РЕШЕНИЕ
№ 268
гр. Враца,15.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 21.06.2022г./
двадесет и първи юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като разгледа докладваното
от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело №179 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е въз основа на жалба
на М.Н.П. *** против РЕШЕНИЕ №1012-06-33/2/04.02.2022г. на Директора на ТП на НОИ гр.Враца, с което е
отхвърлена жалбата му против
Разпореждане №**********/01.01.2022г. на
Ръководителя на “ПО” , относно определяне на размера на пенсията.
В жалбата не се сочат конкретни
основания за незаконосъобразността на решението,
но от текста й може да се направи извода, че неправилно е приложен материалният
закон. Заявява се, че индексирането на пенсията е направено с неправилно
определен индекс, като е ползван само стартовия размер на пенсията, без да се
вземат предвид последвалите увеличения. Прави
се искане решението да бъде
отменено с всички произтичащи от това
законни последици, като искането му за отпускане на пенсия бъде преразгледано.
Идентични съображения се развиват в депозираната писмена защита / обективирана
като „Факти“/.
Ответникът по
оспорването чрез процесуалния си
представител * Ц.Ц. в писмено становище оспорва жалбата и
счита, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са правилни, тъй като при преизчисляването на
размера на пенсиите се взема предвид само дохода, въз основа на който е изчислена пенсията до
24.12.2021г., който се умножава с посочения в §7е от ПЗР на КСО процент, заедно
с прилаганите преди това осъвременявания. Прави искане за отхвърляне на жалбата
и потвърждаване на административния акт.
Административният съд,като се запозна с
доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1
от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление вх.№2113-06-1304/17.09.2016г.
жалбодателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, по чл.68а от КСО, като не се спори, че пенсионирането е станало
шест месеца преди навършване на определената
възраст. С Разпореждане №**********/ 01.07.2017г. му е определен действителен
размер на пенсията от 353.02лв., който е намален с 8.47лв. съгласно чл.70 ал.13 КСО, пресметнати по 0.4% за 6-те месеца до навършване на изискуемата възраст и
е определен размер от 344.55лв. С
Разпореждане №**********/01.07.2018г. му
е определен нов размер на пенсията от 357.68лв. след приспадане на 8.80лв.,
представляващи 0.4% за шест месеца до навършване на изискуемата възраст. С
Разпореждане №**********/ 01.07.2019г. му е определен размер на пенсията от
378.07лв. след приспадане на 9.30лв., представляващи 0.4% за шестте месеца до навършване
на изискуемата възраст. С Разпореждане №**********/ 01.07.2020г. на жалбодателя
е определен нов размер на пенсията от 403.40лв. след приспадане на 9.92лв. по
чл.70 ал.14 от КСО. С Разпореждане №**********/01.07.2021г., от същата дата е
осъвременен размера на пенсията му , като е определен на 423.57лв. след
приспадане на 10.42лв. съгласно чл.70 ал.14 от КСО. Няма доказателства и
твърдения тези разпореждания да са
обжалвани и изменяни. С Разпореждане №*********/01.01.2022г. е определен
месечен размер на пенсията на лицето от 462.11лв., като е посочено следното
изчисление: средномесечен осигурителен доход 755.60лв. и доход за изчисляване размера
на пенсията 743.51лв., какъвто доход е посочен и в първото издадено пенсионно
разпореждане от 2017г. Общият осигурителен стаж е определен на 42г.02м.09дни,
от трета категория, общият процент е определен на 56.84%, като е вписано, че
съгласно чл.70 ал.1 от КСО размерът на пенсията е 422.61лв., съгласно чл.100 КСО/2020г. така определеният размер е умножен с 1.067 и е изчислен на
450.92лв., съгласно чл.100 КСО/2021г.
последният размер е умножен по 1.050 и е изчислен размер от 473.47лв.,
който е намален поради недостигнатата възраст за пенсиониране от 6 месеца с
11.36лв., като е определен размер на пенсията за получаване, считано от
25.12.2021г. на 462.11лв. Няма данни за датата на връчване на това разпореждане. С жалба вх.№2103-06-5/14.03.2022г.
разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ, който се е произнесъл с
оспореното пред съда решение, с което е отхвърлил жалбата. В депозираната пред
съда жалба се изтъкват съображения, че неправилно не са взети предвид индексациите на пенсията през 2017г., 2018г. и
2019г., както и че е допусната аритметична грешка при изчисляване на процента
на осигурителния стаж за определяне на размера на пенсията, който следва да
бъде 57.14, а не 56.84.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна
страна, че оспорването е направено от надлежна страна, против индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 ал.1 от АПК, подлежащ на оспорване, в
законоустановения преклузивен срок /
решението е получено на 10.03.2022г., видно от известието за доставяне, а
жалбата е предявена на 14.03.2022г. с вх.№2103-06-5 , видно от клеймото върху
нея/. По тези съображения обжалването се явява
допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168
ал.1 и 2 от АПК съдът следва да се произнесе
по всички основания за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, включително и за
неговата нищожност, независимо дали има направено искане за това. Издаденото от
ответника решение е издадено от
материално и териториално компетентния
орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, по жалба,
която е предявена в тримесечния срок по чл.117 ал.2 от КСО, което го прави
валиден административен акт. При
постановяването му не е допуснато нарушение на административнопроцесуалните
правила, приети са представените от жалбодателя доказателства и са обсъдени
доводите и възраженията му. Правилно
е приложен и материалният закон.
Жалбодателят е лице с отпусната пенсия с
начална дата до 24.12.2021г. и същата се преизчислява от 25.12.2021г. съгласно
§7е от ПЗР на КСО ДВ.бр.77/2021г. Съобразно ал.1 на тази разпоредба всяка
година осигурителен стаж се умножава с 1.35 % и съответната пропорционална част
от този процент за месеците осигурителен стаж. Съгласно ал.2 на тази разпоредба преизчисляването се извършва, без да се променя доходът, от
който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и
индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й
до 24 декември 2021 г. включително. За осигурителния стаж от 41г. 7м. и
19дни правилно е изчислен процентът за
определяне на размера на пенсията, тъй като при
умножаване на 41г. и 7м. /дните
не се изчисляват/ по 1.35% се получава 56.14% / 41г. х 1.35% = 55.35% и
7м.х0.1125 % / процентът за един месец/ =0.7875 или общо 56.1375%/ . За осигурителния стаж, представляващ
разлика между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето, и стажа по т. 1 на
чл.70 от КСО, се прилага процент от 1,2 за
всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този
процент за месеците осигурителен стаж , съгласно чл.70 ал.2 от КСО. В
случая за жалбодателя този стаж е 7 месеца
х 0.1 /процентът за един месец/ =
0.7 или прибавено към 56.14 е равно на 56.84%.
Като
не е приложил процента за преизчисляване
на пенсията, действащ за 2017 г.,
административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон. В тази
година преизчисляването на пенсиите е ставало въз основа на §
53 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), според
ал.1 на който от 2017г. до годината, в
която процентът по чл.70 ал.1 достигне до 1.5, пенсиите не се осъвременяват по
чл.100 от КСО, а всички пенсии, отпуснати с начална дата до 31 декември на
годината, в която процентът по чл.70 ал.1 достига до 1.5, се
преизчисляват ежегодно от първи юли на всяка календарна година, следваща
годината, през която е отпусната пенсията. От своя страна нормата на чл.
70, ал. 1 от КСО, към която препраща цитираната разпоредба на § 53 от
ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., към същия момент е със следното съдържание:
"Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като
доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от:
по процент 1, 1 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. След 31 декември
2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на
всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента,
определен по правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на 1, 5. Процентът се
определя ежегодно със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година на база на използваните при съставянето на бюджета прогнозни
стойности за нарастването на осигурителния доход и за индекса на
потребителските цени.“ С чл.11 от
Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017г. е
определен процент по чл.
70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване – 1, 126 на сто.
Видно от цитираните разпоредби през
2017 г. пенсиите не са осъвременявани по реда на чл. 100
от КСО, което всъщност не се и спори от страните, а са били преизчислени
чрез прилагане на по-висока тежест на всяка година осигурителен стаж във
формулата за изчисляване на пенсиите по чл.
70, ал. 1 от КСО. Преизчислението от 01.07.2018 г. е извършено също на
основание §
53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., но нормата е претърпяла промяна с § 3, т. 35
от ПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2018 г., като с чл. 11 от Закона за бюджета на ДОО за 2018 г.
е определен процентът по чл.
70, ал. 1, изречение първо от КСО – 1, 169. Видно от цитираните разпоредби
през 2018 г. отново не е налице осъвременяване по реда на чл. 100
от КСО, макар извършените преизчисления да включват в себе си величини,
получени по реда на чл. 100
от КСО. От една страна е извършено преизчисление на пенсиите, което е
напълно идентично с това през предходната 2017 г., т. е. преизчисление на
пенсията с по-висок процент за тежест на всяка година осигурителен стаж. В
случая, както вече се посочи от 1, 126% за 2017 г. процентът за всяка година
осигурителен стаж по чл.
70, ал. 1 от КСО е нараснал до 1, 169% или нарастването е с 3, 8%., което
обхваща и двете години. Това е и приложеното през 2018 г. увеличение на пенсията
на жалбодателя, видно от приложеното Разпореждане №**********/ 01.07.2018г. През
2019 г. §
53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. е отменен с § 3, т. 26 от ПЗР на Закона за
бюджета на ДОО за 2019 г., Oбн., ДВ, бр. 102 от 11.12.2018 г., в сила от
1.01.2019 г., но едновременно с това с § 3, т. 25, б. "б" са приети
нови разпоредби на §
7б и §
7в от ПЗР на КСО, които са със следното съдържание:
"§ 7б. (Нов – ДВ, бр.
102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) (1) През 2019 г. пенсиите не се
осъвременяват по чл. 100.
(2) Размерът към 30 юни 2019
г. на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се увеличава
от 1 юли 2019 г. с процент 5, 7.
§ 7в. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.) (1) Пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се
преизчисляват от 1 юли 2019 г. с процент 1, 2 за всяка година осигурителен стаж
и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен
стаж.“
По този начин е изчислена пенсията
на жалбодателя с Разпореждане
№06190754133/01.07.2019г., като първо е направено изчисление с умножаване на
всяка година стаж по 1.2 процента и след това е направено увеличението с 5.7%,
предвидено в §7б.
По същата методика, без да се променя
осигурителния доход, е извършено и
преизчислението по § 7е,
ал. 1 от ПЗР на КСО с оспорваното в настоящото производство разпореждане,
като обаче е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж –
1, 35% за стажа без превръщане в ІІІ категория и 1, 2% за остатъка, получен от
превръщането. Не се предвижда
увеличаване на така изчислената
пенсия с друг процент на увеличение, освен прилагането на нормативната уредба, с която се
осъвременява, преизчислява и индексира съобразно приложимите нормативни разпоредби, действали
от датата на отпускането й до 24.12.2021г. Изложеното сочи, че обективно не е
възможно прилагане на преизчислението по §
53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. за 2017г., 2018г. и по §7в
за 2019г., към вече
преизчисления по § 7е,
ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията,
тъй като за всяка година пенсията е изчислявана при непроменен доход с
прилагане на съответния процент спрямо годините на осигурителния стаж, като
увеличеният процент от следващата година е поглъщал процента от предходната, а не са събирани /
За 2017г. и 2018г. са приложени едновременно, поради което процентът е 3.8/.
Увеличението по §7б е еднократно и е важало само за 2019г. Посоченият в §7е процент от 1.35 за
осигурителен стаж без превръщане към
трета категория труд е погълнал процента от
1.2 за същия осигурителен стаж,
който е действал през 2019г. С оглед на
това правилно пенсионният орган не е приложил това преизчисление по реда на § 7е,
ал. 2 от ПЗР на КСО.
За 2020г. и 2021г. пенсиите са
осъвременени съобразно чл.100 от КСО, поради което правилно това осъвременяване
е приложено при изчисляване на пенсията
на жалбодателя.
При така изложеното съдът намира,
че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.П.
*** против РЕШЕНИЕ №1012-06-33/2/04.02.2022г.
на ДИРЕКТОРА на ТП на НОИ Враца,
с което е потвърдено РАЗПОРЕЖДАНЕ №***********/
01.01.2022г. на Ръководителя на “ПО”.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен
административен съд чрез Врачански административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните,че
е изготвено.
АДМ. СЪДИЯ: