№ 17182
гр. София, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110166891 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от “**************” ЕАД срещу Н. И. И. и А. И. Ч., с
която по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК са предявени установителни искове за признаване
за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат на топлофикационното
дружество при условията на разделност сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 26.07.2024 г. по гр.д. №40661/2024г. по описа на СРС, 113 състав,
както следва:
от Н. И. И. се претендират ½ част от общия размер на начислените вземания, а
именно: 929,46 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м. 5.2021 г. - м. 04.2023 г., 153,28 лв. мораторна лихва за забава
от 15.08.2022г. до 19.06.2024г., както и суми за дялово разпределение в размер на 16,24
лв. - главница за периода от м.05.2021г. до м. 04.2023г. и 3,80 лв.- лихва за забава от
16.07.2021г. до 19.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането;
от А. И. Ч. се претендират ½ част от общия размер на начислените вземания, а именно:
929,46 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/
за периода м. 5.2021 г. - м. 04.2023 г., 153,29 лв. мораторна лихва за забава от
15.08.2022г. до 19.06.2024г., както и суми за дялово разпределение в размер на 16,23
лв. - главница за периода от м.05.2021г. до м. 04.2023г. и 3,81 лв.- лихва за забава от
16.07.2021г. до 19.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че ответниците отговарят за задълженията за цената на доставената
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София на адрес ж.к. „*********“,
бл. 14, вх. Е, ет. 6, ап. 114. Твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение, възникнало с условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
1
общи условия доставил за процесния период топлинна енергия за топлоснабдения имот, с аб.
№*********, като потребителите не му заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това
срок, при което като не е изпълнили паричното си задължение, ответниците изпаднали в
забава.
Ответниците оспорват исковете като неоснователни със срочно подадени писмени
отговори. Оспорват пасивната си материална легитимация с конкретни съображения, че не
се установявало да са собственици на имота, за който са начислени съдебно предявените
вземания. Ищецът не доказвал публикуването на фактурите, поради което вземанията му
били изискуеми. Не се установявало топлофикационното дружество да е доставило услугата
дялово разпределение. Правят възражение за изтекла погасителна давност
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта на исковете:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК при условията на обектинвно и
субективно съединение положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 40661/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
113 състав, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу Н. И. И. и А. И. Ч.. Заповедта за изпълнение е връчена на всеки от двамата
длъжници, които в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК са депозирали възражение
срещу нея. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид което за ищеца е налице правен интерес от
предявените установителни искови претенции, а с оглед на идентитета между съдебно
предявените вземания и вземанията по заповедта за изпълнение, същите са процесуално
допустими.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по
договор за продажба между него и всеки от двамата ответници, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на всеки от ответниците
е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Спорът между страните е концентриран основно около въпроса за пасивната
материална легитимация на ответниците да отговарят за цената на доставената топлинна
енергия до процесния имот, като реалната й доставка, количеството и стойността й не се
оспорват.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
2
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане
на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придоб**********е на собствеността или вещното право на ползване/,
като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или
презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия
имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е
меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия.
Като писмени доказателства по делото са приети документи, които анализирани в
съвкупност водят до извода, че на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН ответниците следва да отговарят при
равни дялове за съдебно предявените вземания в качеството им на наследици на закон на
покойните си родители ********** Н. И. и Виолета Евгениева И..
За да достигне до този извод съдът съобрази, че ********** Н. И. и Виолета
Евгениева И. се легитимират като собственици на имота въз основа на заповед № 3257 от
13.07.1976г. на Изпълнителния комитет на Софийски градски народен съвет /на л. 110 от
делото/ и нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 102, том V, нот.дело №102 от 1977г.
/на л. 121-122 от делото/. Този извод се потвърждава от представената по делото данъчна
декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България ои
чл. 26 ЗМДТ /на л. 91 от делото/, от където се установява и идентичност между
топлоснабдения имот и имота по обсъдения по-преди титул за собственост. Видно от
представената справка в НБДН /на л. 23 от делото/, ********** Н. И. е починал на
07.12.2012г. и е оставил наследници по закон съпруга – ******** И., син – Н. И. И. и дъщеря
– А. И. Ч.. От удостоверението за наследници, изд. на 23.05.2025г. /на л. 80 от делото/ се
установява, че ******** И. е починала на 30.04.2023г. и е оставила за наследници по закон
низходящи от първа степен, а именно – двамата ответници Н. И. И. и А. И. Ч..
Не се твърди и не се установява имотът да е бил прехвърлен или обременен с вещно
право на ползване в позла на трето лице.
Не се твърди и не се доказва ответниците да са се отказали от наследството на
******** И., от където следва извод, че същите отговарят за задълженията, с които същото е
било обременено. Ищецът пълно и главно е доказал материалната си легитимация на
кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на
процесния недвижим имот и нему ответниците дължат цената на потребената през исковия
период в имота топлинна енергия.
Обстоятелството, че не е представен писмен договор или такъв сключен от
разстояние между ответника и ищцовото дружество води до извод, че не е възникнало
валидно облигационно отношение между тях. Разпоредбата на чл. 149, т. 3 ЗЕ регламентира,
че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия
за стопански нужди, какъвто не е процесният случай, тъй като претенцията на ищеца е
насочена срещу ответника в качеството му на потребител/клиент на топлинна енергия за
битови, а не за стопански нужди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
3
писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено
рекламационно производство - в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в
писмени допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответниците не твърдят, а и не установява по делото по
отношение на тях или наследодателите им да се прилагат специални условия, договорени
между страните, използвайки установения в закона механизъм.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба
на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното
им приемане от потребителя.
Предвид всичко изложено до тук по делото при условията на пълно и главно
доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
„**************“ ЕАД и ответника в процесния период, като в отношенията между
страните са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „**************“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.
Действащата през исковия период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съгласно чл. 139б ЗЕ потребителите в сграда – етажна собственост са длъжни да
изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвала от „*********“
ЕАД, който извод следва и от приетия като писмено доказателство по делото Договор от
11.10.2016 г., сключен между ищеца и етажната собственост, в която се намира процесният
имот. С оглед гореизложеното, съдът приема за установено, че за етажната собственост е
налице валидно въведена система за дялово разпределение на доставената топлинна енергия,
а възраженията, които се навеждат от ответниците в тази връзка, не се споделят.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, не
4
се оспорва.
Ответниците не твърдят и не доказват плащане на претендираните задължения за
процесния период.
Ето защо съдът намира, че предявените искове срещу всеки от тях за главниците за
цената на доставената топлинна енергия и стойността на услугата дялово разпределение са
изцяло като доказани и основателни.
Тук следва да се разгледа срочно наведеното от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт –
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
03.07.2024 г. Ето защо възраженията за изтекла погасителна давност са неоснователни,
защото всички вземанията на ищеца, включени в исковия период, са станали изискуеми след
03.07.2021 г.
При това положение искове за главници ще се уважат изцяло.
Върху всяка от уважените главници се дължи и поисканата законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.07.2024 г. до
окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № 0У-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „**************“ ЕАД начислява
обезщетение за забава за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на
стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно,
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от
публикуване на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, поради
което и възражението на ответника в този смисъл не се споделя от съда.
С доклада по делото, приет без възражения от страните, е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че процесните
вземания са изчислени коректно като размер. По тази причина съдът приема, че дължимата
мораторна лихва върху уважената главница за исковия период от 15.08.2022г. до 19.06.2024г.
е в общ размер на 306,57 лв., поради което предявеният иск срещу всеки от ответниците за
половината от тази сума ще се уважи изцяло.
5
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което тази
акцесорна претенция се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат и
двете страни ищецът. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
Ищецът е сторил и доказал разноски по отношение на всеки от двамата ответници в
общ размер от 47,05 лева за заповедното производство, от които 22,05 лева за държавна
такса и 25 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и 66,03 лева или общо 122,05 лв.
за исковото производство, от които 22,05 лева за държавна такса и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено му от съда, като от тези суми с оглед
уважената част от исовете от всеки от ответниците му се следват по 46,89 лв. за заповедното
и 65,80 лв. за исковото производство.
В полза на осъществилите безплатана адвокатска помощ в хипотезата на чл. 38
процесуални представители на ответниците съдът определя възнаграждение от по 400 лв. за
всяко от двете производства, от които с оглед на отхвърлената част от исковете им се
присъждат по 1,38 лв. за исковото и за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че Н.
И. ********, ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „*********“, бл. 014, вх. Е, ет. 6, ап.
114 дължи на „**************“ ЕАД, ЕИК **********, с адрес на управление гр. София,
ул. **********“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 929,46 лева, представляваща ½ част от главницата за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София ж.к. „*********“, бл. 014, вх. Е, ет. 6, ап. 114, с аб. №
*********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК– 03.07.2024 г., до окончателното плащане, сумата от 153,28 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за период от 15.08.2022
г. до 19.06.2024 г., и 16,24 лв., представляваща ½ част от цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.20221г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 03.07.2024 г., до
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед № 23188 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 40661/2024 г. по описа на СРС, 113 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,80 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на услугата по дялово
разпределение за период от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че А.
И. Ч. с ЕГН ********** с адрес по делото гр. София, ул. „Три уши“ №1, ет. 1, офис 2 дължи
на „**************“ ЕАД, ЕИК **********, с адрес на управление гр. София, ул.
6
**********“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 929,46 лева, представляваща ½ част от главницата за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София ж.к. „*********“, бл. 014, вх. Е, ет. 6, ап. 114, с аб. №
*********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК– 03.07.2024 г., до окончателното плащане, сумата от 153,29 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за период от 15.08.2022
г. до 19.06.2024 г., и 16,23 лв., представляваща ½ част от цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.20221г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК– 03.07.2024 г., до
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед № 23188 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 40661/2024 г. по описа на СРС, 113 състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,81 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на услугата по дялово
разпределение за период от 16.07.2021 г. до 19.06.2024 г.
ОСЪЖДА Н. И. ********, ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „*********“, бл.
014, вх. Е, ет. 6, ап. 114 да заплати на „**************“ ЕАД, ЕИК **********, с адрес на
управление гр. София, ул. **********“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
46,89 лева за разноски за заповедното производство и сумата от 65,80 лева за разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА А. И. Ч. с ЕГН ********** с адрес по делото гр. София, ул. „Три уши“
№1, ет. 1, офис 2 да заплати на „**************“ ЕАД, ЕИК **********, с адрес на
управление гр. София, ул. **********“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
46,89 лева за разноски за заповедното производство и сумата от 65,80 лева за разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „**************“ ЕАД, ЕИК **********
да заплати на адв. И. А. Н. сумата от 2,76 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за предоставена безплатна правна помощ на ответника Н. И. И. за исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „**************“ ЕАД, ЕИК **********
да заплати на адв. Н. К. сумата от 2,76 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ответника А. И. Ч. за исковото и заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7