О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
гр. Габрово, 12.05.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.
ГАБРОВО в закрито разпоредително заседание на дванадесети май две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
при
секретаря ………… като разгледа докладваното от съдия Рачев адм. дело № 85 по
описа за 2022 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото произнасяне е по реда на чл. 166,
ал.3 от АПК.
Производството е образувано
по повод жалба с вх. № 826 от 11.05.2022г. по описа на Административен съд –
гр. Габрово на Г.В.В. с ЕГН **********,***, клетка 6, 5-та група против предварителното
изпълнение на Заповед № Л-953/11.04.2022г. на Началника на Затвора град Плевен.
Предварителното
изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на закона - чл. 111, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража. В този закон не са предвидени основанията за спиране
на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят
приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре
предварителното изпълнение, ако то може да причини на оспорващия значителна или
трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на
нови обстоятелства.
Оспорващият
не е представил доказателства за настъпването на значителни или трудно
поправими вреди от незабавното изпълнение на административния акт, нещо повече
дори липсват твърдения в тази насока. В хипотезата, в която законодателят е
допуснал предварително изпълнение на индивидуален административен акт, съдът
може да спре предварителното изпълнение само когато по делото е доказано, че
самото предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или
трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази нови факти и
обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на
жалбоподателя. Законът не изисква да се установи, че публичният интерес, в
защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на
закона, е по-малко значим от личния интерес на оспорващия. Какви са били
мотивите на законодателя за изключението от установения общ принцип на
суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към
възможността съдът да спре предварителното изпълнение. С оглед на това дали те
са или не са били някоя от целите по чл. 60, ал. 1 АПК е без правно значение за
преценката на основателността на искането. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква да се провери дали поради
настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се
окаже прекомерно, дали няма да премине рамките на основни, гарантирани и
защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства
по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. Жалбоподателят
в случая дори не твърди неблагоприятни за него последици и не е ангажирал
доказателства, с които да установи факти и обстоятелства, въз основа на които
да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото
предварително изпълнение. Той е натоварен с доказателствената тежест да обори
законовата презумпция за надделяващ обществен интерес от предварителното
изпълнение на конкретната принудителна мярка, с която тежест в случая
жалбоподателят не се е справил.
В
случая нормата на която се позовава г-н В. – чл. 285, ал.3, изр. второ от ЗИНЗС, за да обоснове че държавна такса не се дължи в случая е неприложима.
Посочената норма е относима към исковото производство по Част Седма от закона. Следователно
държавна такса се дължи. До същия извод се стига и ако илюзорно се приеме, че е
приложима посочената норма. В нея изрично е предвидено че се внася проста
държавна такса, чийто размер в случая е 10,- лева. Изречение второ се отнася за
разноските по производството, за които е предвидено че не се внасят
предварително но разноските за разходи различни от държавната такса.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по
сметката на Административен съд – Габрово.
Въпреки
този изход на делото и въпреки своевременно направеното искане от страна
процесуалния представител на административния орган да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, същото не следва да бъде присъждано, тъй като специалния
ЗИНЗС не предвижда присъждане на такова.
Водим
от горното и на основание чл. 166, ал.3 от АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ
искането на Г.В.В. с ЕГН **********,***, клетка 6, 5-та група да бъде
спряно допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на Заповед №
Л-953/11.04.2022г. на Началника на Затвора град Плевен.
ОСЪЖДА Г.В.В. с ЕГН **********,***,
клетка 6, 5-та група да заплати държавна такса в размер 10,- /десет/ лева по
сметката на Административен съд – Габрово.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 200,- /двеста/ лева в
полза на ГДИН.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен
съд – Габрово, в седемдневен срок от уведомяването.
На
страните да се изпрати копие от настоящото.
СЪДИЯ: