Р Е Ш Е Н И Е
№ .......
Гр. В. Търново, 10.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Ваня Иванова, като
разгледа докладваното от съдията Данаилов
гр.д. № 1581 по описа за
Производството е образувано е по искова молба на „А 1 България” ЕАД, гр. София, срещу С.И.Б., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 315.95 лева, представляваща стойност на потребени далекосъобщителни услуги по договор № М4285830 от 08.11.2014 г. и неустойка за неизпълнение на договора, както и лихва за забава от 26.84 лв., като за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2727/2017 г. по описа на Великотърновския районен съд. В молбата се твърди, че страните са били налице облигационни правоотношения по повод сключения между тях договор за далекосъобщителни услуги. Ищецът твърди, че във връзка с договорa са издадени 3 фактури: от 27.11.2014г., от за сумата 80.03 лв., от 28.12.2014г. за сумата 24.78 лв. и от 26.05.2015г. за сумата 211.14 лв. начислена неустойка за неизпълнение на договора за далекосъобщителни услуги. Твърди, че ответникът не е заплатил в срок всички дължими суми за потребените от него услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените договори и да начисли неустойка за предсрочното им прекратяване. Уточнява в допълнителна молба претенциите си – 104.81 лв. неплатени далекосъобщителни услуги по фактурите от 27.11.2014г. и 27.12.2014г., 2011.14 лв. неустойка по фактурата № *********/26.05.2015г. и 26.84 лв. лихва за забава.
Ответникът С.И.Б. чрез особения му представител, оспорва иска. Оспорва твърденията на ищеца за основанието на което са възникнали, както и размера на задълженията, оспорва и ликвидността и изискуемостта на задължението за заплащане на неустойка. Възразява и като неравноправна на клаузата за неустойка. Прави и възражение за изтекла давност на вземанията на ищеца. Моли съда да отхвърли иска.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор № ********* от 08.11.2014 г. и Приложение № 1 към същия. Приети са като доказателства по делото заверени преписи от фактури от 27.11.2014г. и 27.12.2014г., ведно с Приложения А, издадени през периода от м. 11.2014г. – м.12.2014г. г., отразяващи задължения на ответника за абонаментни такси, разговори, съобщения и др., Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи. Фактура № *********/26.05.2015г. не беше представена.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:
Възраженията на ответника за изтекла давност на вземанията на ищеца са неоснователни. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено в съда на 15.08.2017г., или преди изтичането на 3-годишния давностен срок от падежа на най-старата фактура, който е 12.12.2014г.
По делото е установено твърдяното договорно отношение и следващото от него задължение на ответника за заплащане на абонаментни такси в размер на 14.90 лв. с ДДС. Доказателства тези такси да са платени или вземанията за тях да са погасени по друг способ не се събраха Дължими са за времето от 23.10.2014г. година до 22.12.2014г. година. Така искът се явява доказан за сумата от 29.80 лв., сбор от посочените такси за два месеца.
За разликата до пълния претендиран размер от 104.81 лв. искът е недоказан. По делото не е установено ползването на мобилни услуги и начисленията на ищеца по приложените фактури се явяват голословни. По делото остана недоказано дали по силата на облигационни отношения за претендирания период ищецът е предоставил реално договорените далекосъобщителни услуги, респ. дали ако такива услуги са предоставени на ответника, то същите са вярно отчетени от измервателните средства на доставчика, тарифирани съгласно чл. 57 и сл. от Закона за измерванията, съответно дали същите са вярно фактурирани – по време, статут (промоционален или стандартно договорен) и цена. Приложените по делото фактури, приложения и сметки, на които се позовава ищеца за доказване на горните обстоятелства, са едностранно съставени документи и не доказват получаването на далекосъобщителните услуги, респ. начина на определяне тяхната цена. Съгласно чл. 180 от ГПК сами по себе си горепосочените документи не се ползват с обвързваща доказателствена сила.
Искането на ищеца за изслушването на съдебно-техническа експертиза, е неоснователно, тъй като самият ищец в исковата си молба, позовавайки се единствено на приложените фактури и приложения, не посочва конкретен вид на ползваните от ответника услуги, както съответна и конкретна тяхна цена. Поради това и евентуална експертиза с въпросите на ищеца не би предоставила конкретна информация за трафичните данни, тъй като с такава експертиза не може да се извърши проверка за броя на използваните от ответника услуги, времето или обема им, както и за начина на определяне на тяхната цена.
Предвид на изложеното съдът приема, че искът за установявена на вземането на ищеца против ответника за сумата 75.01 лв. потребени далекосъобщителни услуги е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претендираната неустойка:
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. В случая от приложените по делото Общи условия се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорите, сключени между страните съдържат клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до края на договора.
На първо място, с оглед приетото от съда по-горе не се установява да е налице допусната забава в плащанията, която да е довела до наличие на предпоставките за предсрочно прекратяване на договорите. На следващо място, в хода на производството не беше проведено и доказване кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата, нито са изложени обстоятелства за формирането размера на неустойката. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото между страните не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката, установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В случая по делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от ответника и далеч след съставянето на процесните сметки, с които са начислени неустойките. Т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това. Съвсем друг е въпросът, че в сметките, с които са начислени търсените неустойки, липсва посочване какво е основанието за начисляването им - по кой договор, на какво основание от съответния договор, за кой период и пр.
По изложените съображения съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същите.
На следващо място, неустойките за предсрочно прекратяване на процесния договор следва да бъдат квалифицирани като неравноправни клаузи, с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В случая ответника притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесния договор е сключен при предварително определени условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самия договор, че същия са бланков и не е бил предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответника не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като не се установява клаузите за неустойки да са били индивидуално договорени. Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.4.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответника не е имала възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка. Предвид гореизложеното, като взе предвид съдържанието на самите неустоечни клаузи и съпоставяйки ги с останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият съдебен състав приема, че същите са явяват неравноправни, а оттам - и нищожни. Така, както са уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузата е уговорена за предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни права за потребителя. Видно е от самия договор, че потребителят няма никакво право да прекрати съответния договор, без това да влече след себе си заплащане на неустойка. В този смисъл потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово задължение, но и във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на неустойката към момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни абонаментни такси, без за потребителя да се създават някакви права. Тук следва да се отбележи, че самите клаузи не уреждат каквито и да било правила за изчисляване на неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение от потребителя, а във всеки случай на неизпълнение, потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер, което създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора. Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес.
С оглед на горното, съдът намира, че ответникът не дължи и претендираната неустойка от 211.14 лв., поради което предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен и също следва да бъде отхвърлен.
Предвид размера на дължимата главница от 29.80 лв. за дължимите месечни такси по договора за далекосъобщителни услуги, основателен се явява и искът за заплащане на лихва за забава, чиито размер определен по реда на чл.162 лв., възлиза на сумата от 4 лв. за периода от 13.01.2015 г. до 24.07.2017г. За разликата до пълния предявен размер от 26.84 лв. искът за законна лихва следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените в настоящото производство разноски, които възлизат на сумата от 35.50 лв. – съразмерно с уважения иск.
Съгласно дадените в т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС указания, на ищеца следва да се присъдят и на направените в заповедното производство разноски в размер на 20.50 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.Б., с постоянен адрес:*** Търново, с ЕГН **********, дължи на „А 1 България” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с ЕИК *********, сумата в размер на 29.80 лв. /двадесет и девет лева и осемдесет стотинки/, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги М4285830 от 08.11.2014 г.; сумата в размер на 4 лв. /четири лева/, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 13.01.2015 г. до 24.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 15.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, като за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2727/2017 г. по описа на Великотърновския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените искове от „А 1 България” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с ЕИК *********, против С.И.Б., с постоянен адрес:*** Търново, с ЕГН **********, да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 75.01 лв. /седемдесет и пет лева и една стотинка/, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги М4285830 от 08.11.2014 г.; сумата в размер на 211.14 лв. /двеста и единадесет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; сумата в размер на 20.78 лв. /двадесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 13.01.2015 г. до 24.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2727/2017 г. по описа на Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА С.И.Б., с постоянен адрес:*** Търново, с ЕГН **********, да заплати на „А 1 България” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с ЕИК *********, сумата от 35.50 лв. (тридесет и пет лева и петдесет стотинки), представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата от 20.50 лв. (двадесет лева и петдесет стотинки), представляваща направените разноски по ч.гр.д. № 2727/2017 г. по описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: