РЕШЕНИЕ
№ 449
гр. Благоевград, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20221210100514 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Ф. АЛ. К., с ЕГН ********** от гр.
Б., ул. „Д.“ № К. АЛ. Н., с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „П. № и Т. АЛ. Д., с ЕГН
********** от гр. Б. ул. “С. №, чрез адвокат С.Б., всички с адрес за призоваване и
съобщения в гр. Б. ул. „Т. А." №, ет., чрез адвокат С.Б. — БАК, с която против "К. И.И.С БГ"
ЕАД с ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С. бул. П. В. № , Бизнес център „Л.“, ет.
, представлявано от Т.Я. Б. А.Р. и З. Н. Д. е предявен отрицателен установителен иск - за
признаване за установено спрямо ответника „К. И.И.БГ“ ЕАД, че ищците ищците Ф. АЛ. К.
с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Д.“ № К. АЛ. Н. с ЕГН********** от гр. Б., ул. „П.“ №и Т.
АЛ. Д. с ЕГН ********** от гр. Б. ул.“С.“ №, като наследници по закон на А.Н. М. бивш
жител на гр. Б.починал на 28.01.2011 год. не дължат следните суми и на следните
основания:
- сумата в общ размер на 3990.69 лв. /три хиляди деветстотин и деветдесет лева и
шестдесет и девет ст./, от която сумата в размер на 3500.65 /три хиляди и петстотин лева и
шестдесет и пет ст./ - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 11.03.2010
год. — датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на
задължението сумата от 90 лв./деветдесет лева/ разноски по арбитражното производство,
сумата от 50 лв./петдесет лева/ заплатена държавна такса от молителя в производството по
издаване на изпълнителен лист и сумата от 350.04 лв./триста и петдесет лева и четири ст./,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от
15.10.2012 година, по т.д.№6884/2012 г. на С. градски съд, Търговско отделение, VI-8
състав, и е образувано изпълнително дело №513/2020 год. по описа на ЧСИ Ш. Д., per.
номер: 796 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Б. правно основание чл. 439 от ГПК
вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Препис от исковата молба, ведно с писмените приложения към нея, са връчени на
ответника, който в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор.
Твърди се от ищците в исковата молба, че са наследници по закон на А. Н. М. бивш
жител на гр. Б. починал на 28.01.2011 год. Сочи се, че с изпълнителен лист от 15.10.2012
год. по т.д. №6884/2012 г. на С. градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав на основание
чл. 404, т.1 от ГПК и чл. 51, ал.1 от ЗМТА въз основа на Решение №476/11.03.2010 г. по
вътрешно арбитражно дело №476/2010 г. по описа на арбитър Б. Г. общия им наследодател е
осъден да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК сумата в размер на 3500.65 /три хиляди и
петстотин лева и шестдесет и пет ст./ - главница, ведно със законната лихва върху
1
главницата от 11.03.2010 год. — датата на постановяване на арбитражното решение до
окончателното погасяване на задължението сумата от 90 лв./деветдесет лева/ разноски по
арбитражното производство, сумата от 50 лв./петдесет лева/ заплатена държавна такса от
молителя в производството по издаване на изпълнителен лист и сумата от 350.04 лв./триста
и петдесет лева и четири ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че както към момента на образуване на т.д. №6884/2012 г. на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, така и към момента на издаване на
изпълнителния лист -15.10.2012 год. наследодателят им А. Н. М. вече е бил починал.
Въпреки това, въз основа на процесния изпълнителен лист срещу вече починалия
длъжник А. Н.М.от „П.К. Б.“ ЕООД е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Н.
М.. Като длъжник по това изпълнително дело е бил конституиран починалия им
наследодател, като всички действия по същото са извършвани срещу починалото лице.
Твърди се, че впоследствие с Договор за прехвърляне на вземания от 08.08.2018 год.
„П.К.Б.“ ЕООД е прехвърлило вземането си по процесния изпълнителен лист на ответника
"К.И. И. БГ" ЕАД, като изпълнителното дело срещу наследодателя им по описа на ЧСИ Н.
М.е прекратено на 20.02.2019 год.
Твърди се, че по молба вх. №199913/20.11.2020 год. на "К. И. И. БГ" ЕАД въз основа
на процесния изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело срещу
наследодателят им, а именно изп.д. №513/2020 год. по описа на ЧСИ Ш. Д., който с
резолюция от 15.12.2021 год. Е конституирал наследниците на починалия А.Н. М. като
длъжници по делото, за което всеки от тях е получил съобщение за образуваното
изпълнително дело и конституирането им по същото.
Твърди се от ищците, че не дължат сумите по процесния изпълнителен лист от
15.10.2012 год., за събирането на които е образувано изп.д. № 513/2020 год. по описа на
ЧСИ Ш. Д. поради обстоятелството, че изпълнителния лист е издаден срещу починало преди
издаването му лице, а при условията на евентуалност и поради погасяване на вземането по
издадения изпълнителен лист по давност. Ето защо считат, че предприетото срещу тях
принудително изпълнение е незаконосъобразно, което обосновава правният ни интерес да
установят недължимостта на тези суми по съдебен ред.
Обосновава се процесуалната допустимост на иска, а по същество се изтъкват доводи
за основателност. Сочи се, че наследодателят им е починал на 28.01.2011 год., а
изпълнителният лист срещу него е издаден на 15.10.2012 год. по Т.Д.№6884/2012 г. на
С.градски съд, Търговско отделение, VI- 8 състав или близо две години след смъртта му. Ето
защо се твърди, че правоприемство не може да съществува, защото смъртта на длъжника не
е настъпила в хода на производството по издаване на изпълнителното основание — Решение
№476/11.03.2010 г. по вътрешно арбитражно дело №476/2010 г. по описа на арбитър Б. Г., а
след този момент, но преди издаване на самия изпълнителен лист.
Сочи се, че в конкретният случай е налице изначална недопустимост на съдебното
производство, по което е издаден изпълнителния лист и съответно образуваното въз основа
на този изпълнителен лист изп.дело по описа на ЧСИ Н. М., а в последствие и по описа на
ЧСИ Ш. Д., поради липса на процесуална правоспособност у длъжника. Соченото
обстоятелство - смърт на длъжника, настъпила преди издаване на изпълнителният лист има
отношение към законосъобразността на разпореждането за издаване на изпълнителния лист,
въз основа, на който ищците са конституирани като длъжници в изпълнителното
производство. Твърди се, че поради факта, че смъртта на длъжника е настъпила след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, то е налице именно хипотезата на чл. 439 от ГПК.
В случая се сочи, че липсата на процесуална правоспособност у длъжника преди
издаването на изпълнителния лист обуславя невъзможността да възникне процесуално
правоотношение по отношение на починалия длъжник, поради което не съществува правна
възможност неговите наследници да бъдат конституирани в хода на проведеното пред СГС
производство по чл.404, т. 1 от ГПК и чл. 51, ал.1 от ЗМТА или след издаването на
изпълнителния лист в това производство. Единствено в хипотезата, когато смъртта настъпи
в течение на висящ процес, тя дава повод за правоприемство в процеса (чл.227 ГПК).
При условията на евентуалност се счита, че вземането по процесния изпълнителен
2
лист е погасено по давност и не дължат присъдените с него суми в качеството си на
наследници на починалия длъжник. Сочи се , че вземането се погасява с изтичането на пет
години, като с прекъсването започва да тече нова 5 -годишна такава, а с предприемане на
всяко следващо изпълнително действие започва да тече нова.Сочи се, че от образуването на
изпълнително дело и извършваните по същото изпълнителни действия изобщо не са
прекъснали давността за вземането, доколкото както длъжникът вече е бил починал още
преди издаване на процесния изпълнителен лист и поради липсата на правосубектност на
длъжника образувания срещу него изпълнителен процес и извършените в този процес
действия са изначално недействителни и не са могли да породят съответните правни
последици, една от които е именно прекъсване на давността за вземането. Ето защо се
считат, че с изтичането на пет години от влизане в сила на изпълнителното основание, по
което е издаден изпълнителния лист, вземането се е погасило по давност, независимо от
предприетите след това действия за принудително изпълнение, тъй като същите са били
насочени към несъществуващ правен субект и не са породили правни последици. Дори и да
се приеме, че изпълнителният лист законосъобразно е издаден срещу починалия длъжник, то
факта, че предприетото въз основа на този лист принудително изпълнение е било насочено
срещу несъществуващ правен субект, отново обосновавал извод за липса на действия
водещи до прекъсване на давността.
От друга страна се поддържа, че вземането по процесния изпълнителен лист е
погасено по давност и поради факта, че са изминали повече от пет години от последното
извършено изпълнително действие за принудително събиране на вземането. Твърди се, че
последното изпълнително действие по образуваното пред ЧСИ Н. М.изпълнително
производство е извършено на 08.01.2016 год., видно от отбелязването на гърба на процесния
изпълнителен лист. Дори да се приеме за надлежно воден изпълнителния процес макар
страната по него да е била починала и съответно изпълнителните действия по отношение на
тази страна да се счетат за надлежни, то към дата 08.01.2021 год. са изминали повече от пет
години от последното изпълнително действие и към настоящия момент вземането е погасено
по давност, а образуването на ново изп. дело въз основа на процесния изпълнителен лист
през 2020 год. при ЧСИ Ш. Д. не води до прекъсване на давността, доколкото съгласно т.10
на ТР№2/2013 година на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността, образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Сочи се, че по
новообразуваното изп.дело не са предприети действия преди датата 08.01.2021 год., които да
водят до прекъсване на давността, а евентуално предприетите такива след тази дата са
незаконосъобразни предвид погасеното по давност право на принудително изпълнение.
Като погасени по давност се сочат и акцесорните вземания за лихви и разноски.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава правен
интерес от иска и основание за уважаването му.
Доказателствените искания на ищците са за - приемане на писмени доказателства,
както и да се изискат и приложат - изпълнително дело № 513/2020 год. по описа на ЧСИ Ш.
Д. per. №796, район на действие Окръжен съд - гр. Б., както и предходно образуваното
изпълнително дело по описа на ЧСИ Н. М.с взискател „П.К.Б. ЕООД и длъжник А.Н. М.,
образувано въз основа на Изпълнителен лист от 15.10.2012 година по т.д. №6884/2012 г. на
С. градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 ГПК от ответната страна е постъпил писмен отговор.
Обосновава се, че правния интерес от подаване на отговор произтича от сключен на
08.08.2018г. договор за прехвърляне на вземания между „П. К. Б.“ ЕООД и ответника, по
силата на който на ответника е цедирано вземането спрямо А.Н. М. наследодател на ищците,
произтичащо от Договор за кредит № **********, заедно с всички принадлежности.
Възразява се по допустимостта на иска, в частта, с която се обосновава тезата от
ищците, че процесния изпълнителен лист е издаден след смъртта на А. Н. М.. Поддържа се,
3
че в тази част искът е недопустим, тъй като на основание чл.439 ГПК този искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, а фактът на смъртта на А.
М. е настъпил преди образуване на производството, по което е издадено изпълнителното
основание, което прави искът в тази част недопустим.
Поддържа се, че вземането е придобито от ответника по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018г. между „П. К." и „К.т И.".
Твърди се, че уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД за цедирането на вземането ищецът, в
качеството на упълномощено от цедента лице, е изпратил до длъжника А.Н. М., на
посочения от последния адрес чрез препоръчана поща, но пратката не е потърсена от
получателя, което е удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на
национален пощенски оператор „М. Е." ООД.
В случай, че съдът не възприеме горното за редовно връчване на уведомлението за
цедирането на вземането се иска приемане за установен този факт с връчване на исковата
молба.
Възразява се като неоснователно твърдението на ищците, че вземането е погасено с
изтичане на пет годишна давност.
Сочи се, че въз основа на процесния изпълнителен лист на 08.03.2013 г. е било образувано
изпълнително дело № 3068/2013г. по описа на ЧСИ Н. М., като с молбата си за образуване
предишният взискателят е възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, поради което се
изтъква, че на тази дата е прекъсната погасителната давност.
Посочва се, че на 08.01.2016 г. от „П. К." е депозирана молба, с която е поискал от
ЧСИ насрочването на опис на движимите вещи, собственост на длъжника. На 30.11.2017 г.
предишният взискател отново е поискал насрочването на опис на движими вещи, а след като
то изп. дело № 3068/2013 г. е било прекратено, взискателят е изтеглил процесния
изпълнителен лист и въз основа на него е било образувано изп. дело № 513/2020 г., отново
по описа на ЧСИ Ш. Д. на 20.11.2020 г. С молбата си за образуване, взискателят К. И.
твърди, че също е поискал извършването на справки, налагането на запори и насрочване на
опис на движими вещи, собственост на длъжника, което отново прекъсва погасителната
давност за вземането, тъй като същото демонстрира активно поведение от страна на
кредитора за удовлетворяване на интересите му, като с молбата са възложени и
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител, както и че е бил насрочен опис на
движими вещи за 21.12.2020 г.
След като е било установено, че А.Н.М. е починал, взискателят е депозирал молба с
искане за изискване на удостоверение на наследници на починалия и конституирането им в
качеството на длъжници по делото.
Твърди се, че всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е
длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането. Евентуалното бездействие
на съдебния изпълнител не следва да е санкция за взискателя. тъй като разпоредбата на
чл.433. ал.1. т.8 от ГПК налага именно такава, но при личното бездействие на взискателя.
На основание гореизложеното се сочи, че погасителната давност относно процесиите
вземания не е изтекла и същите са дължими от ищците.
Сочи се, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в
рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за
прекъсната.
Подробно в писмения отговор от ответната страна се изтъкват правни доводи в
подкрепа на тезата, че давността за вземането не е била прекъсната и с двете образувани
изпълнителни дела, поради което се иска отхвърляне на иска като неоснователен.
Доказателствените искания на ответника са за изискване и приобщаване като
доказателства по делото изп.дело № 3068/2013г. по описа на ЧСИ Н. М., както и препис от
изп.дело № 513/2020г. по описа на ЧСИ Ш. Д., рег.№ 796, както и за приемане на писмени
доказателства.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца и на възраженията на
4
ответната страна - предявен е отрицателен установителен иск с пр.основание чл.43 ГПК вр. с
чл.124, ал.1 ГПК.
По делото са приети писмени доказателства, като са изискани и приложени и преписи
от изп.дело № 3068/2013г. по описа на ЧСИ Н. М. и изп.дело № 513/2020г. по описа на ЧСИ
Ш. Д., рег.№ 796.
В съдебно заседание на 05.07.2022г., на основание чл.143 ГПК, във връзка с
възражението на ответника за недопустимост на част от заявените основания за настъпили
факти преди издаване на изпълнителното основание, ищецът е конкретизирал иска си и
твърденията си. Твърди се от ищеца, че фактът на смъртта на наследодателя на ищците А.
М. е настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителния лист и е
предприето принудително изпълнение, т.е. след приключване на съдебното дирене в
производството по вътрешно арбитражно дело № 476/2010г. по описа на арбитър Б. Г., по
което е постановено Решение № 476/11.03.2010г.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи
на страните, сочи на установено следното:
Ищците Ф. АЛ. К., К. АЛ. Н. и Т. АЛ. Д. са преки низходящи наследници /дъщери/ от
първи ред /арг. чл.5, ал.1 ЗН/ на лицето А. Н.М., починал на 28.01.2011г. /удостоверение за
наследници Изх.№ 878/23.02.2022г. и препис извлечение от акт за смърт/.
Като доказателтва по делото са приети материалите по изп.дело № 3068/2013г. по
описа на ЧСИ Н. М.и изп.дело № 513/2020г. по описа на ЧСИ Ш.Д.
Изпълнително дело № 3068/2013г. по описа на ЧСИ Н. М. е образувано по молба от
„П. К. Б.“ ЕООД от 08.03.2013г., с която взискателят е възложил на ЧСИ извършването на
всички действия, на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Към молбата е приложен изпълнителен
лист от 15.10.2012 год., издаден по т.д. №6884/2012 г. на С. градски съд, Търговско
отделение, VI-8 състав, на основание чл. 404, т.1 от ГПК и чл. 51, ал.1 от ЗМТА въз основа
на Решение №476/11.03.2010 г. по вътрешно арбитражно дело №476/2010 г. по описа на
арбитър Б. Г., с който общия наследодател на ищците А. Н.М. е осъден да заплати на „П. К-
Б.“ ЕООД с ЕИК сумата в размер на 3500.65 /три хиляди и петстотин лева и шестдесет и пет
ст./ - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 11.03.2010 год. - датата на
постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението
сумата от 90 лв./деветдесет лева/ разноски по арбитражното производство, сумата от 50
лв./петдесет лева/ заплатена държавна такса от молителя в производството по издаване на
изпълнителен лист и сумата от 350.04 лв./триста и петдесет лева и четири ст./,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
По Изпълнително дело № 3068/2013г. по описа на ЧСИ Н. М.са извършвани следните
действия:
С Постановление от 29.05.2013г., на основание чл.429, ал.3 ГПК ЧСИ Н.М. е
конституирал като длъжници по изпълнителното производство ищците по делото Т. АЛ. Д.,
К. АЛ. Н. и Филка Н. М., в качеството им на наследници на длъжника А.Н.М..
На 08.01.2016г. с молба с вх.№ 00558 взискателят „П. К. Б.“ ООД е поискал
извършване на опис на движимо имущество.
На 30.11.2017г. с молба с вх. 151658 взискателят „П. К. Б. ООД е поискал извършване
на опис на движимо имущество.
С Постановление от 20.02.2019г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК ЧСИ Н.Митев е
прекратил изпълнителното производство.
Оригиналния изпълнителен лист по ИД № 3068/2013г. по описа на ЧСИ Н.М. е взет
от взискателя, чрез пълномощник – „К. И. И. БГ“ ЕАД, последният и в качеството на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания, сключен с „П. К. Б.“ ЕООД на
08.08.2018г. и образувано ново изп.дело № 513/2020г. по описа на ЧСИ Ш. Д..
С молбата от 20.11.2020г. за образуване на изпълнително дело взискателят - „К. И. И.
БГ“ ЕАД е възложил на ЧСИ извършване на всички действия по чл.18, ал.1 ЗЧСИ, като към
молбата са представени доказателства за прехвърляне на вземането на ищеца от предишния
кредитор „П. К.Б.“ ЕООД.
5
По ИД № 513/2020г. по описа на ЧСИ Ш.Дервиш са извършени следните действия:
С молба от 15.12.2021г. с вх.№ 24980 взискателят е поискал конституиране като
длъжници наследниците на починалия длъжник , запор на банковите им сметки, както и
опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжниците.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По правната квалификация:
Предявен е иск е с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124 ГПК. По правната
си същност искът е отрицателен установителен и предоставя възможност на длъжника да
оспори вземането и свързаната с това материалноправната законосъобразност на
изпълнението, като съгласно ал.2 на същата разпоредба може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Предявеният иск е процесуално допустим, налице са активно и пасивно
легитимирани страни и правен интерес от предявяването му - да се оспори чрез иск
изпълнението по висящ изпълнителен процес за събиране на вземане по процесния
изпълнителен лист.
Страните по делото имат и съответно качеството на длъжници и респ.взискател и при
данни за висящ изпълнителен процес, което също е относимо към въпроса за допустимостта
на специалния отрицателен установителен иск.
С оглед уточненията на спорните факти, направено от ищците, чрез пълномощника в
с.з., а именно, че се поддържа твърдение за погасяване на вземането, поради твърдян факт
/смърт на длъжника/, настъпил СЛЕД приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, искът и в тази част, поддържан на това
основание, следва да се приеме за допустим. За допустимостта на иска е достатъчно да се
твърди от ищеца настъпване на факт СЛЕД приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Дали този акт е настъпил
към този момент и дали същият е от естество да погаси вземането е въпрос по същество.
Ето защо е допустим искът и на двете посочени от ищците основания – настъпила
смърт на длъжника и погасяване по давност, доколкото се твърди, че и двата факта са
настъпили след срока, визиран разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК.
По тези съображения съдът приема, че предявеният иск е допустим, поради което
дължи произнасяне по неговата основателност.
По същество:
На първото подържано основание – настъпила смърт на длъжника – искът е
неоснователен. По принцип с настъпване смърт на едно физическо лице, ако същото е
участник в съдебно производство възниква основание за конституиране на наследниците му
като страни по съответното производство. В частност при смърт на длъжника в рамките на
изпълнителния процес възниква основание за конституирани като длъжници на
наследниците му по закон. Нещо повече, в случая се установи от данните в удостоверението
за наследници, че длъжникът е починал на 28.01.2011г., т.е. след приключване на
11.03.2010г. на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание - Решение 476/11.03.2010г. по вътрешно арбитражно дело № 476/2010г. по описа
на арбитър Бисерка Газдова. Или – за допустимост на иска на това основани е от значение
кога е настъпила твърдения факт – дали е до или след датата на приключване на устните
състезания по арбитражното дело, като съдебно изпълнително основание, като е без
значение датата на образуване на производството пред СГС за издаване на изпълнителен
лист, което са две различни производства.
Независимо, че фактът на смъртта на длъжника е настъпила след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и
поради това искът е допустим, не следва, че искът е и основателен. Сам по себе си фактът на
смъртта на длъжника не води до погасяване на вземането, доколкото това не е основание за
погасяване на притезателно право. Аргументите за това са следните: На основание чл.404,
т.1 ГПК –решенията на арбитражните съдилища са изпълнителни основания, въз основа на
които кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист. Процесният изпълнителен лист е
6
издаден на основание чл.51, ал.1 ЗМТА. Разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗМТА в редакцията си
към датата на издаване на ИЛ от 15.10.2012г., гласи, че СГС издава изпълнителен лист по
молба на заинтересованата страна въз основа на влязлото в сила арбитражно решение, като
към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателството, че то е връчено на
длъжника по изпълнението. В тази връзка в това производство, което се развива в закрито
заседание се проверява само годността на изпълнителното основание, дали установява
вземане на молителя срещу длъжника, неговия размер и основание, както и дали същото е
надлежно връчено на длъжника. Фактът на издаване на изпълнителният лист на 15.10.2012г.
– т.е. към дата, към която длъжникът е вече бил починал, не погасява вземането, нито се
отразява на годността на вече издаденото изпълнителното основание – цитираното
арбитражно решение, доколкото фактът на смъртта е настъпил след приключване на
съдебното дирене по арбитражното дело.
Със смъртта на длъжника не се погасява задължението за вземане, каквото е
процесното за парично задължение, тъй като не е интуито персоне , т.е. с оглед личността на
длъжника, а става дума за наследимо задължение.
По изложеното на това заявено основание, че вземането не се дължи от ищците, е
неоснователно.
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени и по давност. Процесното вземане се погасява, ако в 5
годишен срок взискателят не е извършил действия, с които да прекъсне давността или са
настъпили обстоятелства, водещи до спирането й.
Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за
принудително изпълнение - чл. 116, б. „в“ ЗЗД. С прекъсването започва да тече нова
давност, която всякога е пет годишна.
Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа а
влязлото в сила разпределение и др. Изложени са съображения, че прекъсването на
давността с предявяването на иск по чл. 116, б. „б“ ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в“ ЗЗД са уредени
по различен начин и че неслучайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б.
„в“ ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за
спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес. Посочва се, че исковото
производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от
изпълнителното производство, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, докато взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти, като е без правно значение дали и кога той ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, което е настъпило по право,
7
като нова давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
С цитираното ТР се изоставя концепцията на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр.
д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, което е обявено за загубило сила, че инициирането на
изпълнителната процедура прекъсва давността, на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през
нейното времетраене течението на давностния срок се спира.
По въпроса от кой момент поражда действие отмяната на постановлението и
съответно продължава ли то да важи за вземания по изпълнително дело, образувано преди
приемането на тълкувателното решение, има противоречива съдебна практика, която все
още не е уеднаквена със задължителен тълкувателен акт. В тази връзка е образувано тълк. д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, което към сегашния момент не е приключило. Трябва да
бъде предпочетено схващането, че загубването на силата на постановлението не се ползва с
ретроактивен ефект, а се прилага от издаването на тълкувателното решение - 26.06.2015 г.
Аргумент за приемане на такова тълкуване е гарантиране на принципа за гарантиране на
правната сигурност (вж. по този въпрос Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017
г. и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. - и двете по описа на IV г. о. на
ВКС, както и Решение № 252/17.02.2020 г. по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о. на ВКС).
В най-новата съдебна практика (вж. Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г., IV г. о. на ВКС), формирана по повод приложението на коментираното тълкувателно
решение, са изведени някои важни принципни положения, според които:
- двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в
който не се осъществява изпълнение;
- след тълкувателното решение от 26.06.2015 г. перемпцията не е от значение
за давността, нито самото образуване на изпълнителното дело;
- по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД прекъсването на давността става с
предприемането на конкретно изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, но
се счита да е настъпило с обратна сила - от момента на поискването му от кредитора, ако
самата давност е изтекла след искането и преди извършването на действието;
- когато изпълнителното действие е поискано, след като изпълнителното дело
е било прекратено поради перемпцията (за което не е нужен акт на съдебния изпълнител),
давността пак се прекъсва, защото органът по принудителното изпълнение е длъжен да го
осъществи, като образува ново дело;
- няма прекъсване на давността, ако поискано от кредитора изпълнително
действие не е било предприето по причина, за която той отговаря.
С оглед на посочените принципни постановки съдът счита, че с образуване на
първото изпълнително дело № 3068/2013г. по описа на ЧСИ Н.М.с молба от взискателя на
08.03.2013г. обаче, независимо, че в молбата взискателят изрично предоставя на ЧСИ
правомощията по чл.18, ал.1 ЗЧСИ – няма настъпил ефект - образуване на валиден
индивидуален изпълнителен процес изобщо, както и липса на настъпване на факт, годен да
спре течението на давността. Независимо, че изп.дело № 3068/2013г. по описа на ЧСИ
Н.М.е било образувано преди постановяване на ТР в Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., поради образуване на изпълнителен процес срещу
несъществуващо физическо лице следва да се счете, че такъв процес към 2013г. валидно не е
бил образуван и поради това не е спряла да тече давността, доколкото до постановяване на
цитираното ТР – при образуван висящ изпълнителен процес спира да тече давност до
перемирането му или до датата на постановяване на новия тълкувателен акт на 26.06.2015г.,
с което се обявява за загубила сила действието на постановките на Постановление №
3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС - че инициирането на изпълнителната
процедура прекъсва давността, на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през нейното времетраене
течението на давностния срок се спира.
Според съдебната практика по см. на чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
извършването на конкретен изпълнителен способ. В този смисъл не е изпълнителен способ
и не води до прекъсване на давността молбата на кредитора за снабдяване с изпълнителен
лист, независимо дали въз основа на съдебно или несъдебно изпълнително основание.
8
Ето защо в случая – спрямо спорното вземане давността е започнала да тече от датата
на постановяване на изпълнителното основание – арбитражно Решение № 476 от
11.03.2010г., по вътрешно арбитражно дело № 476/2010г. по описа на арбитъра Б. Г., за
което косвено данни се черпят от изпълнителния лист. Както към датата на издаване на
изпълнителния лист по т.д.№ 6884/2021г. по описа на СГС – на 15.10.2012г., така и към
датата на подаване на молбата за образуване на изп. дело на 08.03.2013г. пред ЧСИ Н.М.–
длъжникът е починал. Ето защо и към двете дати – тази на издаване на изпълнителен лист,
така и към искането за образуване на изпълнително производство – тези действие са
извършени срещу лице, което не е правоспособно, т.е. срещу несъществуващ към този
момент годен правен субект. Ето защо и на това основание както подаване на молбата за
изпълнителен лист към този момент и молбата за образуване на индивидуален изпълнителен
процес не са довели до прекъсване на давността.
Не е налице прекъсване на давността и действията на ЧСИ по изп.д.№ 3068/2013г. на
ЧСИ Н.М. по конституиране наследниците на починалото лице, тъй като това не
представлява прилагане на конкретен изпълнителен способ, с който се прекъсва давността.
Според ТР от № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т. д.№ 2/2013 г., ОСГТК, т. 10 давността
не е прекъсната и с получаване на ПДИ от новоконституираните длъжници.
Едва на 08.01.2016г. от кредитора е подадена молба с вх.№ 005558 и последваща
такава с вх.№ 151658/30.11.2017г. - с искане за извършване на конкретен изпълнителен
способ – опис на движимо имущество на длъжника, но вместо да предприеме действия по
осъществяване на поисканите от взискателя способи, ЧСИ е постановил изрично
постановление, с което е прекратил изпълнителния процес, поради перемпция.
Според съд.практика давността се прекъсва както с искане на взискателя за
извършване на изпълнителното действие, така и с предприемането му от съдебния
изпълнител. Двете действия имат самостоятелно правно значение относно давността, но
съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо
действие без наличие на другото.Изключение от това правило има само при възлагане по
смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, при което не е необходимо наличието на искане от
взискателя, за да бъде валидно предприето изпълнителното действие и да бъде прекъсната
давността.
Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК,
докладчик съдията Даниела Стоянова е допуснато касационно обжалване по въпроса: "дали
тече давност за вземането когато съдебният изпълнител бездейства и не прилага поисканите
от взискателя изпълнителни способи за събирането му", с тези, дадени с постановките на т.
10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с правните
разрешения, дадени с решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.
о., ГК.“.
С цитираното решение са препотвърдени разрешенията, дадени с решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, по материалноправните въпроси "
за правното значение на подаването на молба за образуване на изпълнително дело, на
искането за провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането на действия
по осъществяването на изпълнителния способ, както и на прекратяването на
изпълнителното дело на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 1 – 8 ГПК и образуването на ново
изпълнително дело за прекъсването на давността".
Според цитираните решения на ВКС перемпцията е без правно значение за давността.
Ето защо, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
9
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане.
В Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, е
прието, че в случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително
действие / в това число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал. 4
ГПК и чл. 18 ЗЧСИ/, е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Във всички случаи на нередовност се изисква "надлежно
указание на органа" и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл.
426, ал. 3 ГПК, според който съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за
принудително изпълнение като прилага правилата на чл. 129 ГПК. Разпоредбата на чл. 426,
ал. 3 ГПК задължава съдебният изпълнител да даде подходящ срок за отстраняване на
констатираните нередовности. Бездействието на съдебния изпълнител да приложи
правилата на чл. 129 ГПК – да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и
съответен срок за отстраняването й, не може да се тълкува в тежест на взискателя и да
доведе до негативни за него последици. Или давност не тече, ако кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това
число и когато при нередовност не приложи правилата на чл. 129 ГПК.
При съобразяване на горното следва, че едва с подаване от взискателя на първата
молба с вх.№ 005558/08.01.2016г.по изп.д.№ 3068/2013г. по описа на ЧС Н.Митев – с искане
извършване на конкретен изпълнителен способ – е налице прекъсване на давността,
независимо, че е подадена след настъпило перемиране по силата на закона на
изпълнителния процес и независимо от това, че няма данни за внесени авансови такси и
разноски от взискателя за осъществяване на поискания способ.
Ако молбата е била нередовна съдия – изпълнителя е следвало да процедира чрез
даване на указания до взискателя за отстраняването им и едва ако тези указания не се
изпълнят да се счете, че давността не е била прекъсната, поради необосновано бездействие
на взискателя. За признаване последиците на прекъсването е без значение и че преди това
изпълнителния процес е бил перемиран, като съдия – изпълнителят е бил длъжен да
извърши действието, като го образува в отделен процес.
В случая обаче прекъсването е извършено едва на 08.01.2016г., т.е. към момент,
когато отчитано от започналата да тече обща 5 –годишна давност за вземането, считано от
постановяване на изпълнителното основание на 11.03.2010г. – давността е била изтекла без
да се установи от ищеца, че за периода от 11.03.2010г. до 11.03.2015г. са били извършвани
валидни действия по принудително изпълнение, които са били годни да прекъснат давността
10
или да доведат до спирането й.
При тези аргументи е без правно значение последвалото образуване на ново
изпълнително дело №513/2020 год. по описа на ЧСИ Шукри Дервиш въз основа на същия
изпълнителен лист, доколкото към този момент вземането е било вече погасено по давност.
По изложеното предявеният иск, на основание погасяване на вземането по давност е
основателен, тъй като са доказани всичките законови предпоставки за уважаването му.
Относно разноските.
Предвид крайния изход на правния спор, на ищците от ответното дружество се
дължат разноските, направени за адвокатско възнаграждение в размер на по 510 лв. за всеки
ищец и за заплатена държавна такса от 290,03 лв.
Водим от горното и на основание чл.439, ал.1 ГПК и чл.78, ал.1 ГПК, РС Б.,
Гражданско отделение
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на ответното дружество "К.И. И. БГ" ЕАД, с ЕИК
със седалище и адрес на управление гр. С. бул. П. В.№ , Бизнес център „Л.“, ет. ,
представлявано от Т. Я. Б.А.Р.и З.Н. Д., че ищците Ф. АЛ. К., с ЕГН ********** от гр. Б. ул.
„Д.“ №, К. АЛ. Н., с ЕГН ********** от гр. Б. ул. „П.“ № и Т. АЛ. Д., с ЕГН ********** от
гр. Б., ул. “С.“ №, чрез адвокат С.Б., всички с адрес за призоваване и съобщения в гр. Б. ул.
„Т.А.№, ет., чрез адвокат С.Б. — БАК, не дължат на ищеца „К. И. И.БГ“ ЕАД, следните
суми и на следните основания:
- сумата в общ размер на 3990.69 лв. /три хиляди деветстотин и деветдесет лева и шестдесет
и девет ст./, от която сумата в размер на 3500.65 /три хиляди и петстотин лева и шестдесет и
пет ст./ - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 11.03.2010 год. — датата
на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението
сумата от 90 лв./деветдесет лева/ разноски по арбитражното производство, сумата от 50
лв./петдесет лева/ заплатена държавна такса от молителя в производството по издаване на
изпълнителен лист и сумата от 350.04 лв./триста и петдесет лева и четири ст./,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист от
15.10.2012 година, по т.д.№6884/2012 г. на С. градски съд, Търговско отделение, VI-8
състав, въз основа на Решение № 476/11.03.2010г. по вътрешно арбитражно дело №
476/2010г. по описа на арбитър Б.а Г. и по който изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело №513/2020 год. по описа на ЧСИ Ш.и Д. per. номер: 796 на КЧСИ с
район на действие Окръжен съд - Б.- правно основание чл. 439 от ГПК вр. с чл.124, ал.1
ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, Осъжда "К. И.И. БГ" ЕАД с ЕИК със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. П. В. , Бизнес център „Л. , ет. , представлявано от Т. Я., Б. А.Р. и З.
Н. Д. да заплатя на Ф. АЛ. К., с ЕГН ********** от гр. Б. ул. „Д.“ №, К. АЛ. Н., с ЕГН
********** от гр. Б. ул. „П.“ № и Т. АЛ. Д., с ЕГН ********** от гр. Б. ул. “С.о“ №, чрез
адвокат С.Б., всички с адрес за призоваване и съобщения в гр. Б., ул. „Т. А." №, ет, чрез
адвокат С.Б. — БАК, сумата от 1820,03 /хиляда осемстотин и двадесет лева и три стотинки/
лв. направени по делото разноски.
11
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в 2- седмичен срок от
получаване на препис пред БОС.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
12