Решение по дело №807/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител, против Решение №144 от 18.05.2023г., постановено по АНД №20235640200279 по описа на Районен съд – Хасково за 2023 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че изложените мотиви за отмяна на наказателното постановление били неправилни и незаконосъобразни. От всички събрани доказателства /писмени и гласни/ безспорно се установявало извършеното административно нарушение от обективна страна. В случая било установено по категоричен и безспорен начин, че закупените и описани стоки в обекта при контролната покупка следвало да се регистрират в данъчна група „Г“, предвидена в т.4 на чл.27 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, за която ДДС бил 9%, тъй като в случая се касаело за ресторантьорска услуга, която се състои в доставка на приготвена храна и като услуга попада в приложното поле на чл.66а от ЗДДС във връзка с §15д ал.1 от ПЗР на ЗДДС. Последното се потвърждавало както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства по делото. Също така направените констатации в наказателното постановление се потвърждавали и от свидетелските показания, дадени по делото на служителката, извършила продажбата в деня на проверката. На следващо място, в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП. Нарушението било индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава. Наказателното постановление било законосъобразно, издадено било от компетентен орган, спазени били формата и реда при издаването му и същото съдържало необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН. Действително, допусната била непрецизност при описанието на извършеното нарушение в акта, както и при посочването на точната правна квалификация на нарушението, но при издаване на НП наказващият орган преодолял тези неточности по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, при безспорна установеност на деянието, самоличността на нарушителя и неговата вина, следователно жалбоподателят могъл да организира ефективно защитата си в процеса. Твърди се, че съгласно чл.84 от ЗАНН, вр. чл.348 ал.3 т.1 вр. чл.348 ал.1 т.2 от НПК процесуалното нарушение било съществено, само ако е довело и до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя, а в случая правата на лицето не били нарушени по никакъв начин. Не съществувала и неяснота относно обстоятелството за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. В този смисъл наведените доводи за незаконосъобразност на НП в тази му част били неоснователни. В подкрепа на правомощието на наказващия орган по чл.53 ал.2 от ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, било и изложеното в Тълкувателно решение №3 от 10.05.2011г. по тълк. д. №7/2010г., ОСК на ВАС. На следващо място се твърди, че били неоснователни и доводите, изложени от съда в насока, че наказващият орган за пръв път въвеждал в наказателното постановление нови факти и обстоятелства, които е можело да се установят само при проверката, на която наказващият орган не е присъствал и че добавянето на тези нови факти и обстоятелства от страна на наказващия орган се явявало съществено процесуално нарушение. В тази връзка се твърди, че съгласно текста на чл.52 ал.4 от ЗАНН, наказващият орган преди да се произнесе по преписката, имал възможност при необходимост да извърши разследване на спорните обстоятелства по преписката, от което следвало, че наказващият орган не бил обвързан само от изложеното в акта. Сочи се също, че новите факти и обстоятелства, които били въведени в НП за пръв път от страна на наказващия орган, били установени въз основа на събраните по преписката доказателства, а именно от Протокол за извършена проверка, който бил съставен от съответните компетентни органи и се ползвал с материална доказателствена сила. В този смисъл наведените доводи за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП в тази му част били неоснователни. Моли се решението да бъде отменено и да се потвърди изцяло наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. При заявена претенция на ответната страна за заплащане на разноски и в случай, че се отхвърли жалбата, се моли такива да се присъдят в минимален размер.

Ответникът, чрез пълномощник оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага да се остави в сила решението на Районен съд – Хасково.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното пред настоящата инстанция Решение №144 от 18.05.2023г., постановено по АНД №20235640200279 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г., е отменено Наказателно постановление №689456-F675727/01.02.2023г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Джиги-78-Джейхан Тефик“, ЕИК *********, за нарушение на чл.27 ал.1 т.4 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, и на основание чл.185 ал.2 предл. второ от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че наказателното постановление следва да се отмени на процесуално основание. Приел е, че в АУАН нарушението не било описано точно и ясно с посочването на всички белези от обективна страна. Не били посочени всички факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Всичко това довело и до неточна правна квалификация на нарушението от страна на контролния орган в АУАН. Нещо повече, в АУАН били посочени текстове от ЗДДС, които не били действащи към този момент /отменени, изменени/. Съдът посочил, че в НП наказващият орган се опитал да отстрани допуснатите нарушения при съставяне на АУАН. В същото време за пръв път се въвеждали в НП нови факти, твърдения и обстоятелства, които можело да се установят само при проверката, на която наказващият орган не присъствал. Това според съда било съществено процесуално нарушение, доколкото се добавяли нови факти и обстоятелства, които наказващият орган нямало как да е установил лично. По този начин в НП имало нова фактическа обстановка и нова правна квалификация на нарушението. Правната квалификация според съда нямало пречка да се прецизира от наказващия орган, но описанието на нарушението и новите факти и обстоятелства не били от категорията да се вписват за пръв път от наказващия орган. Затова и съдът приел, че в случая е налице съществено процесуално нарушение. Освен това, и в НП не била докрай прецизирана правната квалификация, но според съда би могло да се приеме, че все пак е дадена точна правна квалификация на нарушението. Съдът направил извод, че в случая безспорно е нарушено правото на жалбоподателя да разбере в какво точно се състои нарушението и кои законови разпоредби са нарушени.

Касационният състав на Административен съд - Хасково намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е законосъобразно и не страда от наведените в жалбата пороци, съставляващи касационни основания за отмяна.

Районният съд, след като е обсъдил всички събрани доказателства, е направил обосновани изводи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като е издадено при съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на жалбоподателя да разбере в какво точно се състои нарушението и кои законови разпоредби са нарушени.

Споделят се изцяло изводите на районния съд, че в съставения АУАН нарушението не е описано точно и ясно с посочването на всички белези от обективна страна. Не са посочени всички факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Както е приел и районният съд, в АУАН по никакъв начин не е посочено процесните закупени стоки при проверката към какъв вид услуга или доставка на каква стока са, а изясняването на посоченото обстоятелство е от значение, за да е ясно кое точно налага продажбите да се облагат с намалената ставка - 9 % данък върху добавената стойност, вместо със стандартна ставка на данъка (20 % данък върху добавената стойност), т.е. защо продажбите на процесните стоки е следвало да се регистрират не само в група „Б“ , а и в група „Г“, съобразно посочената Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. и ЗДДС. Правилен в тази връзка е изводът на районния съд, че описвайки общо задължението на жалбоподателя да регистрира продажбите в съответните им групи, контролният орган е съставил незаконосъобразен АУАН, в който нарушението не е описано със своите съставомерни белези и е неточно квалифицирано съобразно липсата на пълно описание на нарушението.

Действително, в издаденото наказателно постановление част от допуснатите нарушения при съставяне на АУАН са отстранени. В наказателното постановление вече правилно е посочено мястото на извършване на нарушението – *, докато в АУАН е посочено, че нарушението е извършено в *. Административнонаказващият орган е допълнил описанието на нарушението , като е направил опит да прецизира същото, както и нарушената разпоредба. С така направеното описание в НП обаче за пръв път са въведени нови факти, твърдения и обстоятелства, т. е. налице е нова фактическа обстановка и нова правна квалификация на нарушението, както е посочил и районният съд. Следва да се посочи, че въпреки положените усилия от административнонаказващия орган да се опише точно нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, настоящата инстанция намира, че анализът на съдържанието на АУАН и на НП обосновава извод за предявено неясно административнонаказателно обвинение. Преценката дали описанието на нарушението е направено по достатъчно ясен и конкретен начин следва да се извърши с оглед на това дали същото позволява на наказаното лице да разбере предявеното му административнонаказателно обвинение и да се защити по него. В случая, предвид липсата на точно и ясно описание на вмененото нарушение безспорно се нарушава правото на защита на санкционираното лице. Горното е основание за отмяна на наказателното постановление., в каквато насока са и изводите, направени от районния съд.

Доколкото изцяло споделя мотивите на районния съд за отмяна на наказателното постановление, настоящият състав не намира за необходимо да преповтаря същите и по аргумент от разпоредбата на чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според настоящия състав не е доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Доколкото основният въпрос в случая е бил дали осъществяваната от санкционираното лице дейност към 21.07.2022г. в обект – заведение за бързо хранене, находящ се в *, представлява ресторантьорска и/или кетъринг услуга по смисъла на §1 т.61 от ДР на ЗДДС, съответно – задължено ли е лицето да регистрира всички свои продажби в данъчна група „Г“ по чл.27 ал.1 т.4 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. с дължим 9 % данък върху добавената стойност, тези обстоятелства е следвало да бъдат надлежно изяснени и доказани от страната, която ги е твърдяла, но такива доказателства по делото липсват. От установените и посочени от страна на административнонаказващия орган обстоятелства не може да се направи категоричен и несъмнен извод, че обектът предоставя ресторантьорски услуги по смисъла на ЗДДС, а именно това е релевантният факт за преценката дали попада дейността в приложното поле на чл.66а от ЗДДС, във връзка с §15д ал.1 т.2 от ПЗР на ЗДДС, както е прието в НП, респ. дали продажбите следва да се облагат с 9 % ДДС и да се регистрират в данъчна група „Г“.

С оглед гореизложените съображения, касационният състав на съда счита, че не са налице твърдените касационни основания. Оспореното решение, като валидно, допустимо и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 144 от 18.05.2023г., постановено по АНД №279 по описа за 2023 година на Районен съд – Хасково .

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: