№ 5845
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Цветина Цолова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100505542 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.01.2023г. по гр.д. № 2177/22г., СРС, IIІ ГО, 176 с-в е
отхвърлил предявените от Д. Д. И., ЕГН ********** срещу М. Б. Н., ЕГН
********** обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20
000 лева, представляваща главница по договор за заем от 02.10.2019 г. и
сумата от 10 000 лева, представляваща главница по договор за заем от
03.10.2019 г. Осъдил е на основание чл.78, ал.3 ГПК Д. Д. И., ЕГН
********** да заплати на М. Б. Н., ЕГН ********** сумата от 1500 лева-
съдебни разноски в производството.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата Д. Д. И., ЕГН
**********, чрез пълномощника по делото адвокат З. Г. от САК, със съдебен
адрес: гр.София, ул.“****, Търговски дом, вх. „Г“, eт.1, кантора № 145 като се
твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че
направеното от ответницата в отговора на исковата молба възражение за
прихващане на сумите, които ответницата е превеждала на ищцата говори, че
1
ответницата е правила плащания по двата кредита и по този начин е
признала нейни задължения към ищцата по двата кредита. Прави
доказателствени искания да бъдат допуснати поисканите пред СРС четирима
души свидетели, недопуснати от съда, както и да бъде прието като ново
доказателство писмо на БНБ, Централен кредитен регистър №
13355/30.01.2023 г., представляващо Справка за кредитна задлъжнялост на
ищцата Д. Д. И..
Въззиваемата/ответница М. Б. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр.Панагюрище, ул.“Георги Бенковски“ № ****, чрез пълномощника по
делото адвокат Г. Г. от САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.“Васил
Левски“ № **** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за
настоящата инстанция.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД от Д. Д. И., ЕГН
********** срещу М. Б. Н., ЕГН ********** за сумата от общо 30 000 лв., от
които 20 000 лв., представляваща главница по договор за заем от 02.10.2019 г.
и сумата от 10 000 лева, представляваща главница по договор за заем от
03.10.2019 г.
Ищцата Д. Д. И. твърди, че работи като медицинска сестра в УМБАЛ
„Александровска". На 01.10.2019 г. М. Н., която към онзи момент била пряка
2
началника на ищцата, се обадила по телефона на ищцата и я убедила да
изтегли сумата от 30 000 лева, която да й я даде на заем, с уговорката, че
сумата ще бъде върната след 3 дни. На 02.10.2019 г. ищцата изтеглила от
„Юробанк България" АД, сумата от 20 000 лева, които предала на М. Н.. На
03.10.2019 г. изтеглила от „Експресбанк“ АД сумата от 10 000 лева, които
също предала на М. Н.. Сумите и към настоящ момент не са й върнати, макар
уговорката била да се върнат 3 дни след предоставянето им. Сочи, че М. Н. в
резултат на настояванията на ищцата, платила две вноски към Юробанк и
една към Експресбанк. Впоследствие ответницата излязла в болничен и
напуснала работа, като спряла да отговаря на обажданията й. През 2020 г. бил
съставен Договор за признаване на двете задължения, който обаче
ответницата не е подписала. След направена справка в СВ Костинброд,
ищцата е установила, че ответницата е заличила договорна ипотека с Вива
Кредит на 13.11.2019 г., като ищцата счита, че сумите са били необходими за
заличаване на договорната ипотека. Сочи още, че разследващ полицай от
СДВР Александър Киричков е казал на ищцата, че ответницата е признала, че
е получила парите по двата кредита. Твърди, че е подала и сигнал до СРП.
Ответницата М. Б. Н., в срока по чл. 131 ГПК, е подала писмен отговор,
в който е оспорила иска като недопустим, тъй като не става ясно на какво
основание се претендира сумата. Исковете се оспорват и като неоснователни.
Оспорва изтеглените кредити от „Юробанк“ и „Експресбанк“ да са й
предоставени, както и въобще да са теглени с такава цел. Сочи се, че е
невъзможно ответницата да е поискала сумата на 01.10.2019 г. и ищцата да е
изтеглила два кредита на 02.10.2019 г. и 03.10.2019 г., като се развиват и
съображения, че не може да се отпусне кредит за един ден, че е необходима
задълбочена проверка от страна на банката. Ответницата оспорва също и със
сумата да е погасила свое лично задължение, като счита, че това твърдение
представлява клевета. Заявява, че ищцата за периода от 01.10.2019 г. до
04.10.2019 г. е била в болнично заведение, както и че на 01.10.2019 г. е
претърпяла тежка операция. Предвид изложеното ответницата оспорва
ищцата да е могла да извърши толкова многобройни активни действия
свързани с теглене на кредити. Сочи, че направените от нейна страна
плащания, са в резултат на молби на ищцата за финансова помощ. В
условията на евентуалност релевира възражение за прихващане за платените
суми.
3
СГС констатира следното:
По делото е приет договор за потребителски кредит № FL1020722 от
02.10.2019 г., сключен между „Юробанк България" АД като кредитор и Д. Д.
И. като кредитополучател, от който се установява, че банката е предоставила
на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 20 000 лева за
текущи нужди, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.
Приет е погасителен план от 03.10.2019 г. към договор за кредит от
03.10.2019 г., сключен между „Експресбанк" АД и Д. Д. И. като
кредитополучател, от който се установява, че кредитополучателят е усвоил
кредит в размер на 10 000 лева. Приет е договор за признаване на задължения
и за встъпване в дълг с посочени страни по него Д. Д. И. и М. Б. Н., носещ
подписа единствено на ищцата Д. Д. И..
По делото са приети протокол за уведомяване на пострадал от
престъпление, справка от Агенция по вписванията по партида на М. Б. Н.,
епикриза от 04.10.2019г., разписка от Д. Н. и сигнал до СРП, като тези
писмени документи са неотносими към предмета на спора.
От правна страна:
На първо място трябва да се изследва обстоятелството дали са налице
елементите от фактическия състав на договора за заем.
Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в
разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, която съдържа определение на този вид
съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че
договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически
състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са
негов предмет. Следователно елементите от фактическия състав на договора
заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в
решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, за да има договор за заем
следва да има постигнато съгласие за такава сделка с насрещната страна и
реално предаване на сумата, предмет на договора, тъй като договорът за заем
е реален договор, който се счита сключен когато въз основа на постигнатото
съгласие между страните по него едната страна да даде, а другата да получи в
заем парична сума. В случай, когато предаването на парична сума е
установено, но липсват други данни на какво основание е направено то, не
може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор. Не
съществува законова презумпция, която да замести доказване на основанието,
на което сумата е преведена. Ищецът е този, който твърди, че това основание
4
е договор за заем и в негова тежест е при условията на пълно и главно
доказване да установи в процеса при условията на чл.154 ГПК, че процесната
сума е дадена като заем, предадена е на ответника и той я е приел като заем.
Ищецът следва да докаже и другите елементи от фактическия състав на
договора за заем-поето насрещно задължение за връщане на сумата от
ответника и други условия на договора, ако има такива - срок на връщане,
лихва и др., защото той извлича търсената от него изгода от доказване на
сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на
последния.
В конкретния казус ищецът следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че между страните са възникнали правоотношения по
сключени договори за паричен заем, по силата на които е предоставил на
ответника процесните суми от 20 000 лева и 10 000 лева, настъпване на
падежа на задължението за връщане на сумите.
Настоящата инстанция стига до същия извод, че от събраните
доказателства не се установява между страните да са възникнали
облигационни отношения въз основа на договори за заем, като ищцата да е
предала, а ответницата да е получила твърдените суми. Исканите от
пълномощника на въззивницата/ищца 4-ма души свидетели за установяване
на факти, свързани с твърденията за получени от ответницата суми по 20 000
лв. и 10 000 лв. по договор за заем са недопустими по смисъла на чл.164, ал.1,
т.3, пр.2 ГПК.
На основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивницата/ищца
следва да заплати на въззиваемата/ответница направените разноски за
настоящето производство във вид на адвокатско възнаграждение в размер на
2700 лв. При определяне на размера от съда, той е съобразил своевременно
направеното възражение за прекомерност, при което и предвид цената на
иска, при изчисляване на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения се получава сумата от 3050 лв., която е по-голяма от
претендираната.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.01.2023 г. по гр.дело № 2177/22г. на
СРС, ІII ГО, 176-ти състав.
ОСЪЖДА Д. Д. И., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат З. Г. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“****, Търговски дом,
5
вх. „Г“, eт.1, кантора № 145 да заплати на М. Б. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр.Панагюрище, ул.“Георги Бенковски“ № ****, чрез пълномощника по
делото адвокат Г. Г. от САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.“Васил
Левски“ № **** направените разноски за въззивната инстанция в размер на
2700 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6