№ 153
гр. Враца, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20211400500521 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано въз основа на подадена жалба
от Ч. А. С. и Т. А. С., и двамата от гр.София, чрез упълномощения им адвокат
М. М., против решение №260071/25.06.2021г.на Районен съд-Оряхово,
постановено по гр.дело №618/2019г., с което предявените от
жалбоподателите искове по чл.124, ал.1 от ГПК,чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от
ГПК са отхвърлени.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и
необосновано. Поддържа се, че неправилно районният съд е приел, че ицщите
не са упражнявали фактическа власт върху имота и не са демонстрирали
собственически правомощия по отношение ответниците и техните
праводатели. Поддържа се също, че неправилно и необосновано районният
съд е приел, че в периода 1998г.-2011г. собствениците са се
противопоставили на владението, осъществявано от Ч.С., като се посочва, че
от данните по делото не се установява ответниците да са извършвали
фактически действия, с които да смущават владението на ищците ,или с които
насилствено да са прекъснали владението им. Развиват се доводи, че водените
1
от ответниците граждански и наказателни дела касаят единствено владението
върху поземления имот, върху който е построена процесната сграда, но не и
самата сграда, поради което тези искове не са прекъснали давността. Сочи се,
че ищците са държали сградата заключена, както и двора около нея, като
единствено те са имали достъп до сградата. Освен това са декларирали
сградата като своя и са откривали на свое име партиди за вода и ел.енергия. В
жалбата се поддържа също, че ответникът И.С. не е доказал придобиването на
процесната сграда по давност и констативният нотариален акт, с който се е
снабдил не се ползва с материална доказателствена сила. Доколкото
ответникът И.С. и неговата съпруга не са притежавали правото на
собственост върху сградата, то те не са могли и да прехвърлят собствеността
на ответницата С.М., поради което и сключения между тях договор да
покупко-продажба, обективиран в нот.акт №67, том V, рег.№6470, дело
№497/2019г. не е породил вещно-прехвърлителен ефект.
При тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявените искове с присъждане на направените разноски пред
двете съдебни инстанции.
Преписи от въззивната жалба са били връчени на въззиваемите И. Г.
С., Д. И. С., М. И. С. и С. И. М., но в срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор е
постъпил единствено от въззиваемия И. Г. С.. В отговора се посочва, че
постановеното от РС-Оряхово решение е правилно, обосновано и
законосъобразно, при правилно приложение на материалния закон и
правилна и обоснована преценка на доказателствата.
С въззивната жалба и отговора страните не представят доказателства и
не правят доказателствени искания,и пред въззивната инстанция не са
събирани нови доказателства.
Врачанският окръжен съд като взе предвид изложените в
жалбата,доводи и съображения,становището на противните страни,и
събраните по делото доказателства,приема за установено
следното:Въззивната жалба е процесуално допустима.Подадена е в
преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страни в процеса,имащи право и
интерес от обжалване,и против акт на съда,подлежащ на обжалване по
смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
Въззивниците, и двамата с постоянен адрес гр.София, чрез адв. М.М. от
2
ВрАК, са предявили против въззиваемите искове при условията на обективно
и субективно съединяване, с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.79 ЗС,
чл.108 ЗС,и чл.537 ал.2 ГПК, за:1/признаване за установено по отношение на
въззиваемите/ответници/, че въззивниците – ищци в първата инстанция, са
собственици на основание давностно владение на едноетажна масивна
жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със ЗП от 25 кв.м., находяща се
в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.***,обл.Враца, ведно с правото на
строеж върху УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.***,
общ.Хайредин,обл.Враца, с площ от 518 кв.м., с административен адрес на
имота: с. ***, ***; 2/за отмяна на констативен нотариален акт,издаден по
документи ,и вписан с дв.вх.р. № 2073/02.08.2019 г. в Служба по Вписванията
Козлодуй, в частта, с която въззиваемите са признати за собственици на
едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със ЗП от
25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на
с.***,обл.Враца;и 3/ - за осъждане на последната въззиваема – С. И. М., да
предаде на въззивниците/ищци/ владението върху същата сграда.
В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на
процесната,придобита по давностно владение едноетажна масивна жилищна
сграда с приземен етаж за живеене, със ЗП от 25 кв.м.,находяща се в
посочения имот-парцел.
Поддържа се, че правото си на собственост върху описаната сграда и
правото на строеж в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.*** ищците са
придобили по силата на упражняваното от тях явно, необезпокоявано и
непрекъснато давностно владение, продължило повече от 10 години преди
09.12.2011 г. На посочената дата, с протокол за принудително отнемане на
недвижим имот – въвод във владение по изп.д. № 44/2011 г. по описа на ДСИ
при РС Козлодуй, владението на ищците било отнето по принудителен път от
ДСИ, който при провеждане на незаконосъобразно принудително изпълнение,
без да е налице изпълнително основание и изпълнителен титул в издадения в
полза на взискателите изпълнителен лист от 17.02.2011 г. по гр.д. № 369/2007
г. по описа на РС Козлодуй, отнел от ищците владението върху процесната
сграда и предал същото на взискателите по изпълнителното дело, заедно с
предаване на владението върху 224 кв.м. от имот парцел XII, кв.14, за което
първия ищец е осъден. Процесната сграда, според изложеното в исковата
молба, попада в очертанията на присъдените на взискателите по цитираното
3
дело 224 кв.м. от парцел XII, от който при изменение на ПУП- план за
регулация и застрояване, извършено със Заповед № РД-394/23.06.2016 г. на
Кмета на Община Хайредин по възлагане на първия ответник, е обособен
съществуващия по действащия ПУП на с. *** УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14, с
площ от 518 кв.м. Впоследствие с Протокол за въвод във владение от
10.04.2012 г. по същото изпълнително дело, същият съдебен изпълнител
извършил повторен въвод във владение срещу първия ищец по отношение на
спорната сграда.
Поддържа се също, че процесната сграда е построена в периода 1962-
1966 г. от бащата на ищците – А. С. Г. със собствени средства и труд и със
знанието и без противопоставянето на баща му – С. Г. П., което било
декларирано писмено, с нотариално заверена декларация с рег. №
310/23.05.1963 г. на СОбНС с. ***,с която, С. Г. П. като собственик на
парцел IX, кв.14 по плана на с. *** с площ от 6 498 кв.м., разпределя своята
¼ ид.ч. от целия парцел на три равни части между синовете си-А. С. Г., Х. С.
Г. и Г. С. Г., на които с Протокол-договор от 07.5.1963 г. е разпределил по 1/3
част от същия парцел.
На 28.12.1962 г., Г. С. Г., се бил снабдил с констативен нотариален акт
№ 128, т.1, дело № 271/1962 г. за собственост на дворно място от 2 250 кв.м.,
с находящите се в него къща и други постройки, представляващо част от
парцела IX в кв.14 по плана на с. ***.
На 29.12.1961 г., И. Д. Ч., който имал сключен с А. С. Г. предварителен
договор за покупко-продажба на ¼ от двор от парцела IX в кв.14, също се
снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност № 181, т.1,
дол № 380/1961 г., с който бил признат за собственик на дворно място от
1 500 кв. м. от същия парцел IX кв.14 по плана на с. ***.
Според изложеното в ИМ през 1964 г. бил изменен ПУП-ПЗР на с. ***
със Заповед № 390/15.07.1964 г. на СОНС с. ***, чрез разделяне на стария
парцел IX, кв.14, на нов парцел IX с площ от 2 182 кв.м. за собственик И. Ч.,
нов парцел XII, с площ от 1 866 кв.м. за собственик Г. С. Г. и остатъчен нов
парцел XIII, с площ от 2 235 кв., който е останал за дядото на ищците С. Г..
През 1996 г., с договор за покупко-продажба от 28.11.1996 г.,
обективиран в н.а. № 87, т.2, дело № 1305/1996 г., Г. С. Г., заедно със
съпругата си били продали на И. Г. С. парцел XII, пл. № 232, кв.14 по плана
на с.***, целият с площ от 1 866 кв.м., жилищна полумасивна сграда от 50
4
кв.м., селскостопанска паянтова сграда от 60 кв.м. и други подобрения. Въз
основа на този н.а, И. Г. С. и съпругата му Н. П. Ш., декларирали придобитите
недвижими имоти в Община Хайредин по реда на ЗМДТ. На 31.10.1996 г. от
Община Хайредин било издадено удостоверение за данъчна оценка на
притежаваните от двамата недвижими имоти в с. ***, видно от което,
процесната сграда, собственост на ищците не била декларирана от тях.
Същата с декларация по чл.14 ЗМДТ вх. № 3081/19.08.1998 г., на Община
Хайредин била декларирана от ищеца Ч. А.С., който заплащал данък върху
недвижимия имот и такса битови отпадъци за спорната сграда през целия
период от 1998 г. до 2011 г. включително и продължавал да заплаща и към
настоящия момент, считайки себе си за собственик на сградата, както и за
съпритежател заедно със сестра си Т.С. на съответното право на строеж в
имота, върху който е построена.
Доказателство, че ищците са владели процесната сграда през периода
след 1998 г. до 2011 г. бил и фактът, че партидите за потребител на ел.енергия
и вода в тази сграда, били разкрити на името на ищеца и същият е заплащал
ежемесечните фактури за изразходена в сградата ел.енергия и вода.
Поддържа се в ИМ,че ищците установили владение върху спорната
сграда след смъртта на баща им-А. С.. Къщата била заключена от тях, други
лица без тяхно съгласие и знание не били допускани, включително ответника.
Дворното място около къщата било и е частично заградено с телена мрежа и
израснали дървета, с което достъпът до сградата е ограничен. Къщата се
ползва от ищците основно като лятна вила. От 2000-2001 г. в къщата през
летните месеци живеела ищцата, заедно с майка си С. до смъртта и. Двамата
ищци дори променили регистрацията си по настоящ адрес за по-голямо
удобство.
Сочи се също, че през този период от време – 1998-2011 г., до датата на
въвода във владение на И. Г.С. и Н. П. Ш., никой от собствениците на
поземления имот, върху който е построена къщата, не е имал претенции
срещу тях за това, че владеят без основание процесната къща, както и че е
построена без тяхно съгласие, макар, че към периода, в който е строена
къщата, А. С. е владеел реално обособена част от парцел IX в кв.14 по плана
на с. ***, за която част е придобил по давностно владение правото на
собственост. В заключение се поддържа, че ищците въз основа на
упражняваното от тях в продължение на повече от 10 години преди
5
09.12.2011 г. владение върху процесната къща, построена в чужд имот,са
придобили правото на собственост върху нея, ведно с правото на строеж.
На следващо място в ИМ се излага, че на 02.8.2019 г.първите трима
ответници се снабдяват с констативен нотариален акт за собственост, издаден
по документи и вписан в СВ Козлодуй с дв.вх.рег. № 2073/02.08.2019 г., по
силата на който са признати за собственици на УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по
плана на с. ***, ведно с жилищната сграда от 25кв.м., явяваща се спорната
сграда, собственост на ищците. Сочи се също, че в диспозитива на решение
по гр.д. № 369/2007 г. на РС Козлодуй, липсвало произнасяне по иск за
собственост на И. Г. С. и Н. П. Ш. срещу ищеца Ч.С. по отношение на
процесната жилищна сграда, находяща се в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по
плана на с. ***, така че същото решение не бил годен документ,
удостоверяващ правата на собственост върху сграда, призната от нотариуса с
цитирания по-горе констативен н.а. Въпреки това и със знанието, че не са
собственици, на същата дата – 02.08.2019 г.първите трима ответници
продават на последната УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на с. ***, ведно с
находящата се жилищна сграда от 25 кв.м. в него с договор за покупко-
продажба, обективиран в н.а., вписан в СВ Козлодуй с дв.вх.р. №
2074/02.08.2019 г. Сочи се, че сделката е сключена от несобственици, не
поражда вещно прехвърлително действие, и е непротивопоставима на
ищците, като действителни собственици на процесната жилищна сграда и
правото на строеж в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на с. ***.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника И.Г. С. е постъпил
писмен такъв. В отговора се сочи, че предявените искове са недопустими и
неоснователни, като излага доводи в тази насока.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от назначения на ответника Д. И. С.
особен представител – адв. И.Ф., също е постъпил писмен такъв,с който
оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от останалите ответници не е
постъпил писмен такъв.Становище от тях не е постъпило и пред въззивната
инстанция.
Събирани са по делото писмени и гласни доказателства. Изискани са от
РС Козлодуй гр.д. № 369/2007 г., НОХД № 558/2005 г. и гр.д. № 114/2005 г.,
страна по които е ищецът Ч.С..
Установено е от писмените доказателства,че бащата на ищеца Ч.С. - А.
6
С. Г., продава на И. Д. Ч./дядо по майчина линия на първия ответник/,
полагащата му се ¼ идеална част от терена, с построената в него жилищна
сграда и стопански постройки с н.а. акт №181/1961г. а именно 1500 кв.м.,
като в този акт се цитира парцела IX, кв.14, което е част от старата парцела IX
кв.14, цялата от 6 498 кв.м. по разписен лист.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот №128, т. 1, дело
271/1962 год. Г. С. Г. – баща на ответника И.С. е признат за собственик по
обстоятелствена проверка на дворно място от 2 250 кв.м. - част от парцела IX,
кв. 14 по плана на с.***, с находящите се в него къща и други постройки.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 87, т. II, дело
№1305/1996 год. Г. С. Г. и Д. И. С. продават на сина си - ответника И. Г. С.
собственият си недвижим имот - парцела XII в кв.14 по плана на с.***,
дворище № 232, с площ 1 866 кв.м., ведно с намиращите в него жилищна
полумасивна сграда с площ 50 кв.м, селскостопанска паянтова сграда от 60
куб.м и други подобрения в имота срещу задължение за издръжка и гледане.
Страните не спорят, а това се установява и удостоверение
№139/31.10.1996г.на Община Хайредин, че описания в нот.акт №128, т.1,
дело 271/1962 год. недвижим имот- дворно място от 2 250 кв.м. е идентичен с
образуван и съществуващ към 1996г. парцел ХІІ, пл.№232 в кв.14 по плана на
с.***, който е с площ от 1866 кв.м. Разделянето на парцел ІХ по плана на
с.*** от 1911г. на три нови парцела-ІХ с площ от 2182 кв.м., ХІІ с площ от
1866 кв.м. и ХІІІ с площ от 2235 кв.м. се установява и от приложената на
л.169 от делото скица. От своя страна това разделяне е извършено съобразно
протокола-договор на л.29 от делото, декларацията на л.33 от делото и
издадените в резултат на подялбата и на договора за продажба от 15.08.1956г.
нот.акт №128/1962г. и нот.акт №181, том І, дело №380/1961г. При така
посочените доказателства следва да се приеме, че имотът, който Г. С. е
продал на своя син-ответника И.С. с нот.акт № 87, т. II, дело №1305/1996 год.,
а именно парцела XII в кв.14 по плана на с.***, дворище №232, съставлява
обособена част от предишния парцел ІХ в кв.14.
Видно от влязло в законна сила Решение № 160/24.10.2007 г.по гр.д.№
369/2007г. на РС Козлодуй, ищецът Ч.С., е осъден да отстъпи собствеността и
предаде владението на 224м2 от имот парцел XII, кв.14 по плана на с. ***,
целият с площ от 1 866 к.м. на И. Г. С. и Н. П. Ш., и да отстъпи собствеността
и предаде владението на 466 м2 от имот парцел IX, кв.14 на Д. И. С. и П. И.
7
Д.. Видно от мотивите към решението на РС Козлодуй, преди 1956
год., парцела IX кв. 14 по плана на с.***, е била с площ 6 498 кв.м. по
разписен лист, със собственик М. Ц..
В мотивите на решението съдът е приел, че имот парцел XII, кв.14 по
плана на с. ***, целият от 1 866 к.м. е собственост на ответника по делото И.
Г. С. и Н. П. Ш.. Посочено е също, че в парцела XII има построени двуетажна
жилищна сграда, лятна кухня, втора жилищна сграда на един етаж с
приземен етаж за живеене/процесната/ и стопански постройки.
Страните не спорят, а това се твърди и в самата искова молба, че
процесната сграда попада именно в присъдените на ответника И.С. 224 кв.м.
от парцел ХІІ, от който при изменението на плана със заповед №РД-
394/23.06.2016г. е обособен УПИ ХІV, пл.№232 в кв.14 с площ от 518 кв.м.
С Нотариален акт за констатиране право на собственост върху
урегулиран поземлен имот № 66, том V, рег.№ 6469, дело № 496/ 2019г. от
02.08.2019г. на нотариус В. М., рег.№*** с район на действие РС – Козлодуй,
първите трима ответници, са признати за собственици на дворно място с
площ 518 кв.м ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда със
ЗП от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14 по плана на с.***,
общ.Хайредин, обл. Враца, одобрен със Заповед № РД-394/23.06.2016 г. на
Кмета на Община Хайредин. Констатирането на собствеността е направено
въз основа на представените писмени доказателства - нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 87, т. II, дело 1305/1996 год., както и
представени Удостоверения от Община Хайредин.
На същата дата 02.08.2019г. с нотариален акт за покупко- продажба на
урегулиран поземлен имот № 67, том V, рег.№ 6470, дело № 497/ 2019г. от
02.08.2019г. на същия нотариус ответниците – първите трима , са продали на
последната дворно място с площ 518 кв.м, ведно с построената в него
полумасивна жилищна сграда със ЗП от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.
№ 232, кв.14 по плана на с.***, общ.Хайредин, обл. Враца, одобрен със
Заповед № РД-394/23.06.2016 г. на Кмета на Община Хайредин.
По делото са събирани и гласни доказателства.
От разпита на свидетеля П. П. – съсед на имота се установява, че знае от
баща си, че спорният имот- едноетажна масивна жилищна сграда с приземен
етаж за живеене е построена през 60-те години, като при строежа е участвал и
бащата на ищците - А. С., като осигурявал материалите. Свидетелят споделя,
8
че в процесния имот са живяли майката и бащата на ищеца. Твърди, че всяка
година през летния период ищците обитавали къщата, садяли си зеленчуци,
ползвали я като вила. Свидетелят сочи, че процесната сграда е разделена с
мрежа, от другата къща в дворното място.Твърди, че имота се ползва само от
ищците, а когато не са в с.*** същият е заключен. Сочи също, че в момента в
тази къща живее семейство – М. и С., които са купили къщата от ответника
И.С..
От разпита на свидетеля Д.Ц. се установява, че познава страните по
делото, в добри отношения е и с двете страни.Сочи, че ищецът Ч.С. и
ответника И. С. се скарали за имоти. Свидетелят заявява, че ищецът Ч., сестра
му/ищцата/,и майка му живеели в *** в спорната къща, като къщата си имала
ограда. В показанията си свидетеля сочи, че е бил и кмет от 89 до 94 година.
Твърди, че редовно са плащани данъци на спорната къща от майката на
ищеца Ч.С.,в каквато насока са налице и писмени доказателства. Твърди, че
през 1965-1966 година майката на ищеца е живяла в къщата. Живеела и в
гр.София. Свидетелят сочи също, че спора за къщата възникнал след като
ответника И.С. си извадил нотариалните актове. Когато се влошили
отношенията им, бащата на И. С. бил жив. В спорната къща живеел С. –
дядото на Ч. и на И.. Твърди, че знае, че дядо С. бил разрешил на бащата на
Ч.С. да си направи къща в спорния имот, като двете къщи бели разделени с
ограда. Спорният имот със спорната къща освен къщата, имало сушина,
тоалетна, курник, имало и дървени постройки. Имало мрежа от край до
край. Другият имот също имал помощни постройки. Почти всяко лято децата
на Ч.С. посещавали имота, но откакто започнал спора не са ходили.
Свидетелят заявява, че ищецът Ч.С. е живял в тази къща, където са живели
майка му и баща му. След това като те починали, той идвал от пролетта до
есента. Сестра му две години живяла и през зимата, но след това си заминала
и тя за София. През зимата си ходели в София, а през пролетта си идвали,
обработвали двора, а когато си били на София, къщата се заключвала,
спирали водата и тока.
Свидетелят С. Г.Ц. установява, че от дълги години познава страните,
тъй като са от едно село. В периода от 2003 г. до 2011 г., заемал длъжността
Кмет на с.***. Не познава родителите на Ч.С., и не знае кога са строени
къщите. Докато бил кмет на селото имало два случая за спорове между
страните по делото. При него два пъти ходил да се оплаква бащата на
9
ответника И.С. от племенника си - ищеца Ч.С., че го гони, заканва се да го
бие, заради някакви имотни спорове. Два пъти подавал сигнали за това в
полицията. Докато бил кмет, рядко е виждал ищецът Ч.С. да живее в
спорната къща , незнае да е живял постоянно там. Сестра му Т.С. виждал по-
често в селото. До случая, в който за първи път при него дошъл бащата на И.
С., за да му се оплаче, не е чул да имат проблеми с Ч.С.. По това време в
селото имало над 90 необитаеми къщи, включително и тази, в която
пребивавал ищеца Ч., като и нея я броили за необитаема. Къщата, в която
отсядал Ч.С., свидетелят твърди, че се намира в един двор с къщата на чичо
му Г. – бащата на И. С..
Настоящият състав дава вяра на показанията на изслушаните свидетели,
които споделят различни факти, за които имат впечатления.
Същите/показания/ са последователни, безпротиворечиви и взаимно се
допълват и подкрепят и от писмените доказателства по делото.
По делото обяснения е дал и ответника И. С.. В обясненията си
ответникът в хронологичен ред излага фактите и обстоятелствата относно
разделянето на тримата братя – А., Г. и Х.,оземляването им от техния баща С.,
построяването на къщите от братята, продажбата на частта отредена за А.,
построяването и ползването на процесната къща от 25 кв.м. Обясненията на
ответника кореспондират с писмените и гласни доказателства по делото, при
което няма основание съдът да не се позове на същите, както е сторил
първоинстанционния съд.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд приел предявените искове за неоснователни и
недоказани и ги отхвърлил. Въззивната инстанция споделя крайните
фактически и правни изводи на първата, и намира,че решението и е
постановено при правилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото, като на основание чл.272 ГПК се присъединява и
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По първия иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК ищците
претендират, че са собственици на едноетажна масивна жилищна сграда с
приземен етаж със ЗП от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№ 232, кв.14
по плана на с.***, общ.Хайредин, обл. Враца, в едно с правото на строеж
върху парцела, като поддържат,че са придобили процесният недвижим имот,
чрез непрекъснато владение в продължение на 10 години, считано от 1998г.
10
до 2011г.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че за да се признае
на едно лице правото на собственост по отношение на един чужд недвижим
имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият несобственик
следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години /недобросъвестно
владение/ или 5 години /добросъвестно владение/ фактическата власт по
отношение на конкретната вещ, без противопоставяне от страна на титуляра
на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на не
владеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик - т. е.
поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите
правомощия в пълен обем единствено за себе си.
В конкретния случай не се установява по делото ищците да са
упражнявали спокойно и необезпокоявано фактическа власт върху процесния
имот, както и да са демонстрирали по отношение на невладеещите
собственици – ответниците и техните праводатели, което да сочи, че
упражняват собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе
си.
Няма спор, че ответниците са ползвали процесната сграда, но като
държатели, със съгласието на действителните собственици - техни роднини,
до влошаване на отношенията помежду им, когато ищецът Ч.С. е започнал да
демонстрира по отношение на собствениците – ответниците и техните
праводатели, че упражнява собственически правомощия в пълен обем
единствено за себе си - от 1998г. - когато е декларирал имота на свое име до
2011г.- когато е изведен от същия. Именно в този период собствениците на
имота са се противопоставили на това владение и са инициирали множество
съдебни производства – наказателни и граждански, за да защитят
собствеността си. Неоснователни са доводите на въззивниците във въззивната
жалба, че гр.д.№ 369/2007г.по описа на РС Козлодуй не касаело процесната
сграда. Видно от мотивите към приложеното решение спорът по това дело
касае и процесната сграда, до който извод е стигнал и ДСИ при
осъществяване въвода във владение. Водено е и наказателно производство
против ищеца във връзка със самоуправство от негова страна, засягащо
спорния имот. Представени са и множество сигнали и жалби , подавани от
ответниците, засягащи спорния имот, от които също се установява, че
действителните собственици през периода, през който ищците претендират,
11
че са придобили имота по давност, са оспорвали фактическата власт и са
искали връщане на същия.
За да владее за себе си на първо място е необходимо третото лице да
манифестира това свое намерение, като намерението следва да стигне до
знанието на собственика, респ. собствениците чийто права отрича, и
собственикът в продължение на десет годишен давностен срок да не е
оспорил това владение, като знае намерението на третото лице за своене.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал.І от ЗС е
самото владение на имота от дадено лице, което владее имота като свой
собствен такъв,каквито данни по делото не са събрани за ищците. В
конкретния случай от представените по делото писмени доказателства се
установява, че собствениците на имота /и ответници по делото/ са се
противопоставили на владението на процесния имот от ищците в
претендирания период от 1998-2011г.В този смисъл са и гласните
доказателства по делото.Декларирането на имота и плащането на данъци не е
достатъчно за осъществяване института на придобивната давност при
наличие на противопоставяне от страна на действителния собственик,както е
в конкретния случай.
В настоящия случай не са налице предпоставките за изтекла давност в
полза на ищците, поради което предявеният иск с правно основание чл.124
ал.1 ГПК се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
С оглед неоснователността на предявения иск с правно основание
чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС се явяват неоснователни и предявените искове с
правно основание чл.108 ЗС, и чл.537 ал.2 ГПК, които са обусловени от
първия и също следва да бъдат отхвърлени.
Поначало доказателствената сила на констативния нотариален акт,
удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот важи спрямо
всички. Но тя не е необорима, а важи само до доказване на противното. В
качеството си на охранителен акт, нотариалният акт не се ползва със силата
на присъдено нещо. Затова всяко трето лице, на което се противопоставя
доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, може да докаже,
че титулярът по нотариалния акт не е собственик.
Касае се за един по същество акцесорен иск, чието уважаване или
отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на делото по
12
отношение на главния иск.
В настоящият случай предявеният установителен иск, който е главен,
обуславящ иск, е неоснователен и недоказан, което логично води до същия
правен резултат и по отношение на обусловения от него акцесорен иск по
чл.537,ал.2 ГПК.
При иск по чл.108 ЗС по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищецът
принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на
собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи
към момента на предявяване на иска и то без правно основание. В случая по
делото не се установи, че ищците са собственици на процесния имот, поради
което и искът по чл.108 от ЗС се явява неоснователен и недоказан и също
следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Не се
установява при разглеждане на делото и постановяване на решението да са
допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, визирани в
жалбата.
При така изяснената фактическа обстановка въззивната жалба е
неоснователна. Като такава следва да се остави без уважение,а
първоинстанционното решение да се потвърди.
Независимо от изхода на спора, деловодни разноски в полза на
въззиваемите не следва да бъдат присъждани, тъй като искане за разноски не
е направено от тях и няма доказателства за реално извършване на такива.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Оряхово от 25.06.2021г., постановено
по гр.д.№ 618/2021г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14