РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-188 20.11.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: двадесет и пети август две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Ани Цветанова
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1623 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г.С.С., със съдебен адрес ***,
подадена чрез адв.Сава Каров, против решение № 1189/02.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 9811/2019
г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен предявения от него иск по чл.422,
ал.1 ГПК за установяване по отношение на Д.К.Г. ***, че същият му дължи сумата
от 68 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разходи за ремонт на двигателя на лек автомобил
„Пежо“, модел „306“, 1.9 турбо дизел, рег.№ А 7498 КМ, направени за
отстраняването на повреда, причинена при ползването му на 14 и 15.08.2019 г., а
именно запушването на дюзи и ДПФ филтър, поради проникването на вода в
горивната система, ведно със законната лихва от 10.09.2019 г. до окончателното
плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
7660/2019г на БРС. С решението Г.С.С. е осъден да
заплати на Д.К.Г. сумата от 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Във въззивната
жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно,
противоречащо на материалния и процесуалния закон и постановено при съществени
процесуални нарушения. Счита се за неправилен извода на съда, че ищецът не е
доказал наличието на предпоставките по чл.45 ЗЗД, поради неправилно възприемане
и обсъждане на събраните доказателства. В тази връзка, относно противоправното
поведение на ответника въззивникът сочи, че за него е трудно осъществимо и
почти невъзможно да установи какво точно той е извършил по време на ползването
на автомобила и как е било причинено увреждането на двигателя, тъй като ищецът
не е бил там, но счита за неоспорим факта, че автомобилът е бил предаден на
ответника, ползван от осигурен от него правоспособен водач и върнат на ищеца на
следващия ден с отказ за сключване на сделката за продажбата му. Сочи също, че
за да обоснове извод за недоказаност на исковата претенция, съдът е приел, че
от показанията на св.П се установявали неизправности в техническото състояние
на автомобила, защото имало шумове и двигателят отделял черен дим, като в тази
връзка, въззивникът счита, че е некоректно да се приемат на доверие и
безкритично показанията на тази свидетелка, тъй като тя е пряко заинтересована
от изхода на делото. Според въззивника, неправилно съдът е обсъждал и
прекратяването на регистрацията на автомобила, тъй като това не е станало
поради техническата му неизправност, а защото с него е било допуснато
самостоятелно ПТП и с оглед икономическата неизгодност за възстановяването му е
бил бракуван. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови
ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Не са направени допустими доказателствени
искания. Претендират се разноските за двете инстанции.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемия Д.К.Г., подаден чрез
пълномощника адв.Кацарски, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и се изразява съгласие с изводите на първата инстанция, за което
се излагат съображения. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Не се правят
доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
въззивният съд намира жалбата за неоснователна.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д.№ 9811/2019 г. по описа на РС-Бургас е образувано по
исковата молба на Г.С.С. против Д.К.Г. за приемане за установено по отношение
на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 418 лв., от която 350 лв. –
обезщетение за неизпълнен договор за покупко-продажба на лек автомобил и 68 лв.
– имуществени вреди, представляващи стойността на извършен ремонт на автомобила
за привеждането му в състоянието преди предаването му за ползване от ответника,
за които вземане в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 3504/24.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 7660/2019 г. по описа на БРС, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 10.09.2019 г.
С допълнителна молба-уточнение ищецът е заявил, че не поддържа иска за
дължимост на сумата от 350 лв. – обезщетение за неизпълнен договор, като моли
исковата му претенция да се счита предявена единствено за дължимост на сумата
от 68 лв., дадени за остраняване на причинените вреди по горивната система на
автомобила. В резултат на това, с определение № 10101/26.11.2019 г. на БРС
делото е прекратено в частта по иска по чл.422, ал.1 ГПК за установяване
съществуването на вземането за сумата от 350 лв., представляваща обезщетение по
чл.88, ал.1 ЗЗД и издадената Заповед за изпълнение № 3504/24.09.2019 г. по
ч.гр.д.№ 7660/2019 г. на БРС е обезсилена в тази част.
В исковата молба са изложени
твърдения, че на 14.08.2019 г. между страните била постигната уговорка ищецът да продаде на ответника собствения си лек автомобил
“Пежо 306“, рег.№ А 7498 КМ, за цена от 700 лв., като му предал и владението
върху автомобила, а на следващия ден трябвало да оформят сделката при
нотариуса. Но на 15.08.2019 г., Г. и приятелката му върнали автомобила и
заявили, че се същият не им харесал и се отказват от покупката, при което
ищецът им върнал заплатените му от предния ден 700 лв. Твърди се, че няколко
дни по-късно ищецът установил, че докато автомобилът е бил във владение на
ответника и приятелката му, те са изминали 160 км., а когато запалил двигателя
установил, че той не работел добре и прекъсвал, но оставил колата пред дома си.
След още няколко дни ищецът пак установил ще двигателят на автомобила не
работел добре, поради което оставил колата в сервиз, където била отремонтирана
горивната й система, като от сервиза му обяснили, че горивният филтър бил
задръстен и горивната система оводнена, което вероятно се дължало на това, че
хората, на които е дал автомобила са ползвали стара нафта с примес от вода или
някакви добавки. За ремонтната услуга ищецът заплатил на сервиза 68 лв,, за
което му била издадена фактура. Предвид това, ищецът счита, че повредите по
автомобила му са в резултат на зареждане с некачествено гориво от ответника и същият
следва да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на стойността на
ремонта от 68 лв., за което се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 7660/2019г. на БРС, срещу която ответникът е подал възражение и
затова е предявил и настоящия установителен иск.
В подкрепа на твърденията си
ищецът е представил фактура № 702/28.08.2019 г., от която е видно, че е
заплатил на „Карс-С.“ ЕООД сумата от 68 лв.
за извършения ремонт – смяна на задръстен горивен филтър и обезвъздушаване на горивна система.
Ищецът е ангажирал и гласни
доказателства – св.К Н С (негова съпруга), от чиито показания, преценени по
реда на чл.172 ГПК се установява, че автомобилът имал преглед и застраховка, но
нямал винетка, бил добро състояние и се е управлявал основно от съпруга й. Свидетелката
е описала предаването на автомобила на ответника и приятелката му, както и
връщането на колата на следващия ден, по начина, посочен в исковата молба.
Заявила е, че когато те върнали колата, съпругът й видял, че са минали много
километри, а след една седмица се наложило автомобилът да бъде даден на ремонт,
който струвал 600-700 лв., но не може да каже какво му е имало. Заявила е също,
че по-късно, през м.ноември-декември 2019 г. автомобилът е бил бракуван.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът е оспорил предявения
иск като неоснователен с твърденията, че фактическото владение на автомобила е
било при приятелката му, тя го е взела и върнала, тъй като Г. не притежава
СУМПС, той не е управлявал автомобила, нито е зареждал гориво.
Ответникът е ангажирал гласни доказателства – св.Д В П (негова съжителка),
от чиито показания, преценени по реда на чл.172 ГПК се установява, че когато тя
и ответникът отишли да видят колата, ищецът им предал ключовете, за да я
изпробват и те отишли до с.Житосвят, на 50 км. от Бургас, като се върнали на
следващия ден, но не са зареждали гориво, тъй като имало достатъчно такова в
автомобила. Заявила е, че техническото състояние на автомобила не й харесало,
както и външния му вид, поради което решили да не го купуват, имало някакъв
черен пушек и при движение се чували странни шумове, за което свидетелката
казала на ищеца, когато му върнали колата.
Други доказателства не са ангажирани по делото.
При така установените факти, първоинстанционният съд е приел, че твърденията на ищеца за това, че
ответникът е заредил некачествено гориво (със съдържание на вода), в резултат
на което процесният лек автомобил е бил увреден, са останали недоказани. В тази
връзка, съдът е кредитирал показанията на св.П за това, че колата не е била в
добро техническо състояние, когато е била предадена от С. на Г. – излизал е
черен дим и е имало шум в купето, а също така, че не е била зареждана от тях
при ползването й с гориво, тъй като е имало достатъчно такова в нея. Прието е
също, че въпреки доказателствата за отремонтиране на автомобила близо две
седмици след ползването му от ответника, за което ищецът е платил сумата от 68
лв., по делото липсват каквито и да било доказателства намаляването на
имуществото му (вредата) да се дължи на виновно и противоправно поведение от
страна на ответника, като е преценено като индиция за недоброто техническо
състояние на автомобила и обстоятелството, че въпреки извършения ремонт,
няколко месеца по-късно същият е бил бракуван и предаден за скрап от С. По тези
съображения, районният съд е приел, че липсва основание за ангажирането на
имуществената отговорност на ответника за стойността на извършения ремонт на
процесния лек автомобил – 68 лв., заплатени от ищеца на 28.08. 2019 г., поради
което е отхвърлил предявения установителен иск като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения
на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и
прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и
допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с
тях. Във въвзивното производство не са ангажирани допустими доказателства,
които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа
обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея
на основание чл.272 ГПК. Настоящата
инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на БРС за неоснователност на
предявения иск по чл.422 ГПК, вр. чл.45 ЗЗД и за липса на основания за
ангажиране на деликтната отговорност на ответника, които са формирани въз
основа на установената фактическа обстановка, като намира същите за правилни и
в съответствие със закона и събраните доказателства, поради което препраща към
мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната
жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Въззивният съд
не констатира наличието на допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения, поради което заявените за това оплаквания в жалбата, които всъщност
са бланкетни, са неоснователни.
Неоснователни са
и възраженията във въззивната жалба за неправилност на изводите на съда за
недоказаност от страна на ищеца на предпоставките по чл.45 ЗЗД за ангажиране на
деликтната отговорност на ответника.
Както правилно
е посочил и районния съд, за да се ангажира отговорността на ответника по чл.45 ЗЗД е необходимо да са
налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, от
което произтича претенцията за обезщетяване на претърпени имуществени вреди – виновно противоправно поведение от страна на ответника, претърпени от
страна на ищеца вреди, както и причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия
вредоносен резултат. Тези елементи следва да са
кумулативно дадени и
подлежат на доказване от ищеца.
В конкретния
случай, с оглед доказателствата по делото, въззивният съд намира, че ищецът не е установил при условията
на пълно и главно доказване наличието на поведение от страна на ответника,
което да е противоправно и от което в
причинно-следствена връзка да са настъпили за въззивника претендираните
имуществени вреди. В този смисъл, настоящата
инстанция намира за неоснователни всички изложени във въззивната жалба
възражения.
Безспорният по делото факт, че ищецът е предал
автомобила на ответника и същият го е ползвал с осигурен от него правоспособен
водач, не води до извод за противоправно поведение от страна на Г., нито
отказът му от сделката за закупуването на автомобила представлява противоправно
поведение. Обективният факт на наличните по автомобила вреди, за отстраняването
на които С. е заплатил сумата от 68 лв., също не води до извод, че вредите са
резултат от определено поведение на Г. (зареждане с некачествено гориво), след
като по делото не са събрани доказателства в този смисъл. Липсата на такова
поведение на ответника се установява по делото от показанията на св.П, преценени по реда на чл.172 ГПК, от които става ясно, че при ползването на колата не са зареждали гориво,
защото е имало достатъчно такова в нея, както и че същата не е била в много
добро техническо състояние – имало е някакъв черен пушек и при движение се чували странни шумове. Настоящата инстанция
намира показанията на св.П за обективни и непротиворечиви, същите не са оборени
от други по-достоверни такива, нито са ангажирани доказателства, опровергаващи
изявленията на свидетелката, поради което въззивният съд намира, че БРС
правилно е кредитирал нейните показания, доколкото същите не са опровергани по никакъв начин. Ето защо, изложените в този смисъл възражения във въззивната жалба са
неоснователни.
Доказателства, установяващи противното, не са ангажирани от ищеца, въпреки
правилно разпределената доказателствена тежест в процеса и дадените му от районния
съд указания. Нещо
повече, самият въззивник сочи в жалбата си, че е трудно осъществимо за него да
установи какво точно е извършил ответника по време на ползването на автомобила
и как е причинено увреждането на двигателя. Това обстоятелство обаче не го освобождава
от задължението му при условията на пълно главно доказване да установи наличието
на предпоставките по чл.45 ЗЗД, необходими за уважаване на исковата му
претенция. А в случая, същият не е провел такова доказване, видно от събраните
по делото доказателства и от собствените му изявления. Обратен извод не следва
от ангажирания от ищеца свидетел – св.С, доколкото в показанията й не се
изнасят данни за противоправно поведение на Г., в резултат на което да са
настъпили вредите, напротив – както правилно е приел и районния съд индиция за
недоброто техническо състояние на автомобила е и обстоятелството, че няколко
месеца по-късно същият е бил бракуван от С, въпреки извършения ремонт. В тази
връзка, БОС намира, че не следва да обсъжда наведените едва във въззивната
жалба доводи, че автомобилът е бил бракуван, поради допуснато
с него ПТП и с оглед икономическата неизгодност за възстановяването му, тъй
като тези доводи представляват въвеждане на нови факти в противоречие с нормата
на чл.266, ал.1 ГПК.
Следва да се отбележи, че само твърденията на
ищеца не са достатъчни, за да се приеме исковата претенция за основателна, а е
необходимо същите да бъдат доказани от него с всички допустими по ГПК
доказателствени средства. Съдът не може да основава решаващите си изводи на
предположения, без доказателства за релевантните за спора факти, които в
конкретния случай са – вредите да са причинени вследствие именно от поведение
на ответника, който ползвайки автомобила да го е заредил с некачествено гориво.
Посочените факти не са установени по делото и няма основание да се
ангажира деликтната отговорност на ответника за обезвреда, поради което
предявеният иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.45 ЗДД е неоснователен и правилно е
отхвърлен от районния съд.
С оглед горните съображения, БОС
намира въззивната жалба за неоснователна, а поради съвпадане изцяло на изводите
на настоящата
инстанция с тези на районния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
При този изход
на делото и направените от двете страни искания за разноски, съдът намира, че
на въззивника такива не му се дължат, а на основание чл.78, ал.3 ГПК същият
следва да заплати на въззиваемия сумата от 150 лв. за направените пред БОС
разноски за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение № 1189/02.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 9811/2019 г. по описа на
Районен съд – гр.Бургас.
ОСЪЖДА Г.С. ***, ЕГН **********, да заплати на Д.К.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 150.00 лв. (сто и петдесет лева) за направените във въззивното
производство пред БОС съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.