О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 131 Година 2018,09.02. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На девети февруари Година две хиляди и осемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове:………………………………………
Съдебни
заседатели:..……………………………………...
Секретар
Прокурор
като
разгледа
докладваното
от съдията
търговско дело номер 446 по описа за 2017
година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Ищците А.С.Б.,С.А.Б. и П.А.Д. чрез пълномощника и съдебен адресат адв.С.Н. с адрес ***, са поискали от съда да бъдат освободени от изпълнението на задължението да довнесат държавна такса за производството по настоящото дело в общ размер от 28477,33 лв. Твърдят , че не разполагат с достатъчно средства за заплащането й. Представят доказателства.
Молбата е с правно основание в чл.83,ал.2 от ГПК.
Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на молителите , данните по делото и представените доказателства намира следното:
По отношение на релевантните правни въпроси е налице постоянна практика на ВКС, съгласно която по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за доходите на лицето и на неговото семейство ,имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на държавната такса. Материалното състояние на страната следва да бъде преценено към момента на поемане на фискалното задължение за заплащане на държавна такса.
В настоящия случай дължимата от
ищците за доплащане държавна такса за
настоящата първа инстанция е в общ размер от 28477,33 лв. или по 9492,44 лв.
Видно от писмените доказателства, приложени от ищците те са роднини по права линия,като ищецът А.Б. е баща на ищците С.Б. и П.Д. .А.Б. е роден през 1953 год., следователно към настоящия момент е на 64-годишна възраст,ищецът С.Б. е роден през 1983 год. и е на 34 годишна възраст,а ищцата П.Д. е родена през 1985 година и е на 32 годишна възраст.
Ищецът А.Б. е семеен,като живее в едно домакинство със своята съпруга.Нямат безусловни задължения за издръжка към ненавършили пълнолетие деца,нито към други лица,живеят в собствена къща в с.Войводино,обл. Пловдив.Ищецът е управител и участник в две търговски дружества,само едно от които развива търговска дейност.Получавал е през 2017 год. месечни доходи –нетно възнаграждение в качеството на управител по 779,94 лв. ,както и 105000 лв. дял от печалбата от работещото предприятие.Съпругата на А.Б. в периода м. април 2017 год. до м. октомври 2017 год. вкл. е получавала брутно трудово възнаграждение в размери между 900 лв. и 1000 лв. ,а за м. ноември и декември 2017 год. средно нетно по над 800 лв. Неполучени от А.Б. са приходи от арендни плащания в размер на 600 лв. годишно за 2016 год. и 2017 год.,тъй като са запорирани от частен съдебен изпълнител.Семейството, в режим на СИО , а и отделните му членове притежават апартамент в гр.Пловдив,предоставен за ползване в заем за послужване на сина им С.Б. , празно дворно място,идеални части от дворно място, ниви и идеални части от ниви,земеделски имоти,идеални части от градина.Преобладаважата част от недвижимото имущество е придобито по наследство от всеки един от съпрузите.Съпрузите в режим на СИО разполагат с един лек автомобил и парични средства в наличност и по банкови сметки:около 1250 лв. Дружествените дялове на А.Б. в действащото търговско дружество са запорирани за вземане на кредитор.От приложените доказателства е видно,че А.Б. в началото на 2017 год. е диагностициран с онкологично заболяване,като от тогава до настоящия момент пряко само в лечението му в чужбина-се влагат непрекъснато парични средства-до момента около 80000 лв.,както и обичайни разходи при пътувания в чужбина-за пътни,дневни,квартирни.Не се установява към момента лечението да е приключило окончателно, разходи за него продължават да се правят,включително и периодични.Видно е освен това,че именно за поемане на горните разходи ищецът се е наложило да ползва и заемни средства от работещото дружество,в което участва-около 45500 лв. общо.
Видно е от доказателствата по делото ,че ищецът е страна по няколко дружествени спора в първото ответно дружество „Старт инвест“,като доходи от дейността му и успешно проведени съдебни производства от 2013 год. до сега няма данни да получава,а за участието по делата са направени и продължават да се правят както съдебно-деловодни разноски,така и за възнаграждения на адвокати-видно от приложените писмени доказателства.
Ищецът С.Б. не е семеен,живее при условия на заем за послужване в жилище ,собственост на своите родители.Не притежава недвижими имоти,притежава мотоциклет.Има безусловни задължения за издръжка към две малолетни деца,няма данни за домакинството ,в което живее и неговите членове.През 2017 год. е получавал нетно месечно възнаграждение като управител на търговско дружество в размер на по 779,94 лв.,както и дял от печалбата му за 2016 год. в размер на 14250 лв. след данъчно облагане.Установява се от приложените протоколи от Общи събрания на търговското дружество,че част от полагащите му се парични средства като дял от печалбата е приел да бъдат получени от неговия баща за лечението му.Управител е и на второ търговско дружество,съдружник е в трето търговско дружество,но и двете не извършват търговска дейност.Притежава парични средства в размер около 1500 лв. по банкови сметки и в наличност.Не страда от хронични или други заболявания,които към момента да налагат разходи за лечение.
Видно е от доказателствата по делото ,че и този ищец,заедно с баща си, е страна по няколко дружествени спора в първото ответно дружество „Старт инвест“,като доходи от дейността му и успешно проведени съдебни производства от 2013 год. до сега няма данни да получава,а за участието по делата са направени и продължават да се правят както съдебно-деловодни разноски,така и за възнаграждения на адвокати-видно от приложените писмени доказателства.
Ищцата П.Д. е семейна,живее със съпруга си в притежавано от нея жилище , семейството има един лек автомобил.Не притежава други недвижими имоти или моторни превозни средства.Има безусловно задължение за издръжка към едно малолетно дете.През 2017 год. е получавала нетно месечно възнаграждение по трудово правоотношение в размер на 494,32 лв.,както и дял от печалбата за 2016 год. от дружеството,в което тя и останалите двама ищци-нейни баща и брат,са съдружници в размер на 14250 лв. след данъчно облагане.Съпругът й-за същия период 2017 год., е получил нетно месечно възнаграждение по трудово правоотношение в размер на 498,99 лв.,като въпреки,че е едноличен собственик на капитала на търговско дружество,то не е работещо. Установява се от приложените протоколи от Общи събрания на търговското дружество,че част от полагащите й се парични средства като дял от печалбата е приела да бъдат получени от нейния баща за лечението му.Семейството притежава парични средства в размер около 2500 лв. по банкови сметки и в наличност.Не страда от хронични или други заболявания,които към момента да налагат разходи за лечение.
От книжата по делото е видно,че непосредствено преди завеждане на исковата молба ищците са внесли държавни такси всеки един от тях от по 8350 лв.-двама от тях и 8300 лв. –третата,като са посочили и начина,по който са приели,че цената на иска по настоящото дело е определяема.Отправеното искане е за освобождаване само по отношение на определената им сума за доплащане и то за висящото настоящо първоинстанционно производство.
С оглед на всичко установено по-горе съдът намира исканията за основателни,поради което счита и че следва да ги уважени.
Данните за получените доходи-от месечни възнаграждения и дивиденти, и направени разходи от ищците през 2017 год.-не само за ежемесечната издръжка на семействата им ,но и за лечението на единия от тях,което активно се подпомага финансово от останалите,за защита на материални субективни права в множество други висящи съдебни производства в страната,водят до извод,че те не са в състояние към момента да доплатят дължимите за производството по настоящото дело държавни такси,които неколкократно надхвърлят разпологаемите общи суми на семействата им за един месец.
Извън обичайните притежания от семейно жилище и автомобил,с друго бързоликвидно имущество или такова,което би могло да послужи като надеждно и годно обезпечение за получаване на заем или кредит в необходимия за поемане на допълнителните суми държавни такси,семействата не разполагат,а и с оглед онкологичното заболяване на единия ищец,налагащо продължително и с неопределен във времето край лечение , притежаваните от семейството му земеделски имоти и идеални части от такива имоти може да се окажат необходими за посрещане на подобни нужди.
При това положение исканията следва да бъдат уважени като ищците бъдат освободени от задължението да доплатят определените им суми само за настоящото първоинстанционно производство.
По изложените съображения и на основание чл.83,ал. 2 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСВОБОЖДАВА А.С.Б.,С.А.Б.
и П.А.Д. от изпълнението на задължението
да довнесат държавна такса само за първоинстанционното производство по настоящото дело в общ размер от
28477,33 лв., или
по 9492,44 лв. всеки един от тях.
Определението е окончателно.
Съдия: