Мотиви към НОХД № 336/2018г. по описа на Каварненски
Районен съд.
Срещу
подсъдимия Р.А.И. ЕГН **********,роден на ***г***,български гражданин,българин
с постоянен и настоящ адрес ***,основно образование,безработен,неженен,осъждан
е повдигнато обвинение и същият е предаден на съд за това,че на 05.11.2018г. в с.В.,общ.Каварна,при
условията на опасен рецидив/след като е осъждан два пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер,като изпълнението на наказанията не е
отложено по чл.66 от НК-с определение №
17/26.05.2015г. по НОХД № 86/2015г. на РС гр.Каварна,в сила от 26.05.2015г. и
със споразумение № 24/28.06.2016г. по НОХД № 158/2016г. на РС гр.Каварна,в сила
от 28.06.2016г./ е извършил опит да се съвкупи с лице от женски пол-И.Т.В. от
с.с.,като го принуди към това със сила и деянието е останало недовършено поради
независещи от дееца причини,поради което и на основание чл.152 ал.3 т.5 във връзка с ал.1 т.2,предл.1
във връзка с чл.18 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 б.“б“ от НК.
Представителят
на РП-Каварна поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия Р.А.И. за престъпление по чл.152 ал.3 т.5 във връзка
с ал.1 т.2,предл.1 във връзка с чл.18 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 б.“б“ от НК
и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по него.Прокурорът счита,че
фактическата обстановка по делото е изяснена и посоченото престъпление е
извършено от подсъдимия по начина описан в обвинителния акт.По отношение
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия,с оглед проведеното съкратено
съдебно следствие по реда на глава XXVII от НПК и във формата на чл.371 т.2 от НПК,прокурорът счита,че следва да се приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК,тъй като са едновременно налице условията на ал.1 до ал.3 и условията на
чл.55 от НК,поради което съдът следва да приложи чл.55 от НК,ако е
по-благоприятен за дееца.Предлага по отношение на подсъдимия Р.А.И. да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,което на
основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от НК,следва да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим,тъй като не са налице материално правните предпоставки за
приложение института на „условното осъждане“.
Защитникът
на подсъдимия Р.А.И. не прави възражения
по фактите на обвинението,с оглед признаване на фактите по обвинителния акт и
разглеждане на делото по реда на глава XXVII от НПК.Защитникът счита,че е
безспорно от фактическа и правна страна наличието на престъплението по 152 ал.3
т.5 във връзка с ал.1 т.2,предл.1 във връзка с чл.18 ал.1 във връзка с чл.29
ал.1 б.“б“ от НК,но изразява съображения по отношение размера на
наказанието.Счита,че при наличните данни по отношение на процесното
деяние,следва да се наложи наказание“лишаване от свобода“ в размер под
предвидения в нормата на чл.152 ал.3 т.5 от НК,като пледира да бъде наложено
наказание в размер около 6/шест/ месеца „лишаване от свобода“,като се приспадне
и времето през което Р.А.И. е бил задържан,считано от 06.11.2019г.
Подсъдимият
Р.А.И.,явявайки си в съдебно заседание,признава фактите по обстоятелствената
част на обвинителния акт и моли за разглеждане на делото по реда на глава XXVII
от НПК.Подсъдимият се признава за виновен в извършване на престъплението по
повдигнатото му обвинение,придържа се към казаното от защитника и изказва
съжаление за стореното.В последната си дума пред съда подсъдимият моли за
по-леко наказание.
Предвид
обстоятелството,че по делото бе проведено съкратено съдебно следствие по реда
на глава XXVII от НПК и във формата на чл.371 т.2 от НПК и констатацията,че
самопризнанието на подсъдимия от
събраните на досъдебното производство доказателства-показанията на разпитаните
свидетели и писмените доказателства и след като съобрази разпоредбата на чл.373
ал.3 от НПК,съдът приема за установени следните обсстоятелства,изложени в
обвинителния акт:
На
05.11.2018г. през деня подсъдимия Р.А.И. *** работил при своя съселянка,която
го почерпила с ракия,вино и бира.Около 18ч. същият отишъл до дома на свидетеля Н.И.Б.,където
заварил пострадалата И.Т.В..Последната се била отбила там за кратко.Малко
по-късно свидетелката В. тръгнала към дома на свидетеля Д.Д.К.,за която се
грижела.Подсъдимият И. я последвал и застигнал.В. го попитала какво търси след
нея. Подсъдимият я бутнал с ръце по раменете и я съборил на земята по гръб.***********.На
свой ред В. му казала да се маха,както и че *******.Въпреки това подсъдимият И.
и вдигнал *******.**************.Докато правил това В. викала за
помощ.Подсъдимият се изплашил от виковете и,станал и отишъл за кратко до дома
на свидетеля Б..Свидетелят В. пък отишла при свидетеля Д.Д.К.,с която споделила
какво се е случило.На 06.11.2018г. сутринта пострадалата казала на свидетеля Д.С.В.,кмет
на с.В.,за случилото се и я помолил да съобщи в полицията.Тогава свидетелят В.
телефонирала в РУ гр.Каварна и сигнализирала за инцидента.
Подсъдимия
Р.А.И. ЕГН ********** е роден на ***г***,български гражданин,българин с
постоянен и настоящ адрес ***,основно образование,безработен,неженен.
От
справката за съдимост на Р.А.И. ***,че е осъждан многократно-общо 11 пъти,за престъпления по
чл.144 ал.3,чл.149 ал.2,чл.170 ал.2,чл.194-196,чл.214 ал.1,чл.216,чл.255 т.2
във връзка с чл.252 ал.1 т.1,пр.1/отм./ и чл.325 от НК.
От
така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна
страна следното:
на 05.11.2018г. в с.В.,общ.Каварна,при
условията на опасен рецидив/след като е осъждан два пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер,като изпълнението на наказанията не е
отложено по чл.66 от НК-с определение №
17/26.05.2015г. по НОХД № 86/2015г. на РС гр.Каварна,в сила от 26.05.2015г. и
със споразумение № 24/28.06.2016г. по НОХД № 158/2016г. на РС гр.Каварна,в сила
от 28.06.2016г./ подсъдимия Р.А.И. е извършил опит да се съвкупи с лице от
женски пол-И.Т.В. от с.с.,като го принуди към това със сила и деянието е
останало недовършено поради независещи от дееца причини,поради което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.152
ал.3 т.5 във връзка с ал.1 т.2,предл.1 във връзка с чл.18 ал.1 във връзка с
чл.29 ал.1 б.“б“ от НК.
Формата
на изпълнителното деяние на престъплението изнасилване по чл.152 ал.1 т.2 от НК
включва два акта-принуда и съвкупление,между които е налице фэункционална
връзка.Подсъдимият е осъществил първия акт-принудата,тъй като упражнил върху
пострадалата сила,за да преодолее съпротивата и и да се съвкупи с
нея.Въпреки,че сломил съпротивата и,той не успял да се съвкупи с жертвата.При
това положение изпълнителното деяние състоящо се от два акта,е останало
недовършено,тъй като макар да е осъществена принудата,липсва извършване на
втория акт-съвкуплението.В този смисъл налице е хипотезата на чл.18 ал.1 от НК.
Пострадалата
И.Т.В. е лице от женски пол,поради което
тя се явява жертва по смисъла на чл.152 от НК.Налице е и другия признак от
субективна страна-липса на желание от страна на пострадалата за съвкупление с
подсъдимия,което е изразено чрез съпротивата и.
Налице
е квалифициращото обстоятелство по чл.153 ал.3 т.5 от НК.С оглед съдебното
минало на подсъдимия съдът прие,че деянието е извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1б.“б“ от НК.Подсъдимият Р.А.И. е осъждан два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,като
изпълнението на наказанията не е отложено
по чл.66 от НК-с определение № 17/26.05.2015г. по НОХД № 86/2015г. на РС
гр.Каварна,в сила от 26.05.2015г. и със споразумение № 24/28.06.2016г. по НОХД
№ 158/2016г. на РС гр.Каварна,в сила от 28.06.2016г.,преди да извърши опит да
се съвкупи с лице от женски пол-И.Т.В. от с.с.,като го принуди към това със
сила и деянието е останало недовършено,поради независещи от дееца причини.За
наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.152 ал.3 т.5 от НК правно
релевантен е и факта,че подсъдимия Р.А.И. е извършил престъплението преди да са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанието му по последното осъждане/по
НОХД № 158/2016г. на РС гр.Каварна/,при което е налице изискването на чл.30
ал.1 от НК,а осъжданията са за престъпления извършени от него като
пълнолетен/чл.29 ал.2 от НК/.Подсъдимият Р.А.И. е осъждан за умишлени
престъпления от общ характер с налагане на наказание лишаване от свобода,чието
изпълнение не е отложено.
От
субективна страна деянието е извършено при наличие на пряк умисъл.Подсъдимият е
съзнавал,че извършава деянието след като е бил осъждан на лишаване от
свобода,че И.Т. Василев не е съгласна да се съвкупява с него,съзнавал е,че
употребява спрямо нея физическа сила,за да сломи съпротивата и и да се съвкупи
с нея.
Пострадалата
И.Т.В. е навършила 14 годишна възраст,с което е налице изискването на чл.150 от НК.
За
наказанието:
Съгласно
чл.373 ал.2 от НПК,при постановяване на осъдителна присъда от съда при
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372 ал.4 от НПК,съдът определя
наказанието лишаване от свобода,като се ръководи от разпоредбите на Общата
част,т.е. при условията на чл.54 от НК и намалява така определеното наказание с
една трета,а според разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК,в случаите когато
едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 от НК,съдът
прилага само чл.55 от НК,ако е по-благоприятен за дееца.
Преценявайки
пототделно и в съвкупността им горепосочените обстоятелства,съдът прие,че в
случая са налице многобройни смекчаващи отговорността такива,при наличието на
които дори намаленото с една трета-по правилата на чл.58а ал.1 от НК наказание
би се явило несъразмерно тежко.Поради това съдът счете,че приложението на чл.55
от НК се явява по-благоприятно за подсъдимия.
Ето
защо при определяне вида и размера на наказанието съдът намира,че по отношение
на подсъдимия Р.А.И. наказанието следва да се определи при условията на чл.58а
ал.4,вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК-т.е под минимума на наказанието предвидено в
инкриминирания текст на закона,поради наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
При
индивидуализиране на наказанието по отношение на подсъдимия,Съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства направените от същия пълни самопризнания
в досъдебната фаза на процеса,които в значителна степен са спомогнали за
изясняване на обективната истина по делото,срещу него не се водят досъдебни
производства,липса на вредоносен резултат,касае се за деяние което е в стадия
на опита,което е предпоставка за приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК и
съответно на чл.58 ал.1 б.“а“ по отношение на опита.Отегчаващи вината
обстоятелства са обремененото съдебно минало на подсъдимия и недобрите му
характеристични данни.Като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства съдът амира,че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Съобразявайки
се с посочената по-горе постановка на закона съдът наложи на подсъдимия Р.А.И.
наказание при условията на чл.58а ал.4
във връзка с чл.55 ал.1 т.1 във връзка с чл.58 б.“а“ от НК,като размера на
наказанието „лишаване от свобода“ определи за срок от една година,което
наказание да изтърпи ефективно при строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2
б.“б“ от ЗИНЗС.
Съдът
приспадна на основание чл.59 ал.1 от НК
при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ времето през което
по отношение на подсъдимия Р.А. е била наложена мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ считано от 06.11.2018г. по ДП № 253/2018г. по описа на
РУ гр.Каварна.
Така
наложеното наказание,Съдът намира,че е от вид и характер,да постигне целите на
наказанието,визирани в чл.36 от НК-както по отношение на подсъдимия,когото да
превъзпита към спазване занапред на законите и установения в страната правов
ред,така и по отношение на останалите членове на обществото,като им въздейства
възпитателно и предупредително.
Водим
от горното,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: