Р Е Ш
Е Н И Е №260145
Град Несебър, 13.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Красимира Любенова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 19 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П.С.А. с ЕГН **********, адрес: ***, против Наказателно постановление № 265 от 18.12.2020г., издадено от В.Б.Б. заместник-кмет “Правно обслужване и общинска собственост”, заместващ Кмета на О.Н. с което на основание чл.125 във връзка с чл.128 от Наредба № 6 за опазване на околната среда на територията на О.Н. ***, му е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000 лева за нарушение по чл.74, т.10 от същата Наредба.
Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно като издадено при съществени процесуални нарушения. На първо място се посочва, че нарушението не е извършено на територията на О.Н. *** чифлик, поради което Кметът на О.Н. не е компетентен да издава наказателното постановление. Наред с това се твърди, че не са описани конкретни действия, от които да се направи извод, че наказаното лице и „добивало“ инертни материали, тъй като по същество описаните действия „извършва изкопни работи“ са свързани с осигуряване проходимостта на речния брод, с които по същество се осъществява неговото почистване, а тази дейност не е наказуема според Наредбата, поради кото описаното деяние е несъставомерно. Моли наказателното постановление да бъде отменено, а при условията на евентуалност, да бъде намален размера на санкцията в предвидения минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искания, като добавя, че от събраните по делото доказателства, и в частност от разпита на актосъставителя, не се установява жалбоподателят да е извършил целия установен при проверката на място изкоп и то в посочените в постановлението дата и час, но едновременно с това, че изкопните работи той е извършвал в изпълнение на трудовите си функции и по нареждане на работодателя си.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата и счита, че от събраните по делото доказателства нарушението е доказано по категоричен начин, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, включително и при посочване на датата и часа на нарушението в наказателното постановление. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 26.04.2016г. е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70, ал.1 от КТ тредов договор, по силата на който „А. ..“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:***. Борис С. № .., вход Б, етаж 1, ап.6, представлявано от управителя Я.В.К., от една страна в качеството му на работник, е възложил, а П.С.А., от друга страна в качеството му на работник, е приел да изпълнява длъжността „машинист еднокофов багер“, на пълно (8-часово) работно време срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 581 лева.
От показанията на разпитания по делото свидетел Т.В.К. – главен експерт при О.Н. се установява, че проверката е извършена по сигнал, а докато пътували към мястото, установили минаващи камиони, които са били натоварени и извозвали инертни материали. На самото място – на около 3 км. от село Козница, в района на река Двойница, забелязали и багер, управляван от жалбоподателя, на когото впоследствие установили самоличността му, който заявил на проверяващите, че няма разрешително за изкопните работи, че работи за „А.К. ..“ ЕООД, че извършва изкопните работи и е изпратен на това място по поръчка на шефа си, обадил се е на началника си Я.К.. С този багер се извършвали изкопните работи, а иззетата маса се товарела на камионите. Проверяващите установили тези обстоятелства – че „А.К. ..“ ЕООД е поръчал на служителя си П.С.А. да извършва добив на инертни материали и че това той върши по силата на трудов договор.
На 28.11.2020г. Т.В.К. е съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на 28.11.2020г. в 11:30 часа в село Козница, П.С.А. добива инертни материали (пясък, камъни, чакъл, скална маса и други), от речно корито на река “Двойница” в землището на село Козница, о.Н. ***. В момента механизацията – колесен трактор модел “CASE” 580 LRS, с рег.№ С ....ЕМ, извършва изкопни дейнсти като в резултат на това се е образувал изкоп с размери на дължина около 200 м, ширина около 5 м. и дълбочина около 2 м. Не е представен документ за разрешение от компетентните общински и държавни органи за дейността. Водач на колесния трактор е П.С.А., който се е запознал със съдържанието на акта, но е отказал да го получи и да го подпише. Със съдействието на РУ Несебър се установила собствеността на механизацията. По думи на водача на трактора, той е служител в “А. ..” ЕООД и е изпратен на място от прекия му ръководител Д.Д.. В телефонен разговор с управителя на “А. ..” ЕООД, същият е потвърдил, че е организирал посочените дейности. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.74, т.10 от Наредба № 6 за опазване на околната среда на територията на О.Н. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя и от двамата свидетели по акта и нарушението. П.С.А. е отказал да подпише акта, който отказ е удостоверен с подписа на един свидетел.
Пак от показанията на актосъставителя, актът е съставен за това, че лицето изземва, придобива инертни материали без писмено разрешение, като не е установено в чия полза, като макар той да е заявил, че действа в полза на работодателя си, проверяващите са намерили тези обстоятелства за ирелевантни.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и е наложил санкцията.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 23.12.2020г., а жалбата срещу него е подадена на 30.12.2020г.
От изложеното в Наказателното постановление е видно и че административно наказващият орган е установил, че дейността по добива на инертните материали е организирана и се осъществява от „А. ..“ ЕООД. Дружеството се явява работодател на П.С.А., който е изпълнявал към момента на проверката дейността „водач“ на колесен трактор, но въпреки това именно на работника е приписан добива само защото с предоставената му механизация и по нареждане на работодателя той копаел дупка в речното корито и прехвърлял изкопаното в камионите, които отвеждали пасъка, камъните, чакъла, скалната маса, в неизвестна посока. Поради това единствено на дружеството би могло да се ангажира административно наказателната отговорност, което според твърденията на актосъставителя вече е направено.
Съгласно чл.25 от ЗАНН, когато извършителят на административно нарушение е действал в изпълнение на неправомерна заповед, дадена по установения ред, той не носи административно наказателна отговорност, ако заповедта не е съдържала очевидно за него нарушение.
Доказаното обстоятелство, че жалбоподателят не е извършвал изкопните работи нито по своя инициатива, нито в своя полза, а по разпореждане на работодателя му, изключват изцяло ангажирането на административно наказателната му отговорност. Добивът на инертни матерали не представлява забранена от закона дейност, напротив тя е позволена след надлежно дадено разрешение, поради което разпореждането за извършването на изкопни работи в речното корито, дадено му от страна на работодателя, не съдържа очевидно за него нарушения. Работникът не е имал никакво задължения да изисква от работодателя си преди да започне за изпълнява трудовите си задължения на мястото на работа, дали му е издадено такова надлежно разрешение. Затова жалбоподателят като физическо лице в случая не може да бъде субект на административно наказателна отговорност, защото извършването на изкопни работи само по себе си не означава, че той действа за своя полза, а добивът на инертни материали съвсем не се изчерпва с извършването на изкопни работи.
С оглед изложеното съдът намира за доказано, че не П.С.А. е добивал инертни материали, поради което не следва да носи административно наказателна отговорност и на това основание наказателното постановление, издадено срещу него, следва да бъде отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 265 от 18.12.2020г., издадено от В.Б.Б. заместник-кмет “Правно обслужване и общинска собственост”, заместващ Кмета на О.Н. с което на основание чл.125 във връзка с чл.128 от Наредба № 6 за опазване на околната среда на територията на О.Н. ***, на П.С.А. с ЕГН **********, адрес: ***, е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 000 лева за нарушение по чл.74, т.10 от същата Наредба.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: