М О Т И В И
към присъда по НОХД № 753 по описа за 2018 год. на
Варненския районен съд - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав
По
отношение на подсъдимите М.Д.П. ЕГН **********, В.И.Г. ЕГН ********** и И.А.С.
ЕГН ********** , от Варненска районна прокуратура са
възведени обвинения за извършени
престъпления по чл.198 ал.1, вр. чл.20 ал.2 отНК,
както следва:
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА М.Д.П.:
ЗА
ТОВА, ЧЕ:
- на
10.03.201 Зг., в гр. Варна, в съучастие като съизвършител
с И.А.С. и В.И.Г., отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг", модел „GTS 5230", на стойност 215.00
лв. и сума пари в размер на 4 000 лв., на обща стойност 4 215.00 лв./ четири
хиляди двеста и петнадесет лева/, от владението на П.И.Т., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл. 198 ал. 1, вр. чл.20
ал.2 от НК.
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА - В.И.Г.
ЗА
ТОВА, ЧЕ:
-на
10.03.2013 г., в гр. Варна, в съучастие като съизвършител
с М.Д.П. и И.А.С., отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг", модел „GTS 5230", на стойност 215.00
лв. и сума пари в размер на 4 000 лв., на обща стойност 4 215.00 лв./ четири
хиляди двеста и петнадесет лева/, от владението на П.И.Т., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила- престъпление по чл. 198 ал. 1, вр. чл.20
ал.2 от НК.
И
ПО
ОТНОШЕНИЕ НА - И.А.С.
ЗА
ТОВА, ЧЕ:
- на
10.03.2013 г., в гр. Варна, в съучастие като съизвършител
с М.Д.П. и В.И.Г., отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг", модел „GTS 5230", на стойност 215.00
лв. и сума пари в размер на 4 000 лв., на обща стойност 4 215.00 лв./ четири
хиляди двеста и петнадесет лева/, от владението на П.И.Т., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - престъпление по чл. 198 ал.1, вр. чл.20 ал.2
от НК.
Съдът,
въпреки неявяването на подс.П., като взе
предвид изявлението на защитника на
подс. П., че същият е редовно уведомен за днешно с.з., не желае да участва в
разпоредителното заседание, като не могат да се посочат уважителни причини за
неявяването му и предвид обстоятелството, че на 19.09.2018 г. лично на
подсъдимия П. са били връчени всички книжа по делото, разпореждането за
насрочване, съответно обвинителният акт, връчено му е било и съобщение с
въпросите, които ще се обсъждат в разпоредително заседание, предвид
разпоредбата на чл. 247 в ал.1т.2 от НПК, съгласно което разпоредително
заседание се отлага, когато не се яви подсъдимият, ако явяването му е
задължително, освен в случаите на чл. 269 ал. 3 от НПК, прие, че в конкретният
случай е налице именно хипотезата на чл. 269 ал. 3 т. 3 от НПК, доколкото подс.
П. бил е уведомен редовно за
разпоредителното заседание, не е посочил уважителни причини за
неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247 б ал.1 от НПК, както и
предвид обстоятелството, че наследникът на пострадалия И.П.Т. е бил редовно
уведомен за разпоредителното заседание , като му е било връчено съобщение даде
ход на разпоредително заседание в отсъствието на подс. П. в хипотезата на чл.
269 ал. 3 т. 3 от НПК.
След провеждане на
разпоредително заседание и липсата на възражения относно допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на ДП и предвид изявлението на подсъдимите, явили
се в с.з. и техните защитници, включително и на защитника на подс.П., неявил се
в с.з., че желаят делото да се разгледа по общия ред, съдът отложи
разглеждането на делото за разглеждане по общия ред.Съдът разгледа делото по
общия ред отново в отсъствието на подс.П., предвид факта, че за съдебното заседание подс. П. не е бил установен на
нито един от известните по делото адреси, включително и на адреси на
родственици, обявен е на общодържавно и на международно издирване, като до
момента местонахождението му не е било установено, налице са били достатъчно
данни, че подс. П. е извън пределите на страната, но местонахождението му в
чужбина не е установено и че процесният подсъдим не
се задържа в местата за лишаване от свобода на територията на Република
България, не е бил установен мобилен номер за връзка с него, в хипотезата на
чл.269 ал.3 т.2 и т.4 б.„а“ от НПК, като съдът прецени, че разглеждането на делото в отсъствието му не
би попречило за разкриване на обективната истина.По същите съображения и на
същите основания съдът приключи делото в отсъствието на подс.П..
Представителят на Варненска районна прокуратура в хода на съдебните
прения изразява становище, че в съдебна фаза са изчерпани напълно възможностите
за установяване на фактическата обстановка по делото, но че трудно същата би
могла да бъде установена предвид липсата на показания от пострадалото лице по
обективни причини, както и предвид невъзможността да бъдат приобщени
показанията и на друг свидетел по делото също по обективни причини., доколкото
и двете лица са починали.Въпреки горното представителят на ВРП поддържа
възведените спрямо тримата подсъдими обвинения по чл.198 ал.1вр.чл.20 ал.2 от НК, ,като моли съда да кредитира показанията на св.З., както и на изготвените в
хода на ДП експертизи- СМЕ и СПЕ.Прокурорът моли да бъде кредитиран и
протоколът за освидетелстване на лице, както и извършените разпознавания в хода
на ДП от пострадалия, като според него същите доказват ,че тримата подсъдими са
му отнели процесните вещи.Приема се, че доказателствата
по делото/ въпреки първоначалното становище, че фактическата обстановка не е
установено в пълнота/ обосновават обвинителната теза, коментират се обясненията
на подсъдимите, съгласно които на процесната дата в
действителност е имало среща между тях и пострадалия, но приема обясненията им
за тяхна версия за случилото се.Апелира се за прилагане на нормата на чл.55 от НК, като са подс.П. се иска налагане на наказание „Лишаване от свобода” за срок
от едва година, което да бъде отложено с
изпитателен срок от три години, за подс.С. се иска налагане на наказание
„лишаване от свобода „ за срок от една година, чието изпълнение да бъде
отложено с изпитателен срок от три години, а за подс.Г. се иска налагане на
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде изтърпяно
при строг режим.Допълнително се коментира и протокол за доброволно предаване,
приобщен по делото, съгласно който се приема, че подс.С. е предал доброволно
част от процесната сума.
Защитникът на подс.П. и на подс.Г.
счита, че от събраните по делото доказателства не се доказва виновното
поведение от страна на подзащитните му, приема за безспорно установено, че тримата подсъдими и пострадалият се познават,
че на процесната дата са употребили неясно какво
количество алкохол, и че пострадалият е употребявал алкохол и по-рано през процесния ден, приема, че четиримата са посещавали питейни
заведения в града и че всеки е плащал с каквито средства има, но в един момент
са се разделили, , но счита, че поводът, начинът на раздялата, не е доказан в
хода на съдебното следствие и липсват доказателства за извършен
грабеж.Защитникът приема, че няма нито преки, нито косвени доказателства , ако пострадалият
е притежавал през деня определена сума, че именно със същата е посещавал вечерта
процесните заведения и ако е носил някаква сума-
точно в какъв размер е била същата, още по-малко, че сумата, която е носил е
била в размер на 4000лв.В този смисъл се приема, че след раздялата на
пострадалия с подсъдимите липсват доказателства точно какво се е случило и как
пострадалият се е озовал в последствие в полицейско управление, като се твърди,
че при този първоначален разпит в полицейското управление пострадалият е нямал
ясен спомен какво точно се е случило като се акцентира върху фактът, че по
делото изобщо няма приобщени показания на пострадалия.Коментират се обяснения
на подсъдимите, съгласно които пострадалият ги е обиждал, сбили са се и си е заминал, като отново твърди, че
липсват доказателства за извършен грабеж на каквито и да било вещи от страна на
подсъдимите, особено пък на сумата от точно 4000лв.Коментира се и заключението
на изготвената в хода на ДП СМЕ, като отново се приема, че няма нито едно доказателство
подсъдимите да са извършили престъплението, в което са обвинени от ВРП и се
иска подсъдимите П. и Г. да бъдат оправдани.
Защитникът на подс.С. акцентира върху законовото изискване, подсъдимият
да бъде признат за виновен само и тогава, когато обвинението е доказано по един
несъмнен и категоричен начин, като първоначално изразява съгласие с пледоарията
на представителя на ВРП, че фактическата обстановка по делото не е докрай
изяснена, но приема, че въпреки усилията на съда до този краен резултат се е
стигнало поради качеството на воденото ДП.Защитникът изразява съжаление за
факта, че пострадалият не е между живите и че не е възможно да бъдат
коментирани свидетелските му показания, дадени в хода на ДП, като визира липса на
разпит пред съдия и излага аргументи в подкрепа на становището си, че безспорни
доказателства подсъдимите да са извършили твърдяното престъпление няма, а
косвените такива не могат да обосноват категоричен извод за авторството на
деянието, тъй като основният факт имал ли е пари пострадалият, колко са били те
, отнети ли са от подсъдимите- доказателства по делото липсват.Защитникът приема
за доказано, че подсъдимият С. е върнал в хода на ДП сума от 200лв., но счита,
че това е индиция, а не доказателство за извършено
престъпление и то в съучастие с останалите подсъдими.Защитникът приема, че
безспорно върху пострадалия е упражнено насилие, което се доказва както от
заключението на назначената по делото СМЕ, така и от обясненията на
подсъдимите, но доказателства за извършването на престъплението, в което са
обвинени подсъдимите-няма.Отново се коментира въпросът, че няма доказателства
ако е отнета сума, какъв е нейният размер и в заключение се иска подсъдимият да
бъде оправдан.
Подс.Г. не се признава за виновен по предявеното му обвинение, възползва
от правото си да откаже да дава обяснения в хода на съдебното производство,
поради което показанията му от ДП бяха прочетени в с.з.,, поради липса на
забрана от НПК да се прочетат показанията му в случай, че друг подсъдим отсъства,
като след прочитане на показанията, дадени в хода на ДП подсъдимият заяви, че
изцяло се придържа към тях.При дадената му последна дума подсъдимият пожела да
бъде оправдан.
Подсъдимият С. не се признава за виновен, възползва се от правото си да
не дава обяснения във връзка с
предявеното обвинение и в последната си дума
моли да бъде оправдан.
Подсъдимият П. не се яви в съдебно заседание, съдът разгледа делото в
негово отсъствие, но на основание чл.279 ал.3вр.ал.1т.2 от НПК, след изричното
съгласие от страна на останалите двама подсъдими, за които се отнасят
обясненията му и на техните защитници, съдът прочете обясненията му, дадени в
хода на ДП и ги приобщи към доказателствата по делото.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Св. П.Т.
***. Същият притежавал наследствен недвижим имот във вилната зона на с.
Осеново, обл. Варна, който посещавал по
някога.
На
09.03.2013г., св.Т., около 10,00ч. пристигнал с личният си автомобил в имота си
в с. Осеново, обл. Варна, като още след пристигането му в имота се срещнал със
св. З.- негов съсед, с когото се събрали да се почерпят във вилата на
св. Т. и употребили алкохол,а по-късно към тях се присъединил и друг съсед.
Алкохол употребявали от 10,00ч. сутринта до
около 23,30ч. вечерта, като Т. употребявал бира.Докато били заедно Т. показал на св.З. „
пачка” с банкноти от по 50лв., като му обяснил, че сумата е около 5000лв., като
св.З. не преброил лично банкнотите и не разговарял с Т. от къде последният
разполага с тези средства.Около 23,30ч. св.З., който бил последният гост,
намиращ се в дома на Т., си тръгнал,
като пред него домакинът не споменал, че смята да напуска дома си. При
заминаването си св.З. възприел, че Т. е видимо „подпийнал”
В
ранните часове на 10.03.2013г., след като св.З. напуснал домът му, св.Т. ***,
за да си закупи цигари/ така споделил в последствие със св.З./***
горепосоченият свидетел/ починал преди образуването на съдебното производство/,
пристигнал с личният си автомобил и го
паркирал в близост до „Частна Автогара”
В
последствие св.Т. се срещнал с подс. М.П., подс. В.Г. и подс. И.С. в заведение в близост до автогарата във
Варна, които се намирали там и употребявали алкохол и се присъединил към
компанията, въпреки че не ги познавал.Четиримата взаимно се почерпили с
алкохол, а в последствие всички заедно посетили и други питейни заведения,
където също употребили алкохол.
В
неустановен час тримата подсъдими и П.Т. напуснали последното заведение и с
таксиметров автомобил се придвижили до денонощен магазин, находящ се на
ул.”Петко Напетов” в гр.Варна, от който четиримата
имали намерение да си закупят бира.
Пред
магазина между тримата подсъдими и св.П.Т. възникнал скандал, свидетелят
отправил обидни изрази спрямо подсъдимите, след което четиримата се сбили,
тримата подсъдими му нанасяли различни удари, включително пострадалият бил
ударен и с бирена бутилка по главата и в последствие П.Т. паднал на земята, а
подсъдимите си заминали.Пострадалият с таксиметров автомобил се прибрал в дома
си в с.Осеново, неизяснено точно как и при какви обстоятелства.
Около
08.00ч. на 10.03.2013г. св.З. решил да посети П. Т. в дома му в с.Осеново и при
пристигането си установил, че същият спи, лежащ на леглото си.След като събудил
пострадалия, св.З. установил, че има кръв по лицето и рана над лявото око. След
като св.З. го попитал какво се е случило, П.Т. му обяснил единствено, че три лица
са го ударили с бирена бутилка и са му
взели „парите” и „мобилния телефон”.При разговора с пострадалия св.Златен не
успял да разбере точно каква е сумата, която според обясненията на П.Т. е била
отнета.
На 10.03.2013г., П.Т. *** от св.З. ***, бил
прегледан първоначално в Спешно отделение, а в последствие отведен до Трето
РУ-ОД на МВР-Варна.В последствие пострадалият бил разпитан, след което Т. и
съседите му прибрали автомобила, който пострадалият бил оставил в гр.Варна и се
намирал в близост до „Частна автогара.Автомобилът бил с деформирани джанти, за
които деформации пострадалият не могъл да даде конкретни обяснения. На
13.03.2013г. за времето от 12,50ч. до
13,15ч. бил прегледан от съдебен медик
по повод получените травматични увреждания и бил изготвен протокол за
освидетелстване /оглед на лице/ .
Въз
основа на подаденият сигнал за случилото се било образувано ДП, в хода на което
били проведени разпознавания от страна на пострадалия, при които същият посочил
подс.Г. и в протокола било отразено, че той е едно от трите лица, които са го
„нападнали и обрали”, без други подробности, посочил е подс.П. като в протокола било отразено,че същият го е ударил с юмрук, като посочил и подс.С.,
за който в протокола за разпознаване било отразено, че го е ударил с бирена
бутилка.
На 14.03.2013г. подс.С. предал на водещият разследването
сумата от 200лв, като в протокола, изготвен на компютър било отразено
изявление, че това са част от общо 400лв., предоставени му от М., който е
ударил един мъж с юмрук и го е
пребъркал.
В хода на ДП била назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза, съгласно
заключението на която стойността на мобилен
телефон марка "Самсунг", модел "GTS
5230" възлиза на 215.00 лева, като в с.з. вещото лице изцяло поддържа
даденото в хода на ДП заключение.
От заключението на назначената и изготвена в
хода на ДП съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 10.03.2013г., св.
П.И.Т. е получил оток и кръвонасядане по дясната
скула, ожулвания и прободно-порезни ранички между веждите и в основата на носа; разкъсно-контузна рана над лявата вежда, кръвонасядане по долния клепач на лявото око; оток по
горната повърхност на лявата длан, с разкъсно-контузна
рана по рея, в основата на палеца.
Раните
и ожулванията между веждите и в основата на носа са в резултат от действие на
предмет с остър връх и режещ ръб и биха могли да се получат от парчета от
счупена стъклена бутилка. Останалите увреждания са получени по механизма на
действие на твърдите тъпи предмети чрез удар с или върху такива. Всички
увреждания биха могли да се получат при обстоятелствата, посочени от
пострадалия, а именно при нанесен му удар с юмрук в областта на дясната скула,
удар с бутилка в областта на челото и последващо
падане и удряне на тялото в земната повърхност, станало около 03,00ч. на
10.03.2013г. Повечето установени увреждания биха могли да се получат и само при
падане и удряне на тялото в земната повърхност, но прободно-порезните
рани не биха могли да възникнат при тези обстоятелства.
В
своята съвкупност, установените травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В съдебно заседание вещото лице поддържа
даденото в хода на ДП заключение, като уточнява, че уврежданията не са от един
удар, а от няколко въздействия, като в заключение приема, че и увреждането от
остър предмет също би могло да се получи при падане, ако тялото кореспондира с
такъв предмет.
От
заключението на изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза в хода на ДП се установява, че освидетелстваният П.И.Т. е бил в лека
степен на алкохолно опиване и може да дава годни обяснения за факти и събития.
Лицето като личностна структура е открит, общителен, доверчив което би улеснило
посочените спрямо него действия. Към момента на експертизата се установява
тревожно разстройство като резултата от преживяното.
Със съгласието на страните съдът изслуша
в с.з. единствено вещото лице П., участвал при изготвянето на СППЕ по отношение
на пострадалия,който изцяло поддържа даденото в хода на ДП заключение, като
непосредствен разпит на вещото лице С. не се проведе в с.з.
От заключението на изготвената в хода на ДП
съдебно-психиатрична експертиза по отношение на подс. М.Д.П. се установява, че
същият не страда от психично заболяване. Няма данни за зависимост към алкохол
или наркотични вещества. Към момента на извършване на деянието, на
10.03.2013г., е бил в състояние на ОБИКНОВЕНО АЛКОХОЛНО ОПИВАНЕ-АМНЕСТИЧЕН
ВАРИАНТ и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Той може да носи наказателна отговорност. Физическото и
психическо състояние на подс. П. му позволява да възприема фактите, които имат
значение по делото и да дава достоверни показания за тях.
От
заключението на изготвената в хода на ДП
съдебно-психиатрична експертиза по отношение на подс. И.А.С. се
установява, че същият не страда от психично заболяване, както и зависимост към
алкохол и психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянието, на
10.03.2013г., Осв. е бил в състояние на ОБИКНОВЕНО
АЛКОХОЛНО ОПИВАНЕ и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Обв. С. е в състояние да възприема правилно фактите,
имащи отношение към делото и да дава достоверни обяснения за тях. Подс.С. може
да участва пълноценно в наказателното производство.
От заключението на изготвената
съдебно-психиатрична експертиза по отношение на подс. В.И.Г. се установява, че
същият не страда от психично разстройство. Няма данни и за зависимост към
алкохол и психоактивни вещества. Употребата на алкохол е в рамките на битова
злоупотреба.Към момента на извършване на деянието, на 10.03.2013г., той е бил в
състояние на ОБИКНОВЕНО АЛКОХОЛНО ОПИВАНЕ и е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и психичното
състояние на подс. В.Г. му позволява да дава достоверни показания и да участва
пълноценно в наказателното производство.
Със
съгласието на страните съдът приобщи по делото заключенията на изготвените в
хода на ДП СПЕ по отношение на тримата подсъдими, без да проведе непосредствен
разпит на вещото лице, изготвило тези заключения.
В хода на съдебното производство се установи,
че както св.Т., така и св.И. са починали преди образуването на съдебното
производство и предвид отказа на подсъдимите и защитниците им показанията им,
дадени в хода на ДП да бъдат прочетени, тези гласни доказателства не се
приобщиха към доказателствата по делото.
В хода
на съдебното производство, съдът,
въпреки че делото се разглеждаше в отсъствието на подс. М.Д.П.,
доколкото разпоредбата на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 от НПК не изисква съгласието
на всички подсъдими по делото за прочитане обясненията на обвиняем, дадени в
хода на досъдебното производство по същото дело, прецени, че са налице
основанията за прочитане на обясненията на подс. В.И.Г., дадени в хода на
досъдебното производство, поради което ги прочете и ги приобщи към
доказателствата по делото.
Със съгласието на подсъдимите Г. и С.,
както и на техните защитници, в хипотезата на чл.279 ал.3 вр.ал.1т.2 от НПК,
късът прочете обясненията на подс.П., дадени в хода на ДП на 30.03.2017г., като
очевидно поради техническа грешка при изготвянето на протокола е отразено, че
се четат показания, доколкото безспорно се касае за прочитане на обяснения от
конкретна дата и то дадени от П. в качеството му та обвиняем и в последствие
изрично се сочи, че се четат обяснения, а не показания.
От приобщените по делото справки за
съдимост е видно следното:
І.
На подс.М.Д.П. с присъда по НОХД № 2326/2007Г, НОХД, на Районен съд Варна, в
сила от 20.12.2007г., за деяние, извършено за периода от 09.10.2006 г. до
23.10.2006 г. по чл. 195 ал. 2 вр. ал. 1 т. 4 пр. 1 и т. 5 вр. чл. 26 ал. 1 от НК , на основание чл. 195 ал. 2 вр. ал. 1 т.4, пр. 1 и т. 5 вр. 26 ал. 1, вр.
чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК му е наложено
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 1 ГОДИНА , изпълнението на което на
основание чл. 66 ал. 1 от е било отложено с
изпитателен срок от 3 години.
ІІ.
Подс.В.И.Г. е осъждан както следва:
1. С
присъда по НОХД № 2268/1988г, НОХД на Районен съд Варна, в сила от
07.06.1990г за деяние, извършено през
периода m.VH - м.1Х .88 г. по чл.346
ал.2 б."А", чл.20 ал.2 НК му е наложено наказание осем месеца
лишаване от свобода, което на основание чл.66 НК и отложено за срок от три
години.
2. С
присъда по НОХД № 15/1990г, на Районен съд Костинброд, в сила от 11.03.1992г ,
за деяния, извършени за периода от 27/30.09.1989г. по чл.195 ал.1 т.З и 4, 5
вр. чл.26 ал.1 и чл.54 от НК на основание чл.23 ал.1 от НК определя едно общо
наказание на подсъдимият, а именно най-тежкото от наложените тринадесет месеца
лишаване от свобода.На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено предварителното
задържане на подсъдимия. На основание чл.46 ал.1 б."б" от ЗИН е
определен общ режим на изтърпяване на наложеното наказание.
3. С
присъда по НОХД № 107/1996г, на Районен съд Нови Пазар, в сила от 02.05.1997г,
за деяния, извършени през зимата на 1992г.
по чл.253 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 и 5 и чл.54 от НК и през периода м.09.93г. -16.11.1995г. по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.З и 5
вр. чл.26 ал.1 и чл.54 от НК му е наложено едно общо наказание от тригодини лишаване от свобода при първоначален строг режим,
като е зачетено предварителното му задържане.
4. С
определение по НОХД № 76/2003г, на Районен съд Провадия, в сила от 07.05.2003г
, е одобрено споразумение, по силата на което за деяние, извършено на
23/24.03.1995г. по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и т.5 вр. чл.29
ал.1 б."а" от НК на подсъдимия е наложено наказание от три години
лишаване от свобода, което на основание чл. 47 ал.1 б."б" от ЗИН да
изтърпи при първоначален строг затворнически режим.
5. С
определение по НОХД № 246/2003г, на Районен съд Девня, в сила от 03.10.2003г е
одобрено споразумение, по силата на което за деяние по чл.343Б ал.1 от НК,
извършено на 22.06.2003г. е наложено
наказание глоба в размер на 1000 лева която да се изплъти
по сметка на ДРС.
6. С
присъда по НОХД № 56/2014г. на Районен съд Варна, в сила от 31.10.2014г , за
деяние, извършено на 25.01.2013г., по чл.195 ал.1 т.З т.4 пр.2 т.5 вр. чл.194
ал.1 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно в уславията
на Затвор при първоначален строг режим.
7.С
определение по НОХД № 26/2015г. на Районен съд Девня, в сила от 06.04.2015г ,
за деяние, извършено на 12/13.10.2013г. по чл.195 ал.1 т.З пр.2 т.4 пр.1 и пр.2
и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК , му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от девет месеца, при първоначален строг режим в затвор.
С
определение влязло в сила на 06.04.2015година, на Районен съд гр. Девня са групирани наказанията, наложени на Г. с присъди по : НОХД №26/2015г. по описа на
PC- Девня - "Лишаване от свобода" за срок от девет месеца при
първоначален "строг" режим в затвор и по НОХД №56/2014г. по описа на
PC- Варна - "лишаване от свобода" за срок от една година при
първоначален "строг" режим в затвор и му налага едно общо най-тежко
наказание - "Лишаване от свобода" за срок от една година, което да бъде
изтърпяно при първоначален "строг" режим в затвор, като е приспаднато
изтърпяното до момента.
ІІІ. На подсъдимият И.А.С., с присъда по
НОХД № НОХД 893/1999г, на Районен съд Варна, за деяние извършено на
22.04.1998 година в гр. Варна, по чл.195 ал. 1 т. 3 и 5 вp.
чл. 54 ал. 1 НК на подсъдимия е наложено
наказание: лишаване от свобода за срок 1 /една/ година, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Съдът напълно кредитира обясненията на подс.Г., дадени в хода съдебното
производство относно твърденията му, че не вземал нищо от пострадалия и
обясненията му, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. , тъй като същите са
последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с обясненията на подс.П.,
дадени в хода на ДП и липсват каквито и да било категорични доказателства,
които да ги оборват.
Съдът напълно кредитира и обясненията на подс.П., дадени в хода на ДП и
прочетени в с.з., тъй като същите са непротиворечиви, кореспондиращи с обясненията на подс.Г. в
кредитираните от съда части, а и аналогично с обясненията на подс.Г., същите не
са оборени по категоричен и несъмнен начин.В тази връзка следва да се отбележи,
че обясненията на подсъдимия не са само средство за защита , а и източник на
доказателства, които следва да се преценяват на фона на цялата доказателствена
съвкупност.
Съдът
не кредитира показанията на св.З.,
дадени в с.з. в частта, в която същият сочи, че не познава пострадалият и че не
е давал показания, тъй като в тази им част показанията му не кореспондират с
показанията, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з., към които свидетелят
заяви, че изцяло се придържа и с писмените доказателства по делото.В останалата
им част съдът кредитира показанията на св.З., дадени в с.з., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с показанията му, дадени в хода
на ДП и приобщени в с.з., като напълно кредитира показанията на горепосочения
свидетел, дадени в хода на ДП, тъй като същите са искрени, логични,
кореспондиращи с останалите кредитирани от съда доказателства, а и липсват
каквито и да било доказателства, които да ги оборват.
Съдът напълно кредитира показанията на св.И. Т., дадени в хода на съдебното
производство, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и житейски
достоверни, а и липсват доказателства, които да ги оборват.
Съдът кредитира изготвените по делото протоколи за разпознаване, тъй
като същите не са оспорени и липсват каквито и да било доказателства, че самите
разпознавания не са проведени по реда на НПК и са били опорочени по някакъв
начин, като в същите, под подписите на поемните лица
и провеждащият разпознаването са изписани ръкописно твърдения на разпознаващия,
като този факт не е оспорен.
Съгласно практиката на ВКС, протоколът за доброволно предаване от
14.03.2013г., съгласно който подс.С. е предал пред разследващия сумата от
200лв. има характер на писмено доказателство, удостоверяващо предаването на
сумата от 200лв. приобщена по делото и в последствие върната срещу разписка на
пострадалия и в тази част съдът го кредитира изцяло, но отразеното изявление на
подс.С. в протокола за доброволно предаване, изготвен преди да бъде привлечен в
качеството на обвиняем, не може да се ползва като доказателство по делото.
Съдът напълно кредитира заключенията на изготвените по делото СОЕ и три
СПЕ и СППЕ като компетентни и
безпристрастни, като кредитира и писмени доказателства по делото/ с изключение
на частта от протокол за доброволно предаване, посочена по-горе/, тъй като
същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните
по делото доказателства, а именно от: обясненията на подсъдимите Г. и П. в
кредитираните от съда части, показанията на свидетелите З. и И.Т. в
кредитираните от съда части, СОЕ, СПЕ , протоколи за разпознаване, протокол за
доброволно предаване в кредитираните от съда части, протокол за
освидетелстване, разписка, справки за
съдимост, както и от другите кредитирани
от съда доказателства по делото.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият
В.И.Г., от обективна и субективна страна не е извършил престъплението по чл. чл. 198 ал. 1, вр. чл.20 ал.2 от НК, за
което му е било предявено обвинение от
ВРП, а именно за това, че на 10.03.2013 г., в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с М.Д.П. и И.А.С., отнел чужди движими вещи -
1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг", модел
„GTS 5230", на стойност 215.00 лв. и сума пари в размер на 4 000 лв., на
обща стойност 4 215.00 лв./ четири хиляди двеста и петнадесет лева/, от
владението на П.И.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила.
На първо място съдът намира за безспорно
доказано, че на датата, преди датата,
визирана в диспозитива на обвинението, през деня,
пострадалият е употребил алкохол в присъствието на св.З..
На
второ място, за безспорно доказан съдът приема и фактът, че преди датата,
визирана в диспозитива на обвинението, тримата
подсъдими и пострадалият не са се познавали.
На
трето място съдът приема за безспорно доказано, че на процесната
дата, визирана в диспозитива на обвинителния акт, в
ранните часове на деня, пострадалият се е придвижил от с. Осеново до гр.Варна с
личният си автомобил и че след като е паркирал автомобила си в града, в заведение, находящо
се в близост до автогарата в гр.Варна се е срещнал с тримата подсъдими,
продължили са да употребяват алкохол, неустановено точно какъв и в какво
количество, че са посещавали различни питейни заведения и че дължимата цена за
алкохола е плащана както от пострадалия, така и от подсъдимите, тъй като
обясненията на подсъдимите в тази насока не се оборват от никакви други
доказателства.
На
четвърто място, съдът приема за безспорно установено, че преди раздялата на
подсъдимите с пострадалия пред денонощен магазин в гр.Варна, е възникнал
конфликт, прераснал във физическа саморазправа, нанасяне на взаимни удари, като
и подс.Г. е нанасял удари на пострадалия, неустановено точно какви, включително
е имало и удар с бирена бутилка по
главата на пострадалия от страна на подсъдимия С., посочен в протокола за
разпознаване на лица.
На пето място съдът приема за безспорно
установено, че на 13.03.2013г. при освидетелстването на П. Т. от съдебен медик
са били констатирани увреждания, както следва: оток и кръвонасядане
по дясната скула, ожулвания и прободно-порезни ранички между веждите и в основата на носа; разкъсно-контузна рана над лявата вежда, кръвонасядане по долния клепач на лявото око; оток по
горната повърхност на лявата длан, с разкъсно-контузна
рана по рея, в основата на палеца, които са обусловили съответните последици,
визирани в заключението на СМЕ, която съдът напълно кредитира.
На шесто място съдът приема за безспорно
доказано, че в действителност пострадалият е имал към процесната
дата значителна парична сума/ недоказано точно каква/ и мобилен телефон предвид
показанията на св.З., за които П.Т. в последствие е заявил пред св.З., че е
била отнета от три лица.
За
безспорен факт съдът приема и предаването от страна на подс.С. на сумата от
200лв., която в последствие е била върната срещу разписка на пострадалия.
До
тук фактите по делото са безспорно установени, но съдът не споделя становището
на прокурора, че по делото са събрани безспорни и категорични доказателства за
авторството на процесното деяние и за вината на подсъдимите.
В
тази връзка следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства именно
подсъдимият Г. и то в съучастие с останалите двама подсъдими, да е отнел процесните 4000лв. и мобилен телефон марка „Самсунг", модел „GTS 5230" от владението на
пострадалия и то чрез употреба на сила.
На първо място очевидци на отнемане на
каквито и да било вещи липсват.
На
второ място, въпреки кредитирани от съда доказателства, няма такива, които по
безспорен и несъмнен начин да сочат и доказват, че тримата подсъдими и то в
съучастие по между си и при общност на умисъла са отнели някакви вещи от
пострадалия, след като е била употребена сила от тяхна страна, включително и от
подс.Г...
На
трето място, нямо никакви доказателства по делото точно как пострадалият, който
е починал преди образуването на ДП, се е прибрал в дома си и какво точно се е
случило от момента на раздялата му с тримата подсъдими до прибирането му в дома
му в с.Осеново.
На четвърто място, няма никакви безспорни
доказателства по делото точно с каква сума пострадалият е разполагал при
пристигането си в гр.Варна, каква сума от тази, с която е разполагал е била „
изхарчена” и какво точно се е случило с останалата в наличност сума и какъв е
бил нейният размер.
На
пето място няма никакви доказателства имал ли е при пристигането си в гр.Варна
пострадалият някакъв мобилен телефон, каква е била неговата марка и кога същият
е ” изчезнал”, респективно бил ли е той отнет, кога и от кого.
В
тази връзка следва да се отбележи, че св.З., единствен, който дава показания в хода на ДП
след процесното деяние, които са приобщени към доказателствата по делото,
касаещи предявеното от ВРП обвинение/ другите показания по обективни причини не
са приобщени по делото/, говори за вземане на пари и мобилен телефон, споделено
му от пострадалия, респективно без той да е очевидец на някакви конкретни факти, но дори и той в
показанията си от ДП не сочи конкретна сума, за която пострадалият е твърдял,
че му е отнета, не сочи и конкретни марка и модел на мобилен телефон, за който
пострадалият също е твърдял, че му е бил отнет.Освен, че липсват доказателства
точно каква сума П.Г. е притежавал към момента на деянието, възведено като
обвинение спрямо тримата подсъдими, следва да се отбележи и фактът, че в
обвинението фигурира телефон марка „Самсунг", а
според показанията на св.З., дадени в с.з., пострадалият е притежавал мобилен
телефон „Нокия”.Видно от показанията на св.З., дадени
в с.з., същият изобщо не е бил уведомен колко точно парични средства евентуално са били отнети от пострадалия, а
фактът, че е теглил пари от чужда банкова сметка ***, че някаква парична сума ,
в какъвто и да било размер, е била отнета и то именно от подсъдимите по делото.
Употребената
сила спрямо пострадалия, безспорно доказана по делото, не може да доведе до
категоричния извод, че след употребата на сила именно тримата подсъдими, сред
които е подс.Г., в съучастие по между си и при общност на умисъла са отнели и
някакви вещи от пострадалия, каквито и да било то, а безспорни и категорични
доказателства за отнемането на вещи от страна на който и да било от тримата
подсъдими по делото липсват, още по-малко липсват безспорни и категорични
доказателства да са отнети сума от 4000лв. и мобилен телефон „Самсунг“, визирани в диспозитива
на обвинението.
Отразеното
изявление на пострадалия в протокола за разпознаване на подс.Г., че същият е
едно от лицата ,които са го нападнали и „обрали“, не води до безспорен и категоричен
извод нито кой от подсъдимите какви действия по „обирането“ е извършил, нито
пък какви вещи са били „обрани“.
Съдът
е посочил по-горе защо не кредитира протокола за доброволно предаване в частта,
касаеща изявление на подс.С., изготвен години преди
привличането му в качеството на обвиняем по делото, относно предадената от него
сума от 200лв., поради което и този протокол, доказващ единствено предаването
на сумата от 200лв., по никакъв начин не доказва нито извършването на
престъпление от тримата подсъдими по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, нито пък
доказва отнемането чрез сила на точно определени вещи- сума в конкретен размер и мобилен телефон марка „Самсунг“ от конкретен модел, визирани в диспозитива
на обвинението.
В тази връзка необорени по безспорен и
категоричен начин са обясненията на подсъдимите Г. и П., че в действителност
спрямо пострадалия е била упражнена сила, но не е имало отнемане на каквито и
да било вещи, а поради липса на предвидените в НПК предпоставки показанията на
пострадалия, дадени в хода на ДП не бяха приобщени.
В същия смисъл дори не се доказа в хода на
съдебното производство точно какъв мобилен телефон пострадалият е притежавал
към процесната дата и изобщо бил ли е в него при
пристигането му в гр.Варна и както съдът е посочил и по-горе, какво точно се е
случило с пострадалия след раздялата му с подсъдимите- доказателства по делото
липсват.
ВРП не
ангажира други преки или косвени доказателства, които да подкрепят обвинителната теза, касаеща
отнемането на сума от 4000лв. и мобилен телефон „Самсунг“,
от тримата подсъдими по делото и то в съучастие по между им и при първоначално
общ умисъл, още по-малко пък има безспорни и категорични доказателства, че
подс.Г. има някакво участие в извършването на деянието, за което е обвинен от
ВРП.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че подсъдимият Г. не е осъществил деянието, в
извършването на което е обвинен, тъй като липсват достатъчно преки или косвени
доказателства, годни да подкрепят обвинението по несъмнен и категоричен начин.
Доколкото липсват доказателства за извършване на грабеж от който и да е
от подсъдимите, в частност от подс.Г., съдът не счита за необходимо да обсъжда
наличие на съучастие и конкретна му форма.
Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК
присъдата не може да почива на предположение/ на каквото се основава
обвинението в конкретния случай/ и предвид събраните в с.з. доказателства , съдът постанови присъдата си,
като призна подс.Г. за невинен и на основание чл.304 от НПК го оправда по
възведеното от ВРП обвинение.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият И.А.С., от обективна и
субективна страна не е извършил престъплението по чл.198, ал.1 вр.чл.20,ал.2 от НК, в
извършването на което е обвинен от ВРП, а именно за това, че на 10.03.2013 г.,
в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с М.Д.П. и
В.И.Г., отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг", модел „GTS 5230", на стойност 215.00
лв. и сума пари в размер на 4 000 лв., на обща стойност 4 215.00 лв./ четири
хиляди двеста и петнадесет лева/, от владението на П.И.Т., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
ВРП
не ангажира достатъчно преки или
косвени доказателства, които да подкрепят обвинителната теза, че от пострадалия са били
отнети процесните
4000лв. и мобилен телефон „Сансунг“ модел „GTS
5230" от тримата подсъдими, в частност и от подс.С., в съучастие по между
им при общност на умисъла, след като спрямо пострадалия е била упражнена сила,
като мотивите на съда са идентични с
тези, касаещи обвинението на подс.Г. и не счита за нужно да ги преповтаря
подробно.
Както
съдът е посочил – горе, безспорно на процесната дата,
след употреба на алкохол и посещения на няколко заведения в гр.Варна, подсъдимите, в частност и подс.С., са
упражнили физическа сила спрямо пострадалия, но категорични и безспорни
доказателства, че след употребата на тази сила тримата подсъдими са отнели
каквито и да било вещи от П.Т. по делото липсват, още по-малко пък е доказано
отнемането именно на сума от 4000лв. и мобилен телефон „Самсунг",
модел „GTS 5230".
Няма
очевидци на извършване на деянието, липсва мобилният телефон, визиран в диспозитива на обвинението, у никой от подсъдимите,
включително и у подсъдимия С. не е открита някаква сума пари, за която да е
доказано че е принадлежала именно на пострадалия, липсват очевидци / освен
подсъдимите/ на служилото се на процесната дата в
гр.Варна, пред денонощен магазин, показанията на пострадалия не се приобщиха в
с.з. по обективни причини, не е ясно точно какъв мобилен телефон е притежавал
пострадалия, бил ли е у него при пристигането му в гр.Варна и при нанасянето на
ударите от подсъдимите, не е ясно с каква точно сума е разполагал пострадалия
при възникването на конфликта пред денонощния магазин, не е ясно какво точно се
е случило с пострадалия след раздялата му с подсъдимите до момента, в който се
е прибрал в дома си в с.Осеново, като отразеното от пострадалия изявление в
протокола за разпознаване, че подс.С. го е ударил с бирена бутилка по главата
не води до единствено възможния категоричен извод, че е последвало и отнемане
на процесните вещи от който и да било от подсъдимите,
в частност и от подс.С..
Предвид изложените по-горе мотиви/ подробно изложени за подс. Г. и в
резюме за подс.С./ съдът прие, че подсъдимият С. не е осъществил деянието, в
извършването на което е обвинен, тъй като липсват достатъчно преки и косвени
доказателства, годни да подкрепят обвинението за извършен грабеж по несъмнен и
категоричен начин.
Доколкото не се доказа подсъдимите, в частност
подсъдимият С. да са осъществили основният състав на престъплението грабеж,
съдът не счита за необходимо да обсъжда наличието на съучастие и неговата форма.
Съгласно
разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК присъдата не може да почива на
предположение/ на каквото в конкретния случай се основава обвинението/ и
предвид събраните в с.з. доказателства , съдът постанови присъдата си, като
призна С. за невинен и на основание чл.304 от НПК го оправда по възведеното от
ВРП обвинение.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият М.Д.П., от обективна и
субективна страна не е извършил престъплението по чл.198, ал.1 вр.чл.20,ал.2 от НК, в
извършването на което е обвинен от ВРП, а именно за това, че на 10.03.201 Зг.,
в гр. Варна, в съучастие като съизвършител с И.А.С. и
В.И.Г., отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг", модел „GTS 5230", на стойност 215.00
лв. и сума пари в размер на 4 000 лв., на обща стойност 4 215.00 лв./ четири
хиляди двеста и петнадесет лева/, от владението на П.И.Т., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
Както двукратно вече е посочено по-горе, ВРП не ангажира достатъчно преки или косвени доказателства, които да подкрепят обвинителната теза, че от пострадалия са били
отнети процесните
4000лв. и мобилен телефон „Сансунг“ модел „GTS
5230" от тримата подсъдими, в частност и от подс.П., в съучастие по между
им при общност на умисъла, след като спрямо пострадалия е била упражнена сила,
като мотивите на съда са идентични с
тези, касаещи обвинението на подс.Г. и не счита за нужно да ги преповтаря
подробно.
Както
съдът е посочил – горе, безспорно на процесната дата,
след употреба на алкохол и посещения на няколко заведения в гр.Варна, подсъдимите, в частност и подс.П., са
упражнили физическа сила спрямо пострадалия, но категорични и безспорни
доказателства, че след употребата на тази сила тримата подсъдими са отнели
каквито и да било вещи от П.Т. по делото липсват, още по-малко пък е доказано
отнемането именно на сума от 4000лв. и мобилен телефон „Самсунг",
модел „GTS 5230".
Няма
очевидци на извършване на деянието, липсва мобилният телефон, визиран в диспозитива на обвинението, у никой от подсъдимите,
включително и у подсъдимия П. не е открита някаква сума пари, за която да е
доказано че е принадлежала именно на пострадалия, липсват очевидци / освен
подсъдимите/ на служилото се на процесната дата в
гр.Варна, пред денонощен магазин, показанията на пострадалия не се приобщиха в
с.з. по обективни причини, не е ясно точно какъв мобилен телефон е притежавал
пострадалия, бил ли е у него при пристигането му в гр.Варна и при нанасянето на
ударите от подсъдимите, не е ясно с каква точно сума е разполагал пострадалия
при възникването на конфликта пред денонощния магазин, не е ясно какво точно се
е случило с пострадалия след раздялата му с подсъдимите до момента, в който се
е прибрал в дома си в с.Осеново, като отразеното от пострадалия изявление в протокола
за разпознаване, че подс.П. го е ударил с юмрук не води до единствено възможния
категоричен извод, че е последвало и отнемане на процесните
вещи от който и да било от подсъдимите, в частност и от подс.П..
Предвид изложените по-горе мотиви/ подробно изложени за подс. Г. и в
резюме за подс.С. и за подс.П./ съдът прие, че подсъдимият П. не е осъществил
деянието, в извършването на което е обвинен, тъй като липсват достатъчно преки
и косвени доказателства, годни да подкрепят обвинението за извършен грабеж по
несъмнен и категоричен начин.
Доколкото не се доказа подсъдимите, в частност подсъдимият П., да са
осъществили основният състав на престъплението грабеж, съдът не счита за
необходимо да обсъжда наличието на съучастие и неговата форма.
Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК присъдата не може да почива
на предположение/ на каквото в конкретния случай се основава обвинението/ и
предвид събраните в с.з. доказателства , съдът постанови присъдата си, като
призна П. за невинен и на основание чл.304 от НПК го оправда по възведеното от
ВРП обвинение.
Въз
основа на гореизложеното съдът постанови присъдата си, като не възложи на
подсъдимите направените по делото разноски.
СЪДИЯ
ПРИ ВРС: