Определение по дело №42/2023 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 138
Дата: 16 февруари 2023 г. (в сила от 16 февруари 2023 г.)
Съдия: Евгения Павлова
Дело: 20234300500042
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 138
гр. Ловеч, 16.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500042 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Подадена е частна жалба вх.№310/12.01.23 г. от „А1 България“ ЕАД –София чрез
адв.Л. Р. срещу Разпореждане №2676/23.12.22 г. постановено по ч.гр.д.№1752/22 г. по
описа на ЛРС в частта, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение
за сумите от 649,92 лв. неустойка за неизпълнение на договор М6291251, ведно със законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и 51,46
лв. мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 19.02.22 г. до 30.11.22 г. както
и съдебните разноски до пълния им размер, като моли съда да го отмени като
незаконосъобразно и вместо него да постанови съдебен акт, с който да уважи заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за тези суми.
Счита, че съдът незаконосъобразно свързва нищожността на неустойката със забрана
за неоснователно разместване на блага, какъвто критерий не е посочен в ТР №1/09 г. на
ОСГТК на ВКС. Твърди, че ЛРС не е съобразил своето разпореждане с постановките на ВКС
и решение на СЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/17 г. и в този смисъл неустойката не
страда от нищожност, не противоречи на добрите нрави и не създава неравноправие между
права и задължения и не води до неоснователно обогатяване. Позовава се и на действието на
протокол от 21.04.2016 г. по гр.д.№12268/14 г. по описа на СГС, с което съдът е одобрил
като непротиворечащ на закона и добрите нрави стандартен размер на неустойка по типови
договори. Счита, че да се приеме, че неустоечните клаузи в договор, сключени между
търговци са нищожни поради нарушаване на закона и добрите нрави и не пораждат
действие, а в същото време по договори с физически лица-потребители неустойки да се
дължат, би означавало поставяне на ФЛ в неравноправно и по-неблагоприятно положение
1
от търговците, които сключват договори във връзка със своята търговска дейност и по
отношение на които важи чл.309 от ТЗ.
Цитира практика на окръжните съдилища в смисъл, че размерите на претендираните
неустойки не излизат извън пределите на обезпечителната, обезщетителна и санкционна
функции, не са прекомерни и не противоречат на добрите нрави.
Изтъква и, че съдът неправилно е намалил и претендираните съдебни разноски
съобразно отхвърлената част от искането, като не е отчел, че заповедното производство е
едностранно и за него не може да се прилага по аналогия чл.78 от ГПК, още повече, че
претендираното възнаграждение е в минимален размер и така присъдено е намалено от съда
под предвидения в наредбата минимум. Счита, че следва да му бъде присъдена и в цялост
заплатената ДТ от 25 лв, тъй като тя също е в предвидения то закона минимум и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане и да бъде разпоредено да се издаде
заповед за посочените суми, да бъдат признати разноските в претендирания размер и
сторените в настоящето производство.
Атакуваното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 11.01.23 г, а частната
жалба е подадена на 12.01.23 г. чрез ССЕВ т.е. в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което
е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало
по повод заявление, подадено до РС-Ловеч от „А 1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД , срещу длъжника
„КРИСТАЛ-ПЕ“ЕООД за сумата 6,43 лв. месечни такси и потребление за използване на
услуги по договор М6291251 за периода 16.01.22 г. до 15.02.2022 г. ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, 23,90 лв.
месечни вноски по договори за закупуване на изпащане М6291251 за периода 16.11.2021 г.-
15.02.2022 г. ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, 649,92 лв. неустойка за неизпълнение на договор М6291251 ведно
със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане
и мораторна лихва 53,87 лв, върху посочените вземания, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до
датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 0,47 лв. мораторна
лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 11.03.202 г. 30.11.2022 г.
1,94 лв. мораторна лихва върху вземането за месечни вноски за закупуване на изплащане за
периода 10.01.2022 г. 30.11.2022 г. и 51,46 лв. мораторна лихва върху вземането за
неустойка за периода 19.02.2022 г. до 30.11.2022 г. Позовава се в т.12 от заявлението, че по
договор сключен между длъжника и заявителя/ с предишно наименование Мобилтел ЕАД за
използване на електронни съобщителни услуги *********, партида ********* ID на
договор М6291251 от 7.05.2019 г, за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се
сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договор, в който се
съдържа описание на изброените тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения., като се посочва, че
2
договорът е подновяван през годините, за нови срокове, като са добавяне/променяни услуги
и тарифни планове. Твърди, че е останала неизплатена фактура от 18.02.22 г. на стойност
74,78 лв, с падеж на 10.03.22 г. и към договора са закупени на изплащане и устройства,
описани по наименование и суми на изпащане, като са останали и дължими месечни вноски
на обща стойност 23,90 лв. Позовава се на прекратяване едностранно от мобилния оператор
на договора, считано от 18.02.2022 г. на основание т.54.12 от ОУ за взаимоотношенията
между А1 България ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на А1 България ЕАД и /или т.83.1 от ОУ за взаимоотношенията между А1 България
ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет от страна на А1, в случай,
че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни.
Твърди, че при прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи
неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за
активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не
е изтекъл, като неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от
стандартните месечни абонаментни такси за мобилните планове, без отстъпки, дължими от
абоната за съответните СИМ карти, считано от датата на прекратяване на договора до
изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер, като неустойката се
претендира в общ размер на 649,92 лв. Претендира се и присъждане на разноски ДТ-25 лв. и
адвокатско възнаграждение от 400 лв.Прилага към заявлението адвокатски пълномощни и
документ за внесена ДТ от 25 лв.
ЛРС е оставил без движение заявлението с разпореждане №2504/1.12.22 г. като е
указал на заявителя да допълни обстоятелствената част на заявлението и посочи
съществените характеристики на договорната връзка, по която търси изпълнение/договор за
далекосъобщителни услуги/ цена, срок, вид на услугата/те, по кои вземания за цената
длъжникът не е предложил изпълнение, основание за прекратяване/разваляне/ на
договорната връзка, кога е прекратена/развалена договорната връзка, как е формирана
неустойката колко такси, в какъв размер и за кои услуги, за какъв период, във връзка с кой
договор на изплащане и за кое мобилно устройство и в какъв размер по всеки договор се
търси заплащане на цена.
От страна на заявителя е подадена уточнителна молба, в която се сочи, че
претендираните вземания са по общ рамков договор №50589800, партида ********* ID на
договор М6291251 от 7.05.2019 като за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се
сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в който се
съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Твърди, че е сключен
един договор за мобилни услуги и той е подновявана през годините с нови срокове, като са
добавяне/променяни услуги и тарифни планове. Посочва, че с Приложение 1 от 7.02.2020 г.
за срок от две години е активирана услуга А1 бизнес мобилен интернет на сттойност10 лв.
без ДДС на 15.09.2020 г. отново за срок от две години е активирана телевизионна услуга в
комбинация с фиксиран интернет с месечна такса 10,99 лв, услуга фиксиран интернет в
3
комбинация с А1 ТВ или мобилна услуга с месечна такса 10,99 лв и от 14.12.2020 г. за срок
от две години е добавена услуга А1 бизнес мобилен интернет с месечна такса 10 лв. безц
ДДС, а от 3.06.21 г. отново за срок от две години е активирана мобилна услуга със
стандартна месечна такса 31 лв. без ДДС и промоционална такса 23 лв. без ДДС. Признава,
че на 7.12.2022 г. процесната фактура е платена и към момента не се претендира плащане по
нея. Не конкретизира вземанията си за месечни вноски по договорите за изплащане, тъй
като е имало частично плащане на вноски. Конкретизира размерът на вземането за
неустойка с дата, падеж и стойност и накрая претендира само плащане на сумата 10,94 лв
месечни вноски по договори за закупуване на изплащане М6291251 за периода 16.11.21 г. -
15.12.2021 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, 649,92 лв. неустойка за неизпълнение на договор М6291251 ведно
със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане
и мораторна лихва 53,87 лв, върху посочените вземания, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до
датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 0,47 лв. мораторна
лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 11.03.202 г. 30.11.2022 г.
С разпореждане №2676/23.12.2022 г. постановено по гр.д.№1752/22 г. ЛРС е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на „А 1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД срещу
длъжника „КРИСТАЛ-ПЕ“ЕООД за заплащане на сумата 10,94 лв месечни вноски по
договори за изплащане за периода 16.11.2021 г. до 15.02.22 г, ведно със законната лихва
върху тези вземания от датата на подаване на заявлението 1.12.2022 г. до изплащането й,
0,47 лв обезщетение за забава върху вземането за месечни такси за потребление за периода
11.03.22 г. до 30.11.22 г., 1,94 лв обезщетение за забава върху вземането за заплащане на
цена по договор за изплащане за периода 10.01.22 г. до 30.11.22 г. и 17 лв. разноски, като е
отхвърлил заявлението за сумата от 649,92 лв. неустойка за неизпълнение на договорни
задължения и 51,46 лв. обезщетение за забава за периода 19.02.2022 г. до 30.11.22 г. върху
вземането за заплащане на неустойка. В мотивите на разпореждането се излага, че
неустойката не може да се съизмерява с неполучената цена за остатъка от срока на договора
като обезщетение при предсрочно прекратяване на договор за периодично изпълнение и, че
цената на остатъка от срока на договора не съставлява вреда от неизпълнението, а
получаването й надхвърля типичната за неустойката обезпечителна и санкционна функция и
така формулирана тя е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, съобразно
постановките на ТР №1/09 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата въззивна инстанция приема, че РС-Ловеч правилно е отказал да издаде
заповед за изпълнение в полза на „А1 България“ ЕАД за претендираното вземане за
неустойка и мораторна лихва, макар и по други съображения.
За да бъде уважено искането за издаване за на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закони или
добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на
4
Р.България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на
Р.България, съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК. В казуса се установява, че ЛРС е
оставил без движение заявлението, с даване на конкретни указания за отстраняването им, но
заявителят не е отстранил всички нередовности с уточнителната си молба. Така например не
е посочена датата, на която е сключен така нареченият „общ рамков договор“ №50589800, а
става ясно, че това е станало, когато наименованието на заявителя е било „Мобилтел“ ЕАД,
т.е преди 18.05.2018 г. След това се посочва, че електронните съобщителни услуги са по
един и същи партиден номер и за срок от 2 години, като се уточнява, че договорът е
едностранно прекратен на 18.02.2022 г., по вина на абоната и на основание чл. 54.12 от
Общите условия, където е предвидено, че А1 има право да прекрати едностранно
индивидуалния договор на потребителя при забава на плащането на дължимите суми от
абоната, продължила повече от 124 дена. Претендират се и неустойки в размер на общо
сумата 649,92 лв., но за тези претенции обаче не се посочва на кой точно текст от кой
договор се дължат, за да може длъжникът да прецени дали да подаде възражение при
издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че договорът е прекратен на датата 18.02.2022
г. поради неизпълнение, продължило повече от 124 дни, но не се посочва в какъв размер е
това неизпълнение и от кога започва да тече. Посочената фактура *********, издадена на
18.02.22 г. е била с падеж 10.03.22 г., така, че не може да се приеме, че неплащането й е
станало причина за прекратяване на договора, а другата фактура ********* е била с падеж
9.01.22 г, и до 18.02.22 г. също не са изтекли 124 дни забава на плащането. Нито в
заявлението, нито в уточнителната молба са цитирани други фактури със забавени
плащания, за да се прецени изтичането на 124 дни забава, предпоставка за прекратяване
едностранно на договора откога започват да текат, а се цитира само тази, от 18.02.22 г.
Освен това няма твърдения и данни за уведомяване на абоната за предсрочното едностранно
прекратяване на договора, което по своята същност е разваляне.
Липсва в текста на договора между страните, а и в Общите условия, определяне
на начина на уведомяване на абоната при прекратяване на договора. Заявителят се е позовал
на едностранно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги на дата
18.02.22 г. само по силата на чл.54 т.12 от ОУ. Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД
договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Не са изпълнени указанията на
заповедния съд по чл. 129 от ГПК и жалбоподателят не е посочил кога и по какъв ред е
уведомил абоната за прекратяването на договорните отношения съгласно разпоредбата на
чл. 87,ал.1,изр. 2 от ЗЗД, тъй като се касае за писмен договор и изявлението за
прекратяването му следва да е в писмена форма, което да е достигнало до другата страна.
Съдът приема, че с оглед непосочване на данните относно връчване на съобщение до
абоната за предсрочното прекратяване на договора от заявителя, липсата на конкретизация
на договорната връзка/ на коя дата е подписан основният рамков договор/ и изричното
отбелязване, че не може да се посочи конкретен размер на вземанията по всеки договор за
закупуване на изплащане поотделно, както и липсата на конкретизация откога започват да
текат 124 дни забава на плащането, при условията на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК заявлението
5
следва да бъде отхвърлено.
В жалбата се съдържат и оплаквания за неправилно намаляване на претендираните
съдебни разноски от страна на заповедния съд, тъй като според частния жалбоподател в
заповедното производство не се прилагат разпоредбите на чл.78 от ГПК. Това становище не
следва да бъде споделяно, тъй като изрично в т.7 от ТР №4/13 г. от 18.06.2014 г. по т.д.
№4/13 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че в заповедното производство намират приложение
правилата на чл.248 от ГПК и следва да бъдат разграничени хипотезата, при която
заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски от тази, при която
произнасянето му е погрешно, т.е. несъобразено с правилата на чл.78 от ГПК. Следователно
изрично ВКС се е произнесъл, че правилата на чл.78 от ГПК намират приложение в
заповедното производство и правилно ЛРС е съобразил присъждането на разноските с
частичното уважаване на претенциите по заявлението.
При тези съображения съдът приема, че подаденото заявление е останало нередовно
и на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК следва да бъде отхвърлено в частта за издаване на
заповед за изпълнение за сумите от 649,92 лв. неустойка за неизпълнение на договор
М6291251, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане и 51,46 лв. мораторна лихва върху вземането за неустойка за
периода 19.02.22 г. до 30.11.22 г. както и съдебните разноски до пълния им размер.
С оглед изложеното, разпореждането на Ловешки районен съд е правилно, макар и
при други мотиви, поради което следва да бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлено
заявление №10805/1.12.2022 г. подадено от „А1 България“ ЕАД –София против „КРИСТАЛ-
ПЕ“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение за сумите от 649,92 лв. неустойка за
неизпълнение на договор М6291251, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане и 51,46 лв. мораторна лихва върху вземането за
неустойка за периода 19.02.22 г. до 30.11.22 г. както и съдебните разноски до пълния им
размер, а не изцяло, тъй като положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано
при действие на разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК.
Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №2676/23.12.2022 г. постановено по
гр.д.№1752/22 г. по описа на ЛРС в частта, с която е отхвърлено заявление
№10805/1.12.2022 г. подадено от „А1 България“ ЕАД –София против „КРИСТАЛ-
ПЕ“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение за сумите от 649,92 лв. неустойка за
неизпълнение на договор М6291251, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане и 51,46 лв. мораторна лихва върху вземането за
неустойка за периода 19.02.22 г. до 30.11.22 г. както и съдебните разноски до пълния им
размер,.
6
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7