РЕШЕНИЕ
№………………
гр. София, 28.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ - Б
въззивен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ. СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ДОНКА
ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от младши съдия Десислава Алексиева гр. дело
№ 13183 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С Решение № 187625/31.08.2020 г.,
постановено по гр. д. № 64594/2017 г. по описа на СРС, 170-ти състав: Ц.Н.Ш., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на „ Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 150,
ал. 1 ЗЕ сумата от 305,54 лева, представляваща 4/6 от цената за доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **********аб. № 151097, за периода от 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и сумата от 19,03 лева, представляваща 4/6 от цена на услугата за дялово разпределение за периода
от 01.06.2014 г. – 30.05.2015 г., ведно със законните лихви върху
главниците считано от
14.09.2017 г. (датата на
подаване на исковата молба) до окончателно изплащане на вземанията; Н.А.Ш., ЕГН ********** е осъдена да заплати
на „ Т.С.“ ЕАД основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ
сумата от 76,38 лева, представляваща
1/6 от цената за доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. **********аб. №
151097, за периода от
01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., и сумата
от 4,76 лева, представляваща 1/6 от цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.06.2014 г. – 30.05.2015 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 14.09.2017 г. (датата на подаване на исковата молба)
до окончателното изплащане на вземанията; Б.А.Ш.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, сумата от 76,38 лева,
представляваща 1/6 от цената за доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. **********, аб. № 151097, за периода от 01.05.2014 г. –
30.04.2015 г., и сумата от 4,76 лева,
представляваща 1/6 от цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.06.2014 г. – 30.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от
14.09.2017 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане
на вземанията; Отхвърлени са предявените
искове от „ Т.С.“ ЕАД срещу Ц.Н.Ш., Н.А.Ш.,
Б.А.Ш. с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответниците да заплатят разделно, при квоти, както следва: Ц.Н.Ш. – 4/6, Н.А.Ш.
– 1/6, и Б.А.Ш. – 1/6, сумата над 458,31
лева до пълния предявен размер от 1433,58 лева, представляваща цена за
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия
при общи условия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **********аб.
№ 151097, за периода от 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г.; Отхвърлени са предявените искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Ц.Н.Ш., Н.А.Ш., Б.А.Ш.
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
разделно, при квоти, както следва: Ц.Н.Ш. – 4/6, Н.А.Ш. – 1/6, и Б.А.Ш. – 1/6, сумата от 359,94 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.08.2014 г. – 22.08.2017 г., както и сумата от 7,06 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.08.2014 г. до 22.08.2017 г.; Ц.Н.Ш. е
осъдена на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПрПом,
във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП да заплати на „ Т.С.“ ЕАД, сумата от 851,76 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционно производство; Н.А.Ш. и Б.А.Ш. са осъдени всяка от тях
поотделно на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПрПом,
във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП да заплатят на „ Т.С.“ ЕАД сумата от по 212,94 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционно производство.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ищеца М. „Е.“ ООД.
Срещу първоинстанционното решение в частта,
с която са уважени предявените по реда на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ГПК вр. с чл.
150 , ал. 1 ЗЕ искове са подадени въззивни жалби от ответниците Ц.Н.А., Б.А.Ш.
и Н.А.Ш. с изложени идентични доводи за неправилност поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост.
Поддържат, че първоинстанционният съд
неправилно е приел за безспорно, че в качеството си на наследници, ответниците
са титуляри на вещни права върху имота. Излагат, че в производството ищецът не
е доказал, че ответниците са приели наследството, а установяването на това
обстоятелство е било в тяхна тежест. Наред с това, въззивниците поддържат че
между ответниците и ищеца не е налице валидно възникнало правоотношение, тъй
като ответниците не са подписвали индивидуални договори с ищеца и не са
запознати с Общите му условия. На следващо място, поддържат, че наследодателят
им не е използвал топлинна енергия считано от 1997 г., съгласно акт за
изключване от 24.09.1997 г., подписан от ищеца. Отправят искане за отмяна на постановеното
решение в обжалваната част и отхвърляне на исковете в цялост. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Отправя искане за
потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на
ищеца М. „Е.“ ООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
кумулативно обективно и субективно съединени осъдитени искове по чл. 79 ЗЗД във
вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответниците в
качеството им на наследници на А.Б.Ш.са клиенти на топлинна енергия за топлоснабден имот , находящ се в гр.
София, ж.к. **********аб. № 151097 и са използвали доставяната от ищеца
топлинна енергия в периода 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., като моли да бъдат
осъдени да заплатят претендираните суми с исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Ц.Ш.,
Б.Ш. и Н.Ш. чрез назначения особен представител са депозирали отговор на
исковата молба. Оспорват качеството си на потребител на топлинна енергия по
съображения, че не били наследници наА.Ш, като по делото не били представени
доказателства, че ответниците са приели под опис наследството. Поддържат, че ищецът
не е доказал наличие на облигационно отношение, както и обема на реално
доставената и потребена топлинна енергия, съответно стойността й. Поддържат, чеА.Ш.не
е ползвал топлинна енергия. Твърдят, че вземанията са погасени по давност на
осн. чл. 111 б. „в“ ЗЗД. Сочат, че никога не са подписвали индивидуални
договори с ищцовото дружество и не били запознати с общите условия. Претендират разноски.
Обстоятелството, че ответниците са
наследници по закон на А.Б.Ш.се установява от представено по делото
удостоверение за наследници изх. № РЛН18-УГ01-985/18.01.2018 г.
Обстоятелството, че А.Б.Ш.е собственик
на апартамента и потребител на топлинна енергия се установява от представените
по делото: протокол от проведено на 02.09.2002 г. общо събрание на
собствениците на етажна собственост с адрес: в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 420, вх. В, ап.48, аб. №
151097, акт за изключване на отопление от 24.09.1997 г., както и справка за използвана
топлинна енергия за процесния период с абонат: А.Б.Ш.
За извършване
на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е избрано дружеството „М.Е.“
ООД, което се установява от: протокол от проведено на 02.09.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, ж.к. „*********; договор
№ 250-IV/05.09.2002
г., сключен между ЕС на адрес: гр. София, ж.к. „******** като възложител и „М.Е.“
ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение; договор
№104 от 08.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „М.Е.“ ООД –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.
Доставеното
количество топлинна енергия до процесния имот се установява от: представени по
делото индивидуални справки за използвана топлинна енергия за периода м.05.2014
г. – м.04.2015 г. за аб. № 151097, издадени на абонат А.Б.Ш, както и справка за
показания на измервателните уреди от 13.05.2015 г. за ж.к. „*********, в която
за ап. 48 е вписано лицетоА.Ш.и са удостоверени показанията на измервателните
уреди срещу подпис, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза и съдебно-счетоводната
експертиза. От изготвената от вещото лице инж.А.Ж., се установява, че
ответниците са ползвали топлинна енергия за отопление на имот за целия процесен
период по следните пера: топлинна енергия за сградна инсталация и топлинна
енергия за БГВ. Според заключението на
СТЕ, стойността на реално потребената топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.
– 30.04.2015 г. възлиза на сумата от 619,05 лв., представляваща разлика между
фактурираната по прогнозни стойности сума от 933,09 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 314,04 лв. При изслушването
на вещото лице в съдебно заседание на 18.10.2019 г., същото е заявило, че няма
потребление за отопление за имота, доколкото показанията на радиаторите са
занулени, поради което в Таблица № 4 от експертизата, като стойност за
потребена топлинна енергия за процесния период са посочени нули, а стойността
на потребената топлинна енергия се формира от сбора на стойностите за топлинна
енергия за сградна инсталация и топлинна енергия за БГВ. От приетото по делото ССчЕ се установява, че
дължимата сума за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., е
в размер на 619,09 лева, както и че за процесния период не е налице плащане,
което да покрие процесното задължение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните
жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, като
същите са процесуално допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо, с оглед на което следва да бъдат обсъдени доводите относно
правилността му.
Предмет на делото са обективно
кумулативно съединени положителни осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Правилно СРС е приел, че между ищеца и А.Б.Ш.е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия,
правата и задълженията по който са
преминали по пътя на наследственото правоприемство към неговите наследници –
ответниците по делото с оглед установената фактическа обстановка.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. Понятието „потребител на
топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./,
действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно т.1
на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
С оглед установения по делото факт, че
ответниците са наследници на А.Б.Ш, всички пасиви, вкл. и процесните, са
преминали по наследствено правоприемство в техния патримониум, съобразно
притежаваните от тях наследствени права съгл. чл. 60, ал. 1 ЗН. По делото не е
заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с въведени относими
фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на
ищеца установяване на това обстоятелство, а само общо е заявено, че по делото наследниците
не следва да бъдат конституирани като ответници, тъй като липсвали
доказателства, че са приели наследството. С оглед на това и доколкото по делото
не са въведени от ответниците твърдения за вписан отказ от наследство / чл. 52
вр. чл. 49, ал. 1 ЗН/ или пък за приемането му под опис, нито пък са
представили доказателства за това, следва извода, че възражението относно
обстоятелството, че било недоказано приемането на наследството е неоснователно.
При специалната уредба на Закона за
енергетиката не е необходимо подписване на писмен договор с ответника.
Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ. Налице
е специален закон, който изключва приложимостта на чл. 16 ЗЗД и на Закона за защита на потребителите по
отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ. С
оглед гореизложеното, неоснователно е въведеното възражение на въззивниците, че
не са сключили индивидуални договори с въззиваемата страна.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената
въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. В
изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото, като
вещото лице е дало заключение относно реално потребената топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Правилно е прието от първоинстанционния
съд, че дължимата сума трябва да бъде определена съобразно СТЕ, доколкото,
съгл. чл. 155 ЗЕ от значение при претенцията за заплащане на топлинна енергия,
релевантен е единствено размерът на реално потребената топлинна енергия. Същата е допусната в съответствие с
изискванията на чл.195, ал.1 ГПК, поради необходимост от специални знания в
съответните области на науката, в т.ч. и относно изчисленията по нормативно
установените формули, в които са заложени технически показатели, като същата не
е изготвена само по документи, едностранно издадени от ищеца, а въз основа на
документите за отчет за показанията на измерителните уреди и отчет за
индивидуалното разпределение, установяващи действителното количество потребена
енергия, съгласно снетите показания по уредите за разпределение за процесния
период.
Обстоятелството, че дължимата сума за
потребена топлинна енергия не е заплатена от ответниците се установява от
приетото в първоинстанционното производство заключение на ССчЕ.
С оглед
изложеното и въз основа на заключението на СТЕ и ССчЕ по делото настоящият
съдебен състав споделя извода на СРС, че стойността на реално потребената
топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата от 619,05 лв., като
първоинстанционният съд е съобразил и уважил направеното правопогасяващо възражение
за давност за част от вземанията за периода от 01.05.2014 г. до 30.07.2014 г., което не е предмет на
въззивна проверка в тази му част. С
оглед на горното, неоснователно е възражението, че за имота не е ползвана
топлинна енергия.
Оплаквания
във връзка с вземането за цената на дяловото разпределение и обезщетението в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не са релевирани, поради което същите
са извън предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба. С оглед
изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка, решението в
обжалваната част следва да се потвърди. С оглед изхода на делото, не е налице
основание за въззивната инстанция за ревизия на присъдените разноски.
По разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, право на разноски възниква за ответника
по жалбата. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК разноски за юрисконсултско
възнаграждение се дължат от всеки един от въззивниците в размер на по 50. 00
лева в полза на въззиваемата страна "Т.С." ЕАД. По делото
въззивниците са представлявани от особен представител на разноски на ищеца.
Съгласно разпореждане от 15.01.2021г. по делото е определен депозит за особен
представител в размер на 450 лева, който е внесен от въззиваемата страна /л. 19/,
поради което и на осн. чл.78, ал. 3 ГПК, въззивниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на „Т.С.“ ЕАД посочената сума. Дължимата държавна такса по жалбите
следва да се присъди от съда с решението по спора и да се възложат на
съответната страна съобразно изхода на спора /т. 7 от ТР № 6/ 2012 г. от
06.11.2013 г. по т.д. № 6 /2016 г. , ОСГТК/, поради което и на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, Ц.Ш., Н. и Б. Ши следва да бъдат осъдени да платят по сметка на
СГС сумата от по 25 лв. всяка от тях на осн. чл. 18, ал. 1 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
178625/31.08.2020 г., постановено по гр. д. № 64594/2017 г. по описа на СРС,
170-ти състав В ЧАСТТА, с която Ц.Н.Ш.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК****** на основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ сумата от 305,54
лева,
представляваща 4/6 от цената за доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за топлоснабден имот ,
находящ се в гр. София, ж.к. **********, аб. № 151097, за периода от 01.05.2014
г. – 30.04.2015 г., и сумата от 19,03 лева, представляваща
4/6 от цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2014 г. – 30.05.2015 г., ведно със законните лихви върху
главниците считано от
14.09.2017 г. (датата на
подаване на исковата молба) до окончателно изплащане на вземанията; Н.А.Ш., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ Т.С.“ ЕАД основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ сумата от 76.38 лева, представляваща 1/6 от цената за доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. **********, аб. № 151097, за периода от 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., и сумата от 4,76 лева, представляваща 1/6
от цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.06.2014 г. –
30.05.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от 14.09.2017 г.
(датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на
вземанията; Б.А.Ш., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ Т.С.“
ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, сумата от 76,38 лева, представляваща
1/6 от цената за доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. **********аб. №
151097, за периода от
01.05.2014 г. – 30.04.2015 г., и сумата
от 4,76 лева, представляваща 1/6 от цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.06.2014 г. – 30.05.2015 г., ведно със законната
лихва върху главниците от 14.09.2017 г. (датата на подаване на исковата молба)
до окончателното изплащане на вземанията; Ц.Н.Ш.,
ЕГН ********** е осъдена на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПрПом, във вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП да заплати на „ Т.С.“ ЕАД, сумата
от 851,76 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционно производство; Н.А.Ш., ЕГН ********** и Б.А.Ш.,
ЕГН ********** са осъдени всяка от тях поотделно на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПрПом, във вр. чл.
25, ал. 1 НЗПП да заплатят на „ Т.С.“ ЕАД сумата
от по 212,94 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционно производство.
ОСЪЖДА на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК Ц.Н.Ш., ЕГН **********, Б.А.Ш., ЕГН ********** и Н.А.Ш., ЕГН **********
да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК****** сумата от 450
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за заплатен депозит за
особен представител за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Ц.Н.Ш., ЕГН **********,
Б.А.Ш., ЕГН ********** и Н.А.Ш., ЕГН ********** поотделно да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК****** , на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от по 50 лв. - разноски за възнаграждение за
юрисконсулт за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Ц.Н.Ш., ЕГН **********,
Б.А.Ш., ЕГН ********** и Н.А.Ш., ЕГН ********** поотделно да заплатят по сметка
на Софийски градски съд сумата от по 25
лева, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието
на трето лице — помагач на ищеца – „М.Е.“ ООД.
Настоящото решението не подлежи на
обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.