало възможност стоките да бъдат оставени на отговорно
пазене, тъй като изваждане на стоките от обекта и складирането им в друг обект
ще е свързано с големи разходи за жалбоподателя. Отправено е искане за отмяна
на оспорената заповед и присъждане на сторени разноски в производството.
Ответник – Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, чрез процесуален представител – упълномощен юрисконсулт, в писмено
становище от 21.05.2021 г. оспорва жалбата, като излага, че в случая са налице доказателства,
чрез които се установява извършване на нарушението за което е наложена
ПАМ. Определения срок от 14 дни е
обоснован, като са взети предвид, стойността на неотразения приход – 12 лева,
местонахождението на обекта, наличието на друго нарушение на Наредба №
Н-18/2006 г., за което има издадена ЗНПАМ № 254-ФК/17.07.2019 г., която е
влязла в сила видно от решение по адм. д. № 2065/2019 г. на Адм. съд – Варна,
както и наличието на непогасени публични
задължения в големи размери. Отправено е искане жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – гр. Варна, след като обсъди доводите на страните и прецени представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.03.2021
г. е извършена проверка от двама служители на НАП в търговски обект по смисъла
на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за домашни потреби, находящ се в гр. Варна,
***, стопанисван от „ЕС ХОУМ“ ЕООД. На посочената дата в 14,12 часа преди
легитимацията на проверяващите, била извършена контролна покупка на една саксия
на стойност 12,50 лева. Стоката била заплатена в брой от проверяващата Й.Т.с
една банкнота от 20 лева и 3 лева във вид на монети. Върнато е ресто в размер
на 10,50 лева. За покупката не е издаден касов бон от въведеното в експлоатация
в обекта фискално устройство, тип 1 – ЕКАФП, медел Datecs DP – 180, с рег. № 4063681 /08.03.2019 г. Изведена
е справка КЛЕН от 20.03.2021 г., от която е установено, че липсва маркиране на
касова бележка за извършената продажба. Прието е, че е извършено нарушение на чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Съставен
е Протокол за извършена проверка АА № 0434140/20.03.2021 г. от двама инспектори
по приходите в ТД ЦУ на НАП, в присъствие на М.Г.И. – продавач – консултант в
„ЕС ХОУМ“ ЕООД, като протоколът е подписан от посочените лица. Представена е декларация
от М.Г.И. от 20.03.2021 г., в която е посочила, че работи като продавач –
консултант в „ЕС ХОУМ“ ЕООД. Представени са дневен отчет за 20.03.2021 г. до 14,10
ч. и КЛЕН за периода от 10,41 ч. до 14,19 ч., от които се установява че има
служебно въведени 50 лева в касата, които са налични. Други покупки не са
отразени до този час.
Издадена
е оспорената Заповед за налагане на ПАМ № 72-ФК/22.03.2021 от
началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
Издаден
е АУАН № F606836/20.03.2021 г. от ст. инспектор по приходите в НАП, относно
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
От
ответника са представени доказателства за издадена Заповед за налагане на ПАМ №
254-ФК/17.07.2019 г. от началник отдел „Оперативни дейност“ – Варна, с която на
„ЕС ХОУМ“ ЕООД е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за
домашни потреби, находящ се в гр. Варна, ***, стопанисван от „ЕС ХОУМ“ ЕООД.
Посочената заповед е била оспорена, в резултат на което с решение по адм. д. №
2065/2019 г. на Адм. съд – Варна жалбата е отхвърлена и решението е влязло в
сила на 29.10.2019 г.
За нарушение извършено на 16.07.2019 г. от „ЕС
ХОУМ“ ЕООД по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на дружеството е била наложена имуществена
санкция 800 лева с НП № 463101-F501063/11.09.2019
г. издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП. Същото
е обжалвано и с решение от 17.12.2019 г. по нохд № 5198/2019 г. на РС – Варна е
изменена имуществена
санкция от 800 лева на 500 лева, решението е влязло в сила на 14.01.2020 г.
Представени
са писмени обяснение от И.Д.И.– старши инспектор по приходите в отдел
„Оперативни дейности“ – Варна, подадени на
09.04.2021 г. до началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, в които
посочва, че относно проверката на
магазин за домашни потреби в гр. Варна, ***, стопанисван от „ЕС ХОУМ“ ЕООД, при
проверка в обекта е установено, че няма инсталиран софтуер за управление на
продажбите или друг програмен продукт, свързан с фискално устройство.
За
установяване липсата на софтуер за управление на продажбите в търговски обект /СУПТО/ от
ответника е представена разпечатка от 20.03.2021 г. от ПП на НАП „Фискални устройства“,
от която се установява, че след приключване на проверката на органите по
приходите има отразени продажби чрез ФУ в обекта, за които продажби липсва
„Уникален номер на продажбата“, която съгласно т.9 от Приложение № 29 към чл.
52а от Наредба № Н-18/2006 г. е изискване към СУПТО.
За
обосноваване продължителността на срока на ПАМ от ответника е представена
справка задълженията на „ЕС ХОУМ“ ЕООД към НАП към 21.05.2021 г. в общ размер
на 6490, 86 лева.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна
страна:
Оспореният
административен акт е връчен на жалбоподателя на 24.03.2021 г. Жалбата е
депозирана на 02.04.2021 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Подадена е от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, пред надлежен
съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителния директор
на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
изпълнителния директор на НАП, изменена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. е
определено началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на
Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ
запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. Предвид делегираните правомощия оспорената
заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част
определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на
ПАМ, срок и ред за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. Същата съдържа фактически и правни основания, като
изложените мотиви са достатъчни, за да може да се извърши проверката за
законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК,
включително за съответствието на заповедта с целта на закона.
Съставен
е АУАН № F606836/20.03.2021 г. от старши инспектор по приходите в НАП, относно
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.1
от ЗДДС. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да
се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ. Съставяне на АУАН в административното производство по налагане на ПАМ
не е задължително, по арг. на чл.186, ал.1 от ЗДДС, който предвижда, че
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице.
Следва, че налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно
наказание, поради което съставения АУАН в случая служи само за потвърждаване на
установените факти, които са обективирани в Протокол за извършена проверка АА №
0434140/20.03.2021 г. и в оспорената заповед.
В административното
производство по установяване на процесното нарушение не е издадено наказателно
постановление /НП/. Издаване на оспорената заповед не е обвързано с издаването
на НП, а с обективно извършване на нарушението, което в случая е налице. Също
така при издаване на ПАМ не са предвидени давностни срокове, поради което
липсата на издадено НП или издадено такова след процесната заповед не опорочава
производството по налагане на ПАМ и забрана достъпа до търговския обект.
Съгласно
§1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за домашни потреби е търговски обект, тъй като
е място, от което се извършват продажби на стоки. Описанието на търговския
обект в оспорената заповед е направено в достатъчна пълнота и дава възможност
на жалбоподателя да разбере за неиздаване на фискална касова бележка, относно
кой обект е наложена ПАМ. Жалбоподателят не оспорва, че стопанисва търговския
обект.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съобразно
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата:
по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по
чл.3, ал.1.
От
събраните по делото доказателства се установява, че в процесния търговски обект
е налице въведено в експлоатация фискално устройство, от което не е издаден
фискален бон за сумата на контролната покупка от 12,50 лева. Не са оспорени
описаните в протокола за извършена проверка (ПИП) от 20.03.2021 г. констатации.
Посоченият ПИП е съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им и се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК. В случая от събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед
фактическа обстановка.
Въз
основа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, за
осъществен фактическия състав на законово предвиденото материалноправно
основание за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б "а" от ЗДДС,
доколкото дружеството-жалбоподател не е спазило реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба.
При
установено нарушение от вида на процесното, административният орган е длъжен да
наложи принудителната административна мярка "запечатване на търговския
обект", за обекта в който е осъществено противоправното деяние – т.е.
органът действа в условията на обвързана компетентност. Единствено при
определяне срока на ПАМ ответника има оперативна самостоятелност.
Законът
не регламентира възможност за всеки конкретен случай органът да извършва
преценка дали при наличие на нормативноустановените фактически предпоставки да
наложи или не мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Приложимият специален закон ЗДДС
не регламентира възможност при отстраняване на установеното нарушение на
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, да не се издава заповед по чл.186, ал.3,
вр. чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС за налагане на ПАМ. Предвид така
установените по делото факти, съдът намира, че административният орган
обосновано е приел, че допуснатото в проверения търговски обект на
жалбоподателя нарушение на чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 от ЗДДС, съставлява основание за издаване на
заповед по чл.186, ал.3, вр. ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС и в условията
на обвързана компетентност е приложил с оспорената заповед - принудителна
административна мярка „запечатване на търговския обект“, кумулативно с нея и
при същите предпоставки и по чл.187, ал.1 от ЗДДС за „забрана на достъпа до
обекта“.
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект се налага за срок до 30 дни. В случая наложена на
дружеството-жалбоподател с оспорената заповед принудителна административна
мярка - запечатване на търговски обект – магазин за домашни потреби и забрана
за достъп до него, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е
за срок от 14 дни. Съдът приема, че при определяне на срока на наложената ПАМ,
не е нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК - продължителността на
налагането на мярката е в разумно съотношение на пропорционалност между
охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка обществени
отношения, касаещи данъчното облагане и засегнатите интереси на дружеството.
В случая извършеното на
20.03.2021 г. нарушение по чл.
25, ал. 1 във вр. с чл.
3, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. не се явява "повторно" по смисъла § 1,
т. 35 ДР ЗДДС и не е налице хипотезата по чл.
187, ал. 4, изр. последно ЗДДС, която не дава възможност
за отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му,
независимо от заплащане на имуществената санкция. Това е така, поради влизане в
сила на НП № 463101-F01063/11.09.2019
г. на 14.01.2020 г., а настоящото нарушение е извършено на 20.03.2021 г., т.е. след
изтичане на една година след от влизането в сила на наказателното
постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
Предходното нарушение по чл.
25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е извършено на 16.07.2019 г. и в
друг търговски обект, но от същото юридическо лице – „ЕС ХОУМ“ ЕООД. Това, че
предходното нарушение е в друг търговски обект е без значение, защото
наказанието се налага на лицето, което има задължение да издаде касов бон, а по
смисъла на чл. 3, ал.1 от Наредба
№ Н – 18/13.12.2006 г. в
случая това е „ЕС ХОУМ“ ЕООД. В този смисъл е неоснователен
доводът на жалбоподателя, че друго такова нарушение не е извършвано от
търговеца.
Извършване на ново нарушение
от същия вид, категорично сочи, че търговеца не е поправил поведението си, т.е.
наложената имуществена санкция и ПАМ не са изпълнили целите си, т.е. спрямо
жалбоподателя те са били в нисък размер. Действително извършената продажба е на
ниска стойност – 12,50 лева, но в магазин за домашни потреби е нормално сделките
да са около тази цена, ето защо от стойността на стоката не може да се изведе,
че нарушението е с ниска степен на обществена значимост. Търговския обект е в
идеален център на град Варна, което предполага по-високи обороти отколкото в
отдалечени райони на града. В случая епидемичните мерки към 20.03.2021 г. и
следващите дни не препятстват потребителите да посещават търговските обекти,
поради това не може да се приеме, че оборотите на обекта са по-ниски от
предходни периоди и само на това основание да се счита, че за нарушението да се
прилага ПАМ в срок от 14 дни е прекомерно. Посочените
от жалбоподателя вреди, които ще настъпят за него при изпълнение на
административния акт, са присъщите на въведеното с ПАМ ограничение в правната
му сфера, поради което не налице нарушение на чл. 6 от АПК и в тази
насока.
В
този смисъл съдът приема, че продължителността на срока на наложената ПАМ е
определена при съобразяване на охраняваните с прилаганата принудителна
административна мярка обществените отношения, свързани с коректното отчитане на
продажбите на стоки в търговските обекти и респ. с фискалните интереси на
държавата, която защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона,
без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ето защо правилна,
законосъобразна, съответна на целите по чл.22 от ЗАНН и на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК е преценката на административния орган, че за
осигуряване защитата на обществения интерес и спазването от задълженото лице на
фискалната дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва
да бъде за срок от 14 дни.
Наличието
на неплатени публични задължения, също е косвено доказателство, че търговецът
не спазва стриктно установените със закон задължения.
От ПИП №
0434140/20.03.2021 г. е установено налично в обекта работещо фискално
устройство – с индивидуален номер DT 741922. Чрез представените
обяснения от старши инспектор по приходите – Иван Иванов и данни от документи
за продажби от ФУ с DT 741922 се
установява, че в процесния търговски обект жалбоподателят не използва СУПТО.
Поради неизползване на СУПТО законосъобразно не е приложена нормата на чл. 186а
от ЗДДС, която предоставя възможност да не се наложи ПАМ.
В
съответствие с чл.25, ал.3 от Наредбата, моментът, в който лицето по чл.3
следва да издаде фискалния бон, е този на извършване на плащането и
едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото
едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект, то
очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по
документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното
развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно
поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална
бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл.22 от ЗАНН за мерките по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС е мислима само тази на
превенцията – за предотвратяване на административни нарушения.
В
съответствие с чл. 172, ал.1 от ЗДДС е указано на жалбоподателя да отстрани
наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки в срок до
определената дата на запечатване. Нормата на чл. 172, ал.2 от ЗДДС, предвижда
- Когато отстраняването е
свързано със значителни затруднения за органите по приходите и/или със
значителни разходи за лицето, постановилият запечатването орган може да
разпореди стоките в обекта или обектите да бъдат оставени на отговорно пазене
от лицето. Разпореждането не се отнася за стоките - предмет на нарушението по чл. 186,
ал. 1, т. 2. Жалбоподателят не е представил
доказателства за наличните стоки в обекта и размера на разходите, които следва
да стори, за да отстрани същите от обекта, поради това доводът му, че за него
ще последват несъразмерни разходи в сравнение с преследваната цел е необоснован
и недоказан.
С
оглед изложеното, съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен
орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените
правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона,
поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК.
Подадената жалба, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Упълномощен
юрисконсулт е извършил процесуално представителство, съгласно чл.24, ал.1, т.2
и т.3 от ЗА, чрез представяне на писмено становище. Производството е по реда на
АПК, на основание чл.186, ал.4 от ЗДДС. Делото не е с фактическа и правна
сложност. С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния
представител на административния орган за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение същото, като основателно следва да се уважи, като се осъди
жалбоподателя да заплати на НАП, към която се числи административния орган,
сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно
чл.143, ал.4 от АПК, вр.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 24 от НЗПП.
Предвид
изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 143, ал.1 от АПК искането на
жалбоподателя за присъждане на сторени разноски е неоснователно, поради което
се отхвърля от съда.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал.2, вр.ал.1 от АПК, съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „ЕС ХОУМ“ ЕООД, ЕИК *********, с
управител и представляващ С.М.С. срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 72-ФК/22.03.2021 г.
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ЕС ХОУМ“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му, пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: