№ 591
гр. София, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001000082 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 300964/10.12.2020 г., подадена от „Вени 63“ ЕООД
(н), гр. Хасково, ул. „6-ти септември“ № 9, с ЕИК:********* чрез синдика Г. Н. Г. срещу решение
№ 260715/22.10.2020 г., постановено по гр. дело № 11897/2018 г. по описа на Софийски градски
съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу З. И. К., с ЕГН:**********, К. Н.
К., с ЕГН:**********, Д. Н. И., с ЕГН:********** (конституирани по реда на чл. 227 ГПК в
правата на първоначалния ответник Н. К. К. с ЕГН:**********) и К. К. К., с ЕГН:**********
искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 79 вр. чл. 228 ЗЗД за сумата от
42 4229.27 лв., дължима разделно (212 114.64 лв. от К. К. К. и по 70 714.88 лв. от всеки от
наследниците на Н. К. К.), представляваща придобито от ищеца по договор за цесия вземане за
подобрения, извършени в имот на ответниците за периода 16.10.2006 г. - 11.07.2013 г., дължимо
поради предсрочното прекратяване на договора за наем и евентуален иск с правно основание чл.
99 вр. чл. 59 ЗЗД за сумата от 424 229.27 лв., дължима разделно (212 114.64 лв. от К. К. К. и по 70
714.88 лв. от всеки от наследниците на Н. К. К.), представляваща придобито от ищеца по договор
за цесия обезщетение за подобрения, извършени в имот на ответниците за периода 16.10.2006 г. -
11.07.2013 г. от наемател по време на действие на договор за наем; както и „Вени 63“ ЕООД (н) е
осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на З. И. К., К. Н. К. и Д. Н. И. сумата от по 1 000
лв. за всеки, представляващи съдебни разноски и на К. К. К. сумата от 3 000 лв., представляваща
съдебни разноски, а по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ - сумата от
1
16 969.17 лв., представляваща дължима държавна такса.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно.
Излага съображения в подкрепа на възраженията си: - че първоинстанционният съд бил
допуснал нарушение по доклада относно разпределяне на доказателствената тежест между
страните – с определението си от 27.03.2019 г. приел за ненуждаещ се от доказване факт, че
косвеният праводател на ищеца („Боско строй“ ЕООД) извършил „ремонтни работи в имота на
ответниците“, а в мотивите към решението си приел на основание чл. 154 ГПК, че „твърдените
строително-монтажни работи не са извършени“, което било в пълно противоречие със собствения
му доклад по делото, с който обявил въпросния факт за ненуждаещ се от доказване; - че от
събраните по делото писмени доказателства следвало да се приеме, че искът бил доказан по
основание предвид т. 2, раздел III от процесния наемен договор, съгласно която клауза
ответниците дължат на наемателя „Боско строй“ ЕООД извършената от него инвестиция и
направени разходи за трайни подобрения в наетия имот; - че в нарушение разпоредбата на чл. 162
ГПК, съдът се бил „десезирал“ от служебното си задължение да възложи извършването на
експертиза за установяване на размера на извършените от наемателя разходи по наетия имот, както
и от това да определи тези разходи „по своя преценка“; - че съдът нарушил и разпоредбата на чл.
182 ГПК като неоснователно отказал да кредитира счетоводните записвания при „Боско строй“
ЕООД; - че неоснователно съдът приел, че допусната от него комбинирана съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза не била извършена поради две причини, а именно: 1) че ищецът не
бил представил по делото строителни книжа, въпреки изричните указания на съда в този смисъл и
2) че ищецът не бил осигурил достъп до имота, при което съдът не съобразил това, че ищецът не е
страна по договора за наем и не би могъл да разполага със строителни книжа за извършените
строително-монтажни работи; - че в тази връзка съдът следвало служебно да изиска съответните
строителни книжа от съответните институции или да издаде в полза на ищеца съдебно
удостоверение, алтернативно – на вещите лица; - че съдът не съобразил и факта, че ищецът не
владее имота, поради което няма и как да осигури достъп на вещите лица до същия; - че като краен
резултат от тези пропуски на съда, същият приложил последиците на доказателствената тежест
спрямо ищеца, без последният да имал каквато и да било вина за неизвършването на допуснатата
по делото експертиза. Също така, синдикът на дружеството-жалбоподател твърди, че след
обявяване на първоинстанционното решение за решаване посетил на място процесния имот, след
което се свързал със собственика му „Кастаньола“ ЕООД чрез неговия управител, от когото
получил уверение, че на вещите лица ще бъде предоставен достъп до имота за оглед, за което
управителят му представил писмена декларация, която прилага към въззивната жалба.
По така направените оплаквания във въззивната жалба, жалбоподателят моли въззивния съд,
след попълването на делото с допуснатата по първоинстанционното дело (но неизвършена)
комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по делото К. К. К. чрез адвокат А.К. от САК е
подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли въззивния съд да я
остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Оспорва доказателствените искания на
жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски.
2
Ответниците З. И. К. и К. Н. К. чрез адвокат И.К. от АК – Бургас са подали писмено
становище, с което също оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят въззивния да я
остави без уважение като потвърди обжалваното решение. Претендират присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата Д. Н. И. не е подала отговор на въззивната
жалба.
В хода на устните състезания пред въззивния съд, жалбоподателят поддържа жалбата си и
направените с нея искания. Оспорва като прекомерни заплатените от въззиваемите адвокатски
възнаграждения, претендирани като разноски по делото.
От своя страна, въззиваемите К. К. К., З. И. К., К. Н. К. и Д. Н. И. оспорват жалбата като
неоснователна, поради което молят съда да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендират присъждане на разноски.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Вени 63“
ЕООД (н) чрез синдика Г. Н. Г. срещу З. И. К., К. Н. К. и Д. Н. И. (в качеството им на
правоприемници по чл. 227 ГПК на Н. К. К.) и К. К. К., с която са предявени искове както следва: -
главен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 424 229.27 лв., дължима разделно
(212 114.64 лв. от К. К. К. и по 70 714.88 лв. от всеки от наследниците на Н. К. К.), представляваща
придобито от ищеца по договор за цесия вземане за подобрения, извършени в имот на ответниците
за периода 16.10.2006 г. - 11.07.2013 г., дължимо поради предсрочното прекратяване на договора за
наем; - евентуален иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 59 ЗЗД за сумата от 424 229.27 лв.,
дължима разделно (212 114.64 лв. от К. К. К. и по 70 714.88 лв. от всеки от наследниците на Н. К.
К.), представляваща придобито от ищеца по договор за цесия обезщетение за подобрения,
извършени в имот на ответниците за периода 16.10.2006 г. - 11.07.2013 г., извършени от наемател
по време на действие на договор за наем. Претендира се и законната лихва от исковата молба,
както и извършените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на основание договор за цесия придобил вземане за обезщетение за
подобрения, които били извършени в недвижим имот на Н. и К. К. - изпълнени СМР и трайни
подобрения. Подобренията били извършени от „Боско Строй“ ЕООД, което дружество на
основание договор за наем от 16.10.2006 г. получило правото да ползва имот на ответниците,
представляващ магазин, заедно с галерия и мазе. Имотът не бил годен за ползване и съобразно
договора наемателят извършил строително-монтажни работи в имота в периода 16.10.2006 г. -
11.07.2013 г., инсталирал и обзавеждане и оборудване, като общата стойност на инвестицията била
424 229.27 лв. с ДДС. В договора за наем било предвидено, че при предсрочно прекратяване или
разваляне на договора от страна на наемодателя, той се задължавал да изплати на наемателя
извършената от последния инвестиция и направените разходи за трайни подобрения в наетия имот
(раздел III, т. 2). Наемодателите развалили едностранно договора за наем, поради което дължаали
3
разходите за извършените в имота подобрения от наемателя. „Боско Строй“ ЕООД прехвърлило
вземанията си за подобренията на дружеството „Кастаньола“ ЕООД, което го прехвърлило с
договор за цесия на „Интербетони“ ЕООД, което с договор за цесия от 11.11.2016 г. го
прехвърлило на ищеца. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че липсва
валидно договорно основание поради липса на съгласие на наемодателя за извършените в имота
подобрения, предявява претенцията на извъндоговорно основание - неоснователно обогатяване на
ответниците.
Ответниците оспорват исковете по основание и размер. Твърдят, че отдаденият под наем
имот бил предаден на наемателя във вид, съответен на използването му по уговореното
предназначение - като действащ търговски обект, както и че не били давали съгласие за
извършване на подобрения в имота. Договорът за наем бил развален поради виновно неизпълнение
от страна на наемателя (неплащане на наемната цена за периода 01.07.2011 г. - 23.07.2013 г.),
поради което наемателят и съответно - неговите правоприемници по договорите за цесия, не
можело да претендират разходи за трайни подобрения. Позовават на уговорка в договора за наем,
съгласно която имотът се връщал ведно с извършените от наемателя трайни подобрения (чл. 5,
раздел III). Позовават се на изтекла погасителна давност на претенциите по договорното и
извъндоговорно основание. Оспорват действителността на договорите за цесия - твърдят
нищожност на договорите поради противоречие със закона, поради липса на предмет, поради
противоречие с добрите нрави, сключени при заобикаляне на закона и че били симулативни
сделки. Оспорват да са извършени СМР, които да увеличават стойността на имота, тъй като не
били налице строителни книжа и извършените работи влошавали състоянието на имота.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира така предявените в
условията на евентуалност искове – главен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 79 ЗЗД и
евентуален иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 59 ЗЗД за процесуално допустими, поради което
обжалваното решение се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на
спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с
въззивната жалба доводи, при което намира същата за неоснователна, поради следните
съображения:
Неоснователни се явяват оплакванията по въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в това, че било допуснато
нарушение по доклада относно разпределяне на доказателствената тежест между страните; че в
нарушение разпоредбата на чл. 162 ГПК, съдът се бил „десезирал“ от служебното си задължение
да възложи извършването на експертиза; че неоснователно съдът приел, че допусната от него
комбинирана съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза не била извършена поради
бездействие на ищеца; че в тази връзка съдът следвало служебно да изиска съответните
строителни книжа от съответните институции или да издаде в полза на ищеца съдебно
удостоверение, алтернативно – на вещите лица; че като краен резултат от тези пропуски на съда,
същият приложил последиците на доказателствената тежест спрямо ищеца, без последният да имал
каквато и да било вина за неизвършването на допуснатата по делото експертиза.
Това е така, тъй като не е налице допуснато нарушение от страна на първоинстанционния
съд по доклада относно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Действително,
в проекто-доклада си по делото, отразен в определение от 17.12.2018 г., обявен за окончателен в
4
първото по делото съдебно заседание, градският съд е приел, че като безспорно не се нуждае от
доказване обстоятелството, че са извършени подобрения в имота на ответниците от наемателя, но
същевременно изрично е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
извършените ремонти работи и характера им - кои от тях са за необходими разноски, които са
насочени към запазване на веща, кои от тях са полезни - без да са необходими за запазването на
веща, водят до увеличаване на нейната стойност и кои са луксозни разноски - имат естетически
характер, но не увеличават стойността на веща, както и стойността им - разходите, които е
направил за тях, както и размера на увеличението на стойността на имота, вследствие извършените
подобрения. С оглед на това, съдът правилно е разпределил доказателствената тежест съобразно
наведените от страните твърдения и с оглед правната квалификация на исковете, като ясно и
недвусмислено е указал на ищеца конкретните факти, които следва да докаже. Именно в тази
връзка и с оглед разпределената доказателствена тежест, първоинстанционният съд е уважил
искането на ищеца за изготвяне и приемане на комплексна експертиза относно горепосочените
релевантни обстоятелства, включително като е поставил служебно и допълнителни задачи към
вещите лица. От друга страна, неизготвянето и съответно неприемането на експертизата е по
причина процесуалното поведение на ищеца, изразяващо се в бездействие да изпълни
многократните указания на съда да представи съответните строителни книжа и осигури достъп до
имота за оглед от вещите лица – необходими условия за изготвяне на експертизата, и въпреки
оказаното съдействие от страна на съда – издадени съдебни удостоверения. Изрично, с
определение в съдебно заседание на 27.05.2020 г. за пореден път съдът е указал на ищеца и му е
предоставил възможност за представяне на документи и оказване на съдействие за достъп на
вещите лица в имота – предоставяне на ключ или имена и адрес на лице, което да осигури достъпа,
както и съдът изрично му е указал, че в противен случай допуснатата експертиза ще бъде отменена
и делото решено съобразно правилата за доказателствена тежест по чл. 161 ГПК. Въпреки това,
ищецът отново не е предприел съответни действия и не е направил искания до съда за съдействие
за изпълнение на тези указания.
Именно и поради тези съображения въззивният съд не уважи доказателствените искания на
жалбоподателя за допускане във въззивното производство на комплексна експертиза и съответно
за приемане като писмено доказателство на приложената към жалбата декларация на управителя
на „Кастаньола“ ЕООД, тъй като не е налице основанието за това по чл. 266, ал. 3 ГПК.
Като взе предвид събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства,
настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 7/09.02.2017 г., постановено по търг. дело № 145/2016 г. по описа на Окръжен
съд – Хасково по отношение на „Вени 63“ ЕООД (н) на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ е обявена
неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост с начална дата 01.01.2015 г.; открито е производство
по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност; което е видно и при справка в
търговския регистър по партидата на дружеството.
На 16.10.2006 г. между ответниците К. К. К. и Н. К. К. (починал в хода на производството на
23.05.2019 г. и заменен с конституираните на негово място по реда на чл. 227 ГПК негови
наследници З. И. К., К. Н. К. и Д. Н. И.) от една страна като наемодатели и „Боско Строй“ ЕООД
от друга страна като наемател е сключен договор за наем с нотариално заверени подписи на
страните - peг. № 18611 от 16.10.2006 г. на нотариус Ц. С. - рег. № ** на НК, по силата на който
5
(чл. 1 и чл. 2) наемодателите предоставят на наемателя за временно и възмездно ползване за срок
от 9 години и 10 месеца срещу месечен наем от 5 000 следния недвижим имот: магазин със
застроена площ от 165 кв. м., заедно с галерия със застроена площ от 88 кв. м., при съседи -
площад „Света София”, площад „Света Неделя”, калкан на съседната сграда на площад „Света
Неделя” № 1 и стълбище на сградата на ул. „Света София” № 2, заедно с мазе с полезна площ от 55
кв. м., всички находящи се в град София, площад „Света Неделя” № 3, с идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Съгласно чл. 3 от договора наемната се дължи ежемесечно от 01 до 10 число за съответния
месец. Страните са постигнали съгласие за „гратисен период от три месеца“, в който не се дължи
наемна цена и през който ще бъдат извършени трайни подобрения в имота (раздел I, т. 5), като е
удостоверено, че наемодателите дават съгласие за преустройство на имота, като оказват
съдействие за осигуряване на документи (раздел II, т. 6). Също така уговорили, че „при предсрочно
прекратяване или разваляне на договора от страна на наемодателя, той се задължава да изплати на
наемателя извършената от последния инвестиция и направените от наемателя разходи за трайните
подобрения в наетия имот” (т. 2 от раздел III).
По делото е прието за безспорно, че наемодателите са предали на наемателя имота в
изпълнение на договора за наем.
С нотариална покана peг. № 4378, том 2, акт 96 на нотариус А. Д. с район на действие СРС,
връчена на „Боско Строй“ ЕООД на 11.07.2013 г. наемодателите Н. К. К. и К. К. К. са развалили
едностранно договора за наем.
На 25.09.2015 г. между „Боско Строй“ ЕООД като цедент и „Кастаньола“ ЕООД като
цесионер е сключен договор за цесия с нотариална заверка на подписите, по силата на който
цедентът прехвърля на цесионера свое вземане срещу Н. К. К. и К. К. К. в размер на 500 000 лева,
произтичащо от въпросния договор за наем и въз основа на извършени от наемателя „Боско
Строй“ ЕООД инвестиции, строително-монтажни работи и подобрения в наетия недвижими имот.
Страните уговорили, че цесионерът придобива вземането срещу заплащане по банков път на цена
в размер на 150 000 лв., която се заплаща след окончателното събиране на прехвърленото вземане,
без преди това цесионерът да дължи на цедента заплащане на каквато и да било част или цялата
уговорена сума (чл. 5 и чл. 6).
Наемодателите Н. К. К. и К. К. К. са уведомени за прехвърлянето на вземанията на
наемателя с нотариална покана-уведомление peг. № 4172 от 25.09.2015 г., том 1, акт 142 на
нотариус Д. Н. с район на действие СРС, рег. № *** на НК, връчена им на 30.09.2015 г.
С втори договор за цесия с нотариална заверка на подписите от 08.03.2016 г., „Кастаньола”
ЕООД е прехвърлила вземането си от „Боско строй” ЕООД към Н. и К.К., произтичащи от
описаните по-горе обстоятелства и правоотношения на „Интербетони“ ЕООД, като наемодателите
Н. К. К. и К. К. К. са уведомени за прехвърлянето на вземанията по втория договор за цесия с
нотариална покана-уведомление peг. № 937 от 08.03.2016 г., том 1, акт 30 на нотариус Д. Н. с
район на действие СРС, рег. № *** на НК. С нарочна покана-отговор, същите оспорват вземането,
като намират извършените в имота подобрения да са направени без тяхното изрично знание и
съгласие и в размер, съответствуващ на тримесечния гратисен период, уговорен в договора за
6
наем.
С трети договор за цесия от 11.11.2016 г. вземането е прехвърлено на дружеството-ищец,
което впоследствие е обявено в несъстоятелност.
Ответниците са представили договор за цесия от 31.01.2014 г., сключен между „Кастаньола”
ЕООД като цедент и „Боско строй” ЕООД като цесионер, който обаче е неотносим към предмета
на спора, доколкото предмет по него е вземане, различно от така претендираното от ищеца –
произтичащо от друг договор, а не от процесния наемен договор.
В подкрепа на твърдението си за извършени от наемателя по процесния договор инвестиции,
строително-монтажни работи и подобрения в наетия недвижими имот за периода 16.10.2006 г. –
11.07.2013 г., ищецът е представил по делото извлечение от счетоводните книги на „Боско Строй“
ЕООД, в което подробно са описани конкретни СМР по вид, количество и стойност.
По делото е разпитана като свидетел В. Д. М. (на 90 г.), която твърди, че знае имота на К. и
Н. К.и. Била наемателка на кантора, намираща се на първия етаж в сградата. Известно време била
и адвокат на братята. През есента на 1996 г. те сключили договор за наем на имота с гръцка фирма
„Гудис“, който се нанесла в него, направила ремонт и започнала да работи като бистро. През 2006
г. изтекъл срокът на договора, след което двамата братя сключили наемен договор с друг фирма.
Очаквали тази нова фирма да направи някакъв козметичен ремонт и да влезе да ползва имота, но
те сложили някакви черни платна, зад които не се виждало нищо, не оставили. За времето от 200б
г. до 2011 г. не е виждала нито хора да влизат или излизат, нито коли, нито да се внася или изнася
нещо, въобще нищо. Когато предали имота на новата фирма състоянието му било много добро.
Тогава „Гудис“ било най-хубавото заведение, работещо, с много хубаво обзавеждане. Дограмата
била най-модерната, било силно остъклено с огромни стъкла от пода до тавана. Всичко било в
отлично състояние, не е имало рушащи се стени и мазилки.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира така
предявените искове, главен иск с правно основание чл. 99 вр. чл. 79 ЗЗД и евентуален иск с
правно основание чл. 99 вр. чл. 59 ЗЗД за неоснователни и недоказани, както и акцесорните
претенции по чл. 86 ЗЗД, поради което следва да бъдат отхвърлени.
В случая, за да бъде ангажирана отговорността на ответниците, ищецът следва да установи
наличието на действителни договори за цесии, по силата на които в качеството му на цесионер се
легитимира като носител на прехвърленото вземане и наред с това да установи наличието на
съществуващо вземане на основание процесния договор за наем в полза на наемателя „Боско
Строй“ ЕООД срещу наемодателите Н. К. К. и К. К. К., което вземане е предмет на договорите за
цесии.
В тази връзка следва да се отбележи, че са неоснователни възраженията на ответниците за
нищожност на договорите за цесия от 25.09.2015 г., 08.03.2016 г. и 11.11.2016 г., поради
противоречие със закона, поради липса на предмет, поради противоречие с добрите нрави,
сключени при заобикаляне на закона и че били симулативни сделки.
Представеният от ответниците договор за цесия от 31.01.2014 г. е неотносим към предмета
на спора, както бе отбелязано по-горе и не следва да бъде обсъждан.
7
Относно основанието за нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. I-во ЗЗД – невъзможен предмет
следва да се има предвид следното: Предмет на цесията може да бъде всякакво вземане - парично
или не, с договорен или извъндоговорен характер. Непрехвърлими по естеството си са
неимуществените права и несамостоятелните имуществени права, каквито хипотези не са
относими към процесните договори за цесия, доколкото същите имат за предмет вземане,
произтичащо от двустранен договор за наем. Могат да бъдат прехвърляни вземания дори, ако са
спорни, като законът не предвижда като условия за прехвърлянето им те да бъдат изискуеми, да са
определени по размер и с настъпил падеж, а и в случая не се касае за бъдещи вземания, както
необосновано твърдят ответниците, а за вече възникнали вземания въз основа на извършени от
наемателите по процесния договор инвестиции, строително-монтажни работи и подобрения в
наетия недвижими имот. Следва и да се има предвид, че по аргумент от разпоредбата на чл. 100,
ал. 1 ЗЗД, регламентираща отговорността на цедента при възмездна цесия, в случай че вземането
не съществува, се обосновава извода, че несъществуването на цедираното вземане не води до
нищожност на договора за цесия. Прехвърлянето на несъществуващо вземане също поражда
облигационна връзка между страните по договора за цесия, като правните последици са уредени
съобразно обстоятелството дали договорът за цесия е сключен като възмезден. Договорът за цесия
има невъзможен предмет единствено, ако имущественото право е непрехвърлимо с оглед своето
естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед наличието на предварителни
договорни ограничения. При прехвърляне на несъществуващо вземане цесионният договор не е
недействителен, нещо повече, цедентът отговаря за изпълнението му по реда на чл. 82 вр. чл. 79
ЗЗД (в този смисъл определение № 524/19.07.2011 г. на ВКС по търг. дело № 186/2010 г., II т.о.).
Поради това, така направеното от ответниците възражение за липса на активна материална
легитимация на ищеца поради нищожност на договорите за цесия (на които се позовава ищеца – от
25.09.2015 г., 08.03.2016 г. и 11.11.2016 г.) на основание чл. 26, ал. 2, пр. I-во ЗЗД е неоснователно.
Такива се явяват и останалите релевирани от ответниците основания за нищожност на
процесните договори за цесия, тъй като твърдените обстоятелства за свързаност между „Боско
строй” ЕООД и „Кастаньола” ЕООД, наличието на висящо производство по несъстоятелност по
отношение на „Боско строй” ЕООД сами по себе си не могат да обосноват такъв извод, както и
занижената цена по договора от 11.11.2016 г., доколкото прехвърляне на вземането по договор за
цесия може да бъде и безвъзмездно.
По тези съображения следва да се приеме, че не е налице нищожност на договорите за цесия,
на които се позовава ищеца (от 25.09.2015 г., 08.03.2016 г. и 11.11.2016 г.), но въпреки валидността
им, настоящият съдебен състав намира, че същите не са прехвърлили в патримониума на ищеца
претендираното вземане, произтичащо от договор за наем на недвижим имот от 16.10.2006 г.
Представените от ищеца счетоводни документи (извлечение от счетоводството на наемателя
„Боско Строй“ ЕООД), които удостоверяват счетоводни записвания в търговските книжа на
посоченото дружество по естеството си представляват частни свидетелстващи документи,
издадени от трето за процеса лице, удостоверяващи изгодни на издателя им факти, поради което
не са противопоставими на ответниците и нямат обвързваща съда доказателствена сила.
Следователно, така представените писмени доказателства сами по себе си не установяват
извършване на твърдяните от ищеца инвестиции, строително-монтажни работи и подобрения в
наетия недвижими имот, а същевременно, по делото не са събрани други доказателства, които да
8
са в подкрепа на това твърдение на ищеца.
Поради това, след като не се установява „Боско строй” ЕООД да е извършил подобрения и
преустройства в имота на ответниците, то в негова полза не е възникнало вземане за разходи за
инвестиции, строително-монтажни работи и подобрения, нито на договорно, нито на
извъндоговорно основание, а оттам следва и извод, че ищецът не притежава така претендираните
от него вземания срещу ответниците въз основа на договорите за цесия от 25.09.2015 г., 08.03.2016
г. и 11.11.2016 г.
Предвид така изложените съображения и при съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции за неоснователност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемите направените от тях разноски във въззивното производството, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение, както следва: на З. И. К. 1 200 лв., на К. Н. К. 1 200 лв. и на
К. К. К. 3 600 лв.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260715/22.10.2020 г., постановено по гр. дело № 11897/2018 г. по
описа на Софийски градски съд.
Осъжда „Вени 63“ ЕООД (н), гр. Хасково, ул. „6-ти септември“ № 9, с ЕИК:********* да
заплати, както следва: на З. И. К. с ЕГН:********** сумата от 1 200 лв. (хиляда и двеста лева),
на К. Н. К. с ЕГН:********** сумата от 1 200 лв. (хиляда и двеста лева) и на К. К. К. с
ЕГН:********** сумата от 3 600 лв. (три хиляди и шестстотин лева), които суми представляват
направени разноски във въззивното производство – заплатени адвокатски възнаграждения.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9